Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б.С., 13.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 14 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
При секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д.№ 777/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “В.И К.” ООД г. с адрес ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А.Ц.П., чрез пълномощника А.И.А.-юрисконсулт, против Ц.И.Д., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.79,ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.60 ЗН и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се осъди ответника в качеството му на наследник на М.К.И., с ЕГН **********, починала на 21.10.2002г., да заплати на ищцовото дружество за периода от 03.12.2014г. до 08.10.2015г. главница в размер от 333.71лв. за потребена, но незаплатена вода и услуги по издадени общо 10 бр. фактури, и начислена лихва за периода от 02.03.2015г. до 06.12.2018г. в размер на 46.86 лв. за имот, находящ се в с.Г., обл.В., ул.„Дреновица“ № 18, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на исковата молба-04.06.2019г. до окончателното й изплащане, със законните последици от това, включително и направените по делото разноски.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79,ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.60 ЗН и
чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата
на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил
своите възражения и не е ангажирал
доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са
преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Ответникът редовно призован се явява в с.з. и заявява, че оспорва исковете, защото водомерът на адреса не отчитал правилно.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и изслушана е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В исковата молба ищеца навежда
доводи, че “ВиК” ООД-В. като
оператор на ВиК услуги и М.К.И.
- като потребител
съществуват облигационни отношения за снабдяване с ВиК услуги по реда на
наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и Общите условия на
«ВиК» ООД-В. за предоставяне на ВиК услуги за имота на адрес: с.Г., обл.В., ул. „Дреновица“ № 18.
За потреблението през периода от 03.12.2014г. до 08.10.2015г. на потребителя са издадени 10 бр. фактури за заплащане на общо дължимите 667,54 лв. главница за потребена, но незаплатена вода и услуги и начислена лихва за периода от 02.03.2015г. до 06.12.2018г. в размер на 93.71 лв. Изготвена била покана за доброволно изпълнение и справка за задължението на потребителя, но при връчването й се установило, че потребителя М.К.И. е починал на 21.10.2002г. След неговата смърт, наследниците му не са подали заявление за промяна на партидата, поради което изискуемото задължение останало да се води на титуляра, видно от счетоводната справка по партидата и от карнета, приложени по делото. До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена лично на адреса.
Поради неиздължаване на процесните суми за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Ответникът редовно призован се явява в с.з. и заявява, че оспорва исковете, защото водомерът на адреса не отчитал правилно.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като изхождаща от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че общият размер на задължението по 10-те броя процесни фактури като главница възлиза в размер на 667,54 лв. и като лихва 93.71 лв. По-подробни описания на лихви и главници по приложените фактури се съдържа в Приложение №1 към настоящото заключение, което е неразделна част от него.
Потребител на В и К услугите по процесните облигационни отношения е М.К.И., като адресът на процесия имот е с.Г., ул. Дреновица №18.
Ответникът Ц.Д. дължи ½ от задълженията на процесните фактури на ищеца, а именно 333.77 лв. – главница и 46.86 лв. – лихва, или общият размер възлиза на 380.63 лв. Вещото лице е направило необходимата проверка в ищцовото дружество и е установило, че задълженията не са изплатени към настоящия момент.
При проверка във В и К ООД, район Б.С. по информация от служителите установило, че сестрата на ответника е изплатила задълженията по процесните фактури на нейния дял от ½.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По делото няма спор, че между "ВиК" ООД, гр.В. и наследодателя на ответника М.К.И. са съществували облигационни отношения по повод доставка и ползване на ВиК услуги в собствения му недвижим имот, находящ се в с.Г., обл.В., ул. „Дреновица“ № 18, видно от приложената с и.м. справка-извлечение от партидата на М.К.И., приложена по делото.
Безспорно е по делото, че съгласно удостоверение
за наследници с изх. № 319/13.05.2016г.издадено от Община Б.С., М.К.И., с ЕГН **********,
починала на 21.10.2002г., като след своята смърт е оставил за свои законни наследници децата си: Ц.И.Д./син/, с ЕГН **********,***,
и Тодорка Иванова Георгиева /дъщеря/, с
ЕГН **********,***.
С оглед на това, настоящият състав
приема, че наследодателят
на ответника има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2,
б. “а” от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, респективно ответникът дължи заплащане на
одобрена от ДКЕВР цена на потребените ВиК услуги, предоставяни от оператора /чл. 2, ал.1 от ЗРВКУ/. Съобразно разпоредбата на
чл.11, ал. 7 от ЗРВКУ,
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги стават част от договорните отношения между страните по силата на закона
в едномесечен срок от публикуването им. В случая ОУ за получаване на услугите ВиК от „ВиК“ ООД-В. са одобрени
от ДКЕВР на основание чл.6,ал.1,т.5 от ЗРВКУ и са поместени в Интернет-страницата
на дружеството.
Настоящият съдебен състав приема, че след
смъртта на М.К.И. съществувалото между него и "ВиК" ООД
облигационното правоотношение не е прекратено, а същият е заместен като страна
в това правоотношение от своите наследници и универсални правоприемници-ответника
и неговата сестра.
Съгласно нормата на чл.57 от “Общите условия за получаване услугите на
ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД”-В., потребителите
се идентифицират и по определен в текста ред, като им се откриват потребителски
партиди. С
откриване на партидата между страните–съответното ВиК дружество и
потребителите, се сключва договор при т.нар.Общи условия. Така
установеното облигационно правоотношение има действие от датата на откриване на
партидата до нейното закриване или прехвърляне.
Видно от ОУ на ищцовото дружество в чл.59,
ал.1 е въведено задължение за наследниците на починал потребител-физическо лице
в 30-дневен срок от смъртта на наследодателя им да подадат заявление до ВиК
оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници,
или акт за собственост. В ал.2 на цитираната разпоредба е предвидено, че ВиК
операторът променя партидата на името на наследника, или на един от
наследниците по писмено споразумение между тях, а при липса на споразумение
между наследниците – на всички наследници, отговарящи пропорционално на дела
си, съобразно удостоверението за наследници.
Неизпълнението на това задължение има за своя
последица единствено това, че при липса на споразумение на кого от наследниците
да бъде открита партида, отговорност
ще се носи от всички пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ.
Ответникът отговаря за
изпълнение на това задължение съгласно чл.60 от ЗН за периода от 21.10.2002г.(датата на откриване на наследството),
като задължението възниква в размер
на квотите им на наследяване както следва: 1/2 ид.ч.за Ц.И.Д.
и 1/2 ид.ч. за Тодорка Иванова
Георгиева, които са преки наследници(син и
дъщеря) на покойната М.К.И., починала на 21.10.2002г. Също така от
представената в с.з. справка по лице от Служба по вписвания гр.Б.С. на името на
ответника, се установява, че ответникът е приел наследството на процесния имот.
С приемане на наследството ответникът е наследил съвкупността от правоотношения
като потребител на В и К услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, т.е. такова плащане се дължи
от страна на ответника на
дължимите суми,
посочени в ежемесечните фактури, най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставка на питейна вода, предвид което по общите
правила на чл.86 ЗЗД ответникът дължи и мораторната лихва
върху главницата за посочения
период, съответстваща на наследствената му част.
Ответникът, като наследник
на М.К.И., по силата на чл. 60 ал.1 ЗН,
отговаря за задължението й до размера на наследствената си част – така, както е
предявен искът – ответникът дължи на ищеца сумата
от 333.71лв. –главница и начислена лихва в размер на 46.86 лв. съгласно правата си 1/2
ид.ч. от тях. Видно от заключението на вещото лице П.П.,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно,
към настоящия момент задължението на
ответника възлиза общо на 380.63 лв., от които 333.77 лв. – главница и 46.86
лв. – лихва.
Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни, поради което следва да се уважат в посочените размери, с присъждане в полза на ищеца на направените деловодни разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
При този изход на спора и във връзка с направеното искане от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК/л.27 от делото и представен такъв в с.з./ са в общ размер 350,00 лв. от които: 100.00 лв. заплатена държавна такса, 150.00лв. внесен депозит за вещо лице и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.79,ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.60 ЗН и чл.86 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.И.Д., с ЕГН **********,***,
в качеството му на наследник на М.К.И., с ЕГН **********,
починала на 21.10.2002г., ДА ЗАПЛАТИ
на “В.И К.” ООД г. с адрес ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя
А.Ц.П. с ЕГН **********, чрез пълномощника А.И.А.-юрисконсулт, на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.60 ЗН, сумата от 333.71лв.(Триста
тридесет и три лева и 71 стотинки)-главница за доставени, но незаплатени ВиК услуги за недвижим
имот с адрес: с.Г., обл.В., ул.„Дреновица“ № 18, за периода от 03.12.2014г. до
08.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска-04.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 46.86
лв.(Четиридесет и шест лева и 86 стотинки)–обезщетение за забава за периода
от 02.03.2015г. до 06.12.2018г., и направените разноски по делото на основание
чл.78,ал.1 от ГПК в общ размер на 350.00
лв. /Триста и петдесет лева/, от които: 100.00 лв. заплатена държавна
такса,150.00лв. внесен депозит за вещо лице и 100.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: