РЕШЕНИЕ № 260159
гр. Враца, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно
заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия КАМЕЛИЯ К.
при
участието на секретаря М. Ценова, като разгледа докладваното от мл. съдия К. в.
гр. дело № 172 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е
по въззивна жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД гр. София, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от юрк. Ал. В.,
срещу решение № 6/01.02.2021 г. по гр. д. № 2273/2020 г. на Районен съд –
Враца, с което по иск на И.К.К. *** е признато за установено по отношение на
жалбоподателя, че не му дължи сумата от 8473,58 лева с ДДС, представляваща
начислена електроенергия за периода от 23.04.2020 г. до 21.05.2020 г., по
партида с клиентски № 210042463775, въз основа на фактура №
**********/31.05.2020 г. С обжалваното решение в тежест на жалбоподателя са
възложени и разноските по делото.
С въззивната
жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В подкрепа
на твърденията за порочност на атакувания съдебен акт се прави оплакване, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при
събирането на доказателствата, а именно не е допуснал обяснения на третите лица
– помагачи на страната на ответника – А.В.П. и "Камък мрамор и
гранит", въпреки че са били задължени от съда да се явят лично и да
отговорят на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
За
нарушението на материалния закон се релевира оплакване, че то произтича от
погрешно възприемане на обстоятелството, че с прекъсването на ел. захранването
в имота на 02.01.2020 г. е преустановено потребяването на ел. енергия. Твърди
се, че въпреки прекъсването на ел. захранването е имало нерегламентирано
потребяване на ел. енергия чрез произведено самоволно включване, поради което
за потребената и отчетена следствие на това ел. енергия се дължи заплащане.
Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноски.
Във
възизвната жалба са направени две доказателствени искания по чл. 176 ГПК – да
бъдат задължени третите лица – помагачи на страната на ответника – А.В.П. и
"Камък мрамор и гранит" ЕООД да се явят в съдебно заседание и да
отговорят на поставените с въззивната жалба въпроси.
Въззиваемата
страна – И.К.К., редовно уведомен за подадената въззивна жалба чрез адв. К. К.,
в дадения му срок не подава писмен отговор по нея.
Третото
лице-помагач на страната на ответника - А.В.П., редовно уведомено за подадената
въззивна жалба, в дадения й срок не подава писмен отговор по нея.
Третото
лице-помагач на страната на ответника - "Камък мрамор и гранит" ЕООД,
редовно уведомено за подадената въззивна жалба, в дадения му срок не подава
писмен отговор по нея.
Третото
лице-помагач на страната на ответника – "ЧЕЗ Разпределение България"
АД, редовно уведомено за подадената въззивна жалба, в дадения му срок не подава
писмен отговор по нея.
В откритото
съдебно заседание по делото въззивникът "ЧЕЗ Електро България" АД гр.
София, редовно призован, не се представлява. От пълномощника на същия е
депозирана писмена молба, с която не възразява срещу даване ход на делото в
негово отсъствие, не прави възражения срещу проекта за доклад и няма
доказателствени искания. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като
претендира разноски. Извън дадения от съда срок от пълномощника на въззивника е
постъпила писмена защита по спора.
Въззиваемият
И.К.К., редовно уведомен се представлява от пълномощника си адв. К. К., който в
своята съдебна реч поддържа подадения отговор по изложените в него съображения
и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Счита, че то е съобразено с
фактическата обстановка по делото, приложимия закон и първоинстанционният съд не
е допуснал процесуални нарушения, които да налагат отмяната на постановения от
него съдебен акт.
Третите
лица-помагачи на страната на ответника - А.В.П., "Камък мрамор и
гранит" ЕООД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, редовно уведомени
за откритото съдебно заседание по делото, не се явяват и не се представляват.
Пред
въззивния съд с жалбата въззивникът е направи две доказателствени искания по чл. 176 ГПК – да бъдат
задължени третите лица – помагачи на страната на ответника – А.В.П. и
"Камък мрамор и гранит" ЕООД да се явят в съдебно заседание и да
отговорят на поставените с въззивната жалба въпроси са неоснователни. С
определение № 260267/15.04.2021 г. тези искания са оставени без уважение. За да
не бъдат допуснати е констатирано, че макар тези доказателствени искания да са
били направени и допуснати пред първоинстанционния съд, но да не са били
събрани, тъй като третите лица не са се явили, то допуснатият пропуск не се
явява съществено процесуално нарушение, защото текстът на чл. 176, ал. 1 ГПК
касае обяснения от страните по делото, но не и третите лице-помагачи, които не
са задължени по главното правоотношение, поради което не може въз основа на техните
обяснения да се правят изводите по чл. 176, ал. 3 ГПК. В допълнение е
констатирано, че е непрецизна и самата формулировка на поставените въпроси, тъй
като в този им вид се определят по-скоро като въпроси за разпит на тези лица, а
не като въпроси за даване на обяснения от тях.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният
съд е бил сезиран с искова молба от И.К.К. *** срещу "ЧЕЗ Електро
България" АД гр. София с искане да бъде признато за установено по
отношение на последния, че не му дължи сумата от 8473,58 лева с ДДС, представляваща
начислена електроенергия за периода от 23.04.2020 г. до 21.05.2020 г., по
партида с клиентски № 210042463775, въз основа на фактура №
**********/31.05.2020 г.
В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 08.05.2020 г. ищецът
е закупил поземлен имот и сграда в землището на с. ***, община Враца, м.
Крайщето, като в същия ден, заедно с предходните собственици е проверил
показанията на електромера за имота, който показвал 225312,0
kW. Посочено е, че към
този момент електрозахранването в имота било спряно. Заявява се, че на същата
дата - 08.05.2020 г., ищецът сключил договор за продажба на ел. енергия с
ответника. Твърди се, че на 12.05.2020 г. без уведомяването и присъствието на
ищеца от служител на ответника бил съставен констативен протокол № 4887101, в
който показанията на електромера за имота били отразени в размер на 226000
kW, а като потребител
бил посочен "Сани Д 2002" /в ликвидация/, които данни били неверни. Релевира
се довод, че на 13.05.2020 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД издало
фактура на стойност 38,44 лева за възстановяване на ел. захранването в имота,
която била заплатена от ищеца още същия ден. Посочено е, че на тази дата –
13.05.2020 г. ищецът сключил с "ЧЕЗ Електро България" АД споразумение
към договор за продажба на ел. енергия, съдържащо данни за мястото на доставка,
вида на обекта, предоставената мощност и категорията сигурност, по повод
трябвало да декларира четири обстоятелства, три от които имали пряко отношение
към захранването на обекта. Едно от тези обстоятелства било, че приема общите
условия на договорите за продажба, без обаче другите договори да са му били
представени. Посочено е, че за наличието на задължения на свое име за този имот
ищецът разбрал на 17.06.2020 г. Твърди, че не дължи тази сума от 8473,58 лева,
тъй като всички задължения към датата на издаване на спорната фактура,
възлизащи на 38,44 лева, са били платени; към процесния период не е бил валидно
правно обвързан с ответника и нямат облигационно правоотношение; задължението
изхожда от частни документи, изготвени от негови служители не по установения
ред; "ЧЕЗ Разпределение България" АД няма правомощие да определя на
крайните потребители да поемат задължение за заплащане на преизчислени суми за
електроенергия; потребителите дължат само месечно доставената и измерена
електроенергия, без да са отговорни за техническата изправност на електромера,
съответно за начислените на това основание суми.
Ответникът е
подал писмен отговор, с който е оспорил иска. Посочил е, че въз основа на
заявление от ищеца и приложен към него нотариален акт за покупко-продажба между
страните е сключен договор за продажба на ел. енергия за клиентски номер
210042463775 на обект, находящ се с. ***, м. Крайщето. Заявил е, че обектът е
бил посетен на 12.05.2020 г. от служители на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД за извършване на реален отчет за пререгистрация на клиент,
които са съставили констативен протокол № 4887101/12.05.2020 г., в който са
отразили отчетените показания: дневна тарифа – 226000; нощна тарифа – 000001, които
са нарастващи спрямо тези от 02.01.2020 г., отчетени при прекъсване на
електрозахранването по абонатен номер 73421095. Изложил е твърдения, че преди
регистрацията на ищеца като титуляр на партидата за този обект, като такъв е
било регистрирано друго лице – "Сани Д 2002" /в ликвидация/, с
клиентски номер 210040436475 /в момента заличен/, с предходно наименование
"Ателие за изработка на каменни изделия и скулптори" ЕООД, със същия
ЕИК ***. Изтъкнал е, че процесният имот е продаден на ищеца от А.В.П. /бивш
управител на "Сани Д 2002"/ и "Камък мрамор и гранит" ЕООД,
че към 22.04.2020 г. фактурираните задължения за електроенергия са били
главница от 19550,84 лева и неустойка за забавено плащане – 1482,02 лева, че
същите не са били заплатени и че за обекта е отчитана консумация до последното
прекъсване на 02.01.2020 г. Навел е доводи, че ищецът не е представил протокол
за предаване на владението от продавача с описани в него показатели на
електромера и като нов собственик не е заявил показанията при влизането си във
владение. Посочил е, че при липса на показания от отчет на електромера на
08.05.2020 г., за начало на продажбата са взети датата и показанията от
последния отчет, подадени му от електроразпределителното дружество към
22.04.2020 г. и посочени по-горе, при които стойности е издадена спорната
фактура. Изтъкнал е, че след като купувачът не се е интересувал своевременно от
налични задължения на придобития от него имот, то те следва да останат за
негова сметка.
Пред първоинстанционния
съд като трети лица-помагачи на страната на ответника са конституирани А.В.П.,
"Камък мрамор и гранит" ЕООД и "ЧЕЗ Разпределение България"
АД. От тях само последният е подал писмено становище, с което е оспорил иска
като неоснователен и недоказан. Изложил е твърдения, че неговите служители са
извършили реален отчет на показанията на процесното СТИ и че същите отразяват
действително консумираната и отчетена ел. енергия.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният от И.К.
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу "ЧЕЗ Електро
България" АД гр. София. За да постанови този резултат е приел от
фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 150, том I, рег. № 2527, нот. дело № 127/2020 г., сключен на 08.05.2020 г. ищецът е
придобил правото на собственост върху недвижим имот – поземлен имот и сгради,
находящи се в землището на с. ***, м. "Крайщето", от А.В.П. и
"Камък мрамор и гранит" ЕООД и на същата дата сключил с ответното
дружество "ЧЕЗ Електро България" АД гр. София договор за продажба на
ел. енергия за стопанска и обществена дейност № 210042463775. Установил е, че
сключването на последния договор е съгласно подадено от ищеца заявление и
декларация, в която декларирал, че във връзка с подаденото от него заявление за
сключване на договор за продажба на ел. енергия за стопански нужди относно
обект, находящ се в с. ***, м. Крайщето, и факта, че титуляр на клиентски №
210042463775 потребител на ел. енергия е "Сани Д 2002" ЕООД, който не
е поискал прекратяване на продажбата, е заявил, че цитираното лице е престанало
да бъде фактически ползвател на имота, няма връзка с него и е налице обективна
невъзможност да бъде открит от него. Приел
е, че на 12.05.2020 г. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД
извършили проверка на СТИ на адрес с. ***, потребител "Сани Д 2002"
ЕООД /в ликвидация/ за контролно отчитане за пререгистрация, при която проверка
съставили констативен протокол № 4887101/12.05.2020 г., в който отразили, че
електромер с фабр. № 02028762има следните показатели: дневна тарифа – 226000;
нощна тарифа – 000001. Посочил е, че на следващия ден дружеството издало
фактура № ********** за сумата от 38,44 лева за възстановяване на ел.
захранването в имота по желание на потребителя, която И.К. заплатил в този ден.
Приел е, че на 13.05.2020 г. ищецът сключил с "ЧЕЗ Електро България"
АД гр. София споразумение № ********** към вече сключения с това дружество
договор, в което са определени място на доставка на ел. енергия – с. ***, общ.
Враца, и клиентски номер 210042463775. Установил е, че на 31.05.2020 г.
ответното дружество издало на името на ищеца К., клиентски номер 210042463775,
фактура № ********** за потребени 36015 кВтч ел. енергия на стойност 8473,58
лева със срок за плащане до 10.06.2020 г. за електромер с фабр. № 2028762 за
периода от 23.04.2020 г. до 12.05.2020 г. потребени 36015 кВтч, за периода 13.05.2020 г.
– 21.05.2020 г. – потребени 0 кВтч. Установил е, че във фактурата е отразено,
че показанията са изчислени съгласно ОУ на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД поради липса на достъп до електромера на адрес с. ***,
Ателие. Въз основа на представените по делото писмена кореспонденция между
страните и справки за отчетниците за обект СТИ с фабричен № 02028762 за
стопански обект с. ***, м. "Крайщето" за 2019 г. е приел, че на
02.01.2020 г. електрозахранването по абонатен номер 73421095 е преустановено
при показания: дневна тарифа – 189985, нощна тарифа – 000001; при посещения за
извършване на регулярен отчет на СТИ с фабр. № 02028762 на 20.01, 20.02, 21.03
и на 21.04.2020 г. не е осигуряван достъп до монтираното в имота електромерно
табло, поради което не е извършван реален отчет и не са подавани данни за
фактуриране, както и че с оглед обстоятелството, че обектът е бил с прекъснато
електрозахранване от 02.01.2020 г. прогнозни количества ел. енергия също не са
подавани за фактуриране. При така установени факти решаващият състав е заключил
от правна страна, че между страните съществува облигационно правоотношение,
възникнало на 08.05.2020 г., от който момент за тях са се породили определени
права и задължения. Въпреки това обаче е счел за недоказано от страна на ответното
дружество, че последният е изпълнил задължението си да достави в имота на ищеца
посоченото във фактурата количество енергия, поради което е отхвърлил иска. Извода
си съдът е мотивирал още и с довода, че задължението по фактурата касае периода
– 23.04.2020 г. – 12.05.2020 г., в който не ищецът е бил собственик на
елекртоснабдения имот, поради което не следва да носи отговорност за
задължения, възникнали преди облигационното му обвързване с ответника. При тези
съображения решаващият състав е постановил съдебния си акт, възлагайки в тежест
на ответника сторените по делото разноски.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на
въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се на
своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
установено по делото е, че въззиваемият К. с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 150, том I, рег. № 2527, нот. дело № 127/2020
г., сключен на 08.05.2020 г., е придобил правото на собственост върху недвижим
имот – поземлен имот и сгради, находящи се в землището на с. ***, м.
"Крайщето", от А.В.П. и "Камък мрамор и гранит" ЕООД.
Установява
се още, че на същата дата – 08.05.2020 г. въззиваемият е подал до жалбоподателя
заявление с вх. № **********, инкорпориращо искане за сключване на договор за
продажба на ел. енергия за закупения от него имот, прилагайки към него декларация,
с която е декларирал, че във връзка с подаденото от него заявление за сключване
на договор за продажба на ел. енергия за стопански нужди относно обект, находящ
се в с. ***, м. Крайщето, и факта, че титуляр на клиентски № 210042463775
потребител на ел. енергия е "Сани Д 2002" ЕООД, който не е поискал прекратяване
на продажбата, е заявил, че цитираното лице е престанало да бъде фактически
ползвател на имота, няма връзка с него и е налице обективна невъзможност да
бъде открит от него.
От
представения по делото договор за продажба на електрически енергия за стопанска
и обществена дейност е видно, че след представяне на тези документи, страните
по делото са сключили договор за тази услуга с № 210042463775 от 08.05.2020 г.
Със споразумение от 13.05.2020 г., представляващо част от този договор,
страните са посочили мястото на доставка и продажба на ел. енергия – с. ***,
общ. Враца, и е предоставен клиентски номер – 210042463775.
Видно е от
приетия като доказателство констативен протокол от 12.05.2020 г., че след
извършена проверка на този обект от служители на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД на същата дата последните са констатирали, че при контролно
отчитане за пререгистрация в имот, с. ***, с потребител "Сани Д 2002"
ЕООД /в ликвидация/, с електромер фабр. № 02028762, има следните показания дневна
тарифа – 226000, нощна тарифа – 000001.
Установява
се, че след тази проверка, жалбоподателят е издал фактура на въззиваемия –
фактура № **********/13.05.2020 г. за сумата от 38,44 лева с основание
"възст. по желание на потр от ел. предп Стоп", която сума е заплатена
от последния още същия ден.
Приета като
доказателство е фактура с № **********/31.05.2020 г., от която е видно, че
жалбоподателят я е издал на името на въззиваемия К., с клиентски номер
210042463775, за потребени 36015 кВтч ел. енергия на стойност 8473,58 лева със
срок за плащане до 10.06.2020 г. за електромер с фабр. № 2028762 за периода от
23.04.2020 г. до 12.05.2020 г. - потребени 36015 кВтч, и за периода 13.05.2020
г. – 21.05.2020 г. – потребени 0 кВтч, ведно с приложение към нея, в което е
посочено, че показанията са изчислени съгласно ОУ на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД поради липса на достъп до електромера.
От представените
по делото писмена кореспонденция между страните и справки за отчетниците за
обект СТИ с фабричен № 02028762 за стопански обект с. ***, м.
"Крайщето" за 2019 г. се установява, че на 02.01.2020 г.
електрозахранването по абонатен номер 73421095 е било преустановено при
показания: дневна тарифа – 189985, нощна тарифа – 000001; при посещения за
извършване на регулярен отчет на СТИ с фабр. № 02028762 на 20.01, 20.02, 21.03
и на 21.04.2020 г. не е осигуряван достъп до монтираното в имота електромерно
табло, поради което не е извършван реален отчет и не са подавани данни за
фактуриране, както и че с оглед обстоятелството, че обектът е бил с прекъснато
електрозахранване от 02.01.2020 г. прогнозни количества ел. енергия също не са
подавани за фактуриране.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето
съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради
което производството и решението са допустими. Съобразно обхвата на проверката
по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е и правилно, а въззивната жалба -
неоснователна, по следните съображения:
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че считано от 08.05.2020 г. и
към момента въззиваемият К. е собственик на поземлен имот и сгради, находящи се
в землището на с. ***, м. "Крайщето" и се намира в облигационна
връзка с жалбоподателя "ЧЕЗ Електро България" АД гр. София,
произтичаща от договор за продажба на ел. енергия за закупения от него имот с №
210042463775 от 08.05.2020 г., ведно със споразумение към него от 13.05.2020 г.
Спорно е
обстоятелството дължи ли въззиваемият К. сумата от 8473,58 лева по фактура с №
**********/31.05.2020 г. за потребени 36015 кВтч ел. енергия за електромер с
фабр. № 2028762 за периода от 23.04.2020 г. до 12.05.2020 г. - потребени 36015
кВтч, и за периода 13.05.2020 г. – 21.05.2020 г. – потребени 0 кВтч.
Според
легалното определение на §27г от ДР на ЗЕ, „Краен
клиент“ е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване, а
съгласно разпоредбата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия. Заплащането на пренесената
през разпределителната мрежа ел. енергия се извършва по цени, утвърдени от КЕВР
- чл. 30, ал. 1 ЗЕ.
Посочените
разпоредби налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и
разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от закона като
договорни, сключени при публично известени общи условия, и те възникват в
случаите, в които клиентът се присъедини към съответната електропреносната или
електроразпределителна мрежа.
В общия
случай договорните отношения между крайния клиент и електроразпределителното
предприятие възникват по силата на присъединяването на обект на клиента към
разпределителната мрежа, което се урежда от разпоредбите на Наредба № 6/24.02.2014
г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи / обн., ДВ, бр. 31 от
4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., изм. и доп., бр. 36 от 13.05.2016 г., в
сила от 13.05.2016 г., изм., бр. 77 от 4.10.2016 г., в сила от 4.10.2016 г.,
изм. и доп., бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от посочената Наредба № 6 присъединяването се извършва по
искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Начинът на изброяване
на правните субекти, по чието искане се извършва присъединяването показва, че
както самото присъединяване, така и следващите от него договорни отношения,
респ. отношения по измерване на количествата потребявана ел. енергия, е
обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на
присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване, и правото
на държане като наемател. Иначе казано клиенти на ел.енергия могат да бъдат
правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание.
Дори да се
приеме, че клиенти на електроразпределителното дружество могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 6, те могат
да са само такива, които ползват обекта за собствени нужди със съгласието на
собственика или носителя на вещното право на ползване, и същевременно са
сключили договор за използване на електроразпределителната мрежа за този обект
при публично известените общи условия директно с ответното дружество.
Сключването на такъв договор обаче не се презумира с установяване на факта на
ползване на обекта, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида /клиентски номер/ на ползвателя /арг. ТР № 2/17.05.2018
г.по т.д.№ 2/2017 г.на ОСГК на ВКС/.
В настоящия
случай и предвид цитираните източници, в противоречие с оплакването на
въззивника, се стига до извода, че въззиваеманта страна няма качеството на
краен клиент на ел. енергия. Това обстоятелство се основава на събраните в хода
на производството доказателства, от които е видно, че въззиваемият К. към
периода, за който е относимо процесното задължение, не е бил собственик или
ползвател на имота, като е придобил собствеността върху него едва на 08.05.2020
г., поради което за него не следва да възниква задължение за заплащане на сума
за потребена ел. енергия за този предходен период.
Изводите на първоинстанционния съд се
споделят и от настоящата съдебна инстанция, че искът се явява основателен и
защото жалбоподателят не е доказал изпълнение на задължението си да достави ел.
енергия в имота на въззиваемия за процесния период, доколкото
електрозахранването в обекта е било преустановено. Дори да се приеме, че
въпреки прекъснатото електрозахранване жалбоподателят е доставял енергия, то
последният не е установил кой я е потребявал, доколкото от една страна
въззиваемият К. до 08.05.2020 г. не е бил собственик на имота, нито има
доказателства по делото да е ползвал същия, а от друга – в констативния
протокол като титуляр на партидата е посочено друго лице.
В заключение, липсата на
доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както и доказателства за доставянето и потребяването от въззиваемия на
процесното количество ел. енергия за посочения период, прави искът основателен,
съответно препятства възможността тази сума да бъде претендирана от въззиваемия
К..
Като е
достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
разноски. Последният в производството пред въззивната инстанция е представляван
от адв. К.К.,***, като в договора за правна защита и съдействие е предвидено,
че процесуалното представителство се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата. При това основание и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
жалбоподателят "ЧЕЗ Електро България" АД гр. София следва да бъде
осъдено да заплати на адв. К.К. К. сумата от 753,68 /седемстотин петдесет и три
лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Мотивиран от
изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в
настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/01.02.2021 г. по гр. д. № 2273/2020 г. на Районен
съд – Враца.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро България" АД гр. София, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на адв. К.К. К., Адвокатска
колегия – Враца, служебен адрес гр. ***, сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция на
И.К.К. по в. гр. д. № 172/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца в размер на
753,68 /седемстотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лева.
Решението е
постановено при участието на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, А.В.П., ЕГН **********,***, и
"Камък мрамор и гранит" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. ***, п.к. ***, ул. ***, като трети лица-помагачи на страната на
ответника "ЧЕЗ Електро България" АД гр. София по предявения срещу
него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сумата от 8437,58 лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1
2