Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на четиринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 501 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.121 ЗЗД с цена на иска 7509,60 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от „И.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И.Н.И. против С.И.И., ЕГН **********,***,
в която твърди, че ищецът и представляваното от ответницата търговско дружество
***се намират в дългогодишни търговски отношения с предмет: доставка и продажба
на стоки, като търговските отношения са уредени въз основа на сключения на
06.11.2013 г. Договор за продажба на стоки, като подписите на страните са
заверени от ***на 09.11.2013 г. /заверка peг. № 6922 на Ж.М.- ***в района на PC
Плевен, peг.№ 005 на Нотариалната камара/. Твърди, че по силата на
горепосочения договор ищецът продава на представляваното от ответницата
дружество стоки, с които „***” ЕООД търгува в търговски обект в град Плевен.
Твърди, че за изпълнение на договорните задължения на купувача „***” ЕООД,
ответницата С.И.И. е поела солидарна отговорност по силата т. 6.1 от посочения
договор. Твърди, че на 01.10.2018 г. е извършена поредната търговска продажба
на стоки между страните, като ищецът е продал на „***” ЕООД следните стоки: -
Мъжка риза - 72 броя, на единична стойност 20.00 лв., респ обща стойност
1440.00 лв. , - Мъжки костюм - 31
броя, на единична стойност 80.00 лв., респ. обща стойност 2480.00 лв.; -Мъжки панталон - 25 броя, на единична
стойност 20.00 лв., респ. обща стойност 500.00 лв.; Фланелка 29 броя на единична стойност 17.00 лв., респ.
обща стойност 493.00 лв.;
вратовръзка 15 броя на единична стойност 7.00 лв., респ. обща стойност 105
лв.; колан 11 броя на единична стойност
12.00 лв., респ. обща стойност 132.00 лв., -
Пуловер бие - 28 броя, на единична стойност 16.00 лв., респ. обща стойност
448.00 лв.; мъжко сако 11 броя на
единична стойност 60.00 лв., респ.обща стойност 600.00 лв. Твърди, че общата стойност
на продадените стоки е е 6258.00 лв. без ДДС, респ. 7509.60 с ДДС. Твърди, че
купувачът не е заплатил цената на продадените му стоки. Моли, да бъде признато
за установено, че ответникът С.И.И. в качеството и на солидарен длъжник дължи
на ищеца „И.” ООД посочените в издадената от Районен съд Плевен I състав по
Ч.Г.Д. N 8226/2018 г Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК суми, а именно сумата от 7509,60 лв., представляваща неплатена цена на
продадени стоки по ф. № 19643/01.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който взема становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Посочва, че в глава II-ра на договора за
стоков кредит, сключен през 2013 година е описан реда на сделките: -т.2.2.1 -
седмичен срок от сключването продавача предоставя на купувача стоков кредит до
размер на 9 990 лева, като доставката се удостоверява с приемо - предавателен
протокол или стокова разписка, т.2.2.4- следващата доставка се удостоверява с
подписване на приемателно- предавателен протокол и /или фактура и и/или стокова
разписка. Твърди, че видно от представените към ИМ доказателства, стокова
разписка от 01.10.2018 година е подписана единствено от изпращача и липсват
данни стоката да е получена от ответницата. Като място на сделката в представената
като доказателство фактура в оригинал № *********/01.10.2018 година е посочен
град Пловдив, а не както е по договор за сметка на продавача, доставката да
бъде в обекта на получателя. Счита, че липсват категорични доказателства за
фактическо получаване на стоката и от там основание да се предяви претенция към
ответницата. Въз основа на горното счита претенцията за неоснователна и моли да
бъде отхвърлена със законните от това последици.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява
се от Договор за продажба на стоки от 06.11.2013г., че И. ООД в качеството си
на продавач и *** ЕООД в качеството си на купувач са постигнали съгласие
продавачът да продава, а купувача да купува стоки, описани в писмен договор, в
приложение към такъв договор, в приемо-предавателен протокол и/или фактура,
изготвена по образец от Продавача, и/или стокова разписка, изготвена по образец
на Продавача, при цени, посочени в ценова листа, неразделна част от настоящия
договор. Редът на осъществяване на сделката е следният: В едноседмичен срок от
сключването на настоящия договор продавачът предоставя на купувача стоков
кредит под формата на стоки: ризи, вратовръзки, панталони, сака, костюми,
жилетки, шалове, шапки, колани и други на максимална стойност 9990 лв.
доставката се осъществява с транспорт за сметка на продавача в търговския обект
на купувача и се удостоверява с приемо-предавателен прокотол или стокова
разписка. След изпълнение на първоначалната доставка, описана в предходната
точка, последващо зареждане на търговския обект на купувача със стоки,
собственост на продавача, се извършва по Заявка на Купувача за покупка на
стоки, съдържаща наименование и количество на стоката. Заявката може да бъде
писмено или устно отправена до продавача. Стойността на наличната в търговския
обект на Купувача стока, собственост на Продавача, ведно със стойността на
заявената за доставка стока не може да нахвърля стойността на договорения в
точка 2.2.1 стоков кредит. Съгласно т.2.2.4. от Договора, предаването на
стоката се извършва чрез подписване на приемо-предавателен протокол и/или
фактура, изготвена по образец на Продавача, и/или стокова разписка, изготвена
по образец на Продавача. 2.2.5.Купувачът е длъжен, приемайки стоката, да я
съхранява, като вземе всички необходими мерки за предпазването й от липси и
повреди. 2.2.6.Купувачът е длъжен да продава приетата в търговския си обект
стока по цени на дребно, съгласувани с Продавача. 2.2.7. Купувачът е длъжен на всеки петнадесет календарни дни да отчита
реализираните в търговския си обект продажби на стоки на Продавача чрез
представяне на копие от дневните отчети по касовия си апарат и да заплаща на
Продавача продадената стока по цени, определени с Ценовата листа, приложена към
настоящия договор. 2.2.8 Плащането на цената на продадената стока следва да се
извърши едновременно с предоставяне на отчета, като плащането може да се
извърши по един от следните два начини: в брой или чрез банков превод. 2.2.10. В
пет-дневен срок от извършване на плащането Продавачът издава фактура и я
предава на Купувача, освен ако не е издал и предал на Купувача фактура към
момента на доставката на стоката. 3.Настоящият договор влиза в сила от датата
на подписването му и е със срок на действие една година. Действието му
продължава автоматично, ако никоя от страните до дигата на изтичане на срока на
договора не заяви писмено желание за прекратяването му. 5.1 .Купувачът е длъжен
да изплати цената на Стоката в размера, по начина и в сроковете, определени в
настоящия договор. 5.2.Купувачът е длъжен да приеме заявената от него стока.
Купувачът е длъжен ла прегледа стоката в 3 -дневен срок след получаването ѝ
и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно Продавача. Ако
Купувачът не направи това Стоката се смята за одобрена. Съгласно т.6.1. от
Договора, за изпълнение на задълженията на Купувача по настоящия договор се
поема солидарна отговорност от Купувача - „***”
ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, и от неговия ***и едноличен ***на капитала
- С.И.И. с ЕГН **********,***, която подписвайки настоящия договор гарантира с
личното си имущество за изпълнението на задълженията на Купувача и се съгласява
да носи солидарна отговорност с него. 9.5 При прекратяване на договора, независимо от
основанието за това, Купувачът се задължава в тридневен срок от прекратяването
да заплати на продавача всички дължими парични суми, както и да върне на
Продавача наличната в търговския си обект стока, собственост на Продавача.
Видно от
Стокова разписка за продажба на стоки № **********/01.10.2018г. същата е
съставена от И. ООД в качеството си на ***на *** ЕООД в качеството му на
получател за доставка на описаната в нея стока на стойност 7509,60 лева.
стоковата разписка е подписана от Т.М.в качеството на съставил и „предадено
от“. Липсва подпис на „получател“.
От Фактура
№**********/01.10.18г. се установява, че тя е издадена от И. ООД в качеството
на ***на *** ЕООД в качеството на получател за описаната в нея подробно стока,
съответстваща на стоката, съобразно стокова разписка от 01.10.2018г. за същата
стойност от 7509,60 лв. с ДДС. Фактурата е подписана за съставител от Т.М.. За
„получател“ е изписано името на С.И., но няма поставен подпис.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите Т.Г.М. и В.С.О. въпреки, че са
заинтересовани от изхода на делото като служители и съдружници в ищцовото
дружество. Показанията им са логични, непротиворечиви, еднопосочни и в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че ищеца и ***са в трайни търговски отношения от 2013 г., от когато
ищеца започнал да доставя и продава на посоченото дружество стока. В
отношенията между търговците, като представител на ***е участвала ответницата С.И..
Последната доставка на стока е извършена от двамата свидетели М.и О.. Заявката
за стоката е направена от С.И. и е приета по телефона от служител на ищцовото
дружество. Подготвена е стоката в 7-8 кашона и 50-60 закачалки с облекло.
Двамата свидетели натоварили стоката в
служебния автомобил, заедно със стоката за друг магазин в гр.Ловеч и след като
разтоварили стоката за гр.Ловеч, пристигнали в гр.Плевен по обяд и паркирали в
близост до магазина, в който се продава стоката от ***, в ***. Св.М.отишъл
първо да магазина за да провери дали С.И. е там и след като установил, че е там, заедно със св.О. разтоварили стоката. С.И.
била видимо притеснена и бързала, като заявила, че желае да провери стоката
след като се върне, тъй като заявила, че има час при лекар. Оставили стоковата
разписка и стоката в магазина, тръгнали си и очаквали по-късно С.И. да се
обади. Докато пътували обратно към Пловдив, С.И. звъннала по телефона и
потвърдила, че стоката е съобразно описаното в стоковата разписка. Като се
прибрали в гр.Пловдив, св.М.издал фактурата и я пуснал на мейла на С.И.. Това
било обичайна практика. Плащането се извършвало обикновено след седмица и като
не постъпило такова, св.М.се опитал да се свърже със С.И. по телефона, но той
бил трайно изключен. След това св.М.отишъл на място в магазина, носейки
издадената фактура, но магазина бил заключен и не функционирал. Попитал в
съседната оптика какво се случва и от там му отговори, че магазина е освободен
и не функционира. След това изпратил фактурата с куриер, но тя се върнала, като
непотърсена. Не винаги върху стоковите разписки е поставян подпис от С.И..
Често пъти стоката е пътувала с куриер, но е била заплащана.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.
327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго. Съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ Ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са
получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Общите
предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ са
следните: Да е налице облигационно отношение (правомерен юридически акт, от
който да възниква задължение за изпълнение), Да е налице неизпълнение (пълно или частично),
Реалното изпълнение да е възможно. Те
трябва да са кумултативно налични, за да бъде уважен искът за реално изпълнение.
По делото
се доказа наличието между страните на валидно облигационно правооотношение по
договор за търговска продажба. Представен е писмен договор, с който е
установена облигационната връзка между И. ООД и ***по договор за търговска
продажба на стоки. Въпреки че е сключен на 06.11.2013г. за срок от една година,
в него е уговорено автоматично подновяване, ако никоя от страните до датата на
изтичане на срока на договора не заяви писмено желание за прекратяването му. По
делото липсват твърдения и ангажирани доказателства за прекратяване на
договора.
Инкорпориран
в процесния Договор за продажба на стоки се съдържа и договор за поръчителство,
сключен между ищеца И. ООД и С.И.И.. В Договора е посочено /съгласно т.6.1. от
Договора/, че за изпълнение на задълженията на Купувача по настоящия договор се
поема солидарна отговорност от Купувача - „***”
ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, и от неговия ***и едноличен ***на капитала
- С.И.И. с ЕГН **********,***, която подписвайки настоящия договор гарантира с
личното си имущество за изпълнението на задълженията на Купувача и се съгласява
да носи солидарна отговорност с него. По естеството си, поетото в договора
солидарно задължение за гарантиране на изпълнението на задълженията по договора
на *** ЕООД от С.И. представлява договор за поръчителство. Съгласно чл. 138 ЗЗД
с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да
бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за
действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно
задължение. Съдът намира, че между страните по делото е възникнало и съществува
действително облигационно правоотношение по договор за поръчителство за
обезпечаване на вземането на ищеца по Договор за продажба на стоки 06.11.2013г.
от *** ЕООД. С.И.И. се е задължила да гарантира с личното си имущество за
изпълнение на задълженията на *** ЕООД и се е съгласила да носи солидарна
отговорност с него.
Установи
се, че И. ООД и *** ЕООД са били в трайни търговски взаимоотношения. Този факт
се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
процесния договор за продажба на стоки.
Спорна
между страните е дължимостта на плащането по процесната фактура № **********/01.10.2018г.
Ответника оспорва твърдяната покупко-продажба на стоките, описани в процесната
фактура, тъй като в договора е уговорено за предаването на стоката да се
съставя приемо-предавателен протокол, фактура или стокова разписка. Съдът
намира за неоснователни развитите от ответника възражения за недължимост на
претендираната сума поради липса на подписан от къпувача по процесния договор
приемо-предавателен протокол, фактура или стокова разписка. Видно е, че в
договора е уредено подписването на такива документи при предаването на стоката,
но изготвянето на същите не се явява уговорена между страните форма за дейсктвителност
или за доказване на извършеното предаване на стоката, а само уреден между
страните документооборот в търговските им взаимоотношения. По безспорен начин
се установи доставката на стока от непротиворечивите показания на разпитаните
по делото свидетели. От техните показания се установи и факта на извършеното от
купувача по договора потвърждение за приемането на стоката. От разпитаните по
делото свидетели и представените писмени доказателства се установи, че ищеца по
делото и *** ЕООД са в трайни търговски взаимоотношения от 2013г. Съдът намира,
че при твърдение за трайни търговски отношения, е налице доставка при условия,
посочени от доставчика. Липсата на оспорване в разумен срок, законът в чл. 292
от ТЗ свързва с фикция за съгласие по съществените елементи на сделката. Няма
една доставка, а отделни доставки, всяка със свои съществени елементи вид
стока, количество и цена. При всяка една от доставките и преминаване на
собствеността върху стоките, възниква отделно задължение за заплащане на
договорената цена, макар и видът на стоката и нейната цена да са уговорени от
страните при мълчаливо съгласие на основание чл. 292 от ТЗ, предвид
непротивопоставянето на купувача и качеството му на търговец. Наличието на
трайни търговски отношения, обуславя постигнатото мълчаливо съгласие, от
значение за прилагане на презумпцията на чл. 292 от ТЗ. Трайните търговски
отношения между търговците обуславят приложение на презумпция за съгласие, ако
цената или количеството или видът на доставената стока, не бъдат оспорени
веднага. Купувача по процесния договор
за продажба на стоки не само, че не е оспорил процесната продажба а е потвърдил
същата чрез устно изразеното становище на законния му представител- ответницата
по делото С.И..
Задължението
на купувача да плати цената става изискуемо след предаването на стоката. По
делото се доказа предаване на стоката на 01.10.2018г. Процесната фактура е издадена на датата на
извършената доставка 01.10.2018г. Вярно е, че в договора е уговорен друг момент
за настъпване на изискуемостта на плащането на цената на продадената стока-
след продажбата на същата, но съдът намира, че купувача по договора виновно не
е изпълнил поето по договора задължение по т.2.2.7 от Договора- на всеки 15 дни
да отчита реализираните в търговския си обект продажби на стоки на Продавача чрез
представяне на копие от дневните отчети на касовия апарат. Съдът намира, че по
същество ищеца изисква изпълнение на цялото задължение преди срока на основание
чл.71 ЗЗД, тъй като купувача по договора не изпълнява задължението си за
плащане в уговорените срокове и начини. Задължението е парично, поради което
може да бъде прието, че длъжника е станал неплатежоспособен. Както в търговското,
така и в гражданското право, когато законодателят говори за плащане, то той има
предвид изпълнението на парично задължение, така че по отношение на
задължението, спрямо което може да се упражни правото на предсрочна
изискуемост, разлика няма. Съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ: „Неплатежоспособността
се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице
и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори.“ При посоченото неизпълнение-
купувача по договора не е извършвал изискуеми плащания- на 15 дена съгласно
договора.
Тъй като в
исковата молба се твърди наличието на отрицателен факт - неплащането по
фактурата, задължението за доказване на това плащане е на ответника по аргумент
на чл. 154 от ГПК. Не са ангажирани доказателства от страна на ответницата.
Липсват и твърдения в посочения смисъл.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан
в предявения си размер и като такъв следва да бъде уважен, в едно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 13.11.2018г..
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски
от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 950,20 лв. за ДТ
и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса и депозит за особен представител в размер на 550,20 лв./150,20 лв.+400
лв./
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.121 ЗЗД по
отношение на ответника С.И.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „И.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н.И. сумата 7509,60
лева, в едно със законната лихва върху сумата от 13.11.2018г. до
окончателното ѝ изплащане, представляваща стойността на извършена
доставка на стоки по Договор за продажба на стоки от 06.11.2013г., по Фактура №
**********/01.10.2018г., за което вземане е възникнала солидарна отговорност на
С.И. по т.6.1. от Договора, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 5143/14.11.2018г. по ч.гр.д.№8226/2018
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.И.И., ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на кредитора „И.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Н.И. сумата от 950,20 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.8226/2018 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.И.И., ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на кредитора „И.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Н.И., сумата от 550,20 лв. направени по делото разноски за държавна
такса и депозит за особен представител.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: