Присъда по дело №5150/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 84
Дата: 17 май 2023 г. (в сила от 2 юни 2023 г.)
Съдия: Андрей Ангелов
Дело: 20221100205150
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 84
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
СъдебниСтефка Н. Дамянова

заседатели:Иван С. П.
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
и прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело от общ
характер № 20221100205150 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. П. П., роден на ******* в гр. К., живущ в гр.Д., ул.
„*******, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, с ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН в това, че за периода от 14.08.2013 г. до 14.10.2013
г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление - с три Д.ия, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството на управляващ и представляващ „С.И.“ ЕООД, с ЕИК *******,
чрез действията на посредствен извършител - А.Г. Г., счетоводител в „Г.П.
БГ“ ЕООД с ЕИК *******, която е подала справки декларации по ЗДДС и
дневници за покупките и продажбите на дружеството в ТД на НАП гр. София
по електронен път чрез електронен подпис от името на А. П. П., избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото
дружество по Закона за данък върху добавената стойност в особено големи
размери, в общ размер 676 281,92 / шестстотин седемдесет и шест хиляди
двеста осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ лева, като:
- потвърдил неистина чрез деклариране на неверни данни в подадени
1
пред ТД на НАП - София, офис „Сердика“, справки декларации по ЗДДС в
раздел „Б“, клетка „40“ и раздел „Г“, клетка „50“, които се изискват по силата
на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС / обн. В ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г. в сила от
01.01.2007 г./ и приложените към тях отчетни регистри - дневници за
покупките и дневници за продажбите съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС,
- използвал документи с невярно съдържание - дневници за покупките и
дневници за продажбите съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС, при водене на
счетоводството на „С.И.“ ЕООД, с ЕИК *******
-приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 676 281,92 /
шестстотин седемдесет и шест хиляди двеста осемдесет и един лева и
деветдесет и две стотинки/, по използвани от него документи с невярно
съдържание - дневници за покупки, в които са отразени данъчни фактури по
неосъществени /фиктивни/ облагаеми доставки както следва:
1.На 14.08.2013 г. в гр. София, в СД с Вх. № 22051049686/14.08.2013 г.,
за данъчен период - 01.07.2013 г. до 31. 07.2013 г. и приложените към нея
отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите за
отчетния период - месец юли 2013 год., подадена пред офис „Сердика“ към
ТД на НАП София по електронен път с електронен подпис от името на “С.И.”
ЕООД, с резултат ДДС за внасяне в размер на 172,84 /сто седемдесет и два
лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, чрез действията на посредствен
извършител, А.Г. Г., счетоводител в „Г.П. БГ“ ЕООД с ЕИК *******,
потвърдил неистина, като декларирал издадени фактури в дневниците за
покупки с право на данъчен кредит за негови клиенти, съгласно
информационната система на НАП ПП VAT, както следва:
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 101/03.07.2013 г. с ДО
41007,43 лева и ДДС 8201,47 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 102/15.07.2013 г. с ДО
14018,22 лева и ДДС 2803,64 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 103/15.07.2013 г. с ДО 124
090.00 лева и ДДС 24818,00 лева,
И.-Т.П. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 103/24.07.2013 г. с ДО
32000,00 и ДДС 6400,00 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 104/16.07.2013 г. с ДО
2
101400,00 лева и ДДС 20280,00 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 104/26.07.2013 г. с ДО
35755,04 лева и ДДС 7151,01 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 105/22.07.2013 г. с ДО
198 772,20 лева и ДДС 39754,44 лева,
И.-Т.П. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 105/31.07.2013 г. с ДО
19148,55 и ДДС 3829,71 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 106/30.07.2013 г. с ДО
7500,00 лева и ДДС 1500,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 107/31.07.2013 г. с ДО
289 500.00 лева и ДДС 57900,00 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 108/31.07.2013 г. с ДО
244900,00 лева и ДДС 48980,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 336/10.07.2013 г. с ДО 12 495.00
лева и ДДС 2499,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 337/10.07.2013 г. с ДО
12475,00 лева и ДДС 2495,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 338/11.07.2013 г. с ДО12 490.00
лева и ДДС 2498,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 339/11.07.2013 г. С ДО 12475,00 лева и
ДДС 2495,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 340/12.07.2013 г. с ДО 12 485.00
лева и ДДС 2497,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 341/12.07.2013 г. с
ДО12480,00 лева и ДДС2496,00лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 342/12.07.2013 г. с ДО 12480,00 лева и
ДДС 2496,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 343/13.07.2013 г. с ДО 12480
лева и ДДС 2496,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 344/13.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
3
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 346/15.07.2013 г. с ДО 12478.00
лева и ДДС 2495,60 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 347/15.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и
ДДС 2480,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 348/16.07.2013 г. с ДО 12 495.00
лева и ДДС 2499,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 349/16.07.2013 г. с ДО
12000,00 лева и ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 350/16.07.2013 г. с ДО 12300,00 лева и
ДДС 2460,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 352/17.07.2013 г. с ДО 12 490
лева и ДДС 2498,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 353/17.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и
ДДС 2480,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 354/17.07.2013 г. с ДО
12000,00 лева и ДДС 2400,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 355/18.07.2013 г. с ДО 12 485.00
лева и ДДС 2497,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 357/19.07.2013 г. с ДО 12 475.00
лева и ДДС 2495,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 358/19.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и
ДДС 2480,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 363/22.07.2013 г. с ДО 11000,00 лева и
ДДС 2200,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 364/23.07.2013 г. с ДО
12000,00 лева и ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 365/23.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 366/24.07.2013 г. с ДО
12000,00 лева и ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 367/24.07.2013 г. с ДО 10000,00 лева и
4
ДДС 2000,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 369/26.07.2013 г. с ДО
12000,00 лева и ДДС 2400,00 лева,
Е.М. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
370/26.07.2013 г. с ДО 11550,00 и ДДС 2310,00 лева,
Е.М. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
372/29.07.2013 г. с ДО 12028,00 и ДДС 2405,60 лева,
Е.М. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
375/30.07.2013 г. с ДО 12070,00 и ДДС 2414,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 376/04.07.2013 г. с ДО 10 000.00
лева и ДДС 2000,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 377/08.07.2013 г. с ДО 10 000.00
лева и ДДС 2000,00 лева,
Е.М. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
378/31.07.2013 г. с ДО 11875,00 и ДДС 2375,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 379/11.07.2013 г. с ДО 9000.00
лева и ДДС 1800,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 380/17.07.2013 г. с ДО10 000.00
лева и ДДС 2000,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 381/24.07.2013 г. с ДО 8000.00
лева и ДДС 1600,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 382/29.07.2013 г. с ДО 10 000.00
лева и Д ДС 2000,00 лева,
А. 2000 ООД с ЕИК ******* по фактура *********/10.07.2013 г. с ДО
4000,50 лева и ДДС 800, 10 лева,
А. 2000 ООД с ЕИК ******* по фактура *********/11.07.2013 г. с ДО
4000,50 лева и ДДС 800, 10 лева,
като не е посочил в справката декларация по ЗДДС реален ДДС за
внасяне в размер на 460 224,70 /четиристотин и шестдесет хиляди двеста
двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/ лева.
2.На 16.09.2013 г. в гр. София, в СД с Вх. № 22051052092/16.09.2013 г.,
5
за данъчен период 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г. и приложените към нея
отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите за
отчетния период - месец август 2013 год., подадена пред офис “Сердика“ към
ТД на НАП София, по електронен път с електронен подпис от името на “С.И.”
ЕООД, с резултат ДДС за внасяне в размер на 125,28 /сто двадесет и пет лева
и двадесет и осем стотинки/ лева, потвърдил неистина, като декларирал
издадени фактури в дневниците за продажби, но отразени в дневниците за
покупки с право на пълен данъчен кредит на негови клиенти, съгласно
информационната система на НАП ПП VAT, както следва:
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 106/08.08.2013 г. с ДО
21422,60 лева и ДДС 4284,52 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 107/19.08.2013 г. с ДО
34053,12 лева и ДДС 6810,62 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура 108/20.08.2013 г. с ДО5400.00 лева
и ДДС 1080,00 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 109/28.08.2013 г. с ДО
14301,48 лева и ДДС 2860,30 лева,
СД К. и С.Х.М. с ЕИК ******* по фактура № 383/04.08.2013 г. с ДО
11450,00 лева и ДДС 2290,00 лева,
Б. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/12.08.2013 г. с ДО
7300,20 лева и ДДС 1460,04 лева,
БИИС „П.“ ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
*********/12.08.2013 г. с ДО 6083,50 лева и ДДС 1216,70 лева,
Б. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/13.08.2013 г. с ДО
7300,20 лева и ДДС 1460,04 лева,
БИИС „П.“ ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
*********/13.08.2013 г. с ДО 6083,50 лева и ДДС 1216,70 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/01.08.2013 г. с ДО
4860,00 лева и ДДС 972,00 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № **********/31.08.2013 г. с ДО
4140,00 лева и ДДС 628,00 лева
като не посочил в справката декларация по ЗДДС реален ДДС за
6
внасяне в размер на 107 093,49 /сто и седем хиляди деветдесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки/ лева.
3.На 14.10.2013 г. в гр. София, в СД с Вх. № 22051054483/
14.10.2013 г., за данъчен период 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г. и
приложените към нея отчетни регистри - дневник за покупките и дневник
за продажбите за отчетния период - месец септември 2013 год., подадена пред
офис „Сердика“ към ТД на НАП София по електронен път от името на “С.И.”
ЕООД, с резултат ДДС за внасяне в размер на 138,53 /сто тридесет и осем
лева и петдесет и три стотинки/ лева, потвърдил неистина, като декларирал
фактури за доставка на стоки и услуги в дневниците за покупки с право на
пълен данъчен кредит, които доставчикът не е отразил в дневниците си за
продажби и СД по ЗДДС, с доставчик както следва:
Е.С.Е. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра № 563/19.09.2013 г. с ДО 1569.00
лева и ДДС 313,80 лева,
Е.С.Е. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра № 565/20.09.2013 г. с ДО5784.00
лева и ДДС 1156,80 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 515/30.09.2013 г. с ДО
31520,00 лева и ДДС 6304,00 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 615/27.09.2013 г. с ДО
12468,00 лева и ДДС 2493,60 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 616/28.09.2013 г. с ДО
12410,00 лева и ДДС 2482,00 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 617/29.09.2013 г. с ДО
12020,00 лева и ДДС 2404,00 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/05.09.2013 г. с ДО
36458,00 лева и ДДС 7291,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/10.09.2013 г. с ДО
36458,00 лева и ДДС 7291,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/13.09.2013 г. с ДО
41211,00 лева и ДДС 8242,20 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/16.09.2013 г. с ДО
26988,00 лева и ДДС 5397,60 лева,
7
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/18.09.2013 г. с ДО
54698,00 лева и ДДС 10939,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/21.09.2013 г. с ДО
33987,00 лева и ДДС 6797,40 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/27.09.2013 г. с ДО
47120,00 лева и ДДС 9424,00 лева,
като не посочил в справката декларация по ЗДДС реален ДДС за
внасяне в размер на 108 963,73 /сто и осем хиляди деветстотин шестдесет и
три лева и седемдесет и три стотинки/ лева,
поради което и на основание чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т. 7, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/
ГОДИНА „лишаване от свобода”, като на основание чл. 66, ал.1 от НК
ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 / ТРИ/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. П. П., със
снета по делото самоличност, да заплати в полза на Държавата и по сметка на
СДВР сумата от 633.42 лв./шестстотин тридесет и три лева и 42 стотинки/ –
разноски по делото и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В 15-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на присъда, постановена по НОХД № 5150/2022г. по описа на СГС, НО, 23
състав

Срещу подсъдимия А. П. П. е внесен обвинителен акт и същият е предаден на съд
за това, че за периода от 14.08.2013 г. до 14.10.2013 г. в гр. София, в условията на
продължавано престъпление - с три Д.ия, които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството на управляващ и представляващ „С.И.“ ЕООД, с ЕИК *******, чрез
действията на посредствен извършител - А.Г. Г., счетоводител в „Г.П. БГ“ ЕООД с
ЕИК *******, която е подала справки декларации по ЗДДС и дневници за покупките и
продажбите на дружеството в ТД на НАП гр. София по електронен път чрез
електронен подпис от името на А. П. П., избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения на посоченото дружество по Закона за данък върху добавената
стойност в особено големи размери, в общ размер 676 281,92 / шестстотин седемдесет
и шест хиляди двеста осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ лева, като:
- потвърдил неистина чрез деклариране на неверни данни в подадени пред ТД на
НАП - София, офис „Сердика“, справки декларации по ЗДДС в раздел „Б“, клетка „40“
и раздел „Г“, клетка „50“, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС
/ обн. В ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./ и приложените към тях
отчетни регистри - дневници за покупките и дневници за продажбите съгласно чл. 124,
ал.1, т.1 от ЗДДС,
- използвал документи с невярно съдържание - дневници за покупките и
дневници за продажбите съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС, при водене на
счетоводството на „С.И.“ ЕООД, с ЕИК *******
-приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 676 281,92 / шестстотин
седемдесет и шест хиляди двеста осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/,
по използвани от него документи с невярно съдържание - дневници за покупки, в които
са отразени данъчни фактури по неосъществени /фиктивни/ облагаеми доставки както
следва:
1.На 14.08.2013 г. в гр. София, в СД с Вх. № 22051049686/14.08.2013 г., за
данъчен период - 01.07.2013 г. до 31. 07.2013 г. и приложените към нея отчетни
регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите за отчетния период - месец
юли 2013 год., подадена пред офис „Сердика“ към ТД на НАП София по електронен
път с електронен подпис от името на “С.И.” ЕООД, с резултат ДДС за внасяне в размер
на 172,84 /сто седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, чрез
действията на посредствен извършител, А.Г. Г., счетоводител в „Г.П. БГ“ ЕООД с ЕИК
*******, потвърдил неистина, като декларирал издадени фактури в дневниците за
покупки с право на данъчен кредит за негови клиенти, съгласно информационната
система на НАП ПП VAT, както следва:
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 101/03.07.2013 г. с ДО 41007,43
лева и ДДС 8201,47 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 102/15.07.2013 г. с ДО 14018,22
лева и ДДС 2803,64 лева,
1
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 103/15.07.2013 г. с ДО 124 090.00 лева и
ДДС 24818,00 лева,
Ил-Т. П. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 103/24.07.2013 г. с ДО 32000,00 и
ДДС 6400,00 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 104/16.07.2013 г. с ДО 101400,00
лева и ДДС 20280,00 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 104/26.07.2013 г. с ДО 35755,04
лева и ДДС 7151,01 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 105/22.07.2013 г. с ДО 198 772,20 лева и
ДДС 39754,44 лева,
Ил-Т. П. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 105/31.07.2013 г. с ДО 19148,55 и
ДДС 3829,71 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 106/30.07.2013 г. с ДО 7500,00 лева и
ДДС 1500,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 107/31.07.2013 г. с ДО 289 500.00 лева и
ДДС 57900,00 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 108/31.07.2013 г. с ДО 244900,00
лева и ДДС 48980,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 336/10.07.2013 г. с ДО 12 495.00 лева и
ДДС 2499,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 337/10.07.2013 г. с ДО 12475,00 лева и
ДДС 2495,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 338/11.07.2013 г. с ДО12 490.00
лева и ДДС 2498,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 339/11.07.2013 г. С ДО 12475,00 лева и ДДС
2495,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 340/12.07.2013 г. с ДО 12 485.00 лева и
ДДС 2497,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 341/12.07.2013 г. с ДО12480,00 лева и
ДДС2496,00лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 342/12.07.2013 г. с ДО 12480,00 лева и ДДС
2496,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 343/13.07.2013 г. с ДО 12480 лева и
ДДС 2496,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 344/13.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и ДДС
2400,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 346/15.07.2013 г. с ДО 12478.00 лева и
ДДС 2495,60 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 347/15.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и ДДС
2480,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 348/16.07.2013 г. с ДО 12 495.00 лева и
ДДС 2499,00 лева,
2
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 349/16.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 350/16.07.2013 г. с ДО 12300,00 лева и ДДС
2460,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 352/17.07.2013 г. с ДО 12 490 лева и
ДДС 2498,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 353/17.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и ДДС
2480,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 354/17.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 355/18.07.2013 г. с ДО 12 485.00 лева и
ДДС 2497,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 357/19.07.2013 г. с ДО 12 475.00 лева и
ДДС 2495,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 358/19.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и ДДС
2480,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 363/22.07.2013 г. с ДО 11000,00 лева и ДДС
2200,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 364/23.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 365/23.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и ДДС
2400,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 366/24.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 367/24.07.2013 г. с ДО 10000,00 лева и ДДС
2000,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 369/26.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
370/26.07.2013 г. с ДО 11550,00 и ДДС 2310,00 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
372/29.07.2013 г. с ДО 12028,00 и ДДС 2405,60 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
375/30.07.2013 г. с ДО 12070,00 и ДДС 2414,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 376/04.07.2013 г. с ДО 10 000.00 лева и
ДДС 2000,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 377/08.07.2013 г. с ДО 10 000.00 лева и
ДДС 2000,00 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
378/31.07.2013 г. с ДО 11875,00 и ДДС 2375,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 379/11.07.2013 г. с ДО 9000.00 лева и
ДДС 1800,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 380/17.07.2013 г. с ДО10 000.00 лева и
3
ДДС 2000,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 381/24.07.2013 г. с ДО 8000.00 лева и
ДДС 1600,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 382/29.07.2013 г. с ДО 10 000.00 лева и
Д ДС 2000,00 лева,
А. 2000 ООД с ЕИК ******* по фактура *********/10.07.2013 г. с ДО 4000,50
лева и ДДС 800, 10 лева,
А. 2000 ООД с ЕИК ******* по фактура *********/11.07.2013 г. с ДО 4000,50
лева и ДДС 800, 10 лева,
като не е посочил в справката декларация по ЗДДС реален ДДС за внасяне в
размер на 460 224,70 /четиристотин и шестдесет хиляди двеста двадесет и четири лева
и седемдесет стотинки/ лева.
2.На 16.09.2013 г. в гр. София, в СД с Вх. № 22051052092/16.09.2013 г., за
данъчен период 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г. и приложените към нея отчетни регистри
- дневник за покупките и дневник за продажбите за отчетния период - месец август
2013 год., подадена пред офис “Сердика“ към ТД на НАП София, по електронен път с
електронен подпис от името на “С.И.” ЕООД, с резултат ДДС за внасяне в размер на
125,28 /сто двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лева, потвърдил неистина,
като декларирал издадени фактури в дневниците за продажби, но отразени в
дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит на негови клиенти, съгласно
информационната система на НАП ПП VAT, както следва:
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 106/08.08.2013 г. с ДО 21422,60
лева и ДДС 4284,52 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 107/19.08.2013 г. с ДО 34053,12
лева и ДДС 6810,62 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура 108/20.08.2013 г. с ДО5400.00 лева и ДДС
1080,00 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 109/28.08.2013 г. с ДО 14301,48
лева и ДДС 2860,30 лева,
СД К. и С.Х.М. с ЕИК ******* по фактура № 383/04.08.2013 г. с ДО 11450,00
лева и ДДС 2290,00 лева,
Б. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/12.08.2013 г. с ДО 7300,20
лева и ДДС 1460,04 лева,
Б. „П.“ ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
*********/12.08.2013 г. с ДО 6083,50 лева и ДДС 1216,70 лева,
Б. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/13.08.2013 г. с ДО 7300,20
лева и ДДС 1460,04 лева,
Б. „П.“ ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/13.08.2013
г. с ДО 6083,50 лева и ДДС 1216,70 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/01.08.2013 г. с ДО 4860,00 лева
и ДДС 972,00 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № **********/31.08.2013 г. с ДО 4140,00
лева и ДДС 628,00 лева
4
като не посочил в справката декларация по ЗДДС реален ДДС за внасяне в
размер на 107 093,49 /сто и седем хиляди деветдесет и три лева и четиридесет и девет
стотинки/ лева.
3.На 14.10.2013 г. в гр. София, в СД с Вх. № 22051054483/ 14.10.2013 г., за
данъчен период 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г. и приложените към
нея отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите за отчетния
период - месец септември 2013 год., подадена пред офис „Сердика“ към ТД на НАП
София по електронен път от името на “С.И.” ЕООД, с резултат ДДС за внасяне в
размер на 138,53 /сто тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лева, потвърдил
неистина, като декларирал фактури за доставка на стоки и услуги в дневниците за
покупки с право на пълен данъчен кредит, които доставчикът не е отразил в
дневниците си за продажби и СД по ЗДДС, с доставчик както следва:
Е.С.Е. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра № 563/19.09.2013 г. с ДО 1569.00 лева и
ДДС 313,80 лева,
Е.С.Е. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра № 565/20.09.2013 г. с ДО5784.00 лева и
ДДС 1156,80 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 515/30.09.2013 г. с ДО 31520,00 лева
и ДДС 6304,00 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 615/27.09.2013 г. с ДО 12468,00 лева
и ДДС 2493,60 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 616/28.09.2013 г. с ДО 12410,00 лева
и ДДС 2482,00 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 617/29.09.2013 г. с ДО 12020,00 лева
и ДДС 2404,00 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/05.09.2013 г. с ДО 36458,00
лева и ДДС 7291,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/10.09.2013 г. с ДО 36458,00
лева и ДДС 7291,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/13.09.2013 г. с ДО 41211,00
лева и ДДС 8242,20 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/16.09.2013 г. с ДО 26988,00
лева и ДДС 5397,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/18.09.2013 г. с ДО 54698,00
лева и ДДС 10939,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/21.09.2013 г. с ДО 33987,00
лева и ДДС 6797,40 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/27.09.2013 г. с ДО 47120,00
лева и ДДС 9424,00 лева,
като не посочил в справката декларация по ЗДДС реален ДДС за внасяне в размер на
108 963,73 /сто и осем хиляди деветстотин шестдесет и три лева и седемдесет и три
стотинки/ лева
-престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

5
В съдебно заседание подсъдимия А. П. П. на осн. чл.371,т.2 НПК признава изцяло
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, като на осн.чл.372, ал.4 НПК съгласието му е
одобрено от съда.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва
тезата, че в хода на съдебното следствие е доказана категорично изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда като признае
подсъдимият за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и определи наказание при условията на чл. 58а от НК в предвидения от закона
минимум, което да бъде редуцирано с 1/3 и да му бъде наложено наказание от 1 ( една)
година „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 ( три)
години. Представителят на държавното обвинение предлага да не бъде налагано
кумулативното наказание „ конфискация“.
Служебно назначеният защитник на подс. П. - адв. Ж.Д. акцентира в
пледоарията си на смекчаващите отговорността на подзащитния й обстоятелства, а
именно необремененото му съдебно минало, добросъвестно процесуално поведение и
дългият срок на разследване, поради което и счита, че определянето на наказанието
при условията на чл. 55 от НК с приложение на чл. 66 от НК би осъществило целите,
предвидени в закона.
В хода на съдебните прения подс. П. не излага съображения, различни от тези на
защитника си, като поддържа доводите на адв. Д..
В последна дума подс. П. моли за налагането на минимално наказание.
С оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно
императивната разпоредба на чл. 373, ал.3 НПК съдът намира за установено
следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. П. П. е роден на ******* в гр. К., живущ в гр.Д., ул.
****, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, с
ЕГН **********.
Подс.А. П. познавал Н.С. - управител на ТД „С.И.“ ЕООД от 1997г. като през
2005г. за кратко работел при него. В съдружие със С.Т.А., Н.С. /баща на св. С./
учредил ТД „С.И.“ ЕООД с ЕИК: ******* с ФД №5688/2007 110 и съответно
регистрирано в Агенция по вписванията на 12.04.2007г., със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Сердика, ул. ****. Дружеството посочило в дружествения
договор предмет на дейност търговия с метали и метални конструкции.
На 23.02.2012г./отразен в ТР на 27.02.2012г./, чрез договори за покупко-
продажба Н.С. и С.А. прехвърлили своите дялове на св. В.Н. С., който станал
едноличен собственик и управител на „С.И.“ ЕООД. Същият се познавал с подс. П.
покрай баща му Н.С.. През 2012г. дружеството се занимавало с търговия на мебели за
обзавеждане. С. не желаел да развива търговска дейност с дружеството си и търсел
лице, на което да го продаде. На 15.02.2013 г. св. В.Н. С., упълномощил подс. А. П. да
представлява горното дружество, вкл. пред НАП, както и за подаване пред данъчните
служби на Справки - декларации по ЗДДС. С цел извършване на престъпления против
6
данъчната система на страната, подс. П., поискал от св.В. С. да купи фирмата „С.И.“
ЕООД едва след като същата бъде регистрирана по ЗДДС. Поради това, св. С.
предприел действия по регистриране на същата като подал заявление на 26.03.2013г., а
на 10.05.2015г. С. получил акт за регистрация по ЗДДС
№220421300006163/05.04.2013г. На 20.06.2013г. бил сключен договор, с който св. С.
продал дяловете от дружеството си на Р.Б.К. /жената, с която подс. П. живеел на
семейни начала/. С. трябвало да регистрира дружеството по ДДС, а П. - да отрази
промяната пред НОИ, НАП и Търговския регистър. След няколко месеца св. С.
установил, че продажбата не е отразена в Търговския регистър, поради което се
свързал с подс. П. и се разбрали, дружеството да бъде прехвърлено на името на П..С
договор за продажба на дялове от 18.09.2013г., подс. А. П. придобрил дружество
„С.И.“ ЕООД от В. С. и станал негов едноличен собственик и управител. Промяната
била вписана в Агенция по вписванията, Търговски регистър на 24.09.2013 г.
Дружеството било с капитал от 5000 /пет хиляди/ лв., разпределен в петдесет дяла с
номинална стойност от 100 лв. за всеки един. „С.И.“ ЕООД с ЕИК ******* нямало
открити свои клонове. Основният предмет на дейност се изразявал в изработване на
метални конструкции, търговия с черни и цветни метали. Дружеството нямало
назначени работници и служители, собствени складове или превозни средства. Към
инкриминирания период счетоводството на дружеството се водело от св. А.Г. Г..
Същата била надлежно упълномощена да обслужва същото, като подала заявление за
КЕП от името на „С.И.“ ЕООД чрез фирмата, в която била служител - „Г.П. БГ“ ЕООД.
Счетоводните услуги, които тя извършвала били свързани с фактическо изготвяне и
подаване на декларации по ЗДДС, с приложения - дневници за покупки и дневници за
продажби. Всички СД по ЗДДС от името на „С.И.“ ЕООД, с приложените към тях
дневници за покупки и продажби, били изготвяни и подавани пред НАП, по
електронен път от св. А.Г. Г. , с КЕП на „Г.П. БГ“ ЕООД , въз основа на фактури,
приемо - предавателни протоколи и други, предоставени за осчетоводяване лично от
подс. А. П.. Поради това А.Г. е била лице на техническо изпълнение, от която не може
да се търси наказателна отговорност за извършените от нея дейности, тъй като тя не
била запозната пряко и непосредствено с извършваната дейност на дружеството -
имало ли е такава в действителност, подавани ли са заявки и с какъв предмет от
дружествата - купувачи, изготвяни ли са съответните фактури от доставчиците за
извършени от тях продажби към процесното ТД, дали реално е получена
стоката/услугата, дали е платено в действителност дължимото /сумите/ по издадените
на и от „С.И.“ ЕООД фактури, както и с извършените доставки от дружеството към
негови контрахенти. Същата само обработвала представените й фактури, като нанасяла
данните в дневниците за покупки и продажби, респ. в СД по ЗДДС, за които била
ангажирана от подсъдимия. Подс. П. носел всеки месец фактури и бордера, а Г.
осчетоводявала същите, които били отразявани в дневниците за покупки и продажби и
след това в подаваните от нея СД по ЗДДС пред НАП. Подс. А. П. бил напълно
запознат със съдържанието и естеството на подаваните по електронен път пред ТД на
НАП - гр.София, офис „Сердика“, справки - декларации /СД/ по ЗДДС, с дневниците за
покупки и продажби към тях. Знаел, че представляваното от него дружество
„С.И.“ЕООД, е издало фактури към ТД: К.А. 43 ЕООД, Р. ЕООД Ил-Т. П. ЕООД
А.Г.Т. ЕООД Ф. ЕООД Г.К. ЕООД Р. ЕООД Е. М. 2012 Ф. ЕООД и А. 2000 ООД
С.И.К. ЕООД Е.С.Е. ЕООД С. ЕООД Б. ЕООД Б. „П.“ С. ЕООД СД К. и С.Х.М. Е.
ЕООД, но не желаел да включва същите в своите дневници за продажби, за да намали
7
дължимото ДДС за съответния данъчен период, поради което подадената информация
за периода 14.08.2013 г. до 14.10.2013г. в 3 броя СД, пред ТД на НАП - София град,
офис „Сердика”, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по
фактури /представени от него на счетоводителя А.Г./, като доставчик или купувач към
същите, представлявала потвърждаване на неистина. С цел извършване на данъчни
престъпления, подс. П., като представляващ ТД „С.И.“ ЕООД с ЕИК ******* решил да
намали неправомерно дължимия към държавата данък добавена стойност. За целта,
подс. П. извършвал продажби, за които издавал фактури за доставки, които фактури
обаче не декларирал в дневник-продажби на дружеството за данъчен период м. юли
2013г., въпреки че същите били декларирани в дневник-покупки на дружествата-
получател по изброените по-долу фактури. За месец юли 2013г., подс. П. извършил
доставки към следните търговски дружества К.А. 43 ЕООД, Р. ЕООД Ил-Т. П. ЕООД
А.Г..Г ЕООД Ф. ЕООД Г.К. ЕООД Р. ЕООД Е. М. 2012 Ф. ЕООД и А. 2000 ООД.
Подс. П., като представляващ ТД „С.И.“ ЕООД потвърдил неистина, като
декларирал издадени фактури в дневниците за покупки с право на данъчен кредит за
негови клиенти, съгласно информационната система на НАП ПП VAT, както следва:
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 101/03.07.2013 г. с ДО 41007,43
лева и ДДС 8201,47 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 102/15.07.2013 г. с ДО 14018,22
лева и ДДС 2803,64 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 103/15.07.2013 г. с ДО 124 090.00 лева и
ДДС 24818,00 лева,
Ил-Т. П. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 103/24.07.2013 г. с ДО 32000,00 и
ДДС 6400,00 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 104/16.07.2013 г. с ДО 101400,00
лева и ДДС 20280,00 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 104/26.07.2013 г. с ДО 35755,04
лева и ДДС 7151,01 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 105/22.07.2013 г. с ДО 198 772,20 лева и
ДДС 39754,44 лева,
Ил-Т. П. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 105/31.07.2013 г. с ДО 19148,55 и
ДДС 3829,71 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 106/30.07.2013 г. с ДО 7500,00 лева и
ДДС 1500,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 107/31.07.2013 г. с ДО 289 500.00 лева и
ДДС 57900,00 лева,
А.Г..Г ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 108/31.07.2013 г. с ДО 244900,00
лева и ДДС 48980,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 336/10.07.2013 г. с ДО 12 495.00 лева и
ДДС 2499,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 337/10.07.2013 г. с ДО 12475,00 лева и
ДДС 2495,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 338/11.07.2013 г. с ДО12 490.00 лева и
8
ДДС 2498,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 339/11.07.2013 г. С ДО 12475,00 лева и ДДС
2495,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 340/12.07.2013 г. с ДО 12 485.00 лева и
ДДС 2497,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 341/12.07.2013 г. с ДО12480,00 лева и
ДДС2496,00лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 342/12.07.2013 г. с ДО 12480,00 лева и ДДС
2496,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 343/13.07.2013 г. с ДО 12480 лева и
ДДС 2496,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 344/13.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и ДДС
2400,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 346/15.07.2013 г. с ДО 12478.00 лева и
ДДС 2495,60 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 347/15.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и ДДС
2480,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 348/16.07.2013 г. с ДО 12 495.00 лева и
ДДС 2499,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 349/16.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 350/16.07.2013 г. с ДО 12300,00 лева и ДДС
2460,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 352/17.07.2013 г. с ДО 12 490 лева и
ДДС 2498,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 353/17.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и ДДС
2480,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 354/17.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 355/18.07.2013 г. с ДО 12 485.00 лева и
ДДС 2497,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 357/19.07.2013 г. с ДО 12 475.00 лева и
ДДС 2495,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 358/19.07.2013 г. с ДО 12400,00 лева и ДДС
2480,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 363/22.07.2013 г. с ДО 11000,00 лева и ДДС
2200,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 364/23.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 365/23.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и ДДС
2400,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 366/24.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
9
Р. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра 367/24.07.2013 г. с ДО 10000,00 лева и ДДС
2000,00 лева,
Г.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 369/26.07.2013 г. с ДО 12000,00 лева и
ДДС 2400,00 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
370/26.07.2013 г. с ДО 11550,00 и ДДС 2310,00 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
372/29.07.2013 г. с ДО 12028,00 и ДДС 2405,60 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
375/30.07.2013 г. с ДО 12070,00 и ДДС 2414,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 376/04.07.2013 г. с ДО 10 000.00 лева и
ДДС 2000,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 377/08.07.2013 г. с ДО 10 000.00 лева и
ДДС 2000,00 лева,
Е.М.. 2012 ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
378/31.07.2013 г. с ДО 11875,00 и ДДС 2375,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 379/11.07.2013 г. с ДО 9000.00 лева и
ДДС 1800,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 380/17.07.2013 г. с ДО10 000.00 лева и
ДДС 2000,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 381/24.07.2013 г. с ДО 8000.00 лева и
ДДС 1600,00 лева,
Ф. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 382/29.07.2013 г. с ДО 10 000.00 лева и
Д ДС 2000,00 лева,
А. 2000 ООД с ЕИК ******* по фактура *********/10.07.2013 г. с ДО 4000,50
лева и ДДС 800, 10 лева,
А. 2000 ООД с ЕИК ******* по фактура *********/11.07.2013 г. с ДО 4000,50
лева и ДДС 800, 10 лева.
СД по ЗДДС, с Вх. № 22051049686/14.08.2013 г., ведно с приложените към нея
дневници за покупки и продажби били изготвени чрез действията на посредствен
извършител А.Г. Г., счетоводител в „Г.П. БГ“ ЕООД с ЕИК ******* и подадени по
електронен път с електронен подпис от името на „С.И.” ЕООД, в ТД на НАП София
град, офис „Сердика”. Чрез невключване на горепосочените фактури, с издател „С.И.“
ЕООД в своите дневници за продажби, но включване на същите в съответните
дневници-покупки на дружествата-получател по фактурите за данъчен период м. юли
2013г. подс. П. декларирал резултат ДДС за внасяне в размер на 172,84 /сто седемдесет
и два лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, вместо действително установения
реален ДДС за внасяне в размер на 460 224,70 /четиристотин и шестдесет хиляди
двеста двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/ лева.
По посочения начин - чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по
ЗДДС и използване на документи с невярно съдържание, чрез невписване в дневника
за продажби, а вписване в дневника за покупки на дружествата-получател по
изброените по-горе фактури, подс. П., като управляващ и представляващ „С.И.“ ЕООД,
избегнал начисляване и плащане на ДДС в размер на 460 224,70 /четиристотин и
10
шестдесет хиляди двеста двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/ лева. Именно
избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по
ЗДДС, била целта на подсъдимия.
Така при водене на счетоводната отчетност подс. П. като управляващ ТД „С.И.“
ЕООД използвал документи с невярно съдържание - дневници за покупките и
дневници за продажбите, при водене на счетоводството на „С.И.“ ЕООД, с ЕИК
*******, като посочените фактури, не включил в дневниците за продажби и съответно
не начислил дължимото по тях ДДС, въпреки че дружествата контрахенти отразили
същите в дневниците за покупки. Подадената СД за ревизирания период не отразявала
действително дължимия данък добавена стойност и съответно това водело до
избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, за
съответния месец.
С цел извършване на данъчни престъпления, подс. П., като представляващ и
управляващ „С.И.“ ЕООД решил да намали неправомерно дължимия към държавата
данък добавена стойност. За целта, подс. П. извършвал продажби, за които издавал
фактури за доставки, които фактури обаче не декларирал в дневник- продажби на
дружеството за данъчен период м. август 2013г., въпреки че същите били декларирани
в дневник-покупки на дружествата-получател по изброените по- долу фактури.
За месец август 2013г., подс. П. извършил доставки към следните търговски
дружества К.А. СД К. и С.Х.М. С. ЕООД. Подс. П., като представляващ ТД „С.И.“
ЕООД потвърдил неистина, като декларирал издадени фактури в дневниците за
продажби, но отразени в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит на
негови клиенти, съгласно информационната система на НАП ПП VAT, както следва:
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 106/08.08.2013 г. с ДО 21422,60
лева и ДДС 4284,52 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 107/19.08.2013 г. с ДО 34053,12
лева и ДДС 6810,62 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура 108/20.08.2013 г. с ДО5400.00 лева и ДДС
1080,00 лева,
К.А. 43 ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 109/28.08.2013 г. с ДО 14301,48
лева и ДДС 2860,30 лева,
СД К. и С.Х.М. с ЕИК ******* по фактура № 383/04.08.2013 г. с ДО 11450,00
лева и ДДС 2290,00 лева,
Б. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/12.08.2013 г. с ДО 7300,20
лева и ДДС 1460,04 лева,
Б. „П.“ ЕООД с ЕИК ******* по фактура №
*********/12.08.2013 г. с ДО 6083,50 лева и ДДС 1216,70 лева,
Б. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/13.08.2013 г. с ДО 7300,20
лева и ДДС 1460,04 лева,
Б. „П.“ ЕООД с ЕИК ******* по фактура № *********/13.08.2013
г. с ДО 6083,50 лева и ДДС 1216,70 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/01.08.2013 г. с ДО 4860,00 лева
и ДДС 972,00 лева,
С. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № **********/31.08.2013 г. с ДО 4140,00
11
лева и ДДС 628,00 лева
СД по ЗДДС, с Вх. № 22051052092/16.09.2013 г., ведно с приложените към нея
дневници за покупки и продажби били изготвени чрез действията на посредствен
извършител А.Г. Г., счетоводител в „Г.П. БГ“ ЕООД с ЕИК ******* и подадени по
електронен път с електронен подпис от името на “С.И.” ЕООД, в ТД на НАП София
град, офис „Сердика”. Чрез невключване на горепосочените фактури, с издател „С.И.“
ЕООД в своите дневници за продажби, но включване на същите в съответните
дневници-покупки на дружествата-получател по фактурите за данъчен период м.
август 2013г. подс. П. декларирал резултат ДДС за внасяне в размер на внасяне в
размер на в размер на 125,28 /сто двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лева,
вместо действително установения реален ДДС за внасяне в размер на 107 093,49 /сто и
седем хиляди деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки.
По посочения начин - чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по
ЗДДС и използване на документи с невярно съдържание, чрез невписване в дневника
за продажби, а вписване в дневника за покупки на дружествата-получател по
изброените по-горе фактури било избегнато начисляване и плащане на ДДС в размер
на 107 093,49 /сто и седем хиляди деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки
/ лева. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на
дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.
Така при водене на счетоводната отчетност подс. П. като управляващ ТД „С.И.“
ЕООД използвал документи с невярно съдържание - дневници за покупките и
дневници за продажбите, при водене на счетоводството на „С.И.“ ЕООД, с ЕИК
*******, като посочените фактури, не включил в дневниците за продажби и съответно
не начислил дължимото по тях ДДС, въпреки че дружествата контрагенти отразили
същите в дневниците за покупки. Подадената СД за ревизирания период не отразявала
действително дължимия данък добавена стойност и съответно това водело до
избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, за
съответния месец.
За данъчен период - 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г.., подс. П., като управляващ ТД
„С.И.“ ЕООД, по неустановен начин се сдобил с фактури с издател Е.С.Е. ЕООД,
С.И.К. ЕООД Е. ЕООД и получател „С.И.“ЕООД, без да е налице реална доставка по
см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. П. предоставил същите на А.Г. - счетоводител в
Счетоводна къща „Г.П. БГ“ ЕООД; ЕИК *******, и разпоредил същите да бъдат
включени в дневника за покупки за съответния отчетен период. С вписването на по-
долу изброените фактури ТД „С.И.“ ЕООД получавало формален повод за приспадане
на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, за съответния месец.
СД по ЗДДС, с Вх.№ 22051054483/14.10.2013г., ведно с приложените към нея
дневници за покупки и продажби били изготвени и подадени по електронен път с
електронен подпис от името на “С.И.” ЕООД чрез действията на посредствен
извършител А.Г. Г. чрез издадения на счетоводна къща „Г.П. БГ“ КЕП в ТД на НАП
София град, офис „Сердика“.
По посочения начин - чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по
ЗДДС и използване на документи с невярно съдържание, чрез вписване в дневника за
покупки на фактури с невярно съдържание формирал резултат ДДС за внасяне в
12
размер на в размер на 138,53 /сто тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лева,
вместо действително установения реален ДДС за внасяне в размер на 108 963, 73 /сто и
осем хиляди деветстотин шестдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/
лева.Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на
дружеството по ЗДДС, била целта на обвиняемия.
Подс. П., като представляващ ТД „С.И.“ ЕООД потвърдил неистина, като
декларирал фактури за доставка на стоки и услуги в дневниците за покупки с право на
пълен данъчен кредит, които доставчикът не е отразил в дневниците си за продажби и
СД по ЗДДС, с доставчик както следва:
Е.С.Е. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра № 563/19.09.2013 г. с ДО 1569.00 лева и
ДДС 313,80 лева,
Е.С.Е. ЕООД с ЕИК ******* по ф-ра № 565/20.09.2013 г. с ДО5784.00 лева и
ДДС 1156,80 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 515/30.09.2013 г. с ДО 31520,00 лева
и ДДС 6304,00 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 615/27.09.2013 г. с ДО 12468,00 лева
и ДДС 2493,60 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 616/28.09.2013 г. с ДО 12410,00 лева
и ДДС 2482,00 лева,
С.И.К. ЕООД с ЕИК ******* по фактура № 617/29.09.2013 г. с ДО 12020,00 лева
и ДДС 2404,00 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/05.09.2013 г. с ДО 36458,00
лева и ДДС 7291,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/10.09.2013 г. с ДО 36458,00
лева и ДДС 7291,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/13.09.2013 г. с ДО 41211,00
лева и ДДС 8242,20 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/16.09.2013 г. с ДО 26988,00
лева и ДДС 5397,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/18.09.2013 г. с ДО 54698,00
лева и ДДС 10939,60 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/21.09.2013 г. с ДО 33987,00
лева и ДДС 6797,40 лева,
Е. ЕООД с ЕИК ******* по фактура **********/27.09.2013 г. с ДО 47120,00
лева и ДДС 9424,00 лева.
Така при водене на счетоводната отчетност подс. П. като управляващ ТД „С.И.“
ЕООД използвал документи с невярно съдържание - дневници за покупките и
дневници за продажбите, при водене на счетоводството на „С.И.“ ЕООД, с ЕИК
*******, в които бил включил фактури, които не отразяват реални доставки към
представляваното от него дружество, и отразил същите в дневниците за покупки,
респективно в подадената СД за ревизирания период, като по този начин приспаднал
неследващ се данъчен кредит по нереални и неосъществени сделки, без да е налице
данъчно събитие по чл. 6 ЗДДС. Подадената по електронен път декларация по ЗДДС
не отразявала реални сделки, а целяла намаляване на данъчните задължения. С
13
вписването на гореописаните фактури „С.И.“ ЕООД получило формален повод за
приспадане на данъчен кредит и съответно това довело до избягване на установяването
и плащането на данъчни задължения в големи размери, за съответния месец.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371,т.2 НПК и подкрепящите
го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно - разпитите на св. В.
С., св. К.Ч., св. К.Г., св. Д. А., св. Д.Д., св. Н.Д., св. С.Ю., св. А.М., св. А.Г., св. В.Т.,
св. Р.К., св. И.Б., св. И.Д., св. Д.И., св. Л.С., св. М.В., св. С.К., св. А.Х., св. И.С., св.
П.Т., св. В. В., св. Х.К., св. З.Х., св. Е.Г., св. В. С., св. Г.С., св. Н.М. и св. Х. Б.,
заключението на изготвената от в.л. Е.М. съдебно – счетоводна експертиза ( л.л. 77 –
82 от т. 4 на д.п.), писмените доказателства и доказателствени средства – фактури
№ 101/03.07.2013 г., № 102/15.07.2013 г., № 103/15.07.2013 г., № 103/24.07.2013 г., №
104/16.07.2013 г., № 104/26.07.2013 г. , № 105/22.07.2013 г., № 105/31.07.2013 г., №
106/30.07.2013 г., № 107/ 31.07.2013 г., № 108/31.07.2013 г., № 336/10.07.2013 г., №
337/10.07.2013 г.
№ 338/11.07.2013 г., № 339/11.07.2013 г., № 340/12.07.2013 г., № 341/ 12.07.2013 г., №
342/12.07.2013 г., № 343/13.07.2013 г., № 344/13.07.2013 г.
№ 346/15.07.2013 г., № 347/15.07.2013 г., № 348/16.07.2013 г., № 349/16.07.2013 г., №
350/16.07.2013 г., № 352/17.07.2013 г., № 353/ 17.07.2013 г., № 354/17.07.2013 г., №
355/18.07.2013 г., № 357/19.07.2013 г.
№358/19.07.2013 г., № 363/22.07.2013 г. , № 364/23.07.2013 г., 365/ 23.07.2013 г., №
366/24.07.2013 г., № 367/24.07.2013 г., № 369/26.07.2013 г., № 370/26.07.2013 г., №
372/29.07.2013 г., № 375/30.07.2013 г., № 376/04.07.2013 г., № 377/08.07.2013 г., №
378/31.07.2013 г., № 379/11.07.2013 г., № 380/17.07.2013 г., № 381/24.07.2013 г.,№ 382/
29. 07. 2013 г. № *********/10.07.2013 г. , № *********/11.07.2013 г., № 106/ 08. 08.
2013 г., № 107/19.08.2013 г., № 108/20.08.2013 г., № 109/28.08.2013 г.
№ 383/04.08.2013 г., № *********/12.08.2013 г.,№ *********/12.08.2013 г.
№ *********/13.08.2013 г. , № *********/13.08.2013 г. , № **********/ 01.08.2013 г.,
№ **********/31.08.2013 г., № 563/19.09.2013 г. , № 565/ 20. 09. 2013 г., №
515/30.09.2013 г., № 615/27.09.2013 г., № 616/28.09.2013 г.
№ 617/29.09.2013 г. , № **********/05.09.2013 г., № **********/ 10. 09. 2013 г., №
**********/13.09.2013 г., № **********/16.09.2013 г., №
**********/ 18.09.2013 г., № **********/21.09.2013 г., № **********/ 27.09.2013 г.,
учредителен акт и договор за продажба на дялове на „С.И.“ ЕООД, справки декларации
от 14.08.2013г., от 16.09.2013г., от 14.10.2013г. и 14.11.2013г., пълномощно на „Г.п.“
БГ и заявление, пълномощно на подсъдимия, ревизионни актове и доклади, справки от
насрещни проверки, акт за регистрация по ЗДДС, справки от търговски регистър,
справка от СГС, декларация то подсъдимия, нотариално заверена на 24.02.2016г.,,
Определение на АССГ от 03.02.2017г-., удостоверение от нотариус Спасов, дневници
за покупки и продажби, договор от 10.07.2013г., договор от 27.06.2013г. свидетелства
за съдимост на подсъдимия.

14
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят, настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и
процесната хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така
както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на
диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. С
повторното уточнение, че съжденията се отнасят до съществените факти, включени в
предмета на доказване, съдът отбелязва, че подсъдимият признава именно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава съгласие да не се
събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага с принципната
възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни фактически
обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно посочени), дори за
последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното производство
доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да проведе делото по реда на
съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и
признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно
отразяването им в обвинителния акт.
Приетата за установена въз основа на доказателствения материал фактическа
обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от

ПРАВНА СТРАНА:

Д.ието на подсъдимия П. се субсумира под състава на чл. 255, ал.3, вр. ал.1,т.2, и т.7,
вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Извършването на т.нар. данъчни престъпления, при които избягването на
установяването и плащането на данъчни задължения е обективен признак от състава на
престъплението, засяга обществените отношения, свързани с нормалното и
законосъобразното функциониране на данъчната система, като пряко се въздейства
върху конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат
определените със закони данъци. Данъчните задължения възникват ex lege и стават
изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж. Субекти
на тези престъпления са данъчно задължените по силата на съответния данъчен закон
лица, които следва да определят и заплащат определен от този закон данък по реда и в
сроковете, предвидени в него. Нарушенията на тези задължения, когато разкриват
определена степен на обществена опасност, са криминализирани чрез посочените
наказателноправни норми.
Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК предвижда две форми на
изпълнителното Д.ие. Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени
самостоятелно или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се изразяват в
извършване на правно забранена дейност, а други – в пропускане да се извърши правно
вменена дейност. Във всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в
нормата определен престъпен резултат – избягване установяването или плащането на
данъчни задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с
15
изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък.
Има само довършено престъпление по тази норма на закона. Ако деецът извърши
някое/някои от посочените в нормата Д.ия (действия или бездействия), но в
предвидения в съответния данъчен закон срок плати надлежно и в точния размер
своите данъци, той няма да извърши данъчно престъпление по чл. 255 от НК.
Предвидените в закона форми на изпълнително Д.ие на основния състав на
данъчното престъпление сочат несъмнено на усложнена престъпна дейност, като
отделните престъпления могат да са типични двуактни или нетипични такива.
Характерно за всички тях обаче е, че правно регламентираното задължение за
извършване на определени действия (подаване на данъчна декларация, справка –
декларация и т.н. при това с вярно съдържание) или правната забрана за извършване на
такива действия (унищожаване, укриване и пр. на счетоводни документи, водене на
счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и т. н.), са
дадени не в наказателния закон, а извън него. Отделните данъчни закони
регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по
определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен период
данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, със съобщаване на
правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става
чрез подаване на декларация - било ежегодно (по ЗОДФЛ) или ежемесечно / по ЗДДС/.
В конкретния случай управляваното и представлявано от подс. П. юридическо
лице - „С.И.“ ЕООД - е било данъчно задължено лице по см. на чл.3 от ЗДДС, тъй като
е извършвало независима икономическа дейност и е било регистрирано по глава ІХ на
ЗДДС. Предвид правно-организационната форма на юридическото лице /ЕООД/,
избраният начин на управление и представителство / от подсъдимия/ и
обстоятелството, че волеизявленията от името на ЕООД се извършват от физическото
лице, което е негов представляващ – в случая подс. П., следва извода, че подсъдимият в
посоченото качество е бил страна във възникналите данъчни правоотношения с
държавата.
Подс. П. е осъществил изпълнителното Д.ие на състава на чл. 255, ал.1 от НК,
като е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения. Същият по
начина, визиран в чл. 255,ал.1, т.2 от НК – като е потвърдил неистина в подадени
справки декларации по електронен път, с електронен подпис и чрез използване на
документи с невярно съдържание ( дневници за покупките и дневници за продажбите)
е реализирал престъпния резултат. Изготвените за периода м.07. и м. 08. 2013г.
дневници за продажби без в тях да фигурират извършените доставки от „С.И.“ ЕООД
представляват документи с невярно съдържание, тъй като не отразяват реалните
стопански резултати на дружеството, а инкриминираните фактури по пункт 3
от обвинението ( за м.09. 2013г.) не са отразявали реално осъществени сделки
между търговците, обозначени като издатели на тези фактури и „С.И.“ ЕООД
- собственост и управлявано от подсъдимия П.. Вписвайки тези фактури,
съдържащи стойности по сделки, които не са осъществени ( чрез
счетоводителя А.Г., която не е знаела тези факти, т.е. е била посредствен
извършител) в дневниците за покупки и за продажби за периода
14.08.2013г.- 14.10.2013г. на „С.И.“ ЕООД, респ. неотчитайки в баланса на
дружеството реално извършените доставки, в изготвените въз основа на тези
дневници справки-декларации по ЗДДС, подсъдимият П. обективно е
променил в своя полза резултата в баланса между данъка добавена стойност
16
за внасяне и данъчния кредит, като по този начин се е стигнало до промяна на
данъчния резултат и дължимите данъци за внасяне, като е осъществен
състава на престъплението по чл.255, ал.1, т.2 от НК. Относно избягване
установяването и плащането на данъчните задължения следва да бъде направо
уточнението, че в случая се касае до т.нар. „посредствено извършителство”, тъй като
фактически св. А.Г. в качеството си на счетоводител на дружеството „Г.П. БГ“ ЕООД
е декларирала пред данъчните органи обстоятелствата, свързани с възникването на
материалното правоотношение, но изхождайки от данните, предоставени й от подс. П.,
т.е. касае се до внемяемо лице, което не е съзнавало, че върши престъпление и
следователно е налице фигурата на посредствено извършителство от страна на подс.П..
Последният е предоставял данните на св.Г., знаейки, че тя ще ги обективира в
справките – декларации по ЗДДС пред данъчната администрация и именно с тази цел й
ги е предоставил. Константна е практиката на ВКС, че при такава хипотеза именно
подсъдимият нарушава съответната наказателно-правна норма, причинявайки виновно
и противоправно престъпния резултат, като си служи с друго лице, което е действало
без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК , респ. подс.П. е лицето, което
противоправно и виновно е станало причина да се осъществи цялостният престъпен
състав на престъплението, използвайки друго лице, спрямо което извършеното или не
е престъпление, или не съдържа елементите на такова престъпление, каквото то се
явява за същинския негов извършител /посредствено извършителство/.
Подс. П. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, като
не е декларирал реално осъществени доставки в подадените от него документи (
пунктове №1 и 2 от обвинителния акт ) и е приспаднал неследващ се данъчен кредит (
по пункт 3 от обвинителния акт) по см. на чл. 255, ал.1, т.7 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между
общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата
сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този
данъчен период, респективно - когато начисленият данък превишава данъчния кредит,
разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне /ал.2/ или когато
данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за
периода - данък за възстановяване /ал.3/, като регистрираното лице определя само
резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или
данък за възстановяване от републиканския бюджет /ал.4/. В случая подс. П. в периода
от 14.08.2013г. до 14.10.2013г. , като не е декларирал положителния финансов резултат
в резултат на упражняваната от „С.И.“ ЕООД стопанска дейност и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС на „С.И.“ ЕООД в общ размер на 676 281.92 лв. лв.
Тук следва да бъде посочено, че правото на данъчен кредит възниква и се
упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70
и при условията на чл. 71 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал.1,т.1 от ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми
доставки по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че
правото на данъчен кредит съгласно чл.68 от ЗДДС възниква в момента, в който
данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно
чл.25 от ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице се окачествява като
данъчно събитие. На датата на възникването на събитието се поражда задължение за
доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя да
17
ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че са издадени фактури и
е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма
основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал.1,т.1, вр.
чл. 6, ал.1 от ЗДДС. За упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не
е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие
с изискванията на чл.114 и чл. 115 от ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са
налице реално осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща
предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е
наличието на действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по
облагаеми доставки. В този смисъл са и решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело
С-324/11, в които Съдът е приел, че материалноправните условия за възникване на
правото на приспадане на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и
получателят, да са данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2)
получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя
за нуждите на собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура,
удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните,
уредени в чл.226 от Директива 2006/112/ЕО. Правото на приспадане на данъчен кредит
възниква за получателя по доставката на стоки или услуги, само когато по категоричен
начин е доказана нейната реалност. В настоящият случай категорично се
установи, че единствено са изготвени инкриминираните фактури (посочени по-горе в
изложението по пункт 3 ) и е начислен данък, без да са налице фактически извършени
стопански операции. Обстоятелството на фиктивно ( без настъпването на всички
правопораждащи претендираното право на данъчен кредит положителни факти и най-
вече реални доставки на стока или услуга) се установява категорично от обективната
невъзможност на посочените фирми да осъществяват търговска дейност и в частност
да изпълнят процесните доставки предвид липсата на материални активи и персонален
състав ( установи се по делото, че става дума за т.нар. „кухи“ фирми – създадени с цел
извършването на данъчни измами ).
Настоящият съдебен състав е запознат с практиката на СЕС, който е
последователен в решенията си ( решение по съединени дела C-80/11 и C-142/11/,
C‑285/11), че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по
принцип не може да бъде ограничавано, поради това че издателят на фактурата за тези
услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да се доказва
въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки. В конкретния случай обективните данни за
наличие на недобросъвестност от страна на подсъдимия са изводими от вписаните във
инкриминираните фактури реквизити – имената на дружествата – доставчици и
юридически вписаните им управители ( за които по делото е несъмнено установено, че
са не извършват търговска дейност, а са фиктивни такива ), неистинността на
подписите им, описването на фактурите в СД по ДДС и в дневниците за покупки и
продажби за съответните данъчни периоди на доставчиците ( което сочи на
координираност на поведението на подсъдимия и неустановените по делото лица,
действащи от името на дружествата – „ кухи“ фирми ), както и липсата на
доказателства за включването на описаните във фактурите доставки в последващи
облагаеми такива на „С.И.“ ЕООД. Настоящият съдебен състав е запознат с практиката
на СЕС ( р. С-438/09, D), според която данъчно - задълженото лице има право на
признаване на данъчен кредит за доставки от други данъчно - задължени лица, които
18
не са регистрирани за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки
съдържат цялата информация и в частност тази за идентифициране на издателя на
фактурите и естеството на предоставените услуги, поради което и не обсъжда
добросъвестността на подсъдимия с оглед обстоятелството дали вписаните му
„съконтрахенти“ са били регистрирани или не по ЗДДС, а изследва въпроса за
реалното осъществяване на доставките, послужили като основание за приспадане на
данъчен кредит.
В обобщение, установените по-горе факти, преценени в своята съвкупност и
кумулативна даденост водят до единствения възможен извод – налице е данъчна
измама, с която подс. П. е целял до промяна на данъчния резултат и дължимия данък
за внасяне без да са налице материално – правните предпоставки за това ( чрез
невключване на реално извършени доставки в дневниците за продажби и без да е
действително престирано изпълнение на доставка).
Данъчните задължения в размер на 676 281.92 лв. представляват „особено
големи размери” по см. на чл. 93, т.14 от НК.
Тъй като се касае до десет отделни данъчни задължения всяко за съответен данъчен
период - данъчен период по смисъла на ЗДДС е периодът от време, след изтичането на
който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този
данъчен период; данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и
съвпада с календарния месец – чл. 87,ал.1 и ал.2 от ЗДДС – подс. П. чрез
потвърждаване на неистина в подадените ежемесечни справки декларации и
използване на неистински документи е променил данъчната основа на
представляваното от него дружество и е упражнил правото на приспадане на
неследващ му се данъчен кредит /срв. чл. 72 от ЗДДС/, се касае до повече от две Д.ия,
които поотделно осъществяват състава на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1,т.2 и
т.7 от НК. Последното мотивира съда да приеме, че престъпната дейност на
подсъдимия следва да се квалифицира като продължавана такава с оглед разпоредбата
на чл.26, ал.1 от НК, съгласно която, в конкретния случай, Д.ията на подсъдимия,
осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време /два последователни данъчни периода/, при една и
съща обстановка, при еднородна форма на вината-пряк умисъл, като и двете Д.ия, от
обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от
тях да се определи като продължение на другото, тоест Д.ията на подсъдимия се
определят като едно продължавано престъпление и следва да намери приложение
именно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият П. е действал умишлено, при форма на
вината пряк умисъл. Съдържанието на тази форма на вината се доказва посредством
изясняване на характера и последователността на изпълнителната му дейност. За съда
няма съмнение, че подсъдимият П. е притежавал интелектуалния и волеви капацитет за
коректно възприемане на всички елементи от действителността, свързани с предмета
на настоящето наказателно дело, както и на собственото си поведение, и ясно е
осъзнавал значението на последното за накърняване на обществените отношения,
гарантиращи правилното установяване и плащане на данъчните задължения от
управляваното и представлявано от него юридическо лице. Съзнавал е и
неправомерността на поведението си с насоченост към ощетяване на фиска
посредством неправомерно недеклариране на получените ползи от стопанската
дейност на „С.И.“ ЕООД и съответно - ползване на данъчен кредит с насоченост към
намаляване на печалбата на „С.И.“ ЕООД за периода от м. 06.2013г. до м.09. 2013г.
19
именно посредством представянето на документи с невярно съдържание, т.е. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, но в същото време пряко е
целял неправомерното обогатяване на „С.И.“ ЕООД , а посредством това и своето.
Така подсъдимият П. е съзнавал, че в подадените от него документи (чрез св. Г.), пред
данъчните органи - справки-декларации от една страна не са включените реално
осъществени от „С.И.“ ЕООД доставки, а от друга са посочени счетоводни документи
- (фактури), които отразяват несъществуващи сделки ( неосъществени доставки) на
много висока стойност. Подсъдимият е знаел, че подавайки декларациите, изготвени с
използването на неистинските счетоводни документи, променя в своя полза данъчния
резултат и по този начин осуетява установяването на реално съществуващи за „С.И.“
ЕООД данъчни задължения, като е целял именно това осуетяване. Подсъдимият е
желаел настъпването на общественоопасните последици от неговото престъпление -
посоченото осуетяване на заплащане на дължим от „С.И.“ ЕООД данък добавена
стойност
Предвид изложеното подсъдимият П. следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото срещу него обвинение по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от
НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7 от НК, извършено от подс.
П. са предвидени наказания лишаване от свобода от три до осем години и конфискация
на част или цялото имущество на дееца.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК наказанието следва да
бъде определено при условията на чл.58а от НК. Съобразявайки вида на предвидените
наказания, между които и лишаване от свобода, както и необремененото съдебно
минало на подс. П., изразеното съжаление за извършеното и продължителността на
воденото спрямо него наказателно производство, противостоящи на завишената степен
на обществена опасност на конкретното Д.ие при настоящите социално-икономически
условия в държавата, съдът счете за съответно на престъплението определянето на
наказанието при условията на чл. 58а,ал.4, вр. чл.55 от НК – при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, когато и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Като отегчаващо
отговорността на дееца обстоятелство съдът отчете посоченото по-горе и в частност
размера на неустановените и неплатени данъчни задължения, който многократно
надвишава особено големите размери, а като смекчаващи отговорността на П. –
фактът, че не е осъждан, трудовата ангажираност, изразеното съжаление за
извършеното, коректното му процесуално поведение в д.п. и съдебната фаза на процеса
и най – вече несъответната продължителност на воденото досъдебно производство (
образувано на 19.12.2016г.) на фактическата сложност на престъплението. Ето защо
съдът счете за справедливо и съответно на престъплението /чл. 35,ал.3 от НК/
налагането на наказание при условията на чл. 55,ал.1,т.1 от НК – под най-ниския
предвиден в закона предел, а именно 1 ( една) година „лишаване от свобода”. По
отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода” съдът прецени, че същото
не следва да бъде изтърпяно ефективно, а изпълнението му отложено на осн. чл. 66,
ал.1 от НК. Деецът е неосъждан, трудово ангажиран, данните за личността му са
добри, поради което и ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” би
20
демотивирало П. от постигане на благоприятните за бъдещото му личностово развитие
цели. Ето защо и като съобрази и формалното наличие на предпоставките за
приложение на чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок
от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила, като счете, че и
минималната продължителност на изпитателния срок ще изиграе в достатъчна степен
превъзпитателна и превантивна роля при бъдещото му поведение.
На осн. чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото с
наказанието „лишаване от свобода” наказание – в случая „конфискация”, още повече,
че липсват и данни за налично имущество, което да бъде предмет на това наказание и в
този смисъл е налице пречката за налагането му, предвидена в чл. 45,ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189,ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия П. бяха възложени направените деловодни разноски ( в д.п. и по сметка
на СДВР) в размер на сумата от 633.42 лв. (шестстотин тридесет и три лева и 42
стотинки) и на осн. чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 5 лв. за служебно издаване на
1бр. изпълнителен лист.

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
21
Съобщи за изтекли лични данни