РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Благоевград, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600807 по описа за 2021 година
Производството e въззивно по реда на чл. 163 от Закон за здравето и е
образувано по въззивна жалба на адвокат С.А., служебен защитник на ЮЛ. М.
АНД., срещу решение №117/22.10.20.г. по вчнд № 1291 по описа за 20. на РС
Благоевград, с което е постановено задължително лечение по отношение на
Ю.А. в дневен стационар на ЦПЗ Благоевград за срок от 2 месеца, през което
време да бъде давано информирано съгласие за лечението от сина й Р. Н. ИЛ..
В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и несъобразено с
доказателствата по делото. Според жалбоподателя липса доказателства
относно наличието на потенциална опасност освидетелстваната да извърши
престъпление. Направено е доказателствено искане за назначаване на тройна
съдебно психиатрична експертиза с участието на психолог, която да установи
страда ли А. от заболяване по смисъла на чл. 146, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ.
В съдебно заседание представителят на ОП Б. счита подадената жалба
за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, тъй
като същото е постановено при наличието на законовите предпоставки за
настаняване на А. за лечение. Намира, че обжалваният акт следва да бъде
потвърден.
Защитникът адв. А. поддържа така подадената жалба, като отправя
възражения, идентични с посечените в нея и акцентира върху липсата на
опасно поведение от страна на освидетелстваната. Моли за отмяна на
1
решението като неправилно и незаконосъобразно.
Освидетелстваната А. излага подробни съображения относно липсата на
опасност да извърши действия, с които да навреди на обкръжението ù.
Поддържа казаното от защитника и моли за отмяна на обжалваното решение.
Въззивният съд като взе предвид твърденията на страните и след като
обсъди всички доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно лице и в установения законов срок,
поради което е допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по предложение на
Районна прокуратура Б. с правно основание чл.157, във вр. с чл. 155, във вр. с
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр – за задължително настаняване и лечение на Ю.
М.А.. Същото е направено във връзка с получен сигнал за скандал между
освидетелстваната и шофьор на автобус на градския транспорт, като поводът
бил падането на А. на земята в опит да се качи на управлявания от шофьора
градски автобус. В хода на предварителната проверка била приобщена
справка от кварталния инспектор, видно от която са налице многобройни
жалби, подадени от А. във връзка с различни конфликтни ситуации,
включително с твърдението, че е тровена, че апартаментът й е наводнен от
съседите и т.н.
По делото е назначена и приета съдебно-психиатрична експертиза,
съгласно която освидетелстваната страда от душевна болест – персистиращо
налудно разстройство, попадащо в хипотезата на чл. 146, ал.1, т. 1 от Закон за
здравето, което заболяване е с давност повече от 10 години, като е налице
умерено висок риск от обществено опасно поведение. Според вещото лице
освидетелстваната не е в състояние да дава информирано съгласие за
лечението си, като същата следва да бъде лекуване за срок от 2 месеца в
отделение Дневен стационар на ЦПЗ – Б. ЕООД.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свид. Р.И., син на А., който
твърди, че не е виждал майка му да проявява физическа агресия.
Потвърждава, че освидетелстваната е тревожна, като същата му е споделяла,
че някой я трови и влиза в дома й. Твърди, че спорът със съседите е
основателен и представя по делото снимки, доказващи верността на
подадените от майка му жалби.
За да постанови обжалваният акт, съдът се е позовал на приетата по
делото съдебно-психиатрична експертиза, като е приел, че освидетелстваната
А. страда от заболяване, попадащо в кръга на чл. 146, ал.1, т. 1 от ЗЗдр, както
и че заболяването ù създава риск от извършване на престъпление, което
създава опасност за околните, обществото и застрашава сериозно здравето ù.
Въззивният съд като взе в предвид изложеното от страните и след като
обсъди всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото, както и заключението на приетата по делото тройна
съдебно-психиатрична експертиза, намира следното :
Съгласно нормата на чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и
лечение подлежат лица, попадащи в кръга на лица по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от
ЗЗдр, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, околните, обществото или застрашава
сериозно здравето им. Наличието на тези предпоставки се установява със
съдебно-психиатрична експертиза и други годни доказателства по НПК, към
който нормативен акт препраща разпоредбата на чл.165, ал.1ЗЗ.
Правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на приетата
2
пред РС съдебно-психиатрична експертиза, че лицето А. попада в категорията
лица, страдащи от посочените в чл. 146, ал.1, т. 1 от ЗЗдр заболявания. Това
се потвърждава и от заключението по приетата от настоящата въззивна
инстанция тройна съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно заключението
на вещите лица Ю.А. страда от душевна болест – персистиращо налудно
разстройство, което по своя характер представлява сложна психогенна
психоза, която протича хронично и трудно се поддава на лечение. На преден
план в клиничната картина на болестта ù излизат предимно параноялни
персекуторни налудни идеи, свързани с отношения, наблюдение,
преследване, застрашеност и въздействие чрез отрови. Освидетелстваната
тълкува изопачено всичко, свързано с психопатологичните ù преживявания,
като извън тази тематика разбира правилно обективната действителност.
Заболяването на А. протича хронично и трудно се повлиява от лечение, като
по правило не стига до оздравяване. Към момента на освидетелстването
лицето е вътрешно и външно напрегнато и неспокойно, като интервюто в по-
голямата му част преминава като монолог. Предвид горното съдът счита, че е
налице първата предпоставка за задължително настаняване на лицето за
лечение.
По отношение на втората предпоставка – дали поради заболяването си
лицето може да извърши престъпление или представлява опасност за
близките, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им,
настоящият състав намира, че е налична, но само по отношение на околните и
обществото. От показанията на свид. Р.И. и свид. Николай И. се установява,
че освид. А. в кръга на близките си никога не е проявявала агресия, поддържа
близки отношения както с децата си, така и с бившия си мъж, които изразяват
готовност да се грижат за нея.
По отношение на околните и обществото обаче е налична такава
опасност. Това е видно от приетите по делото материали, приложени към
преписка с рег. № 78525р-9239/11.06.2021г. на 02 РУ Б.. Видно от
обясненията на шофьора на автобуса Р. Х. и на кондуктора Т. Б.,
освидетелстваната без причина вдигнала скандал на шофьора, като го
обиждала и налитала на бой, обвинявайки го, че заради него е паднала на
земята. Същото се потвърждава и от обясненията на И. К., според който А. му
казала - „всички шофьори да умрат“, а спрямо Х. била много агресивна, като
го хванала за ризата и го заплашвала. Отделно от това според вещите лица в
приетата тройна експертиза към момента е налице умерено висок риск от
извършване на психопатологично обществено опасно деяние, носещо риск за
околните или за освидетелстваната.
Предвид горното са налице и двете предпоставки по смисъла на чл.155
от Закона за здравето за задължително настаняване и лечение на лицето Ю.А..
Избраната от РС – Б. форма за лечение, а именно – дневен стационар, е
подходяща и съответстваща на нуждите на лицето. Съдът отчита факта, че
освидетелстваната е безкритична към заболяването си и нуждата ù от
лечение. Въпреки това същата е подкрепяна от близките ù, с чиято помощ и
съдействие, при всекидневно посещение на Центъра за психично здраве и
прием на съответните медикаменти, би се постигнало подобрение в
състоянието ù без да се налага изцяло стационарна форма на лечение. В тази
насока е и становището на вещото лице К., изразено в съдебно заседание.
Настоящият състав намира, че правилно е определен от
първоинстанционния съд и срока, в който да се проведе лечението, като по-
кратък такъв не би допринесъл положителното върху психическото здраве на
лицето и не би довел до овладяване на заболяването й.
3
Поради изложеното и на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 22.10.20.г. постановено по чнд №
12. по описа за 20.г. на Районен съд Б., III наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4