Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77 от 13.04.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 20 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) към сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 417/29.11.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 979/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-5310-00793/30.05.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА. Наведено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Група КПДГПА
към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото.
Ответникът по касационната жалбата – Е.Д.Й., с ЕГН **********, не
се явява и не се представлява в съдебното заседание по
делото, и не изразява становище по същата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК, установява основание за процесуалната му недопустимост, поради
което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН същото следва бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане.
Съобразно изискванията на чл. 318, ал. 1 от НПК, приложим във въззивното
административнонаказателно производство по силата на препращащата норма на чл.
84 от ЗАНН, производството пред въззивната инстанция се образува по протест на
прокурора или по жалба на страните. Видно от подадената пред Районен
съд – Дупница
жалба от Е.Й., въз основа на която е образувано административнонаказателно дело
№ 979/2019 г.
по описа на Районен съд – Дупница, предмет на
въззивно обжалване е НП № 19-5310-000793/17.06.2019
г., издадено от началника на група КПДГПА, с
което на Й. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН въззивната инстанция постановява решение по жалбата, т.е. от
процесуална страна следва да има идентичност между предмета на жалбата и
предмета на съдебния акт. С
проверяваното решение въззивният съд е отменил НП №
19-5310-00793/30.05.2019
г., издадено от началника на група КПДГПА, т.е. наказателно постановление, по отношение на което не е сезиран. Разликата
при идентификацията на обжалваното наказателно постановление и това, което е отменено с решението на въззивния съд, се състои в номера на постановлението (номерът на наказателното
постановление в решението се състои от 11 цифри, а този на
обжалваното наказателно постановление – от 12 цифри) и в датата на издаването
му. Вероятно се дължи на допусната техническа
грешка при изписването на номера на наказателното
постановление и датата на издаването му, но касационната инстанция не може да поправи тази грешка
в решението на първоинстанционния съд. Решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Дупница.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от
АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 417/29.11.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 979/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.