РЕШЕНИЕ
гр.
Хасково, 23.08.2019 г.
В
И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, шести граждански състав,
на двадесет и пети юли две хиляди и
деветнадесета година
в открито съдебно
заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар Веселена Караславова
като разгледа
докладваното от съдията
т.д.
№ 205
по описа за 2018 г.
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. от ГПК.
Търговско
дело № 205/2018
г., по описа на ОС – Хасково е образувано
по искова молба подадена от И.Я.П.
, с ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощника си адв.А.Г. ***“ АД, с ЕИК *******
гр.София.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание 432 ал. 1, вр. чл. 429 ал. 1 т.
1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ ,вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди,
че е съпруга и наследник на Г.А.П., б.ж. на гр. Л.,
Хасковска област.
Ответникът Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД сключил договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил „Фиат“, модел
„Брава“, с рег. № *****, за която била изготвена
застрахователна полица, със застрахователно
покритие от 05.06.2016 г. до 04.03.2017 г.
На 31.08.2016г., наследодателят на
ищцата Г.А.П., б.ж. на гр.Л. пострадал при ПТП, което било причинено
от Т. Г. Г., при управление на МПС - лек автомобил марка „ФИАТ“, модел „БРАВА“,
с рег.№ *****, която нарушила правилата за движение по пътищата /чл.20 ал.2 от
ЗДВП/ и по непредпазливост причинила
смъртта на Г.А.П., настъпила на 29.09.2016 г. Образувано било досъдебно
производство № 386/2016 г. по описа на РУ-Свиленград, по което в качеството на
обвиняема била привлечена Т. Г. Г., управлявала автомобил „Фиат“, с
рег.№ *****. С присъда № 27 от
15.06.2018 г., по НОХД № 268/2018 г., по
описа на Окръжен съд - Хасково, влязла в
сила на 03.07.2018 г., подсъдимата Г. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал.
4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
за това, че на 31.08.2016г. в гр.Л., Област Хасково, при управление на МПС -
лек автомобил марка „ФИАТ“, модел „БРАВА“, с рег.№ *****, нарушила правилата за
движение по пътищата /чл.20 ал.2 от ЗДВП/ и по непредпазливост е причинила
смъртта на Г.А.П., настъпила на 29.09.2016 г.
Вследствие на загубата на съпруга си,
ищцата твърди,че е претърпяла
невъзвратими и неоценими от морална гледна точка щети.Мъжът й Г. бил силен и здрав човек и нямал здравословни
проблеми, като в годините преди смъртта
си работел като електромонтьор в мелницата в гр.Л..Семействата на децата им К.
и Х. разчитали на неговата морална
и материална помощ.Съпругът й бил опора
на цялото им семейство. Всички били задружни и близки благодарение на мъдрия характер на съпруга й , който възпитавал децата си в трудолюбие, честност и уважение. Двамата с
ищцата никога нямали семейни проблеми, като делили радостите и грижите си
и съвместно преодолявали трудностите в живота си повече от четиридесет години, като били пример за
добро и сплотено семейство. На 31.08.2016 г., след като
ищцата разбрала, че по пътя за мелницата по ул. „Васил Левски“ в гр.Л. съпругът й
е бил блъснат от кола и закаран в МБАЛ –Свиленград започнали мъките й.Въпреки положените усилия и извършената операция, съпругът й починал в болнично заведение
на 29.09.2016г.Ищцата преживяла най-големия шок в живота си заради неговата смърт, като и до ден днешен не можела да приеме жестоката му
загуба.Трагичната и преждевременна смърт на съпруга й съсипала
и нейния живот и й причинила
душевни страдания и болки, които били неоценими по характер.
Отговорността за причинените вследствие на
процесното ПТП вреди се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“,
сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД, по
полица № BG/02/l 16001580020, с период на покритие от 05.06.2016 година до 04.06.2017г. Във
връзка с това и с оглед изискванията на КЗ, на 10.10.2016 г. ищцата отправила
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение и в ответното дружество била заведена
щета № **********,като на 20.07.2018г.били представили на застрахователя последните изискани от него документи- препис
от влязла в сила присъда по НОХД № 268/2018 г. на ОС-Хасково. Въпреки,че тримесечният
срок по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховане изтекъл ,произнасяне от страна
на застрахователя по щетата нямало.
При
тези данни ищцата счита,че има правен
интерес да заведе иск срещу
застрахователя, като счита,че са налице
законовите предпоставки да бъде
обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди с определянето на едно справедливо по размер
обезщетение, което застрахователят да й заплати, след като
съдът го определи по
справедливост и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Ищцата претендира сумата 180 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 31.08.2016
година, ведно със законните лихви върху тази главница от датата на увреждането до окончателното разплащане. Претендират
се и направените в съдебното производство разноски, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.На основание чл.
432 ал. 1 КЗ насочва претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди
пряко към застрахователя на виновния водач, а именно ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Претендира
и обезщетение за забава по чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, считано от 29.09.2016 година – датата на смъртта на
наследодателя на ищцата.На основание
чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата посочва и банкова сметка ***.
ОТВЕТНИКЪТ ЗД БУЛ ИНС АД,
в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК, с
писмен отговор на исковата молба оспорва
предявените искове като неоснователни. Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва
по размер като завишен, като се твърди,че
претенцията на съответства на
чл.52 от ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на
ищцата, като твърди, че е бил без
поставена предпазна каска, носенето на която би могло да изключи напълно
или да намали броя и тежестта на травмите му до степен да не са опасни за
живота и здравето му. Поддържа се и тезата,че
пострадалият Г. П. е можел да
избегне ПТП въпреки,че в конкретната пътна ситуация е бил с предимство, но не
го сторил, с което допринесъл за настъпването му.Относно началният момент
на дължимите лихви, ответникът се
позовава на разпоредбите на чл. 429 ал. 3 КЗ вр. чл. 380 и чл. 497 КЗ.
В срока
по чл. 372 ал. 1 ГПК от е
постъпила допълнителна искова молба, в която ищцата чрез процесуалния си представител оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор на исковата
молба.
СЪДЪТ,
след като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и
приетите съдебни експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници № 522/ 03.10.2016 година, ищцата
И.Я.П. е съпруга на починалия от ПТП Г.А.П., б.ж. на гр.Л. и следователно има качеството на увредено
лице по смисъла на чл. 478,
ал. 2 КЗ.С присъда № 27 от 15.06.2018 г.
постановена по НОХД № 268/2018 година по описа на ОС – Хасково, влязла в
законна сила на 03.07.2018 година Т. Г. Г. е призната за виновна за това, че на
31.08.2016 година в гр. Л. при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № *****, нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДП) и по
непредпазливост причинила смъртта на Г.А.П., настъпила на 29.09.2016 г.
В мотивите към присъдата е прието, е Т. Г. е правоспособен водач на
МПС. На 31.08.2016г., след 07,50 часа сутринта управлявала лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. ***, като се движила в гр.Л., по ул. "Иван Рилски".Спряла на знак
„Стоп" на кръстовището с ул. "Васил Левски",която улица била с
предимство. В този участък ул. "Васил
Левски" свързвала центъра на града с подлез под железопътна линия. Т. Г. се огледала за движещи се превозни средства по пътя с
предимство, отляво в посоката на
подлеза, видимостта ѝ не била ограничена и оттам изчакала лек автомобил „Фолксваген“, управляван от свид. Х.,
който на кръстовището с ул. "Иван
Рилски" завил наляво. Междувременно, в обратната посока преминали други две коли. Отдясно видимостта
й към главния път била ограничена от
две паркирани на ул."Васил Левски"
в близост до процесното кръстовище - „Сеат Толедо“ и джип „Роувър“,
собственост на свид.Д.. Без да оцени адекватно тази ограничена видимост и
без да се убеди, че не съществуват и
други, движещи се отдясно наляво спрямо нея превозни средства по ул. "Васил Левски", Т. Г. предприела пресичане на кръстовището със
запазване на посоката си на движение. По същото време, по същата улица се движел и
пострадалият Г. П., управлявайки мотоциклет „РIAGGIO“, с рег. № ***, със
скорост 32,6 км/час, като се движел в дясната лента за движение, в посока ж.п.подлеза,отдясно наляво спрямо
автомобила на подсъдимата. Установено било, че
пострадалият е нямал каска на главата си,а
видимостта била добра, времето сухо, пътната настилка
хоризонтална и асфалтова. П. отивал на работа в
мелницата в гр. Л., където работел като електромонтьор.
Без да се огледа след освобождаване на
ограниченията във видимостта от
двата паркирани на улицата автомобила и да види мотоциклета, Г. продължила движението
си напред с лекия си автомобил и
„засякла“ пътя на пострадалия без никаква реакция за аварийно спиране. Въпреки, че рязко натиснал спирачния
педал, пострадалият не успял да спре с мотоциклета и се ударил в
автомобила, управляван от подсъдимата. Ударът се състоял в лентата за движение
на мотоциклета, с параметри на първоначалния контакт на около 10.50 м след ОР1 /ориентир едно/ бетонен
електрически стълб, находящ се в дясната част на кръстовището в посока подлеза
- по дължина, и на около 2.40 м вляво от БЛ /базисна линия/ - десния ръб на
платното за движение в посоката на движение на пострадалия - по широчина. Ударът бил кос, при страничен сблъсък между лява предна част на мотоциклета /ляво огледало и
челен спойлер/ и странична дясна
предна част на купето на лекия автомобил в зоната на преден край на дясна
врата. В момента на удара Г. П. се намирал върху управлявания от него мотоциклет, но вследствие на удара тялото му
политнало напред по посоката му на движение. От породилите се сили на напрежение
на тялото да се задържи върху превозното
средство, били причинени кръвонасядания и охлузвания върху раменете, горните и долните крайници, а рязкото
прегъване на шията напред, довело до
счупване на пети и шести шиен прешлен и травматична дискова херния на
същото ниво, както и счупване на десен израстък на трети шиен прешлен. Последвала втора фаза на обратно отхвърляне на тялото
на пострадалия назад, отделянето му от мотоциклета и падането на асфалтовата
настилка по гръб, като мотоциклетът продължил движението си напред.Местопроизшествието
било посетено от медицинския екип, като пострадалият бил транспортиран в ЦСМП
гр. Л., след което пренасочен към МБАЛ
Свиленград. Лекуван бил адекватно в
болничното заведение в гр.Свиленград,
но тъй като се налагала операция, по инициатива на близките, на 07.09.2016
г. бил транспортиран в МБАЛ "Уни хоспитал", гр. Панагюрище. На
10.09.2016 г. бил опериран в това болнично заведение, след което останал в тежко общо състояние, без да възстанови съзнание и
самостоятелно дишане. Настъпило
влошаване на състоянието му с последващ „екзитус леталис“ / смърт/ на 29.09.2016 година.
От
приетата като писмено доказателство застрахователна полица № BG /02/116001580020 на „БУЛ ИНС" АД е видно, че
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фиат“,
модел „Брава“, с рег. ***, за
периода 05.06.2016 година до 04.06.2017 година.
Видно от заключението на назначената комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р М.С. и инж.Т.М.Х., което съдът приема за обективно и компетентно, посоченият механизъм на ПТП изцяло кореспондира с този,
приет в наказателното производство и обсъден в мотивите към присъдата. Видно от
заключението лекият автомобил „Фиат“ попада в опасната зона за спиране
на мотоциклета „РIAGGIO“, с рег. № ***.Експертите са стигнали до извода, че при
конкретната пътна обстановка Т. Г. е имала техническата възможност да
предотврати произшествието чрез своевременно аварийно спиране в момента на
откриване на видимост към приближаващият кръстовището мотоциклет „РIAGGIO“, с рег. № ***, управляван от П., който не е имал техническа
възможност за да предотврати произшествието и ударът за него е бил непредотвратим.Според експертизата смъртта на
пострадалия при ПТП е била неизбежна,
въпреки оказаната му специализирана медицинска помощ. По отношение на травмите, в аспект твърдението на
дружеството-ответник за съпричиняване, вещите лица считат, че носенето на
предпазна каска би предотвратило възникването на черепно-мозъчна травма или
поне би намалило значително нейната тежест,но от друга страна възникването на травмата на гръбнака и
нейната тежест, не зависело от това дали пострадалия има или няма предпазна каска. Този
си извод вещото лице д-р М.С. потвърждава и в устния доклад
в с.з. на 25.07.2019 г. Според вещото лице д-р С., каската
по принцип защитава черепа и кухината на черепа с мозъка, но по отношение на
шията тя има малко омекотяваща функция на директния удар и не би
помогнала да се избегне в случая конкретната травма, която наред с останалите
травми са довели до смъртта на
пострадалия при ПТП ,която смърт е настъпила след около 30 дни.
Предпазната каска според експерта не защитава 100 % шийния отдел на гръбначния
стълб, поради което и при установената
по делото скорост изходът от пораженията ще бъде летален и каската не
би могла да предпази на 100 % пострадалия от леталния изход.Пострадалият
е имал и тежка контузия на белия дроб /на половината бял дроб/,
която впоследствие е прераснала в пневмония, която в комбинация с
черепно-мозъчната и шийната травма със самото залежаване
усложнява дихателните и сърдечните функции в резултат на което настъпва смъртта, т.е. налице е съчетана травма, като за леталния край е повлияла и шийната
травма.
По делото са събрани и гласни
доказателства. Свид. М.Й.В. приятелка на ищцата твърди,че смъртта на Г. била огромна загуба за цялото семейство,
тъй като Г. П. бил негов основен стълб. И до сега ищцата не можела да преодолее смъртта на
съпруга си – плачела непрекъснато, не
била на себе си. Двамата с ищцата били изключително семейство, което се ползвало с голям авторитет в гр.Л..Г. бил изключително
трудолюбив, здрав, усмихнат и прекрасен приятел. Хората в града му се
възхищавали, тъй като бил любящ
съпруг и всеотдаен баща. Двамата с
ищцата живеели в едно домакинство със сина си, а дъщеря им заминала
за И.. По време на семейния си
живот двамата нямали проблеми - винаги
били заедно и никога не са се разделяли, затова и ищцата
не можела да преживее смъртта на
съпруга си. Постоянно плачела и не можела да свикне с мисълта, че го няма.
Внезапната му смърт станала причина да
се затвори в себе си и не искала да се среща с хора. Минали три години от
смъртта му, но не можела да го преживее. Г. бил изключително стриктен и
възпитан човек и не нарушавал закона.
Свидетелката установява, че винаги когато го е виждала на кара мотор
е бил с каска. В този смисъл са и показанията на св. М.Я.М.– брат на ищцата.
Според него, сестра му била съсипана,
тъй като разчитала основно на съпруга си.В продължение на 40 години семеен
живот двамата се разбирали много добре. Зет му бил изключително работлив и
добър човек. Връщайки се от работа Г. помагал на сестра му и в домакинството, като
изцяло бил ангажиран и със семейните
проблеми. Сестра му емоционално се
сринала и много тежко приела внезапната смърт на съпруга си. Към настоящият
момент, три години след смъртта му й било все още много трудно заради загубата му и още преживявала смъртта
на съпруга си. Била отчаяна от живота в резултат на инцидента и се
налагало близките да й оказват
подкрепа.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Предявен е
от И.Я.
П. ***" АД главен иск, с
правно основание чл. 432 , ал. 1 вр. чл.
429 ал. 1 т. 1 КЗ,вр с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ. По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени
и/или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят
съобразно българското законодателство.Законовата разпоредба на чл.498,ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и с
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Срокът въведен от законодателя с
новия Кодекс за застраховането, в сила от 2016 г. е с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на срока е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя - чл.498,ал.3 от КЗ,вр. с чл.496 и чл.380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432,ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. В конкретния случай наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 31.08.2016г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото
застрахователна полица № BG /02/116001580020 за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил „Фиат“, модел
„Брава“, с рег. ***,
сключена на 05.06.2016 г., за периода 05.06.2016 година
до 04.06.2017 година.Застрахователното
събитие, настъпило на 31.08.2016 г., е в периода на застрахователното покритие,
осъществявано от ответника ЗД „БУЛ ИНС“
АД, в качеството му на застраховател.На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД -деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице
е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за
застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност
на застрахования.С оглед чл. 300 ГПК, според която разпоредба , влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, съдът намира за доказан по
несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя и деликтната
отговорност на водача на лекия
автомобил.
Въз основа на установените
по делото факти и обстоятелства се налага извода, че в случая е налице фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя „БУЛ ИНС" АД, за претърпените от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й Г.А.П..
По отношение на границите на
отговорността на застрахователя, следва да се изходи от принципа за тъждественост на застрахователното обезщетение
с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност.
Съгласно
ППВС № 4/68 г., при определяне на размера на неимуществените вреди, следва да
се вземат предвид всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се
вземе предвид и значението им за размера на вредите.Следва да се имат
предвид конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт,
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликта и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищцата, обусловени и от обстоятелствата във връзка
с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
От събраните по делото гласни доказателства се установява,че ищцата и пострадалия са били прекрасно,здраво
и сплотено семейство, ползващо са се с
авторитет в населеното място където са живели в продължение на 40 години – гр.Л..Съдът
дава вяра на показанията и на двамата свидетели
свид. В.
и свид. М. , за това, че Г. П. и
съпругата му са били прекрасно семейство
и ползващо се с авторитет. Приема се и твърдението за съществуващата силна емоционално връзка между двамата съпрузи,както и че внезапната смърт на
съпруга от страна на съпругата не е преживяна и към настоящия момент. Житейски приемливо и достоверно звучат твърденията на свидетелите, за това, че
ищцата е понесла много тежко внезапната загуба на съпруга си, както и че все още не успява да се
възстанови.
При баланс на
всички установени по делото конкретни обстоятелства и с оглед икономическата
конюнктура и практиката на съдилищата по подобни дела, настоящият състав на
съда счита, че справедливото парично обезщетение на претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 130 000 лева.
По възражението за съпричиняване:
Неоснователно е направеното от страна
на ответното дружество възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия Г.
П.. Видно от заключението на
комплексната автотехническа и медицинска експертиза и от устния доклад в
открито съдебно заседание на вещото лице д-р М.С., че
предпазната каска не защитава 100 %
шийния отдел на гръбначния стълб, поради което и при установената по делото скорост изходът от пораженията ще бъде летален и каската не
би могла да предпази на 100 %
пострадалия от леталния изход. Тежката контузия на белия
дроб /на половината бял дроб/, която впоследствие е прераснала
в пневмония, в комбинация с
черепно-мозъчната и шийната травма със самото залежаване и усложненията на дихателните и сърдечните
функции са довели до смъртта на
пострадалия , т.е. налице е съчетана
травма, като за леталния край е повлияла и
шийната травма.
По
искането за присъждане на лихви:
Предвид
основателността на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на
законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, делинквента
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3.
Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ,
когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо.
Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал.1
има последиците на забава на кредитора
по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В настоящия случай се
установява, а и това не се оспорва от страните, че с молба-уведомление №
ОК-654228/10.10.2016 година и с молба № ОК-291145/06.06.2017 г. ,ищцата е
представила всички относими и необходими
документи относно застрахователното обезщетение. Номерът на банковата сметка,
обаче, е предоставен на застрахователя едва с молба, вх. № ОК – 848156/
03.12.2018 година, т.е. на 03.12.2018 година.
При
това положение, предвид изричната разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, законната лихва върху застрахователното обезщетение следва да се
присъди от датата на посочване на банковата сметка - 03.12.2018 година. В
останалата част за присъждане на лихви от датата на увреждането до 02.12.2018
година включително, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
И
двете страни претендират направените по делото разноски.
На
основание чл.38 от Закона за адвокатурата на адв.А.Г. ***, пълномощник на ищцата,
следва да се определи възнаграждение по чл.7, ал. 2, т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществената от него безплатна адвокатска
помощ по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, съобразно уважената част на исковите
претенции, което възнаграждение определено
по реда на чл.7,ал.2,т.5 от
Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е общо в размер на 4130 лева. Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на пълномощника на ищцата И.Я.П., на основание чл. 38,ал.2 от ЗА,вр. с
чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 4
130,00 лева, представляваща осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 2333,33 лв. , съобразно уважената/отхвърлена част от исковете ,в т.ч.
адвокатско възнаграждение и депозит за
вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
„БУЛ ИНС" АД следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт , по
сметка на ОС - Хасково държавна
такса в размер на 5200 лева, съобразно
уважената част на предявения иск.
В полза на вещите лица следва да се присъди увеличеното възнаграждение в размер на 250 за вещото лице д-р С. и в размер на 304 лева за вещото лице инж.Т.М., съобразно представената от вещите лица справка-
декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2
от Наредба № 2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87,
да заплати на И. Я.П. с ЕГН **********, с адрес *** действаща
чрез пълномощника си адв.А.Г. ***, със съдебен адрес:*** сумата от 130 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г.А.П., настъпила на 29.09.2016 година вследствие на ПТП, станало 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018
година до окончателното ѝ
изплащане, като предявеният иск за
разликата до 180 000 лева и искането за присъждане на законна лихва от датата
на увреждането – 29.09.2016 година до 02.12.2018 година включително като неоснователни
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС" АД, с
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87,
да заплати ДТ в размер на 5200 лева в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка
на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС" АД, с
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на адв. А.Г.Г., на основание чл.
38,ал.2 от ЗА ,вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
сумата в размер на 4130 лева,представляваща
осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА И.Я.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „БУЛ ИНС" АД, с
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 направените по делото разноски в размер на 2333,33 лв. ,
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, в т.ч. адвокатско
възнаграждение и депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС" АД,
с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 да заплати на вещото лице д-р М.К.С. сумата
в размер на 250 / двеста и петдесет лева
- представляваща размера с което е увеличено определеното от съда
възнаграждение за вещото лице, съобразно справка- декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба №
2/2015г.за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС" АД да заплати на вещото лице инж.Т.М.Х. сумата
в размер на 304 / триста и четири /
лева, представляваща размера,с което е увеличено определеното от съда възнаграждение за вещото лице, съобразно
справка- декларация по чл.23,ал.2 и
чл.24,ал.2 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред
Апелативен съд– Пловдив, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: