Протокол по дело №766/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 196
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20213100900766
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 196
гр. Варна, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900766 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Ищците П. СЛ. АТ. и КР. СТ. Ш. , редовно призовани, не се явяват,
представлява се от адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Ответникът „Банка ДСК“ АД, редовно призован, представлява се от
ю.к. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Ю. к. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Н.: Поддържам предявения иск.
Ю. к. С.: Поддържам изцяло депозираните отговори.
Адв. Н.: Нямам възражения по доклада и по указанията.
Ю. к. С.: С оглед квалификацията на иска, би следвало претенцията да
бъде, че не е налице правото над принудително изпълнение за това вземане, а
не, че не се дължи вземането. Не претендирам промяна в доклада, а за
прецизност.
Адв. Н.: Не се противопоставям на искането.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 169
1
от 31.01.2022 година:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 439 ГПК, с който ищците П.А. и К.Ш.
молят да бъде прието за установено, че не съществува правото на
принудително изпълнение на ответника „Банка ДСК“ АД за сумата 27887.37
лв., непогасена главница по Договор за кредит „Експресо“
№266420/25.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда 26.09.2013 г. до изплащането, сумата 1410.61 лв.,
възнаградителна лихва за периода 25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., сумата 4170.37
лв., наказателна лихва, както и сумата 669.37 лв., разноски по делото, за които
суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.
№14126/2013 г., на ВРС, XXIV с.
Ищците сочат, че за събиране на вземането, предмет на изпълнителния
лист било образувано изп.д. № 20168950400097, на ЧСИ № 895, с район на
действие ВОС. Счита, че правото на принудително изпълнение на ответника е
било погасено по давност. В подкрепа на този извод, излага следните
обстоятелства: След датата на сключване на договора 25.03.2011 г. е започнал
да тече 5 годишния давностен срок в полза ищците. На 24.10.2013 г. по
процесната заповед срещу ищците е било образувано изп.д. № 508/2013 г., на
СИС при ВРС, по което на 08.11.2013 г. с Постановление на ДСИ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на двамата ищци като през 2014 г. и
двамата напуснали работа. На 09.12.2016 г. изпълнителното дело било
прехвърлено на ЧСИ № 895 като било образувано изп.д. № 97, но не били
извършвани действия, с които погасителната давност да бъде прекъсната. В
резултат на вливането на първоначалния кредитор „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, на 14.07.2021 г. по искане на последния
бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца А.. Счита, че в
периода от 08.11.2013 г. (датата на първия запор) до датата на последващия
запор погасителната давност е изтекла.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът “Банка ДСК“ АД, депозира
отговор, в който оспорва иска. Сочи, че задълженията по Договора за кредит
са станали предсрочно изискуеми на 02.10.2012 г., поради което и
погасителната давност е започнала да тече от тази дата, а не от датата на
сключване на договора. Сочи, че по първоначално образуваното изп.д. №
508/2013 г. на 12.11.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата и на 21.11.2013 г. върху това на ищеца. За периода 03.12.2013 г. –
01.12.2016 г. по делото за постъпвали ежемесечно суми в резултат на
наложените запори, а също и от директни вноски на двамата ищци. След
уведомяване на ищците за образуването на изп.д. № 97, считано от 13.01.2017
г. до датата на подаване на отговора по делото постъпвали суми за погасяване
на задължението, които били разпределяни на взискателя. Сочи, че след
2
започване на изпълнителното производство на 24.10.2013 г., нова давност за
вземанията е започнала да тече на 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2 като е
била прекъсвана с всяко плащане на суми от страна на ответниците, които
плащания са продължавали и след предявяването на иска, поради което и към
датата на предявяване на иска 5 год. Давностен срок не е изтекъл. Твърди, че
извършените действия спрямо един от солидарните длъжници, прекъсват
давността и за всички останали. По същество счита, че не са налице
основания да бъде прието, че вземането е погасено по давност, поради което
искът следвало да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова
молба, в която поддържат изложените в исковата молба твърдения и оспорват
възраженията на ответника, изложени в отговора.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който репликира доводите в допълнителната искова молба и поддържа
становището по предявения иск, изложено в отговора.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
- ищецът – следва да установи, че след издаване на изпълнителния
титул са настъпили твърдяните обстоятелства, довели до погасяване на
правото на принудително изпълнение на ответника по дълга поради изтекла
погасителна давност за вземането.
- ответникът – твърденията си, че правото на принудително
изпълнение на вземането, предмет на предявения иск съществува.
Всяка страна е длъжна да докаже твърденията си, от които извлича
изгодни правни последици.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Молба до ЧСИ Людмил
Станев, рег. № 895; Копие от Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.09.2013 г.; Копие от
Разпореждане от 27.09.2013 г. по ч.гр д. № 14126/2013 г., по описа на Районен
съд – Варна,24 състав.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
с уточнителна молба копие от Решение № 6036/ 15.12.2014 г. по гр. д.
№13980/2014 г., по описа на Районен съд – Варна, 42 състав.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
3
с отговора на исковата молба документи, както следва: Копие от Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; Копие от Извлечение
от банковите сметки на длъжник, основание чл. 417, т. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че към настоящото дело е приложено заверено
копие от изпълнително дело № 97/2016 г., по описа на ЧСИ Людмил Станев с
рег. № 895.
СЪДЪТ, докладва постъпило по служебен път писмо с вх. № 5143/
02.03.2022 г. от Районен съд – Варна във връзка с изисканото гражданско
дело № 14126/2013 г., по описа на Районен съд – Варна, 24 състав, като към
писмото са приложени разпечатки от деловодната система, тъй като същото е
унищожено.
Адв. Н.: Запозната съм. Да се приемат.
Ю. к. С.: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с писмо с вх. № 5143/ 02.03.2022 г. от Районен съд – Варна документи, както
следва: Копие от Разпореждане от 27.09.2013 г. по ч.гр.д. № 14126/2013 г., по
описа на Районен съд – Варна, 24 състав; Копие от Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК; Извлечение от
деловодна система на ВРС.
Адв. Н.: Няма да соча нови доказателства. Представям списък на
разноските.
Ю. к. С.: Няма да соча нови доказателства. Не представям списък с
разноски, тъй като ние нямаме сторени разноски. Единствено претенцията ни
е за определяне на юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с
представения списък, оспорвам размера на претендираното адвокатско
възнаграждение и моля, то да бъде намалено до минимално установения
размер.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Н.: Моля, да уважите така предявения иск, като основателен и
доказан, въз основа на събраните доказателства в хода на делото. Моля, да
присъдите и сторените на доверителят ми П.А. разноски, за които сме
4
представили списък.
Ю. к. С.: Поддържаме изцяло и моля да вземете предвид описаното в
отговора на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба.
Още веднъж наблягам на действията на Постановление на Върховния съд №
3/1980 г., както и на факта, че длъжниците са плащали по своето задължение
съвсем доброволно и съзнателно, с ясната мисъл, че те дължат тези суми.
Плащанията са извършени не къде да е, а при съдебния изпълнител, при
когото е висящо изпълнителното дело.
Моля, да отхвърлите изцяло предявените искове, като определите на
„Банка ДСК“ юрисконсултско възнаграждение за защита в процеса.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
10:11часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5