Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 

 

Номер                                               Година 05.02.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                   Първи граждански състав

На 05.02.                                                                             Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

гражданско дело номер 6892 по описа за 2019 година.

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на И.С.И.. В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ОД на  МВР – гр. Стара Загора.

            Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат  приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.    

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на  доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с отговора на исковата молба писмени документи, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба. На основание чл.183 от ГПК следва да се укаже на ответника да завери представените с отговора на исковата молба преписи на Извадка от АИС - ТРЗ - платежни бележки за възнаграждението на ищеца месеците от 12.2017 г. до 01.2020 г. - 38 броя, тъй като в противен случай същите няма да бъдат приети като доказателство по делото Следва да бъде отхвърлено искането за задължаване на ответника да представи по делото удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност и справка за положения от от ищеца по график от 22.00 часа до 06.00 часа – нощен труд за процесния период, справка от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем платен годишен отпуск е ползвал, както и отпуск поради временна неработоспособност, тъй като по реда на чл.190 ГПК може да бъде зъдължавана другата страна да представи находящи се у нея документи, а не да саздава такива документи. Следва да бъде уважено искането за задължаване на ответника да представи заверени копия от графиците за полагане на труд от ищеца пред процесния период.

Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 26.02.2020 г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

         ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва.

Ищецът И.С.И. твърди в исковата си молба, че бил държавен служител в системата на МВР. През претендирания период от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност “Ст.полицай“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ-Стара Загора. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка. Ищецът твърди, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. На следващо място ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179, като по силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал.5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за        неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР ищецът твърди, че за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. били действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016. Тя била в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.З, ал.З указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдржанието и на нейния чл.З, ал.З било идентично с последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016 г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според нейния чл.8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0,25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличавало с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. Както бе посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 и №8121з-776/29.07.2016 липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от мен нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в реазмер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й. Относно иска по чл.86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа се отчитат с протокол /приложение 6/„. В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „“Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба. В този смисъл, ищецът счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от ищеца време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд. Ищецът счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен труд от ищеца и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а именно: 2016 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа. През месец декември 2016 год., за периода 23.12.2016г.до 31.12.2016г. ищецът положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че бил налице положен от същия извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 04.00 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 06.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец януари 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3.51 лева. За 2017 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа. През месец януари 2017 год. ищецът положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 06,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13.50 лева. През месец февруари 2017 год. Ищецът твърди, че положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, същият счита, че бил налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 04.70 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец март 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13.09 лева. Моли съда да осъди ОД на МВР - Стара Загора да му заплати за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на основание чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР и за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на основание чл.86 от ЗЗД както следва: за 2016 год. - Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 12.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017 год. в размер на 48.80 лева. За 2018 год. - Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 52.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 52.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 58.64 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в размер на 58.64 лева. За 2019 год. - Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в размер на 64.32 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019 год. в размер на 64.32 лева; Претендираното от мен общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. е в размер: 1996.80 лева; Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време: За периода от 23.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от 01.02.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 3.51 лева; За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. — мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.50 лева; За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.09 лева; За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. — мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.67 лева; За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.26 лева; За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.84 лева; За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. — мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.42 лева; За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.01 лева; За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.50 лева; За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.18 лева; За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.76 лева; За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.34 лева; За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. — мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.71 лева; За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.25 лева; За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.81 лева; За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.30 лева; За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 30.11.2019 год.. в размер на 08.81 лева; За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.30 лева; За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.79 лева; За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.30 лева; За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.79 лева; За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.30 лева; За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.79 лева; За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.28 лева; За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.23 лева; За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.68 лева; За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.14 лева; За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.59 лева; За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.06 лева; За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 02.51 лева; За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 01.99 лева. Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год.: 248.41 лева. Моли съда също така да осъди ответника да му заплати и законната лихва от датата на регистриране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение. Моли, съда на основание чл.83, ал. 1, т.1 и ал. 3 от ГПК да преме, че по настоящия спор не се дължи държавна такса и разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. През периода 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. ищецът заемал длъжността старши полицай /ВПА/ в група OOP на сектор ОП към Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, т.е. бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график. При полагането на труда за периода 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. по утвърдения за месеца график служителят  изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице полагане на нощен труд от 22.00 ч. до 06.00ч. Счита, че в процесния случай приложение намират нормите на Закона за Министерство на вътрешните работи.  Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. В конкретният случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1 от посочената наредба за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсвала  непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретния случай. Напротив, изрично била уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не била  налице разпоредба, даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавала непълнота, а неприложимост. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Спорде ответника ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според ответника, за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Ищецът подчертавал в молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а размерът на последното се определял със Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, съгласно който към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, и за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за възникване на правото на възнаграждение за извънреден труд и за изпадането в забава на ответника се носи от ищеца.  От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, съгласно който към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, и за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за възникване на правото на възнаграждение за извънреден труд и за изпадането в забава на ответника се носи от ищеца.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.       

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

ПРИЕМА като писмени доказатемлства по делото Удостоверение УРИ:349р-1267/17.01.2020 год. - заверено копие; Справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна нетрудоспособност - заверено копие; Заповед № 8121 з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи - заверено копие; Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.98/2017 г. неофициален раздел/ - разпечатка от правно- информационна система „Сиела“; Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП -разпечатка от правно-информационна система „Сиела“; Докладна записка peг. № 8121 р-20741 от 30.04.2015 г. - заверено копие; Писмо рег.№8121р-17549/04.10.2019 г. с правна консултация на проф.В.Мръчков - заверено копие.

УКАЗВА на ответника да завери представените с отговора на исковата молба преписи на Извадка от АИС - ТРЗ - платежни бележки за възнаграждението на ищеца месеците от 12.2017 г. до 01.2020 г. - 38 броя.

НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза, която следва като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. 

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи заверени копия от графиците за полагане на труд от ищеца пред процесния период.

ОХВЪРЛЯ искането за задължаване на ответника да представи по делото удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност и справка за положения от мен ищеца по график от 22.00 часа до 06.00 часа – нощен труд за процесния период, справка от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем платен годишен отпуск е ползвал, както и отпуск поради временна неработоспособност.

            УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от разпореждането.

            Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :