Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № ..../05.12.2011г., постановено по гр.д. № .../2010г. ,Районен съд С. е отхвърлил иска на Г. Н. Л., Г. Г. В. и Х. Г. В. против О. С. , с който се иска за бъде признато за установено, че ищците са съсобственици заедно с О. С. при квоти 158/845 кв.м. от имот с идентификатор ....., актуван като частна общинска собственост с акт № 40 том 5 от 23.06.3010г. на Служба по вписванията при РС С. , на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Със същото решение е отхвърлен иска на Г. Н. Л., Г. Г. В. и Х. Г. В. против О. С. за заплащането на сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за задържане на 158/845 ид. Ч. от имот идентификатор .....,подробно описан, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Н. Л., Г. Г. В. и Х. Г. В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд за липса обект на възстановяване на собственост е неоснователен. Изкупувавнето на процесния имот е станало въз основа на ПМС 60/75г. и е засегнало постройка , респ. съответната идеална част от поземлеÝия имот в размер на 158 кв.м. След като към влизане на ЗВСВНМРСА съществува теренът , предмет на изкупуването, то ефектът на реституцията е настъпил за него, независимо че постройката е била съборена. Правото на строеж на ищците не било погасено, а земята представлявала самостоятелен обект на собственост. Неоснователен е бил отказът на първата инстанция за присъждане на обезщетение, понеже в нарушение на ЗВСВНМРСА ответникът е ползвал собствения на ищците имот през периода от 18.07.1992г. до 29.12.2010г., с което била лишила ищците от възможността те да ползват имота си. Твърди се, че решението на първата инстанция противоречи на установената съдебна практика. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт, респ. уважаване на исковите претенции.Претендират се разноски. Въззиваемият – О. С. заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Сочи, че след премахването на дюкяна, изкупен по реда на ПМС 60/75г. вече липсва обект на реституция по закона, цитиран от ищците, поради което искът им е неоснователен. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд, в пределите на своята компетентност, извърши служебна проверка на обжалваното първоинстанционно решение и счита, че то е валидно и допустимо изцяло. След като установи горното, въззивният съд пристъпи към проверка правилността на първоинстанционното решение. Решението е правилно, по следните съображения: С исковата си молба Г. Н. Л., Г. Г. В. и Х. Г. В. твърдят, че с молба до К. на О. С. от 16.12.10992г. са поискали да им бъдат възстановени на основание ЗВСВНМРСА одържавените им през 1976г. на основание ПМС 60/75г. магазин с площ от 105 кв.м., заедно с прилежащото му дворно място с площ от 52,50 кв.м., находящи се в гр. С., местност”Център”, съставляващо част от пл. № 2100 кв. 53 по плана на града, цялото от 789,580кв.м. Твърди се, че с вносна бележка от 18.07.1992г. ищците върнали на ответника сумата от 4024,50лв. съгласно изискванията на закона, но въпреки това имотът не им бил върнат. В отговор на тяхно писмо от 18.05.2009г. от страна на О. С. им било посочено, че магазинът е съборен, а принадлежащата към него земя е включена като част от УПИ ...кв. 53 по плана на С. от 1967г. и е актувана като общинска собственост. Според ищците актуването е без основание, тъй като са налице висящи реституционни дела за имота, а въпреки събарянето на магазина общината не може да задържи имота. Имотът стоял ограден и празен, а мероприятието, за което бил отреден по ПУП, не било изпълнено. По тези причини се отправя молба до съда да признае ищците за съсобственици наред с О. С. на при квоти 158/845кв.м. идеални части от новообразувания ПИ с идентификатор ..... по плана на С., както и да осъди ответника да заплати на ищците солидарно сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за задържане на имота за периода от 18.07.1992г. до 29.12.2010г. Ответникът по делото е заел становище за недопустимост на предявения иск, като сочи, че въпросът за собствеността на спорния терен е разрешен с влезли в сила съдебни решения, подробно посочени. Евентуално заема становище и за неоснователност на предявения иск. Сочи, че макар и да е било налице изкупуване на имот – магазин, ведно с прилежащ му терен от 52,50кв.м., след влизане в сила на ЗВСВНМРСА и възстановяване на получената от собствениците при изкупуването сума, реституционен ефект по отношение на спорния магазин не може да настъпи. Това следва от обстоятелството ,че към момента на влизане в сила на ЗВСВНМРСА не е съществувала сградата, която е била изкупена по реда на ПМС 60/75г. На следващо място сочи, че целият имот 2100в кв.53 по ПУП на С., който е бил съсобствен между ищците и трети лица, е бил отчужден по реда на ЗТСУ за жилищно строителство. Въпросът за отмяна именно на това отчуждаване е разрешен по съдебен ред с влезли в сила съдебни решения. Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото обективно, всестранно и пълно, като е съобразил всички относими към делото доказателства и е извел правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящият състав възприема изцяло така установената фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда отново в съдебния си акт. Въз основа на една правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал и правилни правни изводи относно неоснователността на исковете, с които е сезиран. Настоящият състав изцяло възприема изводите на РС С. в горната насока и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща към тях. По оплакванията във въззивната жалба: Единственото оплакване, наведено от въззивника е, че съдът неправилно е приел, че щом към момента на влизане в сила на ЗВСВНМРСА липсва сградата, изкупена по реда на ПМС 60/75г., то въпреки връщането на получената при изкупуването сума, реституционен ефект не може да настъпи, с оглед липсата на предпоставките на чл. 3 от цитирания закон. Настоящият състав счита, че този извод е правилен, като има предвид следните съображения: Съгласно чл. 1 ЗВСВНМРСА се възстановява правото на собственост на бившите собственици и наследниците им на продадените от тях по реда на ПМС № 60 от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.) магазини, работилници, складове и ателиета, ако в срок до 1 година от влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните правоприемници, получените от продажбата суми. Прочитът на цитираната правна норма налага извода, че основна предпоставка за настъпване на реституция в случая е сградата, предмет на изкупуване, да съществува към момента на връщане на получените от продажбата суми. В настоящия случай няма спор, че магазинът, изкупен от Г. Н. В. / праводател на двама от ищците/ и Г. Н. Л., представляващ магазин, е бил съборен още през 1987г. През същата година целият имот, пл.№ 2100 кв. 53 по ПУП на С., върху който е бил построен и магазинът, е бил отчужден по реда на ЗТСУ. Съгласно приложения протокол , изготвен от комисията по чл. 265 от ППЗТСУ с дата 19.03.1987г.,който е част от цялата отчуждителна преписка, към момента на отчуждаването в имот пл. № 2100 кв. 53 по ПУП на С. не е съществувал построен магазин. Очевидно е, че ищците претендират да са съсобственици наред с ответника именно на идеална част от посочения имот, който към момента е част от УПИ с идентификатор ..... Съгласно представените решения № ..../04.01.2008г. на ВТОС, Решение от 24.06.1993г. по ах. Д. № ..../1992г. на ВТОС, 9893/30.09.2008г. на ВАС въпросът за отмяна на отчуждаването на целия имот пл. № 2100 в кв. 53 по ПУП на С., част от който ищците претендират като свой, е намерил отрицателно разрешение. При това положение и след като според настоящата инстанция към момента на влизане в сила на ЗВСВНМРСА сградата, предмет на изкупуване по ПМС 60/75г., не е съществувала, въпреки връщане на получената при изкупуването сума, реституция не е настъпила в полза на ищците. Цитираните в жалбата съдебни решения касаят случаи, в които изкупена по реда на ПМС 60/75г. сграда е била съборена и теренът, върху който тя е била построена, съществува, без да са извършвани каквито и да било мероприятия спрямо него. Тези решения не може да се възприемат като задължителна практика по настоящия казус, защото в случая е налице проведена отчуждителна процедура по отношение на целия недвижим имот, включително и на частта, върху която е бил построен спорният магазин. В този случай имотът е придобил друг статут и въпросът за възстановяване собственост върху идеална част от терена по силата на ЗВСВНМРСА следва да намери отрицателен отговор. След като е установено, че имотът, предмет на исковата претенция, не е собственост на ищците, то неоснователна се явява претенцията за присъждане на обезщетение за задържането му. Горните съображения на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Същият не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърден. При този изход на делото въззивниците следва да заплатят на ответника сторените от него разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № ..../05.12.2011г., постановено по гр.д. № ..../2010г. на РС С.. ОСЪЖДА Г. Н. Л., ЕГН *, Г. Г. В., ЕГН * и Х. Г. В.,ЕГН* да заплатят на О. С. по 160лв/ сто и шестдесет лева / всеки от тях, или общо 480лв. разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението, с оглед разпоредбата на чл. 280,ал. 2 от ГПК, е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |