Номер 88505.10.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503043 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано е по частна
жалба на „А.Б.“ ЕАД, гр. С., представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М.
–членове на УС, чрез юрк. П.П., против разпореждане № 5882/30.06.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1876/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника „И.“ ЕООД гр.С.З. за сумата 270 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на девет стандартни
месечни такси по 30 лв. и за сумата 234 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната в размер на 18 стандартни месечни такси по 13 лв. като
неоснователно.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, като
излага подробни съображения. Моли да бъде отменено в тази част и да бъдат признати
разноски в претендирания от заявителя размер. Претендира разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице,
в предвидения в закона срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по ч.гр.д.№ 1876/2020 г. по описа на СтРС е образувано по
заявление на „А.Б.“ ЕАД – гр.С. срещу „И.“ ЕООД гр.С.З. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите 3617.12 лв., от които:
289.77 лв. – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; 2623.35 лв. –
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 704 лв. –
1
начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А.Б.“ ЕАД
– гр.С. и „И.“, ЕООД, гр.С.З. договор за електронни съобщителни услуги. Длъжникът
не изпълнил задълженията за плащане за периода за периода от 12.01.2018 г. до
01.08.2018 г., които са в общ размер 3617.12 лв., от които: 289.77лв. – неплатени суми
за ползвани електронни съобщителни услуги и 2623.35 лв. – неплатени суми по
договор за продажба на изплащане. Мобилният оператор едностранно прекратил
договора по вина на абоната. Поради предсрочното прекратяването на договора по
вина на абоната, на основание чл.54.12 от ОУ последният дължал неустойка в размер
на 704 лв.
С писмено становище от 29.06.2020г. заявителят е конкретизирал, че
неустойките за невърнато оборудване са начилсени съгласно чл.5.3.2 за неизпълнение
на договорно задължение за връщане на устройство, предоставено за ползване за срока
на действие Приложението за предоставяне на фиксирана услуга. Неустойка е
начислена и на основание чл. 7.3 от приложението за услуга за неизпълнение от страна
на абоната на задължение за заплащане на фактури в срок за предоставени услуги на
номер и представлява 9 стандартни месечни такси по 30 лв. – 270 лв. Неустойка е
начислена на основание чл. 7.3 от Приложението за услуга за неизпълнение от страна
на абоната на задължения за заплащане на фактури в срок за предоставени услуги на
номер и представлява 18 стандартни месечни вноски по 13 лв. – 234 лв. без ДДС.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, тъй като неустойката е предвидена за
обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън присъщите й обезщетителна и
обезпечителна функции и води единствено до неоснователно обогатяване на
кредитора.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна
и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
2
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и
в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.
1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява
съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
В случая уговорената с ОУ към договора за електронни съобщителни услуги
неустойка е компенсаторна по своя характер и за нейното възникване вида на
неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без значение. Предвид, че
договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение, то развалянето му
има действие само занапред, а по силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът
има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да
обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение за вредите
от развалянето му. Уговорена по този начин, тя противоречи на принципа на
справедливостта, тъй като съгласно посочените в заявлението обстоятелства според
чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими
суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се счита за еднократно
прекратен по вина на абоната. По своята същност това едностранно прекратяване от
страна на мобилния оператор съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от
3
ЗЗД. Правото на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на абоната
представлява потестативно право на мобилния оператор, който по своя преценка може
да се освободи от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и
въпреки това да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата
на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен. По този
начин необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, който от една страна по свое усмотрение ще се освободи от облигационната
си обвързаност за останалия срок на договора да предостави електронни съобщителни
услуги, а от друга – ще има право да получи освен обезщетение за вредите от
неизпълнението, наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за това, че е
развалил договора. Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена
процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в
жалбата на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане за
неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че заповедният съд не е съобразил
задължителна съдебна практика, обективирана в решението по дело С-295/2017 г. на
СЕС, тъй като същата касае третирането на неустойките по прекратени договори за
мобилни услуги като облагаеми доставки по ДДС.
Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5882/30.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
1876/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5