Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 413/20.5.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на девети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 194/2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.294 и сл.от АПК и
е образувано по жалба на С.Н.С. ***, чрез адв.Л.Л. срещу Отказ с рег.
№18183-504 от 12.10.2021 г. на Началник на РУ Пазарджик при ОД на МВР
Пазарджик, с който се отказва подновяването разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана на
жалбоподателят относно огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет „Зиг Зауер“,
кал.9х18 мм, №АК10568 и 1 бр. пистолет „Берета“, калибър 40sw
№SN002495.
Твърди се в
жалбата, че в са налице основания да се приеме, че има доказана необходимост от
оръжие с цел самоотбрана, тъй като жалбоподателят е пострадал от грабеж, по
който има три осъдени лица и
неустановено лице като четвърти извършител, навеждат се множество доводи
за процесуални нарушения в административното производство, които са довели до
незаконосъобразно издаден ИАА. С оглед на това се иска отмяна на оспорения
отказ.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично, представлява се от процесуалния си представител, който излага аргументи
за отмяна на оспорения индивидуален административен акт и претендира разноски
по делото.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, взема
становище чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт П., в което иска
потвърждаване на оспорения административен акт, излагат се аргументи за
неоснователност на жалбата и се претендират разноски по делото.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
Жалбоподателят С.Н.С. притежавал издадено разрешение
20160233818 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него – 1 бр. пистолет „Зиг Зауер“, кал.9х18 мм, №АК10568 и 1 бр. пистолет
„Берета“, калибър 40sw №SN002495 със срок на валидност до 08.09.2021 г.
На 06.08.2021 г. била входирана молба с вх. №
367000-7100/06.08.2021 г. за подновяване
на разрешителното за съхранение и
носене на оръжие до началника на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик.
На 25.08.2021 г. до началника на РУ Велинград при ОД на
МВР Пазарджик била подадена молба от жалбоподателят, с която се сочело, че се
иска преиздаване на разрешителното за съхранение и носене на оръжие и поради
настъпила промяна на постоянния адрес се искало препращане на входираните
документи към служба КОС гр.Пазарджик. Към молбата били приложени удостоверение
за постоянен адрес, удостоверение за настоящ адрес и протокол за предаване на
оръжията. Документите били изпратени от
РУ Велинград на РУ Пазарджик с писмо рег. №367р-16161/27.08.2021 г.
На 17.09.2021 г. жалбоподателят С.Н.С. *** заявление за
подновяване на разрешителното да носи и съхранява огнестрелно оръжие пистолет,
като сочел че иска да бъде взет на отчет от РУ Велинград, а оръжието ще се
съхранява на постоянния му адрес в гр.Пазарджик, ул. „Никола Фурнаджиев“ №3.
Като основание за това сочел самоотбрана. Към заявлението били приложени декларация
по чл.98 от ЗОБВВПИ от 16.09.2021 г., справка за съдимост от 05.08.2021 г.,
удостоверение от Национална Следствена служба, карта за предварителен
медицински преглед от 19.07.2021 г., копие от издаденото разрешително, копие от
карта за завършен курс по оръжознание и боравене с оръжие от 26.06.1996 г., удостоверение
за годност на оръжията от 21.07.2021 г.
На
10.08.2021 г. била издадена докладни записка от полицейски инспектор С.до
Началник на РУ Велинград, в която се сочело, че след проверка на с. Бутрева,
общ. Велинград било установено, че лицето не е в селото, при проведени беседи с
жители на селото се установило, че не познават лицето и не знаят да живее в
селото или да има имот там.
На 29.09.2021
г. била изготвена докладна записка от разузнавач в Сектор „КП“ при РУ Пазарджик,
в която се сочело че се предлага да не се продължава срока на разрешително за
носене, съхранение и употреба на късо нарезно оръжие на жалбоподателят.
На 28.09.2021
г. била изготвена докладна записка от мл.полицейски инспектор Н., в която се
предлагало на С.Н.С. да бъде подновен срока на разрешителното за носене, съхранение и употреба на
късо нарезно оръжие, необходимо му за самоотбрана.
На
29.09.2021 г. било отразено в искане за справка в картотека „полицейска
регистрация“ и „фотоалбумна картотека“, че има данни. Справката била поискана
на 23.09.2021 г.
На
05.10.2021 г. била издадена докладна записка от мл.пи. по КОС А., в която се
предлагало да бъде отказано разрешението. Върху докладната записка на
06.10.2021 г. била поставена резолюция от Началник РУ Пазарджик, за отказ с
оглед разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като била констатирана
необоснована необходимост.
Последвало
издаване на процесния Отказ с рег. №18183-504 от 12.10.2021 г. на Началник на
РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик, с който се отказва подновяването
разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
като физическо лице за самоотбрана на жалбоподателят относно огнестрелно оръжие
– 1 бр. пистолет „Зиг Зауер“, кал.9х18 мм, №АК10568 и 1 бр. пистолет „Берета“,
калибър 40sw №SN002495. В същия се излагали аргументи за липса на доказана
основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от
издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел
самоотбрана, като такава не е посочена в заявлението и не е доказано личността
му да е застрашена.
Този отказ
бил обжалван по административен ред, като в жалбата се излагали твърдения за
допуснати процесуални нарушения, наличие на основание да се приеме доказаност
на опасност за живота на С. с оглед качеството му на пострадал от грабеж, което
водело на извод, че оръжията са необходими за самоотбрана. С Решение рег.
№312000-836 от 14.01.2022 г. на
Директора на ОД МВР Пазарджик била отхвърлена подадената жалба от С.С. срещу
постановения отказ.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и в отказа се съдържат
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален
административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените при постановяването на акта. В съответствие с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК, отказа е съобщен на жалбоподателя, което
е удостоверено посредством нарочно изготвена разписка, подписана лично от
жалбоподателя.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените административни
актове обхваща преценката дали са налице установените от административния орган
релевантни юридически факти (изложени в мотивната част на актовете) и доколко
същите се субсумират в посочената като правно основание за издаването им норма
и респективно дали се следват разпоредените правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да
установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението на
законовите изисквания при издаването на оспорения акт.
В конкретния случай, за да постанови обжалвания отказ, Началникът на РУ Пазарджик
е приел, че не са посочени обстоятелства, от които да е видно, че оръжието е
необходимо на жалбоподателя за самоотбрана и опазване на личното му имущество.
Ето защо се е възползвал от правомощията си по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
и е отказал да издаде исканото разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Следователно физическото лице, което иска
издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в
писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват
несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и
имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и
отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя основание
да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно
оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с
убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността -
по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Не се явява нарушение и това, че органът не е изискал от жалбоподателя
доказателства относно това дали е налице основателна причина за самоотбрана.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ вменява задължение на органа да
уведомява заявителя за констатирани непълноти и несъответствия с изискванията
на закона. Тук следва да се отбележи, че в самото заявление, жалбоподателят
декларативно е посочил, че оръжието му е нужно за самоотбрана, без да изложи
каквито и било факти и обстоятелства в тази насока или да представи
доказателства. Органът няма задължение да дава възможност за обосноваване на
причината за исканото разрешително, в това число няма задължение да събира
доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, още повече
ако заявителят не е посочил в заявлението конкретни факти, които да се
подкрепят от изписани в него доказателства. В този смисъл е и константната
практика на ВАС /напр. Решение № 12881/07.10.2013 на ВАС по адм. д. 10011/2013;
Решение 5498/11.04.2019 г. на ВАС по а. д. 4282/2018 г. и др. /
В съдебното производство са приобщени писмени доказателства, които доказват
обстоятелството, че жалбоподателят е бил пострадал от престъпление грабеж. Тези
доказателства се кредитират с доверие от съдебния състав, но не са достатъчно
основание да се приеме, че в конкретния случай е доказана необходимостта от
притежаване на оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят не е доказал, че животът
му е в реална опасност, която да обоснове притежаването и използването на
огнестрелно оръжие. Няма данни по преписката, които да обосновават
необходимост, че той следва да притежава разрешително за късоцевно оръжие. Не
се доказва, че неговият и на семейството му живот и здраве са непосредствено и
реално застрашени към момента. Евентуална опасност от последващо престъпно
посегателство не покрива критериите за основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие. Подобни твърдения не доказват реална или потенциална
заплаха за сигурността на жалбоподателя или на негови близки, за да се приеме,
че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за
самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Не е аргумент в тази посока и обстоятелството, че жалбоподателят е
притежавал издадено разрешително за носене на оръжие.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3
от ЗОБВВПИ разрешението по ал.1 се издава по реда на чл.83 от закона. В този
смисъл неоснователно е и възражението, че органът е допуснал съществено
нарушение като е изложил аргументи за издаване на разрешително, а не за
подновяването на такова. Със закона не се въвеждат различни условия, на които
следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова
разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното
издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко
следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1.
Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със
срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност,
която представлява източник на определена обективна опасност за обществото.
Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост
от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано
периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува
законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да
продължава срока му на действие. Ето защо правилно органът е извършил преценка
дали и към момента са налице всички основания за издаване на разрешително и
след като е установил, че не е доказана основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана е постановил законосъобразен отказ. В сочения
смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8340/2021 г., VII о./.
С оглед
гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на
оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на делото, основателно се явява искането за присъждане на разноски по делото от
ответната страна. Съгласно чл.24 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до
200 лв. В представения списък с разноски от ответната страна се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед сложността на
делото и неговата продължителност, съдът счита, следва да се уважи претенцията
и следва да се присъдят разноски в минимален размер. Ето защо жалбоподателят С.Н.С.,
следва да бъде осъдена да заплати на Началника на РУ Пазарджик при ОД на МВР
Пазарджик сумата от 100 лева представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на С.Н.С. ***, чрез адв.Л.Л. срещу Отказ с рег. №18183-504 от
12.10.2021 г. на Началник на РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик, с който се
отказва подновяването разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана на жалбоподателят относно
огнестрелно оръжие– 1 бр. пистолет „Зиг Зауер“, кал.9х18 мм, №АК10568 и 1 бр.
пистолет „Берета“, калибър 40sw №SN002495.
ОСЪЖДА С.Н.С. да
заплати на Началник на РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик направените
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ : /п/