РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Перник, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500100 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 18169/12.09.2022 г. от „Енерджи А. 2020“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя В. Б. Г., чрез пълномощника му адв. В., срещу Решение № 810/17.07.2022 г. по
гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник, поправено с Решение № 828/19.07.2022 г. по
гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник, като „Енерджи А. 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, е осъдено да заплати на Община
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от кмета,
сумата 622,52 лв. – главница /формирана от главниците по Разрешително № *** г. – 570,96
лв. за периода 29.06.2020 г. до 31.10.2020 г. включително, по Разрешително № *** г. – 26,50
лв. за периода 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г. включително, по Разрешително № *** г. – 25,06
лв. за м. октомври 2020 г., м. ноември 2020 г. и м. март 2021 г./, сума в размер на 61,08 лв.,
представляваща сбор от дължима законна лихва върху всяка една от неплатените вноски по
Разрешително № *** г., по Разрешително № *** г. и по Разрешително № *** г. – 2,74 лв., по
Разрешително № *** г. – 1,72 лв., както и законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 09.08.2021 г. до датата на пълното изплащане на сумата, както и сумата
400,00 лв. – съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал
непредявен иск, между други страни и на друго основание. Сочи се, че в случая
разпоредбата на чл. 247 ГПК е неприложима, тъй като съгласно чл. 246 ГПК след като обяви
решението си, съдът не може да го отмени или измени. Счита, че решението е и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и
1
необоснованост. Навеждат се доводи, че исковата молба заедно с приложенията и
разпореждане № 3648/14.08.2021 г. не са връчени на ответника, поради което той е бил
лишен от процесуалното право на защита. Излагат се съображения, че неправилно исковата
молба не е била оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности от
първоинстанционния съд, не са изложени мотиви дали исковата молба е връчена на
ответника за отговор, неправилно съдът не е уважил искането на ответника за привличане на
трето лице-помагач и не е приет за разглеждане предявения обратен иск, не са разгледани
възраженията на ответника и доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност. Предвид
изложеното се моли обжалваното решение да бъде обезсилено и за присъждане на сторените
разноски за производството по делото.
Въззиваемата страна - Община Перник, в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се съображения, че
решението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства. Възразява се срещу приемането на представените с жалбата
доказателства. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и за присъждане на
сторените разноски за производството по делото.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Община Перник, ЕИК
*********, с адрес: ***, представлявана от Кмета С. В., срещу „Енерджи А. 2020“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. Б. Г., с
която е отправено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 570,96 лв. –
главница за периода 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г. по Разрешително № *** г., сумата 26,50
лв. – главница за периода 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл. по Разрешително № *** г., и
сумата 25,06 лв. – главница за м. октомври 2020 г., м. ноември 2020 г. и м. март 2021 г. по
Разрешително № *** г., и сумата 56,62 лв., представляваща законна лихва върху главницата
по Разрешително № *** г. за периода 30.06.2020 г. – 06.08.2021 г., сумата 2,74 лв. -
представляваща законна лихва върху главницата по Разрешително № *** г. за периода
30.06.2020 г. – 06.08.2021 г. и сумата 1,72 лв.- представляваща законна лихва върху
главницата по Разрешително № *** г. за периода 01.10.2020 г. – 06.08.2021 г.
В исковата молба се излага, че с Разрешително за предоставяне под наем на терен
общинска собственост за лятна градинска площ № 93/2020 г. Община Перник е
предоставила на „Енерджи А. 2020“ ЕООД под наем имот общинска собственост,
представляващ терен /ЛГП/ с площ от 54 кв.м., находящ се в *** пред *** за разполагане на
маси и столове за срок от 29.06.2020 г. до 31.10.2020 г. включително срещу заплащане на
ежемесечна цена в размер на 140,40 лв. включително, дължима авансово до края на
предходния месец, с Разрешително за предоставяне под наем на терен общинска
собственост № *** г. е предоставил на ответника под наем имот общинска собственост,
представляващ терен с площ от 1,80 кв.м., находящ се на същия адрес за разполагане на 2
броя клатушки и автомат за топчета за срок от 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г. включително
срещу заплащане на ежемесечна такса в размер на 8,64 лв., дължима авансово до края на
предходния месец, и с Разрешително за предоставяне под наем на терен общинска
собственост № *** г. е предоставил на ответника под наем същия имот общинска
собственост за разполагане на 2 броя клатушки и автомат за топчета за срок от 6 месеца,
считано от 01.10.2020 г. срещу заплащане на ежемесечна такса в размер на 8,64 лв.,
дължима авансово до края на предходния месец. Тъй като ответникът не заплатил
дължимите суми се твърди, че дължи и законна лихва за забава в размер на 56,62 лв. върху
главницата по разрешително № *** г. за периода от 30.06.2020 г. до 06.08.2021 г., в размер
на 2,74 лв. върху главницата по разрешително № *** г. за периода от 30.06.2020 г. до
06.08.2021 г. и в размер на 1,72 лв. върху главницата по разрешително № *** г. за периода
2
от 01.10.2020 г. до 06.08.2021 г. Моли се за присъждане посочените суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането им, както и на
разноските за производството по делото.
Съобщението с препис от разпореждането е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал.
4, вр. чл. 47 ГПК на 31.10.2021 г., който в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
С отговор от 23.03.2022 г. ответникът чрез пълномощника си адв. В. е оспорил
допустимостта и основателността на предявените искове. Наведени са доводи, че за ищеца
липсва правен интерес, тъй като В. Б. Г. не е представляващ дружеството, независимо от
извършеното в Търговския регистър вписване. Твърди се, че нотариално заверените договор
за покупко-продажба на дялове в дружеството и образец на подписа му не са подписани от
него. Счита исковата молба за нередовна, тъй като в петитума не са посочени периодите на
мораторната лихва върху съответните главници. Оспорва в качеството на управител на
дружеството да е искал издаване на разрешителни за ползване под наем на посочените
площи, да са му издадени такива, наличието на сключен договор за наем с ищеца, както и да
са му изпращани напомнителни писма за задълженията.
В проведеното на 24.03.2022 г. открито съдебно заседание пред първата инстанция
ответникът е оспорил исковете и отправил искане да бъде конституиран като трето лице –
помагач А. Д. В., срещу който е заявил, че предявява обратен иск, които искания са оставени
без уважение от районния съд.
По делото е приложена справка в Търговския регистър от *** г., съгласно която
управител и едноличен собственик на капитала на „Енерджи А. 2020“ ЕООД е В. Б. Г..
От представената преписка от Община Перник се установява, че въз основа на
заявление с вх. № *** г. и заявление с вх. № *** г. /приложено в две идентични копия/ от
„Енерджи А. 2020“ ЕООД, подадени от представляващия А. Д. В., с искане да му бъде
издадено разрешително за терен /лятна градинска площ/ от 56,20 кв.м., намиращ се в ***
пред *** за разполагане на маси и столове, са Разрешително № *** г. за предоставяне под
наем на терен за лятна градинска площ /ЛГП/ - 54,00 кв.м., намиращ се в ***, пред ***,
съгласно схема, одобрена от Гл. архитект на Община Перник срещу заплащане на
ежемесечна такса в размер на 140,40 лв., платима авансово до края на предходния месец за
срок от 29.06.2020 г. до 31.10.2020 г., Разрешително № *** г. за предоставяне под наем на
терен-общинска собственост за разполагане на 2 бр. клатушки и автомат за топчета – 1,80
кв.м., намиращ се на същия адрес, срещу заплащане на ежемесечна такса в размер на 8,64
лв., платима авансово до края на предходния месец за срок от 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г. и
Разрешително № *** г. за предоставяне под наем на терен-общинска собственост за
разполагане на 2 бр. клатушки и автомат за топчета – 1,80 кв.м., намиращ се на същия адрес,
срещу заплащане на ежемесечна такса в размер на 8,64 лв., платима авансово до края на
предходния месец за срок от 6 месеца, считано от 01.10.2020 г. В преписката са приложени
справка от Търговския регистър от *** г. по партидата на „Енерджи А. 2020“ ЕООД, видно
от което управител и едноличен собственик на капитал към изготвянето й е А. Д. В.,
комбинирана скица за пълна или частина идентичност на поземлен имот 55871.514.6935,
справки за дължимите суми по трите разрешителни и Договор за наем на недвижим имот от
*** г., съгласно който Финансова къща „С.-М“ ЕООД отдава под наем на „Енерджи А.
2020“ ЕООД, представлявано от управителя А. Д. В. под наем недвижим имот: заведение с
площ от 76,5 кв.м., находящо се в ***.
Приети са от първоинстанционния съд писмо от Община Перник до „Енерджи А. 2020“
с изх. № 777/08.12.2020 г., с което ищецът кани ответника да плати задълженията по
разрешително № *** г., получено от Д. В. на 10.12.2020 г., писмо с изх. № 164/17.05.2021 г.,
с което го кани да плати задълженията по разрешително № *** г., и писмо с изх. №
165/17.05.2021 г., с което го кани да плати задълженията по разрешително № *** г.,
3
получени от В. Д. на 19.05.2021 г.
В производството пред районния съд е прието заключение на вещо лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, оспорено от ответника. Съгласно експерта размерът на
начислената сума от Община Перник в размер на 622,52 лв., включва: по Разрешително №
*** г. – 570,96 лв., по Разрешително № *** г. - 26,50 лв., по Разрешително № *** г. - 25,06
лв., а лихвата за забава е, както следва: по Разрешително № *** г. – 56,55 лв. за периода от
30.06.2020 г. до 06.08.2021 г., по Разрешително № *** г. – 2,74 лв. за периода 30.06.2020 г.
до 06.08.2020 г. и по Разрешително № *** г. – 1,66 лв. за периода 02.10.2020 г. – 06.08.2020
г.
С Решение № 810/17.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник съдът
е отхвърлил предявения от В. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и А. Г. П.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и двете чрез адв. Г. Т. К. от САК със служебен
адрес: ***, Адрес за призоваване и съобщения: *** иск срещу: Е. В. С. - Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** да бъде признато за установено по отношение на
ищците, че ответницата Е. В. С. - Г., ЕГН: ********** не е собственик над размера на
притежаваните от нейния праводател А. Й. С., ЕГН: ********** 1/90 ид.ч., придобити по
наследство, от процесния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 37174.9.131, находящ се в *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: *** с площ на
поземления имот 1487 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на
трайно ползване : Ливада, категория на земята: 10, с номер по предходен план: ***, при
съседи на поземления имот скица: имот с идент. № 37174.9.130, имот с идент. №
37174.9.136, имот с идент. № 37174.9.135, имот с идент. № 37174.9.134, имот с идент. №
37174.9.132 и имот с идент. № 37174.888.9901, както и да бъде отменен на основание чл.537,
ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение и наследство № **, том *, рег. № ***, дело 46/ 2020г. на нотариус В. Д.,
рег. № *** при PC-Перник, който акт е вписан в Служба по вписванията - П. под Акт№ ***,
том ***, дело 1087/ 2020г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** и А. Г. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** са осъдени
солидарно да заплатят на Е. В. С. - Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сума в
размер на 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски в производството.
С Решение № 828/19.07.2022 г. /в закрито заседание от осемнадесети юли/ по гр.д. №
4219/2021 г. на Районен съд – Перник е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в Решение № 810/17.07.2022 г. като вместо обстоятелствената му част и диспозитив да се
чете посоченото съдържание, с което предявените от Община Перник срещу „Енерджи А.
2020“ ЕООД искове са уважени в пълния предявен размер и ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за производството по делото в размер на 400,00 лв.
При тези факти, въззивният съд намира следното:
Доколкото изводите относно извършената поправка са преюдициални за изводите
относно поправеното решение, на първо място съдът следва да се произнесе по жалбата
срещу извършената поправка с Решение № 828/19.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на
Районен съд – Перник, след което да бъдат разгледани възраженията по валидността,
допустимостта и правилността на решението по съществото на спора.
Съгласно чл. 246 ГПК след като обяви решението си съдът не може сам да го отмени
или измени. Чл. 247 ГПК предвижда, че съдът по своя инициатива или по молба на страните
може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
В случая от материалите по гр.д. № 04219/2020 г. на РС-Перник е очевидно, че текстът
на каченото в ЕИСС Решение № 810/17.07.2022 г. е по друго дело – с други страни и
предмет. При служебна справка в ЕИСС съдът констатира, че присъединеният текст в
Решение № 810/17.07.2022 г. по гр.д. № 04219/2020 г. на РС-Перник е идентичен със
4
съдържанието на Решение № 809/17.07.2022 г. по Гражданско дело № 20201720105035 по
описа за 2020 година на РС-Перник, постановено на същия ден от същия докладчик. От
датата на изпращане на съобщенията до страните по първоинстанционното дело и датата на
провеждане на закритото съдебно заседание, в което е поставено решението за поправката,
се установява, че допуснатата техническа грешка е констатирана при изготвяне на
съобщенията до страните на 18.07.2022 г. и незабавно е постановено решението, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 810/17.07.2022 г. по гр.д.
№ 4219/2021 г. на Районен съд – Перник.
От горното е очевидно, че волята на съда не е била да постанови решение, идентично с
постановеното преди това решение по гр.д. № 04219/2020 г. на РС-Перник, поради което не
се касае за изменение на волята му, нито за оттегляне на обявеното решение, а за явна
техническа грешка при въвеждането на текста на решението в ЕИСС и поправката й преди
решението да е узнато от страните. ЕИСС не предвижда техническа възможност за
отстраняването на такава грешка независимо от момента на установяването й, поради което
единственият възможен ред е приложеният от първоинстанционния съд по чл. 247 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че правилно с Решение № 828/19.07.2022 г.
по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник е извършена поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 810/17.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд –
Перник.
Тъй като решението за поправката става неразделна част от поправеното решение, при
преценка на валидността, допустимостта и правилността на Решение № 810/17.07.2022 г. по
гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник следва да се чете съдържанието, както е
посочено в Решение № 828/19.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник.
По възраженията за недопустимост на производството поради липсата на правен
интерес от предявените искове съдът намира следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че Община Перник, представлявана от Кмета
С. В., има изискуеми парични вземания от ответника „Енерджи А. 2020“ ЕООД,
представляван от В. Б. Г., поради което е налице правен интерес от търсената защита с
предявените осъдителни искове.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата от чието име и срещу
които се води делото. С оглед изложените твърдения, от които произтичат вземанията на
ищеца и вписаното в Търговския регистър представителство на ответното дружество,
следва, че исковете са предявени от и срещу надлежна страна и правилно са посочени
представителите на страните.
Неоснователни са доводите, че исковата молба е нередовна, тъй като претенцията за
мораторна лихва не е конкретизирана по период и падеж. От съдържанието на исковата
молба е видно, че е посочен падеж на вземането за главница по всяко разрешително,
размерът и периодът на претенцията за законна лихва за забава, а именно: 56,62 лв. върху
главницата по разрешително № *** г. за периода от 30.06.2020 г. до 06.08.2021 г., 2,74 лв.
върху главницата по разрешително № *** г. за периода от 30.06.2020 г. до 06.08.2021 г. и
1,72 лв. върху главницата по разрешително № *** г. за периода от 01.10.2020 г. до
06.08.2021 г. С оглед изложеното не е налице основание за оставяне на исковата молба без
движение.
С оглед изложеното, съдът намира, че с Решение № 810/17.07.2022 г. по гр.д. №
4219/2021 г. на Районен съд – Перник, както е поправено с Решение № 828/19.07.2022 г. по
гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник, съдът се е произнесъл по предявените искове
при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск и отсъствието на отрицателни такива, поради което същото е
валидно и допустимо.
5
По правилността на решението с оглед наведените в жалбата оплаквания съдът намира
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232 и
чл. 86 ЗЗД.
Предвид направеното в жалбата оплакване за допусната правна непрецизност,
доколкото тази терминология се използва и от настоящия състав, следва да се отбележи, че
съединен е равнозначен на свързан, а видът съединяване /или свързване/ на исковете според
правната теория може да бъде кумулативно, алтернативно или евентуално /Глава XVI -
Отклонения във връзка с процеса, обективно съединяване на искове, осмо допълнено и
преработено издание на Българско гражданско процесуално право, проф. Ж. С., стр. 430-
437/. Т.е. двете понятия не са синоними, а се използват едновременно, за да се означи, че са
предявени няколко искове и начинът на тяхното свързване. Останалите оплаквания в
жалбата за допуснати граматически неточности в решението не следва да бъдат обсъждани,
тъй като нямат отношение към предмета на проверка от въззивната инстанция.
По оплакванията за допуснати процесуални нарушения съдът намира следното:
На л. 21 от делото е приложено съобщение до ответника „Енерджи А. 2020“ ЕООД на
адрес: ***, с препис от исковата молба с приложенията и разпореждане от 14.08.2021 г., в
което е удостоверено от връчителя, че адресът е посетен на 21.08.2021 г., 31.08.2021 г.,
24.09.2021 г., няма офис нито указателна табела на дружеството, на са открити служители,
които да получат съобщението, поради което е постановено книжата да се връчат по реда на
чл. 47 ГПК. На л. 24 до л. 26 е приложено уведомление до ответното дружество, залепено на
17.10.2021 г. на входната врата на същия адрес, като са посочени обстоятелствата, при които
е извършено залепянето – няма достъп до жилищната /входната врата/ на офиса, както и че
няма пощенска кутия на адреса. Въз основа на разпореждане на съдията-докладчик е
извършена справка в Търговския регистър, видно от която адресът, на който е залепено
уведомлението, съвпада с вписания в търговския регистър адрес. С оглед изложеното, на
основание чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 ГПК исковата молба с приложенията и разпореждането с
указанията по чл. 131 ГПК са редовно връчени на ответника с изтичане на срока за
получаване на книжата, т.е. 31.10.2021 г., а направеното в тази връзка оплакване в жалбата е
неоснователно.
Не се подкрепя от приложените по делото съобщения и твърдението в жалбата, че
производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание преди да е изтекъл
срокът за отговор. С определение от 08.02.2022 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 24.03.2022 г., съобщението за което е приложено по делото
като редовно връчено на ответника при отказ на основание чл. 44, ал. 1 ГПК. Депозираният
на 23.03.2022 г. отговор е след срока по чл. 131 ГПК и след постановяване на определението
по чл. 140 ГПК, поради което правилно районният съд е приел, че в срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил отговор от ответника.
Във връзка с оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е остваил без
уважение искането за конституиране на трето лице помагач и не е приел за разглеждане
обратния иск следва да се отбележи следното:
Срещу определението на съда по чл. 219 ГПК не е подадена жалба от страната в
законоустановения срок, която е присъствала в проведеното открито съдебно заседание,
поради което не може да бъде преразглеждано от настоящата инстанция. Макар
първоинстанционният съд да е пропуснал да укаже срокът и реда за обжалване на
определението това не лишават страната от възможността да упражни това свое право и
срокът, в който това право може да бъде упражнено също е установен в закона и не може да
бъде продължаван (чл. 64, ал. 3 от ГПК), а изтичането му погасява възможността за
обжалване, освен в случаите по чл. 62, ал. 3 от ГПК. Началният момент, от който започва да
тече срока за обжалване също е определен в закона (чл.275, ал. 1 от ГПК) и не може да бъде
6
променян от съда или страните. В случаите на връчване на определението срокът за
обжалване ще тече от момента на връчването, а когато то не е било връчено, поради това, че
съдът е приел, че не подлежи на обжалване този срок ще тече от датата на узнаване на
определението. В случая страната е узнала за определението в съдебното заседание, поради
което срокът за обжалването му е изтекъл с изтичане на едноседмичен срок от
провеждането му /в този смисъл Определение № 60401/13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4614 по
описа за 2021 г. на ВКС/. Предвид липсата на подадена жалба срещу определението на
първоинстанционния съд по чл. 219 ГПК, искането за приемане като писмено доказателство
на молбата по чл. 219 ГПК до районния съд е оставено без уважение от настоящия състав.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК с отговора на
исковата молба ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да
встъпи, за да помага, а според ал. 3 страната, която има обратен иск срещу третото лице,
може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. В
случая срокът за отговор е изтекъл на 31.10.2021 г., поради което направените искания в
проведеното на 24.03.2022 г. съдебно заседание по чл. 219, ал. 1 и ал. 3 ГПК са извън
предвидения в закона срок.
Правилно районният съд е приел, че в настоящото производство не може да бъдат
разглеждани възраженията, че не са били налице основания за вписване на В. Б. Г. като
управител на ответното дружество, поради което неприемането на документите въз основа
на които е извършено вписването, не представлява процесуално нарушение. Съгласно чл. 8
от ЗТР заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването. Поради
това дори когато е вписано несъществуващо обстоятелство до заличаването на вписването се
създава привидност, че обстоятелството е валидно възникнало и редовно вписано. Предвид
действието на вписването, което обвързва съда да приеме, че законен представител на
ответното дружество е В. Б. Г., и невъзможността да бъде извършено заличаване на това
обстоятелството по направеното в настоящия процес възражение за порок на вписването,
оспорването истинността на договора за покупко-продажба на дружествени дялове относно
подписа на В. Б. Г. и на образеца от подписа му е ирелевантно.
По изложените съображения съдът намира, че възраженията за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения са неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимата нормативна
уредба, намира следното:
В случая, с оглед качеството на единия от субектите по правоотношението, се касае за
наемно правоотношение, попадащо в обхвата на Наредба № 2 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник,
Раздел II - Такси за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични
платна и базисни цени на 1 кв. м. наемна площ - за терени и помещения общинска
собственост в зависимост от дейността и местоположението, чл. 22 до чл. 24, е уреден
размерът на таксата за разполагане на лятна градинска площ /ЛГП/ - маси и столове,
поставени пред съответния обект, и за разполагане на тротоарни площи според съответната
зона. Предвидено е, че таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него
период. С подаването на заявление за издаване на разрешително за ползване на съответната
общинска площ правният субект изразява воля за възникване на наемно правоотношение
при условията, предвидени в Наредба № 2, а с издаването на разрешителното насрещният
субект по правоотношението – Община Перник, изразява съгласие за ползването му за
посочения в разрешителното срок. Наредбата не предвижда като елемент от фактическия
състав на правоотношението сключване на писмен договор за наем /това е предвидено само
за ползването на общински терени за разполагане на панорами, стрелбища, цирк и други
развлекателни съоръжения поради голямата квадратура на ползваните преместваеми
съоръжения/, поради което същото възниква със съвпадането на волята на двете страни.
7
От доказателствата по делото се установява, че със заявление с вх. № *** г. „Енерджи
А. 2020“ ЕООД, чрез управителя А. Д. В., е отправил искане да му бъде издадено
разрешително за терен /лятна градинска площ/ от 56,20 кв.м., намиращ се в *** пред *** за
разполагане на маси и столове, въз основа на което е издадено Разрешително № *** г. за
предоставяне под наем на терен за лятна градинска площ /ЛГП/ - 54,00 кв.м., намиращ се в
***, пред ***, съгласно схема, одобрена от Гл. архитект на Община Перник срещу
заплащане на ежемесечна такса в размер на 140,40 лв., платима авансово до края на
предходния месец за срок от 29.06.2020 г. до 31.10.2020 г. От приложената към заявлението
справка от Търговския регистър се установява, че към момента на подаване на заявлението
законен представител на дружеството е А. Д. В., а от служебна справка е видно, че
промяната относно представителството е вписана на 19.10.2020 г., поради което изявлението
е направено от лице, разполагащо с представителна власт, и правните последици обвързват
юридическото лице. С оглед изложеното, съдът приема, че между Община Перник и
„Енерджи А. 2020“ ЕООД е възникнало наемно правоотношение за ползване на посочения
общински терен за периода от 29.06.2020 г. до 31.10.2020 г. при ежемесечна цена 140,40 лв.,
платима авансово до края на предходния месец.
В представената от Община Перник административна преписка не се съдържа искане
от ответника да му бъде предоставено под наем ползването на тротоарна площ за
разполагане на 2 бр. клатушки и автомат за топчета – 1,80 кв.м. на посочения адрес. Видно
от материалите по делото, че в преписката се съдържат още две копия на подаденото
заявление с идентично съдържание – ползване на лятна градинска площ за разполагане на
маси и столове, входирани с идентичен номер *** г. С оглед изложеното, по делото не е
установено, че между страните е постигнато съгласие за ползване под наем на тротоарна
площ за разполагане на 2 бр. клатушки и автомат за топчета – 1,80 кв.м. за срока по
Разрешително № *** г. и Разрешително № *** г.
По горните съображения съдът прави извод, че искът за главница е основателен за
сумата 570,96 лв. – главница за периода 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г. по Разрешително №
*** г., в която част следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 622,52 лв., представляващ главници по Разрешително № *** г. и Разрешително №
*** г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаване на иска за парично вземане, следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаването на
исковата молба до плащането.
По обезщетението за забава:
Съгласно предвиденото в Разрешително № *** г. наемът е платим авансово до края на
предходния месец. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тъй като
съгласно разрешителното наемът за месец юли е платим до края на месец юни, следва, че на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава на 01.07.2020 г. Предвид изложеното,
съдът приема, че правилно вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза е
изчислило началният момент на периода на забава, а направеното в тази връзка оспорване
на заключението от ответника е неоснователно.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че лихвата за забава за периода от 01.07.2020 г. до 06.08.2021 г. върху главницата от 570,96
лв. е 56,55 лв.
По горните съображения съдът прави извод, че акцесорната претенция е основателна
за сумата 56,55 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2020 г. – 06.08.2021 г., до който размер
следва да бъде уважена, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 61,08 лв.
да бъде отхвърлена като неоснователна.
8
Съобразно изхода на спора, право на разноски за първоинстанционното производство
се поражда и за двете страни – за ищеца съобразно уважената част от исковете, а за
ответника – съобразно отхвърлената. При сторени разноски от ищеца в размер на 400,00 лв.,
уважен размер на исковете 627,51 лв., при общо предявен размер 683,60 лв., на ищеца се
дължат разноски в размер на 367,18 лв. Ответникът е сторил разноски за
първоинстанционното производство в размер на 600,00 лв., от които съобразно
отхвърлената част на исковете в размер на 56,09 лв. му се дължат 49,23 лв.
Предвид частичното съвпадане на изводите на двете инстанции, Решение №
810/17.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник, както е поправено с
Решение № 828/19.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд – Перник, следва да
бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 570,96
лв. до 622,52 лв. /равняваща се на 51,56 лв./ - главници, формирани от сбора на сумата 26,50
лв. – главница по Разрешително № ** г. за периода 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г.
включително, и сумата 25,06 лв. - главница по Разрешително № *** г. за м. октомври 2020
г., м. ноември 2020 г. и м. март 2021 г., законната лихва върху тези главници от датата на
предявяване на исковата молба – 09.08.2021 г. до изплащането, и сумата над 56,55 лв. до
61,08 лв. /равняваща се на 4,53 лв./ – лихва за забава, формирана от сумата 0,07 лв. – лихва
за забава по Разрешително № *** г., сумата 2,74 лв. – лихва за забава по Разрешително №
*** г. и сумата 1,66 лв. по Разрешително № *** г., както и в частта над сумата 367,18 лв. до
присъдените разноски от 400,00 лв. Вместо това следва да бъде постановено друго, с което
исковете бъдат отхвърлени в отменените части и Община Перник бъде осъдена да заплати
на „Енерджи А. 2020“ ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на
49,23 лв. В останалата част с оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
решението, така, както е поправено, следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от обжалването на въззивника „Енерджи А. 2020“ ЕООД следва да
бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от жалбата, а на въззиваемата страна
Община Перник – съобразно отхвърлената част. Съобразно представените доказателства и
списък с разноски въззивникът е сторил такива в размер на 25,00 лв. за държавна такса и
500,00 лв. – за платено в брой адвокатско възнаграждение, от които съобразно резултата от
обжалването следва да му бъде присъдена сумата 43,08 лв.
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
извършената защита се изразява в депозирането на отговор на въззивната жалба, следва да
бъде определено в минимален размер от 100,00 лв. Съобразно резултата от обжалването от
така определеното възнаграждение на въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата
91,79 лв.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 810/17.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен съд –
Перник, както е поправено с Решение № 828/19.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на
Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, в която „Енерджи А. 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, е осъдено да заплати на Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Кмета, сумата над
570,96 лв. до 622,52 лв. /равняваща се на 51,56 лв./ - главници, формирани от сбора на
сумата 26,50 лв. – главница по Разрешително № *** г. за периода 29.06.2020 г. до 30.09.2020
г. включително, и сумата 25,06 лв. - главница по Разрешително № *** г. за м. октомври 2020
г., м. ноември 2020 г. и м. март 2021 г., законната лихва върху тези главници от датата на
предявяване на исковата молба – 09.08.2021 г. до изплащането, сумата над 56,55 лв. до
9
61,08 лв. /равняваща се на 4,53 лв./ – лихва за забава, формирана от сумата 0,07 лв. – лихва
за забава по Разрешително № *** г., сумата 2,74 лв. – лихва за забава по Разрешително №
*** г. и сумата 1,66 лв. по Разрешително № *** г., както и сумата над 367,18 лв. до 400,00
лв. – съдебно-деловодни разноски.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, срещу „Енерджи А. 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, искове да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 51,56 лв.
- главници, формирани от сбора на сумата 26,50 лв. – наемна цена по Разрешително № *** г.
за периода 29.06.2020 г. до 30.09.2020 г. включително, и сумата 25,06 лв. – наемна цена по
Разрешително № *** г. за м. октомври 2020 г., м. ноември 2020 г. и м. март 2021 г.,
законната лихва върху тези главници от датата на предявяване на исковата молба –
09.08.2021 г. до изплащането, и сумата 4,53 лв. – лихва за забава, формирана от сумата 0,07
лв. – представляваща законна лихва върху главницата по Разрешително № *** г. за периода
30.06.2020 г. – 06.08.2021 г., сумата 2,74 лв. - представляваща законна лихва върху
главницата по Разрешително № *** г. за периода 30.06.2020 г. – 06.08.2021 г. и сумата 1,72
лв.- представляваща законна лихва върху главницата по Разрешително № *** г. за периода
01.10.2020 г. – 06.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 810/17.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен
съд – Перник, поправено с Решение № 828/19.07.2022 г. по гр.д. № 4219/2021 г. на Районен
съд – Перник, в останалата част.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
да заплати на „Енерджи А. 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 49,23 лв. /четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ –
разноски за първоинстнационното производство, и сумата 43,08 лв. /четиридесет и три лева
и осем стотинки/ – разноски за въззивното производство,
ОСЪЖДА „Енерджи А. 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 91,79 лв. /деветдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ –
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10