РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Велико Търново, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Й. ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря Т. К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Й. ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело №
20244110102854 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът Й. Н. Й. , с ЕГН: ********** от *** чрез пълномощника си адвокат Х.К. от ВТАК ,
твърди , че на 12.07.2024 г. в *** , управлявайки собствения си лек автомобил ***, изчаквал на
кръстовището между ***, за да пропусне преминаващите по пътя с предимство / **/“/ моторни
превозни средства. Пред него се намирал лек автомобил ***, управляван от В. К. В. от ***, който
несъобразително предприема маневра движение на заден ход , за да заеме свободно място за
паркиране в ляво на пътното платно, при което удря с теглича на автомобила си предната броня
на лекия автомобил *** и я поврежда.
Виновният водач , причинил вредите е бил застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал.2 от
КЗ на основание юридическия факт на сключен с ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД
– град София договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите“, валидна за въпросния лек автомобил. На място участниците в събитието
съставят двустранен констативен протокол за настъпването му и последиците.
Предявил е към застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение ,
покриващо действителната стойност на претърпените имуществени вреди/ 1868,80 лева/ , но
макар и да е извършен оглед и съставен опис на щетата , същият с писмо изх.№ *** г. е отказал
изплащането му с мотива, че е налице съществено противоречие между характера и степента на
установеното увреждане и декларираните обстоятелства относно възникването му. Отказът е
потвърден с писмо изх.№ ***. в отговор на подаденото възражение срещу него с вх. № ***
Предвид това моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника – застраховател
да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в частичен размер на
сумата от 1200 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума ,
считано от 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане , както и направените по производството
разноски
На устните състезания чрез пълномощника си- адвокат Р. Р. от ВТАК поддържа предявения
иск.
В срока по чл. 131 ГПК застрахователят- ответник е оспорил по основание , а
1
евентуално и по размер, предявения иск , с възражения , че установеното увреждане на предната
броня на лекия автомобил с оглед начина на настъпване на събитието/ ПТП/, не може да
произхожда от него/ липсва доказана причинна връзка между естеството на повредата и
твърдяното ударно съприкосновение / , не е установена вина на водача на лекия автомобил***, а
отстраняването на повредата може да се извърши при по разумни финансови условия. Претендира
присъждане на разноските по производството и адвокатско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
На устните състезания пълномощникът му – адвокат Т. М., оспорва предявения иск и
моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а евентуално, ако бъде приет за доказан
по основание , уважен в значително по- нисък размер .
Настъпилото по време , начин , участници и място / предмет на описание в исковата
молба / съприкосновение между двата леки автомобила , причинено от ударното въздействие при
движение на заден ход на този от тях, управляван от В. К. В. , чиято гражданска отговорност във
връзка с ползването му е застрахована при ответното дружество, е категорично установен по
смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК със свидетелските показания на посочения водач и на очевидеца
С.З., факт.
Спорът е дали този факт е застрахователно събитие по смисъла на параграф 1 , т.4 от ДР на
КЗ , т.е. дали е каузален източник на твърдяните вреди в имуществото на ищеца като носител на
правото на собственост върху лекия автомобил *** състоящи се в повреда на предната му броня ,
конкретно изразена в появила се отляво дупка/ показана на снимковия материал на двете приети
по делото съдебни автотехнически експертизи и към образуваната преписка „щета“/ , налагаща
подмяната й / начин на отстраняване на повредата , считащ се за признат от застрахователя
поради отбелязването му в съставения опис – заключение от 05.07.2024 г./ или не ?
Отговорът е положителен.
Изводът, че съществуващото по вид поражение е последица от ударното съприкосновение,
причинено от теглича на лекия автомобил *** се подкрепя от зрителните възприятия на
свидетелите / С.З.: „След като усетихме, че нещо се случи , слезнахме от колите. Около бронята на
нашата кола имаше дупка. Мисля че вляво. Другият шофьор каза, че съжалява и че е виновен“; В.
В.: „ Усетих разтрисане… Имаше дупка в бронята му . Аз имам теглич. Съдейки по дупчицата ,
тегличът е пробил бронята“/, естествената логика на нещата: при настъпилото ударно
съприкосновение, което не е било нищожно по сила , защото се е усетило „разтрисане“ и липса на
други значими поражения по бронята на лекия автомобил ***, пробиването й би следвало да се е
получило именно от него , доколкото не е доказана/ обоснована категорично / от гледна точка на
физиката, невъзможност да се получи такава дупка, а напротив възможността за получаването й
от пробивно въздействие на теглич с ябълковидна форма е приета/ допусната / от вещото лице С.
П. И. , изготвил заключението на повторната автотехническа експертиза. Мнението на вещото
лице М. Р., изразено в заключението на първоначалната автотехническа експертиза , че получената
дупка, понеже е отвор с правилна форма не е възможно да е причинена от топката на теглича, тъй-
като диаметърът на дупката е по-малък от този на топката , не може да бъде безкритично
споделено.
То не държи сметка на обстоятелствата , че височината на дупката съответства на височината
на разположение на теглича/ както приема впрочем и това вещо лице / и че за да се получи тя,
въобще не е необходимо/не е задължително условие / да е имало „проникване“ на сферичната
глава в дълбочина на бронята, тъй-като тя е еластична и получаването й зависи както от силата,
така и от ъгъла на удара.
Затова случаят свидетелства , че вследствие на поведението на водача на лекия автомобил
*** е накърнено благо на ищеца , явяващо се предмет на абсолютното право на собственост:
една сложна движима вещ/ лек автомобил / и по–точно: конструктивна част от нея/ предна броня
/, което накърнение съставлява за него имуществена вреда по смисъла на параграф 1, т.5 от ДР на
КЗ, чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Противоправността на това поведение / несъобразено движение на заден ход / следва от
2
неизпълнение на задължението , вменено на всеки водач на МПС с правилата, съдържащи се в
разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а небрежната съпътстваща проявата му вина в случая ,
дори и да не беше очевидна / а тя е / се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената в
него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на
застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от
виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде
ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът като увредено лице / чл.478, ал.2 от КЗ/ от събитието е носител на пряко
имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение,
покриващо претърпените имуществени вреди - чл. 432, ал.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ, чието
съдържание е еднакво с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи
и би платил, ако първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона
субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за осъществяване на
деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51 от ЗЗД.
За действителното поправяне на вредите съгласно разума на закона/ чл.386, ал.2, чл.400, ал.2
от КЗ/ и обичайната съдебна практика, трябва да се приеме за съответна онази стойност на
разходите за закупуване на нова част/ предна пластмасова броня / от същия вид и качество, на
други материали и на труда за подмяната й, по средни пазарни цени към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент на овехтяване , необходима за
възстановяването на автомобила в предишното му материално- функционално състояние.
Определянето на тази стойност/ включваща подмяна с нова алтернативна , а не с оригинална
спрямо марката , броня/ е предмет на убедително изготвеното и поддържано заключение на
приетата повторна съдебно-автотехническа експертиза , чийто резултат съдът няма никакво
смислено съображение да не възприеме в своя правораздавателен акт като размер на дължимото
обезщетение, възлизащо на сумата от 1099 лева.
За разликата до претендирания му размер от 1200 лева, предявеният главен частичен иск
подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Ответникът поради неизпълнение на задължението си да определи и изплати
претендираното застрахователно обезщетение дължи лихва за забава върху него.
Началният момент на аксесорното му задължение законът установява или считано от
датата на изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства от
правоимащия увреден съгласно чл.106, ал.3 от КЗ/ чл.497, ал.1 , т.1 от КЗ/ , или от
изтичането на максималния срок от 3 месеца за окончателното произнасяне по чл.496, ал.1
от КЗ/ ч.497, ал.1, т.2 от КЗ/ .
Когато е отказал мотивирано плащането в тези срокове, но съдът е приел отказа за
неоснователен, е логически очевидно , че изпадането му в забава следва да се отброява от
дена на отказа , тъй-като щом няма плащане до изтичането им по календара , той е крайно
изявление, че не признава да е възникнало в негова тежест задължение по чл.432, ал.1 от
КЗ , означаващо , че няма да ползва за допълнителна или повторна преценка на случая ,
времето, запълващо остатъка от тях/ сроковете/ и затова мълчаливо се считат отпаднали/ по
начало срокът за изпълнение се установява в полза на длъжника- чл.70, ал.1 от ЗЗД/.
Затова началният момент на присъждане на лихвата за забава следва да бъде
30.07.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението .
3
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца сумата от 1053,20 лева , представляваща направени по производството
разноски във вид на заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение , съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 19,35
лева , представляваща направени по производството разноски за вещо лице , съразмерно
с отхвърлената част от иска .
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1, чл. 497, ал.1, чл.496, ал.1 от
Кодекса за застраховането, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев , ж.к.Дианабад, бул.“Г.М. Димитров“ № 1, с ЕИК ********* да
заплати на Й. Н. Й. , с ЕГН: **********, с адрес: *** , сумата от 1099 / хиляда деветдесет и
девет лева / лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
последица на събитие с характер на пътно-транспортно произшествие , възникнало на
12.07.2024 г. в ***, причинено от водача на лек автомобил ***, изразяващи се в повреда на
предната броня на собствения на първия лек автомобил ***, налагаща подмяната й ,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума , считано от
30.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата до
претендирания му размер от 1200 лева, като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев ,
ж.к.Дианабад, бул.“Г.М. Димитров“ № 1, с ЕИК ********* да заплати на Й. Н. Й. , с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1053,20 лева , представляваща направени
по производството разноски, съразмерно с уважената част от иска .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Й. Н. Й. , с ЕГН: **********, с адрес:
*** да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Изгрев , ж.к.Дианабад, бул.“Г.М. Димитров“ № 1, с
ЕИК ********* сумата от 19,35 лева , представляваща направени по производството
разноски , съразмерно с отхвърлената част от иска .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4