№ 969
гр. Русе, 25.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря М.В.М.
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20234520100821 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Ищецът Л. Б. Л., ЕГН **********, от гр. ***, ****, чрез адв. В. Р. е
предявил срещу ответника Г. Ц. Б., ЕГН **********, от гр. Русе, ********,
обективно съединени искове: 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 124 от
ГПК ДА СЕ ПРИЗНАЕ за установено, по отношение на ответника, че ищеца е
собственик на **************, находящ се в гр. ***, ЕКАТТЕ ***, общ. Русе,
обл. Русе по кадастрален план, одобрен със Заповед № *** от 10.12.1996 г. на
Кмета на Община Русе, с площ от 1059 кв.м., заедно с построените в него
жилищна сграда, с площ от 77 кв.м., гараж и стопанска сграда, с обща площ
от 79 кв.м., при съседи ***; *** и *** и 2/ конститутивен иск по чл. 537 ал. 2
ГПК ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН констативен нотариален акт вписан в СВ вх. №
***/24.06.2020 г., акт № ***, том 15, дело № ***, с който Г. Ц. Б. е признат за
собственик по наследство и давност на процесния имот; 3/ ДА БЪДЕ
ОСЪДЕН ответника на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК да му заплати направените в
производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е придобил процесния имот от
родителите си, чрез алеаторен договор, сключен през 1982 г., срещу
задължение за гледане и издръжка, за имот описан като 1000/1277 ид.ч. от
1
Дворно място, находящо се в парцел ***, в *** по плана на с. ***. През 1986
г. влязъл в сила нов регулационен план на гр. ***, според който имотът
станал вече парцел *** в ***. В този парцел ищецът си построил гараж и
склад през 1990 г. Изпълнението на поетите от него задължения приключило
на 25.12.2001 г., когато починала майка му. През 2021 г. по повод
разпоредителна сделка с имота, искал да си извади скица и данъчна оценка и
тогава разбрал, че вече е записан на името на ответника. При разговор с него
разбрал, че по-грешка му е била издадена скица, която включва и процесния
имот, но тази грешка може да се отстрани само по съдебен ред.
В 1-месечния срок по чл. 131 ал. 1 ГПК ответника е подал писмен
отговор, с който заявява, че изложеното в исковата молба отговаря на
обективната действителност, като в Община Русе са объркали скицата, тъй
като по стария кадастрален план за двата имота е отреден един парцел. Моли
да се отмени констативния нотариален акт, като не му се присъждат разноски,
защото нямал вина за завеждане на иска.
В съдебно заседание ответника лично заявява, че признава изцяло иска по
делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Р. моли
съда да уважи исковете съобразно признанието, като на основание чл.237, ал.1 ГПК
постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК: ДА СЕ ПРИЗНАЕ за установено, по отношение на ответника, че ищеца е
собственик на **************, находящ се в гр. ***, ЕКАТТЕ ***, общ. Русе,
обл. Русе по кадастрален план, одобрен със Заповед № *** от 10.12.1996 г. на
Кмета на Община Русе, с площ от 1059 кв.м., заедно с построените в него
жилищна сграда, с площ от 77 кв.м., гараж и стопанска сграда, с обща площ
от 79 кв.м., при съседи ***; *** и *** и конститутивен иск по чл. 537 ал. 2
ГПК ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН констативен нотариален акт вписан в СВ вх. №
***/24.06.2020 г., акт № ***, том 15, дело № ***, с който Г. Ц. Б. е признат за
собственик по наследство и давност на процесния имот.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл. 237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се
присъдят и направените по делото разноски.
2
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му
е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание
ответника направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените,
като доказателство по делото относно процесния имот: Нотариален акт № ***, том V,
н.д. № *** г.; Разрешение за строеж от 1990 г.; Нотариален акт № ***, том II1, дело №
*** г.; Скица на поземлен имот № *** с № ***/27.01.2020 г.; Удостоверение за
наследници на Борис Л. Пеев с № *** от 08.06.2023 г. издадено от Община Русе;
Удостоверение за семейно положение на Л. Б. Л. с № *** от 08.06.2023 г. издадено от
Община Русе и Удостоверение за семейно положение на Г. Ц. Кукуров с № 2-153 от
09.06.2023 г. издадено от Община Русе, искът се явява основателен, което не се
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявените искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК
за основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло със законните последици.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като
на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати направените от ищеца
разноски, които съобразно доказателствата по делото са в размер на 95,60 лв. държавна
такса за образуване на делото и на осн. чл. 38 от ЗА следва да заплати минимално
възнаграждение 400 лв. на адвокат В. Р. за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца и осъществено процесуално представителство по настоящото дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, по
отношение на ответника Г. Ц. Б., ЕГН **********, от гр. Русе, ******** , че
ищецът Л. Б. Л., ЕГН **********, от гр. ***, **** е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № ***, находящ се в гр. ***, ЕКАТТЕ ***, общ. Русе, обл. Русе по кадастрален
план, одобрен със Заповед № *** от 10.12.1996 г. на Кмета на Община Русе, с площ от
1059 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, с площ от 77 кв.м., гараж и
стопанска сграда, с обща площ от 79 кв.м., при съседи ***; *** и *** и
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост върху
3
недвижим имот придобит по наследство и давност № ***, том III, рег. № ***, нот. дело
№ *** от 24.06.2020 г. на нотариус Адриана Филчева, с РД РРС, вписан в СВ вх. №
***/24.06.2020 г., акт № ***, том 15, дело № ***, с който Г. Ц. Б. е признат за
собственик по наследство и давност на описания в нотариалния акт имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Г. Ц. Б., ЕГН **********, от гр.
Русе, ********, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Б. Л., ЕГН **********, от гр. ***, ****,
сумата 95,60 лв. направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 7 от ГПК Г. Ц. Б., ЕГН **********, от гр. Русе,
********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. Р., от АК Русе, с адрес: гр. Русе, ул.
„Княжеска“ № 16, ет. 2 сумата 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца Л. Б. Л. и осъществено процесуално представителство по гр.д. дело 821/2023 г.
на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4