№ 157
гр. Троян, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20254340100231 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявен
от П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Ч.О., област Ловеч, ул. „В.Р." № 2,
чрез пълномощника си адвокат Х. Р. от САК срещу „МАКРОАДВАНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец", ул. „Г. С. Раковски" № 147, ап. 14, представлявано от
изпълнителния директор В.С., с цена на иска 9 208.87 лв.
В молбата се излага, че ищецът бил осъден по ч.гр.д. № 905/2009 г. по
описа на РС-Троян заедно с Д.М. Б.а да заплати солидарно на „УниКредит
Булбанк" АД, ЕИК *********, сумата от 6 240.64 лв., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.09.2009 год. до окончателното
погасяване на задължението, сумата 2 320.79 лв.-дължима лихва и сумата
647.44 лв. – разноски.
В ИМ се излага, че на основание изпълнителен лист, издаден на
18.09.2009 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, било
образувано ИД № 452/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Троян, по което на
ищеца не била връчена покана за доброволно изпълнение.
В ИМ се сочи, че в течение на изпълнителното производство
първоначалният взискател „УниКредит Булбанк" АД прехвърлил вземанията
си на ответника „МАКРОАДВАНС" АД, като последният, в качеството си на
цесионер, станал взискател по ИД № 452/2009г. по описа на ДСИ при РС-
Троян. За извършената цесия се твърди, че ищецът не бил уведомен по реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД.
В ИМ се твърди, че на изпълнителния лист е налице отбелязване от
страна на ДСИ, че последното изпълнително действие по делото е от
23.11.2017 г. , като на 11.05.2021 г. ДСИ е прекратил изпълнителното дело на
1
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Ищецът сочи, че началният момент на погасителната давност е
23.11.2017 г., когато е било предприето последното изпълнително действие по
делото, като 5-годишната погасителната давност на процесните вземания е
изтекла. Поради това ищецът прави искане съдът да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на „МАКРОАДВАНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец", ул. „Г.С.Раковски" № 147, ап. 14, представлявано от изпълнителния
директор В.С., че ищецът не дължи сумата от 6 240.64 лв., представляваща
изискуема главница по договор за банков кредит № 1095 от 20.04.2006 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2009 год. до
окончателното погасяване на задължението, сумата 2 320.79 лв.- дължима
лихва и сумата 647.44 лв. – разноски, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Подаден е отговор от ответното дружество, което се легитимира като
цесионер на процесните вземания. Ответникът изцяло признава предявения
иск като основателен.
Ответникът е направил искане да не му бъдат възлагани разноски, тъй
като не е дал повод за завеждане на иска и е признал същия, съгласно чл. 78,
ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищецът П. Б. не се явява лично и не се представлява
от пълномощника си адв. Р. от СА. От процесуалния представител е
постъпила писмена молба, в която е направено искане съдът да се произнесе с
решение съобразно направеното признание на иска от ответника, както и на
ищеца да бъдат присъдени направените в производството разноски.
За ответното дружество, р.пр., не се явява законен представител в с.з. и
не се представлява от процесуален представител. Постъпило е писмено
становище чрез юрисконсулт К. Г., в което се поддържа признанието на
предявения иск и се моли да не бъдат възлагани в тежест на ответника
разноските, направени от ищеца, съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По допустимостта на предявения иск:
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след
постановяване на съдебния акт по отношение на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Затова и страните по него трябва да са длъжник и
взискател. Безспорно е, че ищецът е длъжник, а ответникът – взискател за
сумите по влязъл в сила съдебен акт. Искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла
погасителна давност. Налице е правен интерес от предявяне на иска. Предвид
изложеното съдът приема, че искът е допустим.
2
Съдът, като съобрази, че от страна на ответното дружество е направено
изрично изявление за признание на предявения иск и с оглед представените по
делото писмени доказателства, намира, че искът се явява основателен, което
не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съдът, след като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1
от ГПК и не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, прие, че срещу
ответника следва да се постанови решение при признание на иска, с което
предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се уважи.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
По разноските
Ищецът претендира присъждане на разноски.
Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, с което
обосновава искане да не бъде осъждан да заплаща разноски. Той твърди, че
не е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е искал извършване
на изпълнителни действия в периода на теклата погасителна давност, на която
ищецът се позовава с исковата молба.
Съдът счита искането за неоснователно. За да се ползва ответникът от
привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК, законът поставя кумулативното наличие на
две предпоставки - той да не е станал повод с поведението си за завеждане на
делото и да е признал иска. В случая тези две предпоставки не са налице.
Налице е единствено признание на иска, но видно от събраните по делото
доказателства се установява, че същият е дал повод за завеждане на исковата
претенция.
Относно правния въпрос за отговорността на ответника за разноски по
иск за несъществуване на вземане, погасено поради изтекъл давностен срок,
при заявено признание на иска от ответника, е налице формирана
непротиворечива практика на ВКС по постановени по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК определения - определение № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2012г.
по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. №
17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 242 от 31.05.2018г. по
ч.гр.д. 2062/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 95 от
22.02.2018г. по ч.гр.д. 510/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО. Съгласно
цитираната съдебна практика, не е налице първата предпоставка на нормата
на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е условие за
упражняване на субективните права на ищеца. При наличие на изпълнителен
титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение
или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за
оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на
производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез
позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита
на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи
пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес.
Прието е, че единственият ред за защита на ищеца – отричане на
правото на принудително изпълнение на процесното вземане, е чрез
предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд. ( в
3
т.см. е и определение № 694/25.09.2023г., по ч.г.д. № 1325/23 г. на Второ
отделение, ТК на ВКС).
Предвид изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените в производството разноски от ищеца за заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1368.35 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МАКРОАДВАНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец", ул. „Г. С. Раковски" № 147, ап. 14, представлявано от
изпълнителния директор В.С., че П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Ч.О.,
област Ловеч, ул. „В.Р." № 2, не дължи сумата от 6 240.64 ( шест хиляди
двеста и четиридесет лв. и 64 ст.) лв., представляваща изискуема главница по
договор за банков кредит № 1095 от 20.04.2006 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.09.2009 год. до окончателното погасяване на
задължението, сумата 2 320.79 ( две хиляди триста и двадесет лв. и 79 ст.) лв.-
дължима лихва и сумата 647.44 ( шестстотин четиридесет и седем лв. и 44 ст.)
лв. – разноски, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „МАКРОАДВАНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец", ул. „Г.С.Раковски" № 147, ап. 14, представлявано от изпълнителния
директор В.С., да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Ч.О., област
Ловеч, ул. „В.Р." № 2, сумата 1 368.35 (хиляда триста шестдесет и осем лв. и
35 ст.) лева, представляваща разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Ловеч в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4