Р Е Ш Е Н И Е
260010/10.1.2022г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №15132/2020 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба на „В и к - В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, с която против Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на
чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6133 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: 525,15 лв.
/петстотин двадесет и пет лева и 15 ст./, представляваща главница по партида с
абонатен номер 1150090, дължима за периода от 10.01.2017 г. до 12.02.2019 г.,
сумата от 241,49 лв. /двеста четиридесет и един лева и 49 ст./, представляваща
главница по партида с абонатен номер 1517694, дължима за периода от 31.10.2016
г. до 10.10.2018 г., дължими суми за ползвани и неплатени В и К услуги по
клиентски номер 1150090 /включващ задължения по партида с абонатен номер
1150090 и задължения по партида с абонатен номер 1517694/ за обект - имот, с
адрес: ***********************, за които има издадени фактури, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.06.2020 г., до изплащане на вземането, сумата от 97,04 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 525,15 лв., дължима за
периода от 16.03.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 06.06.2020 г.,
сумата от 54,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
241,49 лв., дължима за периода от 26.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от
10.04.2020 г. до 06.06.2020 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата
на който ищецът предоставя на абоната – ответник в производството,
водоснабдителни и канализационни услуги, срещу задължението на последния да
заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото
дружество и има открита две индивидуални партида за имот с адрес: с адрес: гр.
Варна, ж.к. Младост бл.150, вх.7, ап.30 – партида с аб. № 1150090 и партида с
аб. № 1517694 /за топла вода/. Отчетът по втората партида, до м.02.2018 г., е
извършван от трето за спора лице – „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, а след този
момент – от инкасатор на ищеца. За процесния период, ищецът е изпълнил
задълженията си за предоставяне на услуги, но ответникът не е заплатил същите.
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6133 по описа на ВРС
за 2020 г., а именно: 525,15 лв., представляваща главница по партида с абонатен
номер 1150090, дължима за периода от 10.01.2017 г. до 12.02.2019 г., сумата от
241,49 лв., представляваща главница по партида с абонатен номер 1517694,
дължима за периода от 31.10.2016 г. до 10.10.2018 г., дължими суми за ползвани
и неплатени В и К услуги по клиентски номер 1150090 /включващ задължения по
партида с абонатен номер 1150090 и задължения по партида с абонатен номер
1517694/ за обект-имот, находящ се в ***********************, за които има
издадени фактури, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до изплащане на вземането,
сумата от 97,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
525,15 лв., дължима за периода от 16.03.2017 г. до 12.03.2020 г. и от
10.04.2020 г. до 06.06.2020 г., сумата от 54,64 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 241,49 лв., дължима за периода от 26.05.2017 г.
до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 06.06.2020 г., както и сторените в
заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен
представител, представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на ищцовата претенция. Оспорва да се намира във валидно
облигационно отношение с оператора и да е потребител на ВиК услуги за сочения
от ищеца обект. Оспорва ВиК услугите, чиято стойност се претендира, да са били
доставени до обекта и те да са в сочения от ищеца размер. Твърди, че в имота не
е налице годно СТИ. Оспорва твърдението, че ОУ на ищеца го обвързват.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез особен
представител, оспорва основателността им и настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Предявените искове са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №2876/24.06.2020 г. г. по ч.гр.д.№ 6133 по описа на ВРС за 2020 г. за
заплащане на следните суми: 525,15 лв., представляваща главница по партида с
абонатен номер 1150090, дължима за периода от 10.01.2017 г. до 12.02.2019 г.,
сумата от 241,49 лв., представляваща главница по партида с абонатен номер
1517694, дължима за периода от 31.10.2016 г. до 10.10.2018 г., дължими суми за
ползвани и неплатени В и К услуги по клиентски номер 1150090 /включващ
задължения по партида с абонатен номер 1150090 и задължения по партида с
абонатен номер 1517694, за обект - имот, находящ се в ***********************,
за които има издадени фактури, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до
изплащане на вземането, сумата от 97,04 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 525,15 лв., дължима за периода от 16.03.2017 г. до
12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 06.06.2020 г., сумата от 54,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 241,49 лв., дължима за
периода от 26.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 06.06.2020 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Въз основа на искова молба от „В и к - В.” ООД, представена в
законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство за
установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 6133 по описа на ВРС за 2020 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност,
съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на обезщетението
за забава. При въведени възражения против вземането от страна на ответника, в
тежест на последния е да установи и докаже възраженията си, в т.ч., че е
извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от
чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да
доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а
съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на
падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ
е предвидено, че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете,
определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде
извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно отношение; ответникът
има качеството потребител на В и К услуги, претендираните и осчетоводени В и К
услуги са реално доставени на ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се
определя кръга лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г., също изчерпателно
сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /чл. 3, ал.1/. Съгласно нормата
на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между
страните в едномесечен срок от публикуването им. Не се изисква сключване на
индивидуален писмен договор между потребител и оператор.
С оглед гореизложеното, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че същият не е потребител на ВиК услуги в процесния
обект, както и че същият не се намира в договорни отношения с ищеца. Видно от
приложената по делото справка, на Агенция по вписванията, ответникът притежава
в съсобственост с трето лице, при равни квоти, имота, до който са доставени ВиК
услугите, въз основа сключен договор за продажба от 27.02.2015 г.
Неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника, че до имота не са доставени услуги в обема, чиято
стойност претендира ищецът. Отчитането на потребените ВиК услуги е извършвано
редовно, като данните от монтирания водомер в имота на ищеца са отразени в
карнет – представено е доказателство за ежемесечно отчитане, извършено в
периода от м.08.2016 г. до 13.06.2017 г.; през м.12.2017 г. и през м.03.2018 г.
Видно от представения карнетен лист, абонатът е положил подпис за отчитане
извършено през м.10.2016 г., през м.03.2019 г. и през м.07.2019 г.
Видно от заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено
от страните, издадените фактури за начислените към ответника вземания, са
включени в дневниците за продажби на ищеца. Общият сбор на начислените суми за
ползвани ВиК услуги по партида с аб. №1150090 е в размер на 525,15 лева, а
лихвата за забава, начислена за периода от съответния падеж на всяко задължение
до 06.06.2020 г. е в размер на 97.04 лева. По партида с аб. № 1517694
начислените вземания с в общ размер на 241,49 лева, като лихвата за забава за
периода от падежа на задълженията до 06.06.2020 г. е в размер на 54,67 лева. Към
датата на изготвяне на експертното заключение – 22.11.2021 г., по двата
абонатни номера на ищеца не са извършвани плащания.
Заявеното с отговора на исковата молба възражение за
недължимост на претендираните суми е общо, като ответникът не сочи наличие на правопогасяващ
факт. В съдебно заседание същото не е уточнено по реда на чл.143, ал.3 ГПК, а
представеният на страните проект за доклад по делото е приет като окончателен,
без възражения.
Съдът
намира, че ищецът успешно доказа основанието на главния иск. Между страните по
делото е налице облигационна обвързаност, като безспорно ответникът е
потребител на ВиК услуги, в обект на потребление: в ***********************, по
партиди с аб. № 1150090 и аб. № 1517694. До собствения на ответника обект,
ищецът е доставил ВиК услуги, отчел е потребените количества, но не е получил
заплащане за същите. Доколкото, обаче бе установено, че ответникът е собственик
само на ½ ид.част от недвижимия имот, то същият дължи заплащане само на
½ от претендираните от ищеца суми, като за горницата над този размер до
пълния претендиран размер, претенцията му подлежи на отхвърляне.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ
размер на 312,50 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца
се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 37,50
лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка: ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, в
отношенията между страните по делото, че Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „В и к - В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №2876/24.06.2020 г. г. по ч.гр.д.№ 6133 по описа на ВРС за 2020 г.,
а именно:
- 262,58 лева,
представляваща ½ от сума в размер на 525,15 лв. – главница – дължима
сума за доставени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1150090, за обект с
адрес: ***********************, начислена за периода от 10.01.2017 г. до 12.02.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2020 г., до изплащане на
вземането;
- 120,75 лева, представляваща
½ от сума в размер на 241,49 лв. - главница - дължима сума за доставени
ВиК услуги по партида с абонатен номер 1517694, за обект с адрес: ***********************,
начислена за периода от 10.01.2017 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.06.2020 г., до изплащане на вземането;
- 48,52 лева, представляваща ½ от сума в общ
размер на 97,04 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от
525,15 лева, дължима за периода от 16.03.2017 г. до 12.03.2020 г. и от
10.04.2020 г. до 06.06.2020 г.;
- 27,32 лева, представляваща ½ от сума в общ
размер на 54,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
241,49 лева, дължима за периода от 26.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от
10.04.2020 г. до 06.06.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете: за главница - за горницата над
262,58 лева до пълния претендиран размер от 525,15 лева /аб.№ 1150090/ и за горницата над 120,75 лева до пълния
претендиран размер от 241,49 лева /аб.№ 1517694/, както и за обезщетение за
забава - за разликата над 48,52 лева до пълния претендиран размер от 97,04 лева
и за разликата над 27,32 лева до пълния претендиран размер от 54,64 лева.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „В и к - В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 312,50 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 37,50 лева - разноски по ч. гр. дело № 6133/2020
г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: