Определение по дело №15914/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1277
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110115914
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1277
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110115914 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № ...../15.11.2023 г. и молба с вх. № .../23.11.2023 г.,
подадени от ответника „Файненшъл България“ ЕООД за изменение на решението от
02.11.2023 г. по гр. д. № 18001/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за
разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е
депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в
който е изложил твърдения за неоснователност на същата.
Депозирана е и молба с вх. № ..../20.11.2023 г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, за изменение на решението от 02.11.2023 г. по гр. д. №
18001/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение съдът е споделил практиката на ВКС, съгласно която,
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер
..... лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на .... лв.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Както е посочено в решението, по делото се претендира адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв. в размер на общо .... лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ответника възражение п о чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е преценил за
основателно и е приел, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение №
29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., поради което
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на .... лв. с ДДС. В този смисъл и при съобразяване цената на предявените
искове (..... лева), свързания им предмет, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие на
процесуални представители на страните, настоящият съдебен състав приема, че в полза
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на .... лв. Съдът приема, че този вид съдебни производства не
следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи
многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата
на чл. 3 ГПК.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
С оглед изложеното молбите за изменение в тази част следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 248 ГПК на „Файненшъл
България“ ЕООД, обективирани в молби с вх. № ...../15.11.2023 г. и с вх. №
.../23.11.2023 г. и искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, обективирано
в молба с вх. № ..../20.11.2023 г., , за изменение на решението от 02.11.2023 г. по гр. д.
2
№ 18001/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3