Решение по дело №4452/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3701
Дата: 13 август 2018 г. (в сила от 23 ноември 2018 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20183110104452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…/13.8.2018 г.,  гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

       ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско отделение,  ХІV  състав в открито  заседание на 12.7.2018  година  в състав:

 

 

                                                    Районен съдия: Даниела Павлова 

 

 

               при участието секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело 4452 по описа на съда  за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

     Производството  е образувано по предявен иск с правно  основание чл.422, вр.чл.55, ал.1, предл.1, вр.чл.99, ал.3 ЗЗД от ищец „С.Б.ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу ответник „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** за установяване вземането на кредитора по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1039/13.02.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 2108/18 г. на РС Варна за следните суми: 

сумата  69,02 /шестдесет и девет лева и две стотинки/ лева, представляваща недължимо заплатена в полза на  „Е.П.” АД на 12.02.2013 г., представляваща частично плащане по дебитно известие №0090854972/09.07.2012 г., на стойност 434,23 лв., /5-та по ред вноска по сключен Договор за разсрочено плащане №ДР10529/09.08.2012 г./, начислена при липса на правно основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията от 18.12.2011 г. до 14.06.2012 г., по констативен протокол от 14.06.2012 г., за обект с клиентски********** и абонатен №**********, с адрес на потребление гр.Балчик, ул. „Генерал Стоянов“8, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 11.02.2018 г. от цедента Георги Йорданов Балтов, ЕГН ********** на цесионера „С.Б." ЕООД, ЕИК:*********, за което длъжникът „Е.П.' АД е уведомен с уведомление по имейл с електронен подпис на 12.02.2018 г. в 08:20 ч.

Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:

Твърди се в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от  недължимо заплатена в полза на  „Е.П.” АД на 12.02.2013 г., представляваща частично плащане по дебитно известие №0090854972/09.07.2012 г., на стойност 434,23 лв., /5-та по ред вноска по сключен Договор за разсрочено плащане №ДР10529/09.08.2012 г./, начислена при липса на правно основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията от 18.12.2011 г. до 14.06.2012 г., по констативен протокол от 14.06.2012 г., за обект с клиентски********** и абонатен №**********, с адрес на потребление гр.Балчик, ул. „Генерал Стоянов“8, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 11.02.2018 г. от цедента Георги Йорданов Балтов, ЕГН:********** на цесионера „С.Б." ЕООД, ЕИК:*********, за което длъжникът „Е.П.' АД е уведомен с уведомление по имейл с електронен подпис на 12.02.2018 г. в 08:20 ч.

Ищецът  моли за уважаване на иска и заплащане на разноските за заповедното и за исковото производство като посочва банкова сметка ***т длъжника – IBAN ***:UBBSBGSF, открита в  „ОББ“ АД България.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество и  оспорва изцяло предявеният иск  като неоснователен. Навеждат се твърдения за нищожността на извършената цесия.

Твърди, че процесната сума е заплатена  на основание сключено извънсъдебно споразумение за плащане, поради което заплащането на процесната сума било извършено на доброволно основание.  Настоява се, че извършената от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол е проведена законосъобразно. Твърди, че цесията на която се позовава ищеца е нищожна, поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект.

 

      Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и въз основа на закона, на основание чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа страна:

     От протокол за техническа проверка № 0426901 от 14.06.2011 г. се установява, че при извършена проверка на електромер, обслужващ обекта на абонат Георги Балтов в гр.Балчик  е констатирано от служители на  Е.ОН България Мрежи” АД,  че е налице неотчитане на преминаващата през СТИ ел.енергия. 

      От КП № 785-09-Ел от 03.07.2012 г. на БИМ за експертиза на електромер се установява, че след отваряне на СТИ е открито чуждо за схемата на свързване тяло – в корпуса са добавени платка и фотоклетка. Вследствие на това електромерът не отчита  ел.енергия  и  е  извън класа си на точност при затъмняване.

       Въз основа на същия протокол е изготвена  справка от 05.07.2012 г. за корекция на ел. енергия на осн. чл. 38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, за периода от 18.12.2011 г. до 14.6.2012 г.  или общо за 180 дни.

     Представено е дебитно известие до абоната Георги Балтов,  същото към фактури  на стойност 434.23 лева. Посочено е основание за издаването на дебитното известие, а именно  КП № 785-09-Ел/03.07.2012 г. 

      По искане на абоната  от 02.08.2012 г. е подписан  споразумителен протокол № ДР10529/09.08.2012 г.  между „Е.ОН България” ЕАД и Георги Йорданов Балтов,  съгласно който последният  се е съгласил, че има задължения към  дружеството за консумирана ел.енергия по кл.№ **********, натрупано за периода от м.12.2011 г. до м.06.2012 г. и начислените към него лихви в размер на 345.17 лева.  Страните са се договорили, че задължението ще бъде заплатено на пет равни вноски по 69.06 лева всяка с падеж 20-то число на месеци  09, 10, 11, 12 на 2012 г. и януари на 2013 г.

      Ищцовото търговско дружество е представило  договор за прехвърляне на вземането от 11.02.2018 г.  по силата на който  Георги Йорданов Балтов  прехвърля на  ищеца „С.Б.” ЕООД  вземането си от ответника „Е.П.” АД в размер на заплатена пета поред вноска по споразумителен протокол от 09.08.2012 г.,  начислена от длъжника при липса на основание по  КП от 14.06.2012 г., представляваща корекция на сметка за  електроенергия за периода от 18.12.2011 г. до 14.6.2012 г. за обект с  абонатен********** и кл.№ **********, с адрес на потребление гр.Балчик, ул.Ген.Стоянов № 8  на осн.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Посочена е цена на договора, която е по-малка от размера на задължението, а именно 59.02 лева. 

     Представено е  уведомление от Георги Балтов  до длъжника с което на последния се съобщава, че вземането му в посочени размери  е предмет на договор за цесия от 11.02.2018 г.  Същото е получено от длъжника  по ел.поща.

     Ответникът не оспорва, че процесната сума  му е заплатена  от абоната  по издадената от дружеството фактура.

 

      При така установеното от фактическа страна, съдът направи  следните правни изводи:

      С оглед характера на предявения иск, а именно установителен такъв, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца.  Същият следва да установи  наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.  В тежест на ответното дружество „Енерго – Про Продажби” АД е да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че тя е била отчетена от средството за търговско измерване. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установени  по пътя на главно и пълно доказване, тъй като те обуславят изхода на спорното правоотношение.

        Между страните не е налице спор относно  наличието на   договор за продажба на електрическа енергия при действащи Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на ДПЕЕЕМ  по силата на който  праводателят на ищеца е клиент на дружеството – ответник  по смисъла на Закона за енергетиката  за посочения обект на потребление,  че е извършена техническа проверка на СТИ на посочената дата  от служители на дружеството,  както и че процесната сума е заплатена от  потребителя на доставчика.   Спорно е наличието на   основание за изготвяне на  коригираща сметка на абоната за минал период въз основа на Констативен протокол  от техническа проверка на СТИ и наличието на изискуемо вземане за процесната сума в полза на цедента Кремена Костова  от ответника „Е.П.” АД към датата на подписване на  цитираните договори за цесия  с  ищците.

      Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.

       С решение № 189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

        В хода на съдебното производство ответната страна не е ангажирала  доказателства за наличието на виновни действия или бездействия от страна на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

        В случаите когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

      Разпоредбата на чл. 38 от Общите условия нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружествотомонополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.

        Поради това, че клаузата на чл. 38 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият  състав съобразявайки се със задължителната съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. Клаузата на чл. 38 от ОУ, съобразно цитираната съдебната практика, която е задължителна за настоящия първоинстанционен съд е нищожна, с оглед на което плащане основано на нищожна клауза от същите тези ОУ, съставлява платено без основание.

       Нищожността следва да бъде разглеждана, като правно „нищо”, тя е изначална следователно и към момента на плащане на процесната сума, а и към момента на сключване на договора за цесия е лисвало основание, на което потребителя на ел. енергия да заплати в полза на ответника същата тази сума, съответно липсва основание в правната сфера ответното дружество да я приеме. Изложеното налага извода, че правото на кредитора да иска връщане на платеното без основание се поражда към момента на самото плащане, от този момент възниква и задължението на длъжника да върне получената сума.

     Доколкото съдът приема,  че плащането на процесната сума е основано на нищожна клауза от Общите условия, то за потребителя на ел. енергия е възникнало към момента на заплащане на процесната сума вземане, при което след прехвърляне на същото това вземане, обективирано в договор за цесия следва да се приеме, че в патримониума на новия кредитор са възникнали права произтичащи от плащането, които той упражнява с предявяване на настоящата искова молба. Предмет на процесния договор за цесия е съществуващо вземане, което произтича от плащане основано на нищожна клауза, което вземане е възникнало към момента на получаване на процесната сума от длъжника, за което получаване липсва основание. При тези мотиви не се споделя възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен.

    Не намират основание и възраженията на ответното дружество, че плащането на процесната сума не е осъществено на основание корекция на ел. енергия, съгласно КП от техническа проверка, както е посочено и в дебитното известие до абоната, а на основание сключен между потребителя и ответника споразумителен протокол. В тази връзка съдът намира, че следва да посочи, че с отсрочването или разсрочването на едно задължение не се променя основанието за плащане. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание, като за доказване на това същия следва да изчерпа всички свои правопогасяващи възражения. Позоваването на споразумение от 2012 г., като основание за получаване на процесната сума не може да доведе до извода, че получената сума е заплатена на ответника на валидно правно основание. Плащането на сума, заплатена съответно получена без основание, което плащане е осъществено при условията на разсрочване на задължението, не придава качество на платено, като такова извършено на валидно правно основание.

        Доколкото не съществува  договорно право на ответника служебно да коригира сметката за ел.енергия на потребителя за процесния период 18.12.2011 г. – 14.6.2012 г.,  съдът приема, че последният е получил процесната сума от потребителя,  който е прехвърлил вземането си на  ищеца по силата на  действителен  договор за прехвърляне на вземане,  като  прехвърлянето на вземането е съобщено надлежно  на длъжника чрез изпращане на ел.съобщение по ел.поща съгласно представени доказателства за уведомяване. При липсата на това доказателство следва да се приеме, че същият е уведомен с връчване на заповедта по чл.410 ГПК и с получаване на исковата молба. 

         По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск  следва да бъде уважен и  по отношение на длъжника – ответник в настоящото производство следва да бъде прието за установено, че дължи на ищеца сумите по  издадената заповед за изпълнение по цитираното ч.гр.дело в качеството му на  правоприемник на конкретно вземане на абоната, а  възраженията на  ответника за недължимост  на претендираната сума са неоснователни по изложените по-горе съображения. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

 

         По  въпроса за разноските:

         С оглед изхода на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца  съдебно – деловодни разноски за производството за заплатени държавна такса и юриск.възнаграждение на процесуален представител. Разноските се дължат както за исковото, така и за заповедното производство съгласно разрешението на въпроса за разноските, дадено в тълк.решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно списък по чл.80 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на общо 713 лева.

 

          Мотивиран от изложеното, съдът 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

     приема за установено в отношенията между страните, че „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***  дължи на  „С.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Атанас Николов Колев сумата  69,02 /шестдесет и девет лева и две стотинки/ лева, представляваща недължимо заплатена в полза на  „Е.П.” АД на 12.02.2013 г., представляваща частично плащане по дебитно известие №0090854972/09.07.2012 г., на стойност 434,23 лв., /5-та по ред вноска по сключен Договор за разсрочено плащане №ДР10529/09.08.2012 г./, начислена при липса на правно основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията от 18.12.2011 г. до 14.06.2012 г., по констативен протокол от 14.06.2012 г., за обект с клиентски********** и абонатен №**********, с адрес на потребление гр.Балчик, ул. „Генерал Стоянов“8, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 11.02.2018 г. от цедента Георги Йорданов Балтов, ЕГН ********** на цесионера „С.Б." ЕООД, ЕИК:*********, за което длъжникът „Е.П.' АД е уведомен с уведомление по имейл с електронен подпис на 12.02.2018 г. в 08:20 ч., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2108/18 г. на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК.

 

 

        осъжда „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.Б.” ЕООД,  ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление *** разноски за заповедното производство и за исковото производство в общ размер на 713.00 /седемстотин и тринадесет/ лева,  на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

    задължението  може да се заплати  по сметка на ищеца „С.Б.” ЕООД  IBAN ***:UBBSBGSF, открита в  „ОББ“ АД България.

 

 

   Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок  от връчване на съобщението до страните. 

 

 

 

        Районен съдия: