№ 18689
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110120182 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
17.10.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20182/2024 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Д. И. Д. и А. И. М., в която се твърди,
че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
............................, аб. № 321855, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 1021,36 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 158,22 лева за периода от
15.09.2021 г. до 01.09.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово
разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 59,66 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до
1
30.04.2022 г., както и сумата от 13,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.10.2020 г. до 01.19.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответниците по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на
вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно
претендираните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците
и не е изразено становище по предявените искове.
Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като е
изразило становище за доказаност и основателност на предявените претенции.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, с които пълно и главно
да се докаже наличието на първата материална предпоставка за уважаването на предявените
искове – ответниците да са собственици или вещни ползватели на имота, с оглед на което
между страните да е възникнало валидно облигационно отношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия. С оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. ГПК.
С оглед изложеното трябва да се отбележи, че по делото са налице данни, че е налице
договор с трето лице за спора – ЛБП, за която е представена молба-декларация за
откриването на партида по отношение на процесния недвижим имот. А молбата молбата-
декларация представлява оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД, която след като ищеца е приел и
е доставял топлинна енергия, води до извод, че е налице индивидуално сключен договор с
трето лице за настоящият спор, което е пасивно материално легитимирано да отговаря по
предявените искове.
Тъй като не е налице първата материална предпоставка на предявения иск, съдът
намира, че следва да отхвърли предявеният главен иска за заплащане на стойността на
доставена топлинна енергия, като е безпредметно обсъждането на останалите материално
предпоставки на претенцията, съответно събраните в тази насока доказателства –
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
Претенцията за заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от изхода на делото по обуславящият иск за главницата. Тъй
като главният иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорния, поради което същият
следва да бъде отхвърлен – за вземането за незаплатена услуга за дялово разпределение и
мораторни лихви върху главниците.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, имат само ответниците. Последните не са поискали
присъждането на деловодни разноски не са доказали, че действително са сторили такива,
поради което такива не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... срещу Д. И. Д., ЕГН: ********** и А. И. М., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: гр. ............................, за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200
ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. Д., ЕГН: ********** и А. И. М., ЕГН:
********** дължат разделно по равно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., сумата от 1021,36
лева, представляващи незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. ............................, аб. № 321855
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 158,22 лева – мораторна лихва
върху вземането за главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до
01.09.2023 г., както и сумата от 59,66 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 13,59 лева – мораторна лихва
върху вземането за цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
01.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2023 г.
по гр. д. № 52890/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщенито до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4