Решение по дело №1415/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Н.М., подадена чрез адв.С.И., против Решение № 695/09.05.23г. по НАХД №1436/2023г. на ВРС, ІV състав, с което е потвърден електронен фиш Серия К №***, с който й е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че неоснователно съдът е приел за установено авторството на нарушението, тъй като дружеството има няколко автомобили, а към връчения фиш не е приложена информация за и от техническото средство, с което е заснето и установено нарушението, което препятства да бъде установено кой е бил водача на автомобила и съответно е пречка за подаване на декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. Твърди, че представеният снимков материал е с изключително лошо качество и е невъзможно да бъде установено каквото и да било, включително час на нарушението, регистрационният номер на автомобила, засечената скорост на движение, пътен знак, който указва максимално допустимата скорост на движение от 60 км/ч, пътен участък. Счита, че не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че твърдяното нарушение е извършено от лице, по начин и на място, посочени в електронния фиш, като не е установено нито авторството, нито фактическата обстановка, посочена във фиша. Твърди и че неправилно ВРС е приел, че от протокола от 24.08.21г., приложение към чл.10 ал.1 се установява, че на мястото на нарушението е имало пътен знак за ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч извън населено място. Счита, че не са налице доказателства, че на мястото е имало пътен знак, указващ разрешената скорост, като не се съдържат и доказателства кой е конкретният пътен участък, в който се твърди да е извършено нарушението. Всеки поставен пътен знак следва да отговаря на изискванията на Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, а по делото не е установено, че на посочената дата във фиша и в конкретния пътен участък е поставен и отговаря на всички изисквания на наредбата пътен знак В-26. Твърди и че в протокола от 24.08.2021г. не се съдържат данни за началото и края на пътния участък, в който е осъществен контрол с техническото средство, поради което не може да бъде установено в коя отсечка на пътя е било разположено техническото средство. Твърди, че в преписката не се съдържат доказателства които да установяват конкретната пътна отсечка от пътния участък, в която се твърди да е извършено нарушението, че именно в нея, в деня и часа, посочен в ЕФ, е бил наличен знак В-26, че е бил поставен в съответствие с изискванията на цитираната наредба, че е въвеждал максимална скорост на движение 60 км/ч и че автомобилът е преминал през този участък със скорост, посочена в ЕФ. Моли да бъде отменено решението на ВРС, както и издаденият електронен фиш, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по делото ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.-А., в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Р.Н.М. против електронен фиш Серия К №***, с който й е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 24.08.2021г. около 09.16ч., по път първи клас- №9, в посока от гр.Варна към гр.Бургас бил управляван л.а. „****“ с рег.№ ****, който в района на ресторант „Горица“ се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60км/ч. В района било монтирано и функционирало АТСС CORDON -M2 с №MD1194, което отчело скоростта на движение на автомобила 94 км/ч, след приспаднат толеранс- 91 км/ч. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на „Аватар тур“ООД, представлявано от касатора, която след връчване на фиша не представила декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение, като бил определен и размера на наказанието, като ЕФ бил скрепен надлежно със снимков материал от техническото средство.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че автомобилът се е движел със скорост, превишаваща разрешената максимална такава, т.е. в случая е осъществен състава на визираното нарушение, нарушението е констатирано с техническо средство, което е било одобрено и изправно, при издаването на ЕФ е отчетена и допустимата грешка, правилно е определен размера на наложеното наказание, като възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за неоснователни. За безспорно установено е прието, че представляващ дружеството е именно наказаното лице, като не е била представена декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП, а използваното техническо средство изрично е посочено в ЕФ и е индивидуализирано с номер.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

С издаденият електронен фиш серия К № *** на М. е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на 24.08.2021 г. в 09.16ч. в обл.Варна, по път първи клас -9 от Варна с посока на движение към гр.Бургас, до ресторант „Горица“, при въведено ограничение на скоростта от 60км/ч, обозначено с пътен знак „В-26“, с МПС с рег.№ ****, собственост на представляваното от нея дружество „Аватар тур“ООД, което се движи със скорост от 91км/ч, като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. превишение от 31 км./ч.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Правилни са изводите на ВРС, че М. е субект на нарушението. Съгласно чл.188 ал.2 ЗДвП когато нарушенето е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на когото е предоставил управлението на МПС. Съгласно ал.1 на чл.188 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от приложената справка собственик на автомобила е „Лизингова къща София лизинг“ЕАД, като е предоставен на „Аватар тур“ООД, чийто управител е М.. Не е посочено лице, на което да е било предоставено управлението на МПС, поради което и на основание цитираната разпоредба при установено нарушение за скорост ЕФ правилно и законосъобразно е издаден на законния представител на дружеството. В този смисъл не е налице твърдяната неяснота относно субекта на нарушението.

Безспорно е установено нарушението, за което е издаден ЕФ, от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на събраните по делото доказателства.

След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП/ДВ бр.19/2015г./ и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван винаги когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, при условие че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая контрола на скоростта е извършван със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение „CORDON -M2“. От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на техническото средство, с което е извършван контрола, като за използването на автоматизирано техническо средство или система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Протоколът съдържа реквизитите, въведени от наредбата. Посочено е, че ограничението е въведено с пътен знак, а посоката на задействане е приближаващ. Начало и край на участъка се отразява при режим измерване в движение, какъвто не е бил режима при осъществения контрол. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.3 от наредбата, като протокола е съпроводен със снимка на разположението на уреда, като на същата са отразени данни на изготвил, подпис и дата.

При издаване на ЕФ е приспадната и допустимата грешка – 3км/ч /до 100км./. Видно от приложената снимка към ЕФ измерената скорост е 94 км.ч. В същата са отразени ограничението – 60 км/ч, посока- приближаване, валидност на проверката, дата, час, радар, локация. Посочени са и GPS координати, както и номера на радара. Видно от приложената снимка към ЕФ, същата съдържа всички данни, характеризиращи нарушението и изискуеми към съдържанието на ЕФ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП.

Предвид горното неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения при издаване на ЕФ, както и за неяснота относно скоростта, с която автомобила се е движил и за която е санкциониран, за мястото на нарушението, индивидуализацията на техническото средство.

Връчването на ЕФ има отношение към срочността на жалбата. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба. От узнаването на акта за жалбоподателя е налице възможност за упражняване на всичките му права свързани с него, включително и относно подаване на декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. .

ВРС е обсъдил възраженията на касатора, като изводите му се споделят от настоящата инстанция.

Нарушението е безспорно установено и доказано от доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответникът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 695/09.05.23г. по НАХД №1436/2023г. на ВРС, ІV състав.

ОСЪЖДА Р.Н.М., ЕГН********** да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: