Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260042
гр.***, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2294 по описа на БРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, бул. „***“ № 29, чрез управителя Т.Д., против Наказателно
постановление № 423-F538551/22.04.2020г., издадено от заместник директора на ТД
на НАП-***, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер
на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че неправилно АНО
се е позовал на Наредба №
Н-13 от 2019г., която освен, че не е индивидуализирал, не е била в сила и към
датата на извършване на процсното нарушение. Твърди се, че липсва посочване на
място на извършване на нарушението, както и че до закъснение в подаването на
декларацията се е стигнало заради софтуерна грешка. Под евентуалност се излагат
доводи за маловажност на нарушението,
като се иска от съд да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Стоилова,
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Намира, че
посочването на Наредба Н-13, вместо действалата по време на нарушението –
Наредба Н-8, не е съществен порок, доколкото правилно е цитирана разпоредбата
на чл. 5, ал. 4 КСО и поради това счита, че НП следва да се потвърди изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложената разписка на л.9 гръб НП е връчено на жалбоподателя на 27.05.2020г., а жалбата е депозирана на 02.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При извършване на проверка
и съпоставка между водените от НАП регистри на задължените лица и подадените
Декларации по КСО св. Д. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-***,
констатирала, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на осигурител е
следвало да подаде декларация Образец 1 в ТД на НАП-*** за месец Октомври 2019г.
в срок до 25.11.2019г. Това не било сторено, а декларацията била подадена едва
на 16.12.2019г. В тази връзка св. Д. преценила, че с бездействието си
жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и
пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал.4, т. 1 КСО. Актът бил съставен на 19.02.2020г., в
присъствието на упълномощен представител, който го подписал и получил препис от
него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани
писмени възражения (л.18), в които жалбоподателят изложил доводи за маловажност
на нарушението и поискал от АНО да прекрати производството и да приложи чл. 28 ЗАНН.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал
вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за
безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на
чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-13 от 2019г. и на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. От формална страна,
обаче не са спазени изискуемите от чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН
реквизити и по двата акта. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес. Законът с разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН изрично предписва, че за да бъде валидно съставен АУАН, а в последствие и издадено НП, освен всичко останало следва да са посочени и нарушените правни норми – т.е. да е дадена правна квалификация на нарушението, което се твърди, че санкционираният е извършил. Липсата или неправилната правна квалификация представлява съществено нарушение на нормативните изисквания, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на АНО не може да бъде „санирано“ в по-късен етап от административнонаказателното производство, а влече като правна последица отмяна на издаденото НП.
В конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. Към датата на деянието обаче – 25.11.2019г. Наредба № Н-13 изобщо не е била част от действащото право. Тази Наредба е издадена на 17.12.2019г. и влиза в сила на 03.01.2020г. поради което и няма как към 25.11.2019г. санкционираният субект да е извършил нарушение на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от нея. Към датата на деянието, обществените отношения, касателно подаване на декларация Образец 1 са се уреждали от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.) и в частност - чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от нея. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН – за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това означава, че щом актосъставителят и АНО са решили да ангажират отговорността на жалбоподателя за неподаване в срок на декларация Образец 1, което е следвало да стане до 25.11.2019г., то и в АУАН и НП е следвало да се даде правна квалификация на нарушението по действалата към онзи момент Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.), а не по Наредба № Н-13. Подвеждането на нарушението под неприета към онзи момент Наредба представлява съществено нарушение на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което няма как да бъде „санирано“ и което води до незаконосъобразност на НП.
Няма как да се сподели тезата, че щом в АУАН и НП е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, действала и към момента на нарушението, то това е достатъчно и препращането към Наредбата не е определящо. Действително общото задължение за подаване на декларации е уредено в чл. 5, ал. 4 КСО, но съгласно чл. 5, ал. 6 КСО - съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят именно с Наредбата – т.е. именно в подзаконовия нормативен акт се съдържат конкретни задължения, от към срокове, ред, съдържание и т.н., които задължените субекти следва да съблюдават, за да изпълнят общото си задължение, регламентирано в КСО, респективно неизпълнението на тези конкретни задължения влече до санкция съгласно чл. 355, ал. 1 КСО. Именно поради това препращането към Наредбата не е самоцелно или маловажно, а тъкмо напротив – само посредством цитиране на коректните разпоредби на Наредба може да се изпълни изискването за фактическо и юридическо описание на нарушението. В случая АНО не е изпълнил това си задължение и позовавайки се на Наредба Н-13 той е допуснал съществено нарушение, което е довело до издаване на незаконосъобразно НП, което следва да се отмени само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор,
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Той обаче не е направил
искане за присъждането им (а и не е ангажирал доказателства, че реално е сторил
такива), поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
423-F538551/22.04.2020г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-***, с
което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500
лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1
от Наредба № Н-13 от 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.