№ 705
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Диана Василева
при участието на секретаря Татяна Ив. А.а
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20251100601957 по описа за 2025 година
Предмет на въззивна проверка по гл. ХХІ от НПК е Присъда № 681 от
22.11.2024 г. по НЧХД № 14174/2023 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав, с която
подсъдимият К. Т. И. – роден на ******** в гр.София, живущ в гр.София,
ж.к.********, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН:
********** е признат за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 04.01.2023г. в град София, на
автобусна спирка на блок ********, в квартал ,,Овча купел“, нанесъл удар с глава в
дясното слепоочие на В. Г. Л. от град София, с ЕГН: ********, след което падайки на
земята, продължил да й нанася удари, ритайки я в дясното рамо, гръдният кош и
бъбреците отдясно, заплашвайки я, че ,,ще я убие“, с което й причинил травматичен
оток на дясната челно слепоочна област на главата, както и вбито субхондрално (под
хрущяла) счупване на главичката на дясната лъчева кост на ръката, което се изразява в
увреждания, покриващи разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.1 във вр. с чл.78а,
ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000 (хиляда) лев.
Срещу тази присъда в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от К. Т. И., подадена чрез защитника му адв. С. А., в която се
твърди, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт е неправилен. Излагат се
съображения за превратно тълкуване на доказателствата по делото. Посочва се, че
фактическата обстановка е неправилно установена въз основа на противоречия в
свидетелските показания на доведените от тъжителя свидетели. На следващо място,
счита, че липсват доказателства относно получена контузия на дясната ръка. С тези
аргументи се иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да признае
подсъдимия К. И. за невиновен и по двете деяния, описани в тъжбата.
Жалбата, поддържана от упълномощения пред втората инстанция защитник
1
(адв.А.) в откритото заседание пред СГС, е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК и с
изложени в негова защита аргументи за недоказаност на обвинението. Твърди се, че
очевидец на инцидента е била св. Ч., която е била през цялото време с подсъдимия и не
е възприела съприкосновение между него и пострадалата; показанията на свидетелите
на частното обвинение са непоследователни, фрагментарни и вътрешно
противоречиви; в мотивите на първата инстанция има вътрешни противоречия;
подсъдимият И. изобщо не е нанасял описаните в тъжбата удар с глава в дясното
слепоочие и ритници в дясното рамо, гръдният кош и бъбреците, за които е признат за
виновен.
И частният тъжител В. Л., и нейният повереник (адв. А.) молят втората
инстанция да потвърди присъдата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие за установено следното:
Във въззивната жалба и в хода на съдебните прения страните не сочат доводи,
свързани с допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила. Въззивният съд, при извършената служебна проверка по
гарантиране упражняването на процесуалните права на страните, също не констатира
допуснати от СРС, НО, 111 с-в нарушения по реда за осигуряване възможност за
пълноценното реализиране на правата на обвинението, предаденото на съд лице и
неговата защита. Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно
следствие, като беше назначена комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза.
Оспореният от жалбоподателя анализ на доказателствените материали на
практика сочи, че на първо място подсъдимият И. е несъгласен с начина, по който са
установени фактите по делото. Те, обаче, са били прецизно изследвани и внимателно
съпоставени, така че в тази насока няма причина втората инстанция да внася „нови
фактически положения“ (чл. 316 НПК). Установено е, че на 04.01.2023 г., около 17:30
ч., в град София между В. Л. и К. И. възникнал словесен конфликт по повод вражда
между пострадалата и неговата майка - свидетелката Г.М.. Подсъдимият спрял
пострадалата и й отправил предупреждение да спре да говори лоши неща за майка му.
В това време подсъдимият К. И. бил със своята приятелка свидетелката П.Ч..
Подсъдимият И. е осъществил въздействие върху пострадалата, като първоначално я е
заловил за десния лакът, обърнал я е и е нанесъл удар с глава в областта на дясното
слепоочие. В резултат на нанесения удар, пострадалата Л. паднала на земята.
Подсъдимият е продължил физическото насилие като ритал пострадалата в
дясното рамо, гръдният кош и бъбреците. Деянието било непосредствено възприето от
очевидците Д. Н. и Г.К.. Свидетелят Д. Н., правостоящ пътник в спрелия на автобусна
спирка на блок ********, в квартал ,,Овча купел автобус, е възприел нанасяне на удари
с крак – ритането на тъжителката от подсъдимия. Свидетелката Г.К. е възприела пряко,
както първоначалния удар с глава, последвалото падане на пострадалата, така и
последвалите ритници. Тъжителката отишла на преглед в УМБАЛ ,,Александровска“ и
се снабдила със съдебно медицинско удостоверение и допълнително съдебно
медицинско удостоверение. Бил й издаден и амбулаторен лист, в които документи
били отразени получените травматични увреждания. От приетата пред въззивната
инстанция съдебно-медицинска екепртиза се установява, че получените от В. Л.
травматичи увреждания се изразяват в оток в дясната челна област, които покриват
медиокобиологичния признак болка.
Ако трябва да се обобщи, основното оплакване на въззивния жалбоподател е
срещу доказаността на деянието, защото се твърди, че подсъдимият не е нанесъл
описаните удари, за което не се кредитират показанията на неговата приятелка Ч., а се
2
дава вяра на показанията на свидетелите Н. и К., които не са били в близост до
инцидента.
Възраженията, обаче, са неоснователни.
При изграждане на изводите си относно правно значими за предмета на
доказване факти, районният съд е извършил логична преценка на показанията на
свидетелите Н. и К., като същите не се намират в близки или родствени отношения с
нито една от страните по делото и същите не са заинтересовани от изхода му. СРС е
извършил правилен анализ въз основа на обективни критерии, като тяхната вътрешна
убедителност, логичност, последователност и балансираност. След самостоятелен
анализ на свидетелските показания, настоящата инстанция кредитира показанията на
свидетелите очевидци Н. и К., като еднопосочни, логични и непротиворечиви относно
обстоятелствата, които са им станали известни. В показанията си Д. Н. сочи, че докато
автобусът, в който пътувал, бил спрял на автобусна спирка на блок ********, в
квартал ,,Овча купел, видял как подсъдимият рита пострадалата в гърдите. Свидетел
К., която се е намирала на спирката по време на инцидента разказва как подсъдимият е
нанесъл удар с глава в главата на пострадалата, при което последната паднала, а той
продължил да я рита в тялото. Тези свидетели лично и непосредствено са възприели
как подсъдимият е нанесъл удар с глава по главата на Л., вследствие на което тя
паднала на земята, а той започнал да я рита. В показанията им липсва тенденциозност
във вреда на подсъдимия и доколкото същите се подкрепят от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, касаещи вида, характера и местоположението на
нанесените на тъжителя увреждания, то въззивният съд не намира основание да се
усъмни в тяхната достоверност. Описаните от тези свидетели наранявания по главата и
тялото на тъжителя, напълно съвпадат с отразените в СМЕ увреждания на лицето,
детайлите относно време и място на настъпването на инцидента, съвпадат с така
очертаното в частната тъжба обвинение От показанията на тази група свидетели се
установяват авторството и механизма на извършеното деяние. От друга страна, по
делото е разпитана и Д.Д. – дъщеря на пострадалата, която лично е отворила вратата
на майка си след инцидента и е възприела състоянието й, след което я е завела в
Пирогов, за да я прегледат. Св. Д., макар и неочевидец на самото нападение, излага в
своите показания личните си възприятия относно състоянието на пострадалата,
веднага след инцидента.
Подобно на проверявания съд, настоящата инстанция не кредитира обясненията
на подсъдимия И. и показанията на неговата приятелка П.Ч., относно обстоятелствата,
че подсъдимият не е удрял частния тъжител, при спречкването им на инкриминираната
дата. Тези гласни доказателствени средства се дискредитират от обективните находки,
отразени в съдебно-медицинските експертизи по отношение на тъжителя В. Л.,
показанията на св. Д. А. Н. и Г.Й. К., които непосредствено са възприели нанасянето на
удари с глава и ритници в тялото на пострадалата, както и от показанията на св. Д.Д.,
която е възприела травмите по лицето и ръката на тъжителя.
Настоящият състав кредитира тройната комплексна съдебно-медицинска
експертиза, приета пред въззивната инстанция, която заключава, че уврежданията,
причинени на В. Л. представляват оток в дясната челна област, като категорично не се
установява счупване на главичката на дясната лъчева кост. Експертизата пояснява, че
от контролните рентгенови снимки на дясната лакътна става не се установяват
травматични промени на изследваните кости по отношение на частния тъжител.
Тройната комплексна съдебно-медицинска експертиза, с участието на специалист
травматолог, категорично изключва съмненията за незначително вбито субхондрално
(под хрущяла) счупване на лъчевата кост на ръката на пострадалата, посочени в
медицинската експертиза, приета в първата инстанция. При това положение,
3
въззивният съд приема, че увреждането, причинено на В. Л. се изразява в оток на
дясната челна област, но не и в счупване на главичката на дясната лъчева кост.
Въз основа на така изложените и приети за установени от въззивната инстанция
фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото, се налага
правният извод, че подсъдимият К. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението "причиняване другиму на лека телесна повреда", в какъвто
смисъл се е произнесъл и проверяваният съд. Изводите на първоинстанционния съд
относно извършването на това деяние и неговото авторство в лицето на подсъдимия К.
И. се основават на обективен и верен анализ на събраните по делото доказателства.
При извършената служебна проверка на проверяваната присъда въззивната инстанция
констатира, обаче, следното допуснато от първостепенния съд нарушение на
материалния закон относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия
деяние:
От обективна страна въззивната инстанция приема за безспорно установено по
делото, че чрез действията си подс. И. е упражнил такова въздействие върху
организма на тъжителя В. Л., което е предизвикало увреждания на същия, изразяващи
се в оток на меките тъкани на челото, който реализира медикобиологичния признак
болка. Т.е в случая въззивният съд намира, че подсъдимият И. с действията си е
причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причиняването на болки
и страдания без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, тъй като е
довело до засягане на организма на пострадалия в най-лека степен. Изводът на първия
съд, че престъпната деятелност на подсъдимия, вследствие на която са били
причинени на тъжителя посочените телесни увреждания, следва правно да се
квалифицира като причиняване на лека телесна повреда от вида на посочената в чл.
130, ал.1 от НК /разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК/, е
неправилен, тъй като медикобиологичната характеристика на причиненото на
тъжителя телесно нараняване представлява болка. От заключението на комплексната
тройна съдебно-медицинска експертиза безспорно и категорично се установява, че
констатираните при тъжителя увреждания, са причинили на същия болка. Първият съд
не е имал основания да приеме, че е налице счупване на главичката на дясната лъчева
кост на ръката, тъй като и в приетата пред него СМЕ, само се сочи за съмнителни
данни за вбито субхондрално счупване на лъчевата кост, като на рентгенографиите не
се виждат убедителни рентгенови данни за счупване на главичката на дясната лъчева
кост. Вещото лице М. е посочило, че за да се установи наличието или не на счупване
на главичката на лъчевата кост, при прегледа през м. януари 2023г. е следвало да се
направи или пункция на ставата, или компютърно-томографско изследване, при което
се забелязват по-дискретни изменения в сравнение с обикновеното рентгеново
изследване.
От субективна страна подсъдимият И. е извършил посоченото деяние при форма
на вината пряк умисъл, същият е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването
им. Прекият умисъл у подсъдимия се извежда от характера на конкретните действия и
телодвижения, извършени от подсъдимия, от характера и вида на причинените на
тъжителя телесни увреждания, както и от начина, по който те са били причинени –
удар с глава в главата на пострадалата.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция приема, че следва да коригира
проверявания съдебен акт в частта, с която подсъдимият К. И. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 130, ал.1 НК, като преквалифицира последното в
такова по чл. 130, ал.2 НК. Това от своя страна налага изменение на
първоинстанционния съдебен акт в този смисъл. Посочената промяна в приложението
4
на материалния закон е и възможна, тъй като представлява приложение на закон за по-
леко наказуемо престъпление и не накърнява правото на защита на подсъдимия
/фактическите обстоятелства, обуславящи това обвинение са били предявени на
подсъдимия с частната тъжба и той е имал възможност да се защити по тях/.
Престъплението по чл. 130, ал. 2 НК е наказуемо с наказанията "лишаване от свобода"
до шест месеца“ или „пробация“, или "глоба" от сто до триста лева, поради което са
налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а НК - подсъдимият е неосъждан, включително и
неосвобождаван до сега от наказателна отговорност по този ред, предвиденото
наказание по чл. 130, ал.2 НК е до три години лишаване от свобода - законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба,
както и от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да се
възстановяват. Размерът на административното наказание глоба е определен в
минимален размер, а именно - глоба в размер на 1000 лв. Неприложим в случая е
текстът на чл. 78а ал.5 от НК, тъй като за извършеното престъпление освен наказание
глоба е предвидено и друго по-тежко наказание - лишаване от свобода, а ал.5 на чл.
78а НК предвижда наказанията да са само глоба и/ или други по-леки.
Размерът на определената с присъдата административна глоба (1000 лв.) е
сведен до минимума, съответен е на смекчаващите случая обстоятелства (възрастта на
подсъдимия, мотивирането му да посегне на пострадалата поради предшестващ
деянието скандал и принципно добросъвестното му процесуално поведение) и няма
как да бъде ревизиран в тежест на жалбоподателя, защото частният тъжител не е
оспорил със „съответна жалба“ по чл. 337, ал.2, т.1 НПК размера на санкцията. Подс.
И. в действителност е личност с ниска степен на обществена опасност и спрямо него
така постановеният по делото резултат е напълно достатъчен за постигане на
поправително-възпитателните и превантивни цели. Тук само за прецизност СГС
следва да отбележи, че „чистото съдебно минало“ на дееца неправилно е било
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство от първата инстанция, тъй
като то се явява взето предвид от закона (чл. 56 НК) при преценката приложим ли е чл.
78а НК.
Възлагането в тежест на подсъдимите на разноските по делото, обаче, следва да
бъде запазено, защото подсъдимият на практика е признат за виновен по фактическата
страна на повдигнатото му обвинение, независимо от промяната в правната му
квалификация.
Мотивиран от всичко изложено и в съответствие с чл. 337, ал.1, т.2 НПК,
Софийският градски съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 681 от 22.11.2024 г. по НЧХД № 14174/2023 г. по описа
на СРС, НО, 111-ти състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което е
признат за виновен подс. К. Т. И., ЕГН: ********** от такова по чл. 130, ал.1 от НК
в престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като го оправдава за това да е причинил на
В. Г. Л., ЕГН: ********, вбито субхондрално (под хрущяла) счупване на главичката на
дясната лъчева кост на ръката.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6