Р Е Ш
Е Н И Е
№ 116
гр.Кюстендил, 23.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Антоанета Масларска и с участието
на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от
съдия Карамфилова КАНД №71/2023г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Директорът на РИОСВ – София, адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, ет.10 обжалва решение №8/18.01.2023г. на
ДРС, постановено по АНД №1247/2022г. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се
претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител развива съображения в писмен отговор и в писмено становище за
неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №8/18.01.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№1247/2022г., с което е отменено НП
№37/14.03.2022г. на директора на РИОСВ – София. „Т.- Б.Д.“ АД *** е санкционирано
като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
140 000 лв. на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в, т.2 от
ЗООС.
ДРС е формирал правен извод за
незаконосъобразност на НП, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения по ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, касателно датата на
извършване на нарушението.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения:
„Т.-
Б.Д.“ АД *** е санкционирано за това, че на
01.01.2021г. не е изпълнило задължението си по условие 9.6.1.2.1 от КР
№45-Н4/2019г. – след изпълнение на условие 2.1 да извършва собствени периодични
измервания /СПИ/ на емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове, изпускани
от всички изпускащи устройства на площадката, съгласно изискванията на гл.VІІІ
от Наредба №4/05.04.2013г. за условията и изискванията за изграждането и
експлоатацията на инсталациите за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне
на отпадъци и гл.V от Наредба №6/26.03.1999г., при спазване на регламентираните
срокове, в случая за амоняк – след писмено потвърждение от РИОСВ – София на
изпълнението на условие 2.1 веднъж годишно. Установено е, че е проведен
мониторинг за съдържанието на амоняк в отпадъчните газове, формирани от
дейността на ЕК1 и изпускани в атмосферния въздух посредством ИУ №2 за 2020г.
За емисиите на вредните вещества, вкл. и амоняк, изпускани от ИУ №4 е
установено, че дружеството не е извършило СПИ. Изпълнението на условие 2.1 от
КР е потвърдено от РИОСВ – София с писмо от 20.03.2020г. За констатирано
нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС е съставен е АУАН №184/20.09.2022г., а въз
основа на него е издадено атакуваното НП.
След анализ на доказателствения материал
по делото касационната инстанция намира изводите на въззивния съд за
незаконосъобразност на НП за правилни, но по съображения за несъставомерност на
деянието с оглед посочената дата на извършването му.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за
неизпълнение на условията в КР №45-Н4/2019г., а именно на условие 9.6.1.2.1 – след изпълнение на
условие 2.1 да извършва собствени периодични измервания /СПИ/ на емисиите на
вредни вещества в отпадъчните газове, изпускани от всички изпускащи устройства
на площадката, съгласно изискванията на гл.VІІІ от Наредба №4/05.04.2013г. за
условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталациите за
изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци и гл.V от Наредба №6/26.03.1999г.,
при спазване на регламентираните срокове, доколкото не е извършил СПИ на
емисиите амоняк, изпускани от ИУ №4 веднъж годишно след писмено потвърждаване
от РИОСВ – София на изпълнението на условие 2.1 от КР. Като дата на извършване
на нарушението е посочена 01.01.2021г.
Събраните
пред въззивния съд писмени и гласни доказателства установяват по безспорен
начин всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.164 от ЗООС.
Нарушено е задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, тъй като безспорно е, че
дружеството не е провело СПИ на емисиите амоняк, изпускани посредством ИУ №4 в
посочения период. Условие 9.6.1.2.1 от КР задължава притежателят на КР след
изпълнение на условие 2.1 да извършва СПИ на емисиите вредни вещества в
отпадъчните газове, изпускани от всички ИУ на площадката съгласно изискванията
на посочените две Наредби, като по отношение на посоченото в обвинението вредно
вещество амоняк изискването включва провеждане на СПИ веднъж годишно след
писменото потвърждаване от инспекцията на изпълнение на условие 2.1. Т.е.
въведен е начален момент, от който възниква задължението по условието от КР –
от писменото потвърждаване от инспекцията на изпълнение на условие 2.1. С
писмото от РИОСВ - София органът е потвърдил изпълнението на условие 2.1 на
20.03.2020г., което означава, че задължението
по отношение провеждането на СПИ на емисиите амоняк следва да се извърши
в едногодишен срок, считано от 20.03.2020г. В този смисъл касационната
инстанция приема, че първата дата, на която бездействието на дружеството е
съставомерно като нарушение на условието по КР по см. на чл.123в, т.2 от ЗООС е
21.03.2021г. На визираната в НП дата на извършване на нарушението –
01.01.2021г. не е изтекъл срокът, в който дружеството е задължено да извърши
СПИ на вредните емисии амоняк, изпускани чрез ИУ №4, поради което и поведението
му не може да се квалифицира като административно нарушение по чл.164, ал.1 от
ЗООС.
Като
е достигнал до извод за незаконосъобразност на НП, въззивният съд е постановил
правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК.
С
оглед изхода от правния спор и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН съдът присъжда
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна в размер на 80 лв., съгласно
чл.27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №8/18.01.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1247/2022г.
ОСЪЖДА РИОСВ – София с адрес гр.София, бул.“Цар Борис
ІІІ“№136, ет.10 да заплати на „Т.- Б.Д.“
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: