№ 7052
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Любомир Л.
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Л. Въззивно гражданско дело №
20251100504943 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. В. А., действаща чрез упълномощените
адв. С. Ф. и адв. Пл. К. от САК, срещу съдебно решение № 2738 от 19.02.2025г.,
постановено по гр. д. № 19874/2024г. по описа на СРС, 117 с-в. Решението се обжалва
в частта, с която е заместено съгласието на въззивника по иск с правна квалификация
чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. с чл. 45 и чл.76 т.9 от ЗБЛД и е разрешено на бащата С. Л. К.
да извежда от страната децата Ж. и Й. К.и, както и в частта, с която е задължена при
предаване/връщане на децата за лични контакти с бащата да предава/връща с тях и
паспортите им.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
необоснованост, а във втората част и като недопустимо. В жалбата са направени
доказателствени искания за събиране на доказателства, които не са поддържани в
съдебно заседание.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна С. Л. К., чрез
упълномощения адв. К. Л. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва по основателност. В отговора не са направени доказателствени искания и е
изразено становище за оставяне без уважение на заявените от въззивника
доказателствени искания.
1
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез
пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора на въззивната
жалба.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 2738 от 19.02.2025г., по гр. дело № 19874/2024г. на СРС, 117
състав, съдът е разрешил на всеки от родителите С. Л. К. и М. В. А., без изричното
съгласие на другия да извежда от страната децата им – Ж.С.К. и Й. С.ов К. - до страни
от ЕС, Великобритания, Швейцария и съседните ни страни, за срок до 19.02.2030 г., до
три пъти годишно, за периоди до две седмици, като майката може да ги извежда извън
режима за контакти на бащата с децата, а последния – в рамките на същия режим.
Задължил е родителите при предаване/връщане на децата за лични контакти с бащата
да предават/връщат заедно с тях и паспортите им. С решението си съдът е допуснал
предварителното му изпълнение.
С определение № 8279/26.04.2025г., постановено по ч. гр. д. № 4147/2025г. на
СГС, ЧЖ, VI-В състав, е потвърдено решение № 2738 от 19.02.2025г., постановено по
гр. д. № 19874/2024г. по описа на СРС, 117 с-в, в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение на решението за задължението на родителите при
предаване/връщане на децата за лични контакти с бащата да предават/връщат заедно с
тях и паспортите им.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да я разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК), когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без
съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания
в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг
2
е определяем. В този смисъл е задължителното за съда указание, дадено в т. 1 от ТР №
1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, които макар и да
не са изчерпателно обсъдени в мотивите на обжалвания акт, са довели до правилни и
законосъобразни изводи.
Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по
целесъобразност. Т.е. за да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК,
съдът дължи да изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите
на родителя, който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е
прието, че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки
отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема
решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в
хода на производството.
Интересите на децата Ж.С.К. и Й. С.ов К. следва да се обсъдят и от гледна
точка на въздействието на евентуалната промяна в тяхната жизнена и социална среда,
върху правото им на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и
здравословното им състояние и други права и интереси на децата. Преценката
интересите им обосновават извода на този въззивен състав, че исканото разрешение, за
което е образувано производството по чл. 127а от СК, е в интерес на двете деца.
Този извод на съда е съобразен както със събраните от първата инстанция
доказателства, така и от личните възприятия на въззивния състав при изслушването по
реда на чл. 127а, ал. 3 от СК на С. Л. К.. Същият заявява пред съда, че баща му живее в
Испания и е тежко болен и не може да пътува. Излага, че след като получил
разрешение от първата инстанция, организирал пътуване през пролетната ваканция,
когато децата не са на училище, и отишли да го видят за 4-5 дни, като всички били
много щастливи. Сочи, че децата много се зарадвали да видят дядо си, а и той също.
Баща му отправил отново покана да го посетят и децата много ще се радват през 2026
година отново да отидат там, но този път за повече дни, тъй като ще имат повече
време да организират пътуването. Поддържа още, че дъщеря му учи в гимназия с
разширено изучаване на испански, така че това посещение ще е много полезно и за
нея.
Въззивният състав приема, че следва да бъдат уважено искането по чл. 127а,
ал. 2 от СК на въззиваемия. В интерес на децата Ж.С.К. и Й. С.ов К. е да пътуват извън
територията на нашата страна до държавите от Европейския съюз, Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швейцария и съседните ни страни, за
да придобиват знания и впечатления от богатата култура на тези държави, като по този
начин се разширяват техния светоглед, което ще се отрази благоприятно на тяхното
образование, възпитание и развитие като личности. Съдът приема, че ще е в интерес
на децата и да могат да общуват с разширения кръг от роднини по права възходяща
линия на техния баща, което ще бъде възможно с издаването на разрешение за
пътуването им извън страната само с техния баща.
Тези изводи на съда се подкрепят и от отразеното в приобщения от въззивната
инстанция социален доклад с изх. № ПР/Д-С-М/156-001 от 20.10.2025г. на Д„СП“-
Младост. От извършеното социално проучване е видно, че децата Ж. и Й. общуват със
свои приятелски кръг и роднинския и приятелски кръг на семейството си по майчина и
по бащина линия. В заключителната част на доклада е изразено становище, че
интереса на децата да общуват и да осъществяват редовно режима на лични
3
отношения с бащата е защитен. Децата са имали възможност да осъществяват и
пътувания в чужбина и с двамата си родители.
По делото липсват доказателства за вредности за децата от евентуалните им
бъдещи пътувания до държавите от Европейския съюз, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Швейцария, Република Сърбия, Република
Гърция, Република Румъния, Република Северна Македония и Република Турция.
Посочените държави са политически стабилни, без граждански и социални конфликти,
с високи постижения в областта на културата, науката и техниката. В интерес на
децата е да пътуват извън територията на Република България, да придобиват
впечатления и от посочените държави, като така се разширява техният светоглед, в
каквато насока е и приетото в чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република
България.
За въззиваемата в настоящото производство липсват данни да не е съпричастна
към желанието на въззивника сам да извежда децата извън страната. По изложените
съображения съдът приема, че с даденото разрешение на бащата за пътуването на
децата им извън страната, няма да се накърни режимът на лични отношения на бащата
с децата Ж. и Й..
Неоснователно е възражението на въззивника, че първостепенният съд е
разрешил на бащата да извежда децата в държавите Турция и Северна Македония,
където българските граждани са жертва на репресии и лошо отношение. Въззивният
състав приема, че във всяка държава се извършват някакви противообществени
прояви, а някои от тях и срещу български граждани, но това не следва да води до
неправомерно ограничаване на правата на бащата и да лишава двете деца на страните
от възможността да придобиват нови знания и да разширяват своя светоглед. Към
момента на приключване на устните състезания във въззивното производство, не са
установени забрани от българските власти за пътуване на българските граждани в
която и да е от посочените в обжалвания съдебен акт държави.
Неоснователно е възражението, че поради липса на мотиви не може да се
установи защо извеждането на двете деца е разрешено за до три пъти годишно.
Необсъждането на всички доказателства по делото е съществено процесуално
нарушение само когато води до формиране на неправилен правен извод от съда,
какъвто в случая не се установява. Макар да липсват мотиви в обжалвания акт за
разрешения брой годишни извеждания на децата от страната, то следва да се приеме,
че това не е съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е формирал
правилния извод за допускане извеждане на двете деца от техния баща (което е в
предмета на въззивното обжалване). Т.е. при съгласие на двамата родители, всеки от
тях има възможност да изведе децата от страната и повече от три пъти годишно, но
при липса на съгласие, извеждането им следва да е до три пъти годишно, което е
съобразено с факта, че децата са ученици и само през регламентираните ученически
ваканции могат да пътуват за период до две седмици без това да се отрази на учебните
им занимания, както и да не е в колизия с определения от съда режим на лични
отношения на бащата с децата.
Неоснователен е и поддържаният с въззивната жалба довод за произнасяне по
недопустимо искане и допуснато предварително изпълнение на решението в тази част.
Доколкото по същото възражение съдът е приел, че следва да се допусне
предварително изпълнение на задължението на родителите при предаване/връщане на
децата за лични контакти с бащата да предават/връщат заедно с тях и паспортите им, а
в тази част съдебния акт е потвърден при извършения съдебен контрол за
законосъобразност, то следва да се приеме, че и това възражение е неоснователно, тъй
като предаването на паспортите е изцяло в интерес на двете деца.
4
При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са
допуснати нарушения императивни материалноправни норми.
С оглед на изложеното, въззивният състав приема, че първоинстанционният
съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения
на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на
решението си.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2738 от 19.02.2025г.,
постановено по гр. дело № 19874/2024г. по описа на Софийски районен съд,
117 състав, в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5