№ 16680
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВ. М. ГЕРГОВА
като разгледа доклад.ото от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110168166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образу.о по искова молба с вх. № 278958 от 14.12.2022 г. , подадена
от А. П. П., ЕГН ********** срещу М. К. Г., ЕГН ********** с искане да се признае за
установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот с идентификатор ......... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-183/11.01.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „...................... ............. кв. м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно полз.е - ниско
застроя.е до 10 м, с номер по предходен план 216, квартал 14, парцел XIX, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор ..........1, с площ 39 кв. м., брой надземни етажи
- 1, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, както и на осно.ие чл. 537, ал. 2 от
ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост № .......... г. на нотариус З. Т., с peг. №
438 на НК, който е вписан в Служба ио впис.ията - гр. София с вх. № ......., имотна партида
№ ........., персонална партида № .......
Ищецът излага доводи, че по силата на Нотариален акт за собственост № .......... г. на
нотариус З. Т., с peг. № 438 на НК, който е вписан в Служба по впис.ията – гр. София с вх. №
......., имотна партида № ........., персонална партида № ....... ответницата М. Г. е призната за
собственик на гореописания недвижим имот на осно.ие давностно владение. Навеждат се
твърдения, че владение никога не е било упражня.о от ответницата, а такова е упражня.о от
А. П.. Твърди се, че М. Г. е водила срещу група физически лица (наследници на К. . Ц., сред
които и В. С. П., наследник по закон на която е А. П.) дело, с което е искала от съда да
признае за установено, че е собственик на процесния недвижим имот. Твърди се, че искът е
отхвърлен с решение от 20.09.2012 г. по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав, което е
потвърдено от СГС с Решение № 19498/21.12.2014 г. по в. гр. д. № 2178/2013 г., тъй като
1
ищците по делото не са доказали, че са придобили право на собственост върху процесния
имот по давностно владение, като до момента на приключ.е на производството по делото
ответницата не е упражнявала фактич. власт върху имота.
Излагат се правни доводи, че ищците не упражняват владение върху имота,
позовавайки се на мотивите към Решение № 19498/21.12.2014 г. по в. гр. д. № 2178/2013 г., в
които се приемало, че от събраните по делото доказателства се установявало фактическо
полз.е на имотите от ищците по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав през отделни
периоди между 1959 г. и 2008 г., което обаче не е било с характера на владение, тъй като
ищците по делото са черпели правата си и са се позовавали на договор с ТКЗС, който ги е
правел държатели, а не владелци, а след 2008 г. няма каквито и да било доказателства да са
упражнявали фактич. власт върху имота - такава е била упражня.а от А. П..
Навеждат се твърдения, че видно от материалите по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34
състав, ответниците по него, сред които и наследодателката на ищеца, се легитимират със
самостоятелни права върху процесния недвижим имот, които произтичат от реституция на
имот ....., като според експертизата по делото този реституиран имот е частично идентичен с
имот с идентификатор .......... Посочва се, че П. ходил да чисти процесното дворно място,
което възприемал за свой съсобствен имот, както и е извършвал редовни посещения на
имота, действия по поддръжка на същия (окося.е на трева, почист.е), като след приключ.ето
на производството по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав е продължил да извършва
гореописаните фактически действия с цел придоби.е на собствеността върху имота. Твърди
се, че от 01.01.2017 г. до настоящия момент А. П. владее описания имот с намерението да
стане негов собственик, като първоначално упражня.ото от него владение до 01.01.2017 г.
на идеалните части на праводателката му и държане на идеалните части на неговите
съсобственици се е трансформирало във владение по отношение на целия имот и
фактическите действия на владението са останали непроменени и до датата на завеждане на
настоящия иск. Направено е искане за уважа.е на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца, че А. П. П. е упражнявал
фактич. власт върху имота и сградата. Навеждат се твърдения, че от 2014 г. поземленият
имот и сградата се владеят само от нея, а преди това в периода от 2006 г. до 2014 г. фактич.
власт с намерение за своене върху вещта е упражня.а от нея и майка й - Ц. Я. Г.. Твърди се,
че ответницата е придобила правото на собственост върху имота и сградата на осно.ие
изтекла придобивна давност, за което е съставен и нотариален акт, като владее поземления
имот и сградата с намерение да ги свои от 2006 г. до днешна дата. В отговора са изложени
подробни твърдения за извърш.е от ответницата на действия по стопанис.е на имота и
извърш.е на подобрения в него, по водене на административни процедури и производства
във връзка с имота. Излагат се правни доводи, че между страните е разрешен със СПН
въпросът за принадлежността на твърдяното право на собственост към патримониума на
ищеца, тъй като налице влязло в сила Решение от 12.08.2008 г. по описа на Софийски
2
районен съд, 30 състав по гр.д. 2111/2006 г. (стр. 107 от първоинстанционното дело, том 1),
потвърдено с Решение от 07.03.2011 г. по описа на Софийски градски съд по гр.д. 3636/2008
г., което въззивно решение не е допуснато до касационно разглеждане с Определение
209/04.07.2011 г. по гр.д. № 662/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, I г.о. (стр. 110-
117 от първоинстанционното дело, том 1). Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции в цялост и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактич. и правна страна:
По допустимостта на иска.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи
предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от
възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) осно.ието, въз основа на
което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2)
съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация
на обекта на спорното правоотношение.
Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят
допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по
същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес, като абсолютна
процесуална предпоставка за съществу.ето на правото на иск, се прави извод от конкретните
обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните сфери на
страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно
решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Когато правният спор се изразява единствено в застраша.е на правото на ищеца,
защитата се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава
при положителен установителен иск или отрича в хипотезата на отрицателен установителен
иск. Ако собственикът реши да защити своето право чрез отрицателен установителен иск, то
предмет на делото не е претендираното от него материално субективно право на
собственост, а отричаното право на собственост ответника. Твърдяното от ищеца
субективно право остава извън предмета на делото, като установя.ето му е условие за
допустимост на иска. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д.
№ 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, се прие че в „процеса относно процеса“, т.е. при проверка
дали исковото процесуално правоотношение е възникнало валидно, следва да бъде
установено материалното право на ищеца (когато основава правния си интерес на свое
вещно право, засегнато от правния спор), чрез доказ.е на фактите, от които произтича, за да
бъде процесът допустим. Но тъй като правото на ищеца, засегнато от правния спор, стои
извън предмета на делото, то при уважа.ето на иска, същото няма да се ползва от силата на
пресъдено нещо. Ако се установи, че ищецът има правен интерес, то ответникът в условията
на пълно и главно доказ.е следва да установи съществу.ето на своето право до момента на
приключ.е на съдебното дирене, чрез доказ.е на фактите, от които то произтича.
3
Предмет на делото е отричаното от ищеца материално субективно право на
собственост на ответника върху поземлен имот с идентификатор № ........., ведно със
построената в имота сграда с идентификатор № ..........1. Отмяната на нотариалния акт по
реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а представлява последица от евентуалното
уважа.е на иска за материалното право, предмет на делото, т.е. съдът служебно постановява
отмяната на нотариалния акт, когато това следва от резултата от материалноправния спор,
независимо дали страна е поискала това.
Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК , в производството
по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите,
обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществу.е
правото на иск, при недоказ.е на фактическите твърдения, които го пораждат,
производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратя.е като
недопустимо.
Направеният извод обаче е в сила само в хипотезите, когато ищецът извежда правния
си интерес от твърдения, които не включват притежа.е на самото спорно право, което
той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по
силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи
обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на
пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск.
В този случай доказ.ето, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на
процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установя.ето на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.
При положение, че ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило
правния му интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на
отхвърляне без съдът да изследва правата на ответника. Производството по делото ще
подлежи на прекратя.е поради недоказ.е фактическите твърдения на ищеца,
обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция
ищецът да е 1) титуляр на самостоятелно право, различно от спорното; 2) позовава се на
фактическо състояние или 3) на възможност да придобие процесния имот при отричане
правата на ответника. В цитирания смисъл са Решение № 51 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2767/2021 г., II г. о., ГК; Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г.
о. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о., Решение № 13 от
12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г. о. и Решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. №
2154/2017 г. на II г. о., Решение № 153 от 9.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г. и Решение №
68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д.
№ 3593/13 г. и Определение № 105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 г. на ВКС, II г. о.,
които се споделят от настоящия съдебен състав.
Настоящият съдебен състав, на осно.ие чл. 145, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 7, ал. 1 ГПК, е
4
пристъпил към изясня.е на фактич.та и правна страна на делото. В изпълнение на дадените
указания ищецът в проведеното о.с.з на 10.10.2024 г. (стр. 357 от първоинстанционното дело,
том 1) е заявил, че правният интерес като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществу.ето на правото на иск, се обуславя:
1) от изложените твърдения за придобито право на собственост в обем на 1/60
идеални части върху процесния недвижим имот, преминали в неговия патримониум на
осно.ие наследствено правоприемство по силата на закона (чл. 5, ал. 1 ЗН) от В. С. П..
Ищецът излага доводи, че праводателят му е придобил собствеността по реда на ЗПСЗЗ, въз
основа на Решение № 6238/2001 г. на ПК, община „Витоша“ по преписка ....... г, т.е. твърди
самостоятелно вещно право на собственост върху процесния имот, което е
несъвместимо с отричаното право на ответника;
2) позовава се на фактическо състояние, като твърди, че от 01.01.2017 г. упражнява
фактически действия върху имота с намерение за своене.
Следователно при проверка дали исковото процесуално правоотношение е
възникнало валидно на изслед.е ще подлежат изложените от ищеца факти и обстоятелства за
1) наличието на засегнато от правния спор вещно материално право и 2) съществу.ето на
фактическо състояние – владение.
Относно твърденията на ищеца за притежа.о вещно право на собственост в обем на
1/60 идеални части върху процесния недвижим имот, придобито на осно.ие наследствено
правоприемство по силата на закона (чл. 5, ал. 1 ЗН) от В. С. П..
Спортният между страните въпрос дали ищецът е титуляр на правото на собственост
в обем на 1/60 идеални части върху процесния недвижим имот е решен със сила на
пресъдено нещо, поради което не подлежи на повторно разреша.е, арг. чл. 299, ал. 1 ГПК, т.е.
налице е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществу.ето на правото на
иск. С влязло в сила Решение от 12.08.2008 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав
по гр.д. 2111/2006 г. (стр. 107 от първоинстанционното дело, том 1), потвърдено с Решение
от 07.03.2011 г. по описа на Софийски градски съд по гр.д. 3636/2008 г., което въззивно
решение не е допуснато до касационно разглеждане с Определение 209/04.07.2011 г. по гр.д.
№ 662/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, I г.о. (стр. 110-117 от
първоинстанционното дело, том 1). Е отхвърлен предявения от наследниците на К.
Стойнова Ц., сред които е и В. С. П. (майка на ищеца – удостоверение за наследници л. 38 от
първоинстанционното дело) ре.дикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. Ищците
са изложили твърдения за съществу.ето на право на собственост, придобито въз основа на
реституция по реда на ЗПСЗЗ, осъществена с Решение № 6238/2001 г. на ПК, община
„Витоша“ по преписка ....... г. Съдебният състав по гр.д. 2111/2006 г. е приел, че ищците не са
установили в условията на пълно и главно доказ.е твърдения от тях правопораждащ
спорното право фактически състав, а именно че към момента на кооперирането на имота
техният наследодател е бил собственик на спорния имот.
Влязлото в законна сила решение, с което се отрича съществу.ето на неоснователно
претендираното право, е пречка за неговото упражня.е. Силата на пресъдено нещо, с която е
5
бил отхвърлен предявеният иск, не е пречка да се предяви нов иск на различно от
отреченото осно.ие. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен
положителен установителен или ре.дикационен иск, предявя.ето на отрицателен
установителен иск ще бъде допустимо единствено, ако ищците се позоват на различно
придобивно осно.ие от това, което са навели в предходното производство/в същия смисъл
Решение № 386 от 06.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., I г. о., Определение № 3382
от 27.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1692/2025 г.
В настоящият случай ищецът предявява отрицателен установителен иск, като излага
твърдения за съществу.ето на вещно право на собственост, което вече е било предмет на
ре.дикационен иск, който е бил отхвърлен като неоснователен, т.е. правото е отречено със
СПН. Влязлото в сила решение има действие и спрямо наследниците на страните, арг. чл.
298, ал. 2 ГПК. Спорното вещно право се индивидуализира с 1) осно.ието, въз основа на
което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав, който в
случая е твърдяната реституция по по реда на ЗПСЗЗ, осъществена с Решение № 6238/2001
г. на ПК, община „Витоша“ по преписка ....... г.; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по
спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение.
Предметът делото по предявения ре.дикационен иск е било твърдяното право на собственост
със същото осно.ие (реституция по ЗПСЗЗ), между същите страни (наследодател на ищеца и
настоящия ответник) върху същия поземлен имот – УПИ XIX-216 с площ от 925 кв.м. от кв.
14 по плана на гр. София, в.з. „М. д.-II-Б“ местност „Разширение – Дупките“ с. Б., при
граници парцел IV-214; парцел III-217; парцел V-213; парцел ХХ-220; парцел XVIII-215 и
улица. Имотът е изцяло идентичен със спорната част от процесния недвижим имот, а именно
поземлен имот с идентификатор ......... по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-183/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.
София, район „...................... ............. кв. м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно полз.е - ниско застроя.е до 10 м, с номер по предходен план
216, квартал 14, парцел XIX, за което може да се направи категоричен извод от изслушаното
заключение по допусната СТЕ (стр. 729 от първоинстанционното дело, том 2; виж същи
приложение № 5, където ясно са очертани границите на спорния поземлен имот с жълто и
границите на имота, възстановен с Решение на ПК, т.е. защо е налице разлика в площта).
Следователно настоящето производство е недопустимо в частта, относно твърдения
за наличието на застрашено материално право, обуславящите правния интерес от
предявения отрицателен установителен иск, че ищецът е собственик на 1/60 идеални части
върху процесния недвижим имот, преминали в неговия патримониум на осно.ие
наследствено правоприемство по силата на закона (чл. 5, ал. 1 ЗН) от В. С. П., която от своя
страна е придобила собствеността по реда на ЗПСЗЗ, въз основа на Решение № 6238/2001 г.
Производството в тази част подлежи на прекратя.е на осно.ие чл. 299, ал. 2 ГПК, доколкото
със сила на пресъдено нещо е решен въпроса за принадлежността на твърдяното от ищеца
право на собственост, обуславящо правния интерес от отрицателния установителен иск.
По втората група твърдения, обуславящи правния интерес на ответника да предяви
6
отрицателен установителен иск, касаещи обективното съществу.е на фактическо
състояние, т.е. наличието на владение – упражня.е на фактич. власт върху процесната вещ с
намерение за своене от 01.01.2017 г.
Владението представлява фактическо състояние, което се характеризира с упражня.е
на фактич. власт (corpus) върху определена вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя (animus domini, animus rem sibi habendi). Кумулативно с двата признака,
под влиянието на чл. 302 ЗИСС(отм.) и чл. 2, ал. 2 ЗД (отм.), в съдебната практика се
приема, че владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно
и явно. (Решение № 705 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., I г. о., ГК)
Намерението на владелеца да държи вещта като своя се изявява чрез извърш.ите от
него действия, които по съдържание и обем трябва да съответстват на правото на
собственост /или на друго вещно право/ върху вещта. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича
правата на други лица върху същата вещ. ( Решение № 453 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1248/2011 г.) За да настъпят правните последици от придобивната давност следва
владението да бъде явно, т.е. фактич.та власт да се упражнява чрез действия, от които всеки
заинтересо. може да формира обосно. извод, че владелецът е собственик на вещта или се
счита за такъв.
В хода на съдебното дирене са приобщени свидетелските показания на Д. З. И.
Б............, свидетели на ищеца, както и на свидетелите на ответника - П. Б............ и Д. Н.
От свидетелските показания на Д. З. (стр. 332 от първоинстанционното дело, том 1) се
установява, че свидетелят няма ясна представа къде точно се намира спорния недвижим
имот. Не може да посочи и опише нито спорния имот, нито собствения й имот, който би
трябвало да бъде съседен на процесния. Заявява относно спорния имот, че е ограден с
„телена ограда и се вижда какво се случва и какво се строи“. От 2020 г. свидетелката е
спряла да посещава редовно своя имот, както в последствие го е продала и няма как да
възприеме пряко фактически действия, извърш.и от ищеца. Твърди, че не е виждала никого в
процесния имот, както и че изглеждал като необитаем и неподдържан. Категорична е, че в
съзнателния си живот не е влизала в спорния недвижим имот, както и че не е виждала
ищеца да го стопанисва. Възприела е лично, че имотът е необитаем и никой не живее вътре.
От свидетелските показания на И. Б............ (стр. 719 от първоинстанционното дело,
том 2) се установява, че свидетелят е възприел вътре в имота да има кара.а, която е обитаема
и свети нощен. Свидетелят твърди, че е виждал ищеца на улицата, около и пред имота, но не
и в самия имот. Възприемал е неколкократно как ищецът пред двора на спорния недвижим
имот оправял клони и почиствал. Никога не е влизал в имота. В останалата част показанията
са прекалено общи, за да може съдът да извлече обосно. извод за упражня.е на фактич.та
власт върху процесния имот от ищеца, доколкото липсват преки впечатления на свидетеля.
От събрания доказателствен материал не се установява да са извърш.и подобни
действия, а напротив установява се, включително от показанията на разпитаните свидетели,
доведени от ищеца, които кореспондират напълно с показанията на Д. Н. и П. Б............,
7
свидетелите на ответника, относно обстоятелството дали ищецът упражнява фактич. власт
върху процесната вещ. Настоящият състав приема за установено, че ищецът в твърдения от
него период, т.е. от 01.01.2017 г. до настоящия момент, не е упражнявал фактич. власт върху
вещта с намерение за своене. Напротив установява се пълно и главно (въпреки че в „процеса
относно процес“, т.е. проверката за допустимост при предявен отрицателен установителен
иск, този въпрос не подлежи на изслед.е), че ответникът упражнява фактич. власт върху
вещта, за който факт се прави извод от свидетелските показания и приобщените писмени
доказателства – Протокол за откри.е на строителна площадка; Разрешение за строеж №
19/14.02.2024 г.; Договор за присъединя.е на обекти за потребление към електрич.та мрежа
от 10.09.2024 г.; разходни документи във връзка с възложените строителни дейности.
Следователно настоящето производство е недопустимо и в частта, относно
твърденията за съществу.ето на фактическо състояние, т.е. наличието на владение –
упражня.е на фактич. власт върху процесната вещ с намерение за своене от 01.01.2017 г.,
обуславящо допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.
Производството по делото ще подлежи на прекратя.е поради недоказ.е
фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че
този интерес се обосновава с претенция ищецът да е 1) титуляр на самостоятелно право,
различно от спорното; 2) позовава се на фактическо състояние или 3) на възможност да
придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
Доколкото със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните,
че праводателят на ищеца не е собственик на твърдяното осно.ие, то производството в
частта, с която са въведени твърдения за притежа.о самостоятелно вещно право на
собственост, е недопустимо – чл. 299, ал. 2 вр. чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Настоящият
съдебен състав приема, че пълно и главно не се установиха твърдените от ищеца факти,
обуславящи правния интерес от предявя.ето на иска, т.е. не е налице владение, поради което
производството подлежи на прекратя.е. Искът би подлежал на отхвърляне, само когато
съдът е изследвал по същество твърденията на ищеца за притежа.о самостоятелно вещно
право, идентично с отричаното на ответника, т.е. произнасянето по съществото на спора. В
останалите случаи при недоказ.е на фактите, обуславящи наличието на правен интерес,
производството подлежи на прекратя.е. В цитирания смисъл са Решение № 51 от 8.07.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2767/2021 г., II г. о., ГК; Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
6320/2015 г., II г. о. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о.,
Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г. о. и Решение № 52/19.06.2018
г. по гр. д. № 2154/2017 г. на II г. о., Решение № 153 от 9.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г. и
Решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Определение № 427/12.12.2013 г.
по ч. гр. д. № 3593/13 г. и Определение № 105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 г. на
ВКС, II г. о.; Определение № 3382 от 27.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1692/2025 г.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответникът, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 7 000 лева. Възражението за прекомерност е основателно, като съдът
8
намалява претендирания размер на адвокатското възнаграждение до сумата от 1 800 лева с
ДДС, която съответства на фактич.та и правна сложност на делото, както и на
претендирания от насрещната страна размер на адвокатския хонорар.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ВРЪЩА, на осно.ие чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 278958 от 14.12.2022 г.,
подадена от А. П. П., ЕГН **********, срещу М. К. Г., ЕГН **********, с искане да се
признае за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот с идентификатор
......... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
183/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район
„...................... ............. кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно полз.е - ниско застроя.е до 10 м, с номер по предходен план 216, квартал 14,
парцел XIX, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ..........1, с площ 39 кв. м.,
брой надземни етажи - 1, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, както и на
осно.ие чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост № .......... г. на
нотариус З. Т., с peг. № 438 на НК, който е вписан в Служба ио впис.ията - гр. София с вх. №
......., имотна партида № ........., персонална партида № .......
ПРЕКРАТЯВА, на осно.ие чл. 299, ал. 2 ГПК, производството по гр. д. № 68166 от
2022 г. по описа на СРС, 24. състав.
ОСЪЖДА, на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК, А. П. П., ЕГН **********, да заплати на М.
К. Г., ЕГН **********, сумата от 1 800 лева с ДДС, представляваща сторените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Решението има характер на определение и подлежи на обжал.е с частна жалба в
едноседмичен срок от съобща.ето му, по реда на Глава XXI ГПК, на осно.ие чл. 274, ал. 1, т.
1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9