№ 702
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Теодора Цв. С.
в присъствието на прокурора Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100605041 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 14.05.2025г. по НОХД № 8555 / 24 г . на CPC, НО , 109 с - в е признал
подсъдимия Т. А. А. за невиновен в това, че на 03.10.2023г., около 04,30ч., в гр.София,
ул.“****, с камък счупил стъкло на входна врата, като по негово настояване застанала в
непосредствена близост зад вратата К.Г.И., като по този начин и причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътрешноочни
тъкани на лявото око, при което е реализиран медико-биологичният признак трайно
отслабване на зрението, като деянието е извършено в условията на домашно насилие -
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на осн. чл. 304 от
НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата е постъпил протест от СРП , в които се излага, че
първоинстанционният съдебен акт е необоснован,неправилен и незаконосъобразен. Моли се
за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен.
В разпоредително заседание от 09.09.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
подадения протест , като счита че присъда е постановена при допуснато съществено
процесуално нарушение при ценените доказателства по делото. Излагат се допълнителни
аргументи в тази насока.Пледира да се отмени присъдата на първоинстанционният съд, като
подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подс. Т. А.
1
– адв. Х. не се явява.
Подсъдимият Т. А. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставената му от съда право на последна дума моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена,
по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Т. А. А. е роден на ****г., с адрес в гр.София, ул.“**** , българин, с
българско гражданство, неженен, осъждан, без образование, трудово ангажиран, с ЕГН
**********.
Към 02.10.2023г., св. К.Г.И. живеела на семейни начала с подсъдимия Т. А. А. от
близо 25 години, на адрес-гр.София, ул.“****. Разбирали се добре. Към момента същите
продължават съжителството си от около 28 години, като се намират в отношения на
взаимност, уважение и разбирателство.
На 02.10.2023г. св. К.Г.И. се намирала в дома на майка си - св.С.И., и сестрите си -
св.Ж.И. и св.А.И., на адрес гр.София, кв.“Факултета“, ул.“****, където останала да
пренощува,тъй като с подсъдимия Т. А. се скарали.
На същата дата - 02.10.2023г., около 20,30ч., подсъдимият Т. А. дошъл пред къщата на
адрес гр.София, кв.“Факултета“, ул.“****, където в този момент се намирала св. К.Г.И..
Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние, като настоявал св. К.И. да се прибере при
него и да излезе, за да разговарят. Същата отказала. На 03.10.2023г., към 04.00ч., пред
къщата на адрес -София, ул.“****, подсъдимият Т. А. отново дошъл, отново във видимо
пияно състояние - завалял, като започнал да вика и чука силно по входната врата,
настоявайки да разговаря със свидетелката К.Г.И.. Първоначално излязла свидетелката С.И.
и му казала да си тръгне, когато възприела, че той е във видимо нетрезво състояние. Той
обаче настоявал да разговаря със свидетелката К.Г.И. и я викал, настоявайки да говори с нея
и тя да се покаже. Последната се доближила в коридора до стъклото на вратата и му казала
да си тръгне и да дойде на другия ден. Той я молел да се приберат в дома си заедно с думи
„отвори вратата, , да си ходим заедно, не искам сам да се прибера вкъщи“. Свидетелката
К.Г.И. се намирала близо до прозореца, на известно разстояние от него, леко отдръпната към
вратата, св. С.И. оправяла пердето на прозореца с гръб към св. К.Г.И.. От своето
местоположение свидетелката К.Г.И. виждала подсъдимия, но по делото не се доказва че,
намирайки се от външната страна, той може да види, че тя е близо до стъклото, тъй като се
установява, че е било тъмно както вътре в къщата, така и навън. Ядосан от отказа на
свидетелката С.И. да отключи вратата, за да разговаря със свидетелката К.Г.И., подсъдимият
ударил със свит юмрук на ръката, покрит с част от якето му, стъклото на вратата, по която
чукал, при което то се счупило. Разлетели се парчета стъкло, едно от тях попаднало в лявото
око на свидетелката К.Г.И., което предизвикало силна болка и кръвотечение. Чувайки, че
обитателите на дома се развикали, подсъдимият А. избягал. Свидетелката Ж.И. се събудила
от шума от счупените стъкла и възприела кръвотечението на сестра си К.Г.И.. Не разбрала
как се е стигнало до това нараняване, но узнала от майка си, че подсъдимият Т. А. е дошъл
да види свидетелката К.Г.И., да се сдобрят и да се приберат заедно в техния дом. Роднините
на св. И. се обадили на т. 112. Пристигнала линейка на ЦСМП, която откарала св. К.Г.И. в
„ИСУЛ“.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на
извършените от подсъдимия действия, на пострадалата К.Г.И. е била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на
вътрешноочни тъкани на лявото око, при което е бил реализиран медико-биологичния
2
признак -трайно отслабване на зрението.
Подсъдимият Т. А. узнал какво се е случило, едва когато бил задържан от служители
на МВР.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите К.Г.И., К.А. И., Ж.И., С.И., приобщените
показания от досъдебното производство на свидетелката А.И.; изготвеното в хода на ДП
експертно заключение на съдебномедицинската експертиза, поддържано от вещото лице в
хода на съдебното следствие; справката за съдимост на подсъдимия, както и останалите
писмени доказателства по делото, които съдът е приобщил към доказателствения материал
по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка
от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия,
поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от
основание. Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на
мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на
наведените възражения на държавното обвинение.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил
следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция:
Подсъдимият Т. А. с деянието си е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал.1,т.5а,вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, а именно това, че на
03.10.2023г., около 04,30ч., в гр.София, ул.“****, с камък счупил стъкло на входна врата,
като едно от счупените стъкла попаднало в окото на намиращата се в близост до вратата
К.Г.И., като по този начин и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсна
рана на окото с пролабиране или загуба на вътрешноочни тъкани на лявото око, при което е
реализиран медико-биологичния признак трайно отслабване на зрението. Налице са
критериите за извършване на деянието в условията на домашно насилие по смисъла на чл.
93, т. 31 от Наказателния кодекс - осъществено е спрямо лице, с което подсъдимият се
намира във фактическо съпружеско съжителство. От обективна страна са налице
съставомерните признаци на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
Независимо от обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че на
инкриминираната дата и на адрес гр. София, ул **** на пострадалата К. И. и е било
причинено телесно увреждане по смисъла на чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК, а именно средна
телесна повреда - изразяваща се в разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на
вътрешноочни тъкани на лявото око, при което е реализиран медико-биологичния признак
трайно отслабване на зрението, въззивният съд намира, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и доказателствени средства, не се установява по безсъмнен
начин именно подсъдимия да е нанесъл телесното увреждане на пострадалата К. И., при
което правилно е преценено от първата инстанция, че по делото липсват доказателства
установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на подсъдимия по
3
делото и следователно същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. В тази насока по делото не са налице безспорни доказателства,
установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимия по делото. Изложеният
довод в протеста, че обвинението се доказва от разпита на св. К. И., не се споделя от
настоящата съдебна инстанция, тъй като въззивният съд намира, че от разпита на нито един
от разпитаните свидетели по делото, както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, не може да се установи по безсъмнен начин, че
именно подсъдимият е лицето, което чрез действията си умишлено и целенасочено
нанасяйки удар по стъклото на входната врата, същото след счупване може да достигне до
св.И. и по този начин да и нанесе телесна повреда.Видно от показанията на св.К. И. се
установява, че на посоченото място и часово време- вътре и вън е било тъмно, което
изключва възможността подсъдимият да види къде точно се е намирала свидетелката К.Г.И.-
„Аз го виждах отвътре, но не знам дали отвън той ме видя“.Тези нейни думи се
потвърждават и от показанията на св. С.И.-„Навън беше тъмно и вътре също - той нямаше
как да я види“.От местоположението на мястото, където се е намирала пострадалата
логически няма как при удара от страна на подсъдимият същият да е съзнавал с
категоричност че ще нанесе визираната телесна повреда на същата.Още повече при развоя
на стеклата се ситуация и от разпита на свидетелите се установява,че в различни моменти от
време, различни лица от присъствалите са излизали, за да го отпратят или пък, без да
излизат от жилището, са му викали да си тръгне и да дойде на следващия ден. Което от своя
страна води до извода, че с оглед състоянието ,в което се е намирал на алкохолно опиянение
той е имал общо възприятие за присъствието им в дома, но след като се е намирал извън
него, не може с категоричност да се докаже той да е знаел кой къде се е намирал и че
изобщо е имало лице близо до стъклото на входната врата. Факта, че и вътре, и навън е било
тъмно, се доказва невъзможността му да възприема зрително местоположението на хората в
помещението, още повече, че от показанията на свидетелката С. се установява, че К.И. не се
е намирала в непосредствена близост до стъклото, а „малко по-встрани“, а от показанията на
св. А.И. се конкретизира, че пострадалата К.И. се е приближила „до стъклото, в коридора“,
като самата К. И. сочи, че тя го е виждала отвътре, но не е била сигурна, че той може да я
види отвън.
Абсолютно неоснователна е издигната теза на прокурора, че показанията на
пострадалото лице не са кредитирани в цялост. Въззивният съд напомня, че съдът е този
орган, който подлага на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те
кореспондират с останалата доказателствена маса и източници. На следващо място,
избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и
не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
Ето защо и настоящата инстанция се солидаризира с правните изводи на СРС, че от
субективна страна не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимият е имал знание за тези
фактически обстоятелства.
По делото не са събрани други доказателства- свидетели очевидци или други такива
свидетели, които да сочат, че именно подсъдимия е лицето нанесло телесното увреждане
върху пострадалата.Ето защо правилно контролираната инстанция правилно е стигнала до
факта, че незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
Следователно налице е недоказаност по отношение на главния факт по делото,
поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на
4
престъпно деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на
обективните и субективните признаци на деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин / чл.303, ал.2 НПК/,
което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и
прокламирана в чл.16 НПК.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение
на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права (
ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза,
поради което и правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това
повдигнато обвинение.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.05.2025 г., постановена по НОХД № 8555/2024 г., по
описа на СРС, НО,109-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5