Р
Е Ш Е
Н И Е № 295
В ИМЕТО НА НАРОДА
24.02.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти декември
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4595 по описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-115 от 30.04.2019 г.,
издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на И.Д.К., ЕГН ********** на основание чл. 49а от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, вр. чл.50 ал.2 ЗПЗП и одобрен
доклад на министъра на земеделието, храните и горите с рег. № 93-7179 от
27.09.2018г. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 33б, ал.1 ЗПЗП.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати
на И.Д.К., ЕГН **********, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М
О Т И
В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-115 от
30.04.2019 г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което
на И.Д.К., ЕГН ********** на основание
чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, вр.
чл.50 ал.2 ЗПЗП и одобрен доклад на министъра на земеделието, храните и горите
с рег. № 93-7179 от 27.09.2018г. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 33б, ал.1 ЗПЗП.
Жалбоподателят, И.Д.К., по съображения,
изложени в жалбата, която се поддържа от процесуалния му представител – адв. Д.
в съдебно засeдание, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Прави се искане за разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Административнонаказващият орган – Министерство
на земеделието, храните и горите в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител – юрк. Х.Ш., който пледира за потвърждаване на
процесното наказателно постановление.
Пловдивският районен съд -
VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.02.2019г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 34 от Г.В.П. - началник на общинска служба по
земеделие - Марица, против И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за това, че
към 05.02.2019 г. е разорал без разрешение площ от 0,28 ха от имот 47086.8.48 с
начин на трайно ползване по КВС/КККР „Естествена ливада", с обща площ
0,2997 ха, собственост на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ /НЕК/ ЕАД и Р. С. А.,
в землището на село Маноле, община Марица, област Пловдив, попадаща в
специализиран слой „Постоянно затревени площи" по чл. 33а от Закона за
подпомагане на земеделските производители, с което И.Д.К., ЕГН **********, е
нарушил разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания, чл. 49а от Закона за подпомагане на
земеделските производители, във връзка с чл. 50, ал. 2 от Закона за подпомагане
на земеделските производители и одобрен доклад на министъра на земеделието,
храните и горите с peг. № 93-7179 от 27.09.2018 г.
Контролните органи квалифицирали установеното нарушение по
чл.33б, ал.1 от ЗПЗП. На 11.02.2019 г. жалбоподателят К. се запознал с акта,
подписал го с възражение и получил препис от него.
Наказващият орган счел възражението за
неоснователно и въз основа на съставения АУАН, издал процесното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка се
установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от
гласните доказателства – показанията на актосъставителя Г.П.. В показанията си
свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Сочи, че чисто физически не било установено, дали именно жалбподателят е
дискувал имота, тъй като на място по време на проверката на 05.02.2019г. на
терена не е имало никой. Съдът кредитира показанията на свид., като достоверни,
логични, последователни и съотвестващи на писмените доказателства по делото, но
само дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че по същество не се доказа по
беспорен начин извършено от жалбоподателя К. нарушение по чл. 33б, ал.1 ЗПЗП,
според която разпоредба се забранява разораването на площите, включени в слой
„Постоянно затревени площи“от техните собственици и ползватели. В случая безспорно се доказа че конкретната
земя действително е разорана и подада в конкретния вид слой. Доказа се и
правното основание, посредством което жалбоподателят ползва земята. По делото,
обаче, не се доказа по безспорен и несъмнен начин авторството на извършеното
нарушение, самото фактическо разораване на процесната площ. Тези обстоятелства
не се устанояват и от показанията на актосъставителя Г.П., която в показанията
си пред съда сочи, че чисто физически не било установено, дали именно жалбоподателят
е дискувал имота, тъй като на място по време на проверката на 05.02.2019г. на
терена не е имало никой. По този начин
се е достигнало до издаване на НП при
неизяснена фактическа обстановка на
твърдяното за извършено нарушение, в частност авторството на деянието, а оттам
и недоказано по категоричен начин нарушение на ЗПЗП. В случая наказващият орган е този, който
носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено
административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. В случая изводите на наказващия орган са
недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. Ето
защо, съдът намира, че неоснователно е бил наказан жалбподателят за така
вмененото му нарушение.
На следващо място, при извършената
служебна проверка за съставянето на АУАН и издаването на НП, съдът
констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление.
В случая е нарушен редът по чл.40, ал.1
от ЗАНН, който предвижда, че актът за установяване на административно нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. По делото липсват
доказателства, че жалбоподателят е бил
поканен да се яви за съставяне на АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Посочената норма допуска актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя,
когато последният е известен, но не може да се намери или след покана не се яви
за съставяне на акта. В настоящия случай липсват доказателства, както за
отправена до нарушителя покана за съставяне на акта, така и данни за надлежното
й връчване и своевременно уведомяване на жалбоподателя за датата, часа и
мястото за неговото съставяне. Ето защо и предвид разпределение на
доказателствената тежест съдът следва да приеме, че АУАН е съставен в нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя, без да са налице
предпоставките на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Коментираното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, с което е възпрепятствано правото на защита
на санкционираното лице и възможността
му да я реализира в пълен обем. Жалбоподателят е бил лишен от процесуалната
възможност още в първия момент от образуваното административно наказателно
производство да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти
и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение
още при съставянето на АУАН. В резултат на това се е стигнало до ограничаване
на негово право на защита, което от своя страна обуславя отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Освен това, съдът констатира и друго
съществено процесуално нарушение, представляващо липса на реквизит по чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно датата, на която се твърди, че е извършено
нарушението. Този реквизит отсъства в обстоятелствената част на АУАН и НП и очевидно
не може да бъде заместен с датата на проверката, извършена от страна на
контролните органи.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ