МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №368/16.11.2021 Г. ПО НОХД № 1582/2019
Г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-В., с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия Д.К.П.
роден на *** в гр. В., българско гражданство, българин, женен, средно
образование, месторабота: ДДД „Инсекта контрол” – дезинфектатор, осъждан, настоящ адрес и адрес за
призоваване: гр. В., ж.к. „Д.”, бл. 7, вх. Б, ет.7, ап. 40 за ВИНОВЕН в това,
че за периода от 05.04.2012г. до 28.08.2019г.
в гр. В., след като е осъден с Решение № 139 от 23.03.2012г. по гражданско дело
№ 1788/2011г. по описа на Районен съд В., влязло в законна сила на 05.04.2012г.
, да издържа свой низходящ – сина си Владимир Д.П., роден на ***година, като
заплаща месечна издръжка в размер на 80.00/осемдесет/ лева чрез неговата майка и законен
представител Ц.П.А. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, всяка в размер на 80.00лева, а именно 88 месечни вноски,
всяка в размер на 80.00лева, като размера на общо дължимата сума на издръжката възлиза на 7.040.00/седем
хиляди и четиридесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-В. заяви в с.з.,
че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият и процесуалният му
представител заявиха в с.з., че се съгласяват с предложеното от представителя
на държавното ибвинение наказание пробация
с предложените пробационни мерки..
По делото няма конституиран частен
обвинител и граждански ищец.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
Подсъдимият Д.П. и свидетелката Ц.П.А.
фактически съжителствали на съпружески начала в гр. В. до края на 2005г. От
съвместното им съжителстване се родило детето В.Д.П., роден на ***г. в гр. В..
През месец декември 2005г. отношенията между П. и св. А. се влошили и същите се
разделили. Подсъдимият заминал за чужбина и след като се върнал заживял в гр. В..
Ц.А. също заминала за чужбина, като оставила В.Д. на грижата на своите
родители. През 2011г. св. Ц.А. депозирала искова молба в Районен съд -В. с искане
П. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на сина си В.Д.П.. По исковата
молба било образувано гражданско
дело № 1788/2011г. по описа на Районен съд, което приключило с Решение №
139/23.03.2012 г. на Районен съд - В., влязло в законна сила на 05.04.2012 г..
Със съдебното решение Д.П. бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя
низходящ -малолетния си син В.Д.П., чрез неговата майка и законен представител Ц.П.А.,
в размер на 80,00 (осемдесет) лева на месец до настъпване на причини за
изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Въз основа на влязлото в сила решение на Районен съд - В.
майката Ц.А. се снабдила с изпълнителен лист и било образувано изпълнително
дело № 20121320402128 по описа на ДСИ при Районен съд - В.. Впоследствие
изпълнителното дело постъпило по подсъдност в Съдебно изпълнителната служба при
Районен съд - В.. В периода от 05.04.2012 г. до 28.08.2019г., Д.П. не изпълнил
задълженията си да издържа детето си В.Д.П., като неизплатил повече от две
месечни вноски за издръжката му, а именно 88 месечни вноски по 80 лева, на обща
стойност 7,040 лева. Неизпълнението на това задължение от страна на Д.П. към низходящия му, било съзнателно, тъй
като същият знаел за влезлия в сила съдебен акт и същият знаел адреса на детето
и неговия законен представител - майка му Ц.П.А. ***, където следвало да
изпълни задължението си. Именно чрез бездействието си по непрестиране
на присъденото парично задължение обвиняемият неизпълнил задължението си да
заплаща издръжка на детето си - В.Д.П. за посочения период.
От показанията на
св. Ц.А. и св. В.П. се установило, че Д.П. никога и под никаква форма не бил
заплащал издръжка за малолетния си син В.Д.П. от влизане на Решение №
139/23.03.2012 г. на РС-В. в сила.
По досъдебното
производство е изготвена и приложена съдебно оценителна експертиза, от която е
видно, че неизплатените от Подсъдимия месечни вноски по издръжката на В.П. са
88 (осемдесет и осем) по 80.00 лева всяка, като всички са на обща стойност
7040.00 лева (седем хиляди и четиридесет) лева.
По досъдебното
производство е представено удостоверение от Съдебно изпълнителна служба към
Районен съд - В., от което се установява,
че по изпълнително дело № 20121320402128 по описа на ДСИ при Районен съд - В.
на 25.07.2017г. е наложен запор върху МПС марка „Фолксваген", модел
„Пасат", собственост на подсъдимия и на същата дата, с постановление на
ДСИ е наложена възбрана върху 1/6 идеални части от жилище - апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. „Д.", бл. 7, вх. Б, ап. 40,
притежавани от Д.П..
В същата справка
се констатира, че до 29.08.2019г., по сметката на Районен съд - В. няма
постъпили суми от страна на Д.П. и съответно на св. Ц.А. не са изплащани
такива.
От писмения
отговор на Агенция по вписванията се установило, че П. нямал регистрирани фирми
и нямал участие в търговски дружества.
Видно от справки
на Община В. и сектор „Пътна полиция" към ОДМВР - В., подсъдимият
притежава недвижимо имущество (идеални части от жилище, находящо
се в гр. В., ж.к. „Д.", бл.7, вх.Б, ет.7, ап.40) и същият е собственик на
лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с per.
№ ВР 3291 ВТ.
От направена
справка в Дирекция „Бюрото по труда" - В., към 13.12.2018г. , е
установено, че Д.П. не е бил клиент на Дирекция „Бюро по труда" - В..
От приложено
заверено копие на справка от Община-В. се установява, че за периода от юли
2014г. до юни 2017г., включително, Община В. е изплащала месечна издръжка в
размер на 80,00 лева за В.Д.П., чрез неговата майка и законен представител Ц.П.А.,
на основание Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Същото
личи и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на тези
вноски е 3 620 лв.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на
свидетеля и вещото лице, както и от
приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Подсъдимият не
отрича фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, твърди, че ще
заплати сумите по него, но тъй като е безработен няма възможност да стори това. Извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите , които са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни
факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на 183, ал. 1
от НК. Видно от приложената справка за съдимост, подс.
П. е осъждан, което следва да се приеме
за отегчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът приема признаване на вината по същество, макар и не изрично
заявено от подсъдимия
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който
извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият Д.К.П.
роден на *** в гр. В., българско гражданство, българин, женен, средно
образование, месторабота: ДДД „Инсекта контрол” – дезинфектатор, осъждан, настоящ адрес и адрес за
призоваване: гр. В., ж.к. „Д.”, бл. 7, вх. Б, ет.7, ап. 40, за периода от 05.04.2012г. до 28.08.2019г. в гр. В.,
след като е осъден с Решение № 139 от 23.03.2012г. по гражданско дело №
1788/2011г. по описа на Районен съд В., влязло в законна сила на 05.04.2012г. ,
да издържа свой низходящ – сина си Владимир Д.П., роден на ***година, като
заплаща месечна издръжка в размер на 80.00/осемдесет/ лева чрез неговата майка и законен
представител Ц.П.А. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, всяка в размер на 80.00лева, а именно 88 месечни вноски,
всяка в размер на 80.00лева, като размера на общо дължимата сума на издръжката възлиза на 7.040.00/седем
хиляди и четиридесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Причина за извършеното деяние е ниската
правна култура на подсъдимия.
Съдът, съобразявайки горното и
разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК
ще се постигнат, като следва да
се признае подсъдимия Д.К.П. роден на *** в гр. В., българско гражданство,
българин, женен, средно образование, месторабота: ДДД „Инсекта
контрол” – дезинфектатор, осъждан, настоящ адрес и
адрес за призоваване: гр. В., ж.к. „Д.”, бл. 7, вх. Б, ет.7, ап. 40 за ВИНОВЕН
в това, че за периода от 05.04.2012г. до
28.08.2019г. в гр. В., след като е осъден с Решение № 139 от 23.03.2012г. по
гражданско дело № 1788/2011г. по описа на Районен съд В., влязло в законна сила
на 05.04.2012г. , да издържа свой низходящ – сина си Владимир Д.П., роден на ***година,
като заплаща месечна издръжка в размер на 80.00/осемдесет/ лева чрез неговата майка и законен
представител Ц.П.А. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, всяка в размер на 80.00лева, а именно 88 месечни вноски,
всяка в размер на 80.00лева, като размера на общо дължимата сума на издръжката възлиза на 7.040.00/седем
хиляди и четиридесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 183, ал.1 от НК следва
да му се наложи НАКАЗАНИЕ и на осн. чл.36 от НК и чл.
57 и чл. 42а, ал.2, т.1,2 и 6 от НК „Пробация“
включваща следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ
адрес с перидодичност
за явяване за подписване пред пробационен служител и
упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една /1/ година.
- Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от една /1/ година
- Безвъзмезден труд в полза на обществото
100часа за една / 1/ година.
Следва да се осъди подсъдимия Д.К.П. със
снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР В. сумата
67.20лева разноски за оценителна експертиза и по сметка на Районен съд В. сумата
в размер на 60.00лв. разноски за вещо лице.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :
Ан.Д.