№ 65
гр. Ловеч, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500073 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 182/ 29.11.2022 година, по гр.д. № 3/ 2022 година по
описа на РС – Тетевен, с което е призната нищожността на основание чл.26.ал.1 ЗЗД
във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,чл.19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП на
Договор за потребителски кредит №836856 от 30.12.2019г, год. сключен между
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: ***
представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н. като противоречащ на императивни
разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Присъдени са и направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 6011/ 23.12.2022 година от „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
юрисконсулт Г. Г. , срещу Решение № 182/ 29.11.2022 г. по гр.д. 3/ 2022 г. по описа на
PC Тететвен. Посочва, че е неправилно, поради което моли да бъде отменено и
постановено решение, с което бъде отхвърлена исковата претенция и присъдени
съответните разноски.
Изтъква, че неправилно съдът е приел, че договорът е нищожен на основание чл.
10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, тъй като са спазени изискванията на тази
норма. Неправилно е приел, че таксата за гарант следва да бъде включена в ГПР без да
се мотивира. Изтъкват, че сключването на договор за гаранция е допълнителна услуга,
която длъжникът е избрал и не е условие за сключване на Договора за кредит. Посочва
още, че поръчителят е самостоятелен субект и поради това неправилно таксата е
включена към ГПР. Твърди, че няма допуснати нарушения при определянето на
годишния процент на разходите. Оспорват присъждането на адвокатския хонорар, тъй
1
като съгласно Законът за адвокатурата в чл. 38, ал.1, т.2 адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка и на
материално затруднени лица. В случая от данните по делото не се установявава,
ищцата да е материално затруднено лице. Моли в този смисъл да бъде постановен
съдебният акт.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия с вх. № 504/
06.02.2023 година, в който оспорва въззивната жалба, моли да бъде оставена без
уважение и потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, като му бъдат присъдени разноските за въззивното производство.
Излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
В съдебно заседание страните не се представляват.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 3/
2022 година по описа на Тетевенския районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
Между страните по делото, „Фератум България ” ЕООД, като кредитор, и В. Т.
И., като кредитополучател, е сключен договор № 836856/ 30.12.2019 година за
потребителски кредит, съгласно който кредиторът е предоставил на И. кредит в размер
на 500 лева. Съгласно чл. 2 от Договора е уговорено издължаването му на 6 вноски, с
първа падежна дата 29.01.2020 година. Между страните е уговорена възнаградителна
лихва общо в размер на 59.95 лева при лихвен процент 11.99%, при ГПР 49.05 %.
Кредитът е обезпечен с договор за поръчителство предоставено от „Фератум Банк“.
С Анекс № 1 от 21.04.2020 година е увеличен размерът на отпуснатия кредит със
сумата от 600 лева, като общо дължимата главница към момента на подписване на
анекса е 913.76 лева платим на 12 погасителни вноски. Уговорен е лихвен процент в
размер на 23 %. Крайният срок на договора е 16.04.2021 година. Приложен е
погасителен план, като общата дължима сума е 1069.46 лева, от които гладница 913.76
лева и възнаградителна лихва в размер на 155.70 лева. ГПР е 49.11%.
Подписан е и Анекс № 2 от 01.11.2020 година, размерът на кредита е увеличен
със сумата от 400 лева, като към този момент остатъкът от главницата е 597.01 лева
или оставащата дължима главница е 997.01 лева, при лихвен процент 23% и 12
погасителни вноски с последна падежна дата 27.10.2021 година. Уговорената
възнаградителна лихва е в размер на 135.97 лева, при ГПР 49.11%.
На 21.04.2020 година към договора за потребителски кредит е сключен Анекс за
гаранция (поръичтелство) по силата на който „Фератум банк“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в Марта, е обезпечил вземнето на кредитора от 1100 лева по
договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер на 757.05 лева.
Остатъкът от таксата в размер на 557.54 лева е следвало да бъде погасена на 12
месечни вноски до 16.04.2021 година, съгласно погасителен план.
Между гаранта и кредитополучателя на 01.11.2020 година е подписан Анекс към
договора за гаранция (поръчителство) по силата на който таксата за предоставяне на
поръчителството върху общия размер на отпуснатия кредит от 1 500 лева е увеличена
на сумата от 1065.05 лева, като оставащата такса за плащане е 480.54 лева на 12 вноски
в срок до 27.10.2021 година.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза от заключението на
която се установява, че размерът на ГПР по договора за потребителски кредит №
2
836856/ 30.12.2019 година е 49.05%, преизчислен по Анекс № 1 от 21.04.2020 година е
50 %, а по Анекс № 2/ 01.11.2020 година, като включват плащания за лихви и такси по
чл. 10.3 от Общите условия. Таксите за гаранцията са превеждани по сметка на
„Фератум банк“.
В първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно-
техническа експретиза, от която е видно, че При кандидатстване за кредит от „Фератум
България“ ЕООД заявката за кредита може да се подаде с личен гарант. Експертът е
констатирал, че пред 2019 година има разгледани и одобрени заявки за кредити с личен
гарант. При кандидатстване за кредит от ответното дружество, ищцата е получила на
посочен от нея е-поща Преддоговорна информация (Стандартен европейски
формуляр); Договора за кредит и Общите условия.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 26, ал.1, пр.1
от ВВД, вр. чл.22 , чл. 11, ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), да бъде прогласена нищожността на ДПК № 836856/ 30.12.2019 година,
сключен между В. Т. И. и „Фератум България“ ЕООД, поради противоречие със закона
– чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност е предявена
иск за прогласяване на чл.5 от Договора за нищожен, поради заобикаляне на закона на
основание чл. 22,вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и поради противоречие със добрите
нрави.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 30.12.2019 година
между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 500 лева,
която следва да бъде погасена на шест вноски, при лихвен процент 11.99%, като в
Преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр) е посочен 40.57%.
Посочен е размерът на възнаградителната лихва за срока на договора 59.95 лева. В п.4
е посочен ГПР 49.05 %. Кредитът е обезпечен с договор за гаранция (поръчителство),
сключен между „Фератум Банк“ и В. Т. И. – чл. 5 от Договора. По делото не е
представен първоначалния договор за гаранция, както и какво е уговореното по него
възнаграждение. От заключението по съдебно-икномическата експертиза
Впоследствие към договора за кредит са сключени два анекса, по силата на
които общия размер на кредита е увеличен на сумата от 1 500 лева, с лихва 23% с 12
броя вноски за погасяване на главницата и възнаградителната лихва. В двата анекса
размерът на ГПР е 49.11%. Подписани са анекси и към договора за гаранция, като
общият размер на таксата за поръчителство е 1065.05 лева.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че в
действителност по договора за кредите е начислявана годишна лихва в размер на
40.57%, а не както е посочено в него – 11.99 %, в този смисъл е нарушена разпоредбата
на чл. 11, т.9 от ЗПК. При сключването на втория анекс към договора е посочен ГПР
49.11%, а в действителност ГПР е бил 50%, като в самия договор липсват посочени
компонентите, които се вкл. в него. В СЕФ чл.3 Разходи по кредита в т.2 Годишен
процент на разходите (ГПР) е определен в размер на 49.05%, без конкретно да са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му съгласно
изискванията на чл. 10, т.11 от Закона за потребителския кредит, това не се съдържа и
в самия договор за потребителски кредит и анексите към него. Видно от заключението
на вещото лице в определянето на действителния ГПР – 50% след сключването на
втория анекс към договора са включени разходи по чл.10, т.3 „Други разходи по
просрочени плащания“ от Общите условия, без да бъдат конкретизирани и уговорени в
договора, което е в противоречие с чл. 10а от ЗПК.
3
Действително в чл. 4 от Договора е посочено формално, че ГПР е изчислен по
реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите вкл. общия разход по кредит,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 8.4 от
Общите условия е посочено, че ГПР по всеки кредит и общата сума, дължима от
кредитополучателя към момента на сключване на Договора за потребителски кредит (
т.е. информацията по чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК) се посочва в Договора, т.е. конкретния
Договор препраща към ОУ, а ОУ препращат към Договора. В преддоговорната
информация чл.3, т.2 също не е какво е включено и как е формиран ГПР.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на
чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК, поради което при действието на чл. 22 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен.
С оглед изложените по-горе мотиви решение № 182/ 29.11.2022 година на РС –
Тетевен, постановено по гр.д. № 3/ 2022 година по описа на същия съд, следва да
потвърдено.
При този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на въззиваемата адв. възнаграждение
по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал.2, т.2, вр. чл. 9 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждение в размер на 360.82 лева.
Неоснователно е възражението за липса на доказателства за приложимостта на
чл. 38, ал.2, вр. ал.1 и вр. чл. 36 от ЗАдв, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1
от ЗАдв адвокатът има право да окаже безплатна помощ, като е достатъчно да посочи в
договора за правна помощ, че е безплатно на основание на някоя от хипотезите на чл.
38, ал.1 от ЗАдв. без необходимост от доказване. В конкретния случай в договора за
правна защита и съдействие от 30.01.2023 година е посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1,
т.2 от ЗАдв.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/ 29.11.2022 година на РС – Тетевен,
постановено по гр.д. № 3/ 2022 година по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***,на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал.2, т.2, вр. чл. 9 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв. Д. В. М., АК – Пловдив, ***, сумата от 360.82
(триста и шестдесет 0.82) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5