№ 17450
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110129174 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. Д. и И. Б. Д. срещу
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет
отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на
взискателя, както следва: за всеки от ищците в размер на по 1/2 от следните притезания -
2696,65 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.03.2007
г. до м.01.2010 г., сумата в размер на 500,38 лева, представляваща моранторна лихва върху
главницата, както и от сумата в размер на 356,74 лева – разноски в исковото производство,
които суми са установени по силата на съдебно решение по гражданско дело 27431/2011 г.
по описа на СРС, 65 състав, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищците е образувано и се води изпълнително
дело № 20108490400388 по описа на ЧСИ А. П., което дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по частно гражданско дело 5307/2010 г. по описа на СРС, 81
състав за заплащане на следните суми, а именно: сумата в размер на 5780,46 лева - главница
за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2010 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 2175,68 лева - лихва за забава.
Поддържат, че са подали възражение по реда на чл. 423 от ГПК срещу процедурата по
връчване на заповедта за изпълнение, след влизането в сила на която е издаден
изпълнителен лист. Възражението е уважено и е проведено исково производство по реда на
чл. 415 и сл. от ГПК, което е приключило със съдебно решение по гражданско дело №
27431/2011 г. по описа на СРС, 65 състав, с което е установена дължимостта на следните
суми, а именно: сумата в размер на 2696,65 лева - главница за доставена топлинна енергия за
периода м.03.2007 г. до м.01.2010 г., както и сумата в размер на 500,38 лева - моранторна
1
лихва върху главницата, като са осъдени да заплатят и разноски в размер на 356,74 лева.
Считат, че вземането се явява погасено по давност, тъй като след образуване на
изпълнително дело е започнало проучване на имущественото състояние на ищцата, като е
направена справка от Национална база данни „Население“, справка в Агенция по
вписванията, „Имотен регистър” за притежавани от длъжника недвижими имоти, като тези
действия не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното
провеждане на изпълнението. Изпратените до ищците покани за доброволно изпълнение
обезпечават законосъобразното провеждане на изпълнителното производство също не
съставляват изпълнително действие, годно да прекъсне започналата да тече погасителна
давност. Поддържат, че след образуването на изпълнителното производство и получаването
на покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20108490400388 ищците са
подавали възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което е уважено от страна на СГС. Със
същото, по силата на разпоредбата на чл. 423, ал. 3 от ГПК, изпълнението на издадената
заповед за изпълнение се спира, като това спиране на изпълнението е докато тече исковото
производство по реда на чл. 415 от ГПК и след влизането в сила на съдебното решение по
уважен установителен иск, изпълнителното производство би могло да продължи в
зависимост от волята на. кредитора. В конкретния случай обаче, макар че част от вземането
е установено като дължимо от страна на исковия съд, за което е постановено съдебно
решение от 30.12.2011 г. ответното дружество не е поискало възобновяване на
изпълнителното производство. Сочат, че към настоящия момент са изминали повече от десет
години, в които ответното дружество не е предприело изпълнителни действия по
образуваното, срещу ищците изпълнително производство под № 20108490400388 по описа
на ЧСИ А. П. и в рамките на изпълнителното производство не е представено и влязлото в
сила съдебно решение, за да бъде коригиран размера на задължението. Направено е искане
за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като недопустим. Посочва, че в случая била приложима 5-
годишната давност. Посочва се, че давността е прекъсната през 2018 г. с депозираната молба
за образуване на изпълнително дело № 20108490400388 по описа на ЧСИ А. П., в която са
поискани от ДРУЖЕСТВО изпълнителни действия, чрез възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
Сочи, че на 12.02.2016 г. по изпълнителното дело е депозирана молба за извършване на
изпълнителни действия от взискателя, действие което прекъсва както института на
давността, така и института на перемпцията. Поддържа, че давностният срок е прекъсван и с
всяко едно извършено от страна на ЧСИ изпълнително действие или с поисканите
изпълнителни действия от взискателя. Позовава, че и на чл. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, изменен е Държавен вестник бр. 34 от
09.04.2020 г., съгласно който от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, което се
е случило на 20.05.2020 г. - спират да текат определени - изрично посочени срокове,
включително и давностните. Претендира разноски, в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
2
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.
Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5307/2010 г. по описа на СРС.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията,
обективирани в изпълнителен лист от 24.06.2010 г. по гр.д. № 5307/2010 г. по описа на СРС,
81 състав.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на
принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването
на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.
Според даденото в ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на
ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо
изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018
год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год.
поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.
10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са
приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г.
по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС.
Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесното съдебно решение по отношение на длъжника е започнала да
тече нова петгодишна давност за всички вземания. Искане на взискателя за предприемане на
определен изпълнителен способ срещу патримониума на длъжника прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител е предприел действия във връзка с
реализацията му - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК.
3
От приложения по делото препис на изпълнително дело № 20108490400388 по описа
на ЧСИ А. П., което дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно
гражданско дело 5307/2010 г. по описа на СРС, 81 състав, се установява, че не са поискани от
взискателя, респективно извършени изпълнителни действия от съдебния изпълнител срещу
имуществото на длъжниците. От което следва извода, че до 26.06.2015 г. погасителна
давност не тече, арг. от ППВС № 3/1980 г. вр. Тълкувателно решение № 3/2023 г. по
тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, а след тази дата същата не е била прекъсвана, поради
което към момента на предявяването на исковата молба - 21.05.2024 г. е изминал
предвидения от закона пет годишен срок. Следователно исковете с правна квалификация чл.
439 ГПК са изцяло основателни. От анализа на приложения от ЧСИ А. П. препис на
изпълнително дело № 20108490400388 не се установява взискателя да е сезирал съдебния
изпълнител за предприемането на изпълнителни действия с молба от 2018 г., както се твърди
в отговора на исковата молба.
С оглед изложеното и след съвкупна преценка на целия събран доказателствен
материал, настоящият състав на съда приема, че правото на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 24.06.2010 г. по
гр.д. № 5307/2010 г. по описа на СРС, 81 състав, е погасено по давност. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 712,15 лева, от които 142,15 лева – д.т. и 570 лева – адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. Д., ЕГН ********** и И. Б.
Д., **********, че не дължат на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, заплащане на следните
суми, а именно за всеки от ищците по ½ от следните притезания - 2696,65 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.03.2007 г. до м.01.2010
г., сумата в размер на 500,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, както
и от сумата в размер на 356,74 лева – разноски в исковото производство, които суми са
установени по силата на съдебно решение по гражданско дело 27431/2011 г. по описа на
СРС, 65 състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПКДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да заплати
на М. П. Д., ЕГН ********** и И. Б. Д., **********, сумата от 712,15 лева, представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5