№ 247
гр. В., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320100798 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, чрез
адв. В. Г. против В. Н. К. от гр. В., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл.
342 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответницата по силата на сключен договор за мобилен номер +359********* от
25.06.2019 г. и договор за мобилен номер +359********* от 16.12.2019 г. и договор за лизинг
от 16.12.2019 г. за сумата в общ размер от 660.28 лева, от които:
I. 144.42 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/05.10.2020
г., **********/05.11.2020 г., **********/05.12.2020 г., за периода от 05.09.2020 г. до
04.12.2020 г.
II. 191.88 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.12.2019 г.
III. 323.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от
които:
203.98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
16.12.2019 г. за мобилен номер +359********* и
120.00 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
25.06.2019 г. за мобилен номер +359*********, ведно със законната лихва върху
общодължимата сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.07.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Поддържа се, че дължимите суми не са платени от ответницата.
1
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца исковите суми, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответницата редовно уведомена, чрез назначен особен представител, не е подала
отговор на исковата молба в законния едномесечен срок. Отговор е подаден след срока по
чл. 131 от ГПК, като са направени възражения от процесуалния представител на ответницата
за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП по отношение
на запознаването на ответницата с ОУ и шрифта на същите.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1567/2022 г. по
описа на Районен съд – В..
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 25.06.2019 г., от който е видно, че ответницата е сключила
договор с ищеца за абонаментен план Интернет за дома 17.99 лева с промоционална цена
13.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Със сключване на договора
ответницата е получила и устройство рутер марка HUAWEI модел B315 LTE CAT4 150Mbps.
Уговорено е, че при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите Общи условия, потребителят е длъжен да върне предоставения му за
ползване WiFi рутер. В случай, че потребителят не върне рутера или рутерът е напълно
повреден, то потребителят дължи неустойка в размер на 120.00 лева с ДДС.
По делото е представен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 16.12.2019 г., от който е видно, че ответницата е сключила
договор с ищеца за абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ
роуминг в зона ЕС 31.99 лева с промоционална цена 27.99 лева. Договорът е сключен за срок
от 24 месеца. Със сключване на договора ответницата е получила и мобилно устройство
MOTOROLA One Macro 64GB Blue + E6 play, като е посочено, че общата лизингова цена е
383.76 лева, стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ е 619.90 лева,
отстъпката от стандартната цена е 236.14 лева. Ответницата е сключила и договор за лизинг
от същата дата за същото мобилно устройство. Видно е от представения договор за лизинг
от същата дата е, че страните са се договорили ответницата да заплати за устройството
MOTOROLA One Macro 64GB Blue + E6 play обща лизингова цена от 367.77 лева съгласно
погасителния план, на 23 месечни вноски, всяка от които по 15.99 лева. Страните са
уговорили, че след изтичане на 23 месеца ако лизингополучателят не върне устройството е
длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 15.99 лева.
Представени са и четири броя фактури за периода от 05.09.2020 г. до 04.01.2021 г. с
начислени дължими суми по договорите.
От приложеното ч.гр.д. № 1567/2022 г. по описа на РС – В., е видно, че съдът е издал
2
заповед № 674 от 26.07.2022 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ размер на
660.28 лева, от които:
I. 144.42 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/05.10.2020
г., **********/05.11.2020 г. и **********/05.12.2020 г., за периода от 05.09.2020 г. до
04.12.2020 г.
II. 191.88 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.12.2019 г.
III. 323.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от
които:
203.98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
16.12.2019 г. за мобилен номер +359********* и
120.00 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
25.06.2019 г. за мобилен номер +359*********,
Ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: по договор за
мобилен номер +359********* от 25.06.2019 г. и по договор за мобилен номер +359*********
от 16.12.2019 г. и договор за лизинг от 16.12.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответницата от
25.06.2019 г. и от 16.12.2019 г.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответницата мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответницата не са ангажирани.
По договора за лизинг.
От представения договор за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучател за временно възмездно
ползване мобилно устройство MOTOROLA One Macro 64GB Blue + E6 play. В договора е
уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се също, че страните са
3
уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като
подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и
след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за
ползвани мобилни услуги. В противен случай устройството подлежи на връщане в срок от
един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може
да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответницата не е изпълнила задълженията си
да заплати дължимите се лизингови вноски по договора за лизинг. Не се установи договора
да е прекратен, нито пък ответницата да е върнала даденото на лизинг мобилно устройство
MOTOROLA One Macro 64GB Blue + E6 play. Поради това, същата ще следва да заплати на
ищцовото дружество дължимите се вноски.
По отношение на претендираната неустойка.
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението
си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси. Със сключване
на договора за мобилни услуги от 25.06.2019 г. ответницата е получила и устройство рутер
марка HUAWEI модел B315 LTE CAT4 150Mbps. Уговорено е в договора, че при
прекратяване на същия по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, потребителят е длъжен да върне предоставения му за ползване
WiFi рутер. В случай, че потребителят не върне рутера или рутерът е напълно повреден, то
потребителят дължи неустойка в размер на 120.00 лева с ДДС.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответницата да
заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда
правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Видно от посоченото в
договора за мобилни услуги от 16.12.2019 г., е че при прекратяване на договора по вина на
потребителя преди изтичане на срока му, същият дължи на оператора неустойка в размер не
4
повече от трикратния размер на месечните абонаменти. При изчисляване на неустойката се
взема месечният абонамент, който е най-високият според условията на плана. Посочено е
също, че в случаите, в които е предоставено устройство на промоционална цена,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството /в брой без
абонамент/, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от потребителя при предоставянето му/ в брой или съответно общата лизингова
цена по договора за лизинг/ , каквато съответства на оставащия срок на договора.
В случая, дължимата неустойка по договор за мобилни услуги от 16.12.2019 г. следва
да се изчисли на база на три месечни абонаментни такси при стандартна такса по договорен
абонамент от 16.12.2019 г. без ДДС или 26.66 лева по 3 възлиза на сумата от 79.98 лева.
Съгласно договореното, неустойката следва да се изчисли и върху разликата за ползваното
мобилно устройство MOTOROLA One Macro 64GB Blue + E6 play, която възлиза на сумата
от 104.05 лева. Неустойка следва да се изчисли и за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 25.06.2019 г. във фиксиран размер на 120.00 лева, тъй като не се установи
ответницата да е върнала предоставения й с договора WiFi рутер. С оглед гореизложеното
общо дължимата неустойка е в размер на 304.03 лева, до който размер исковата претенция
ще следва да се уважи. Над тази сума до претендираната такава претенцията следва да се
отхвърли, тъй като ищецът начислява неустойка за предоставени на абоната отстъпки до
оставащия край на срока на договора, което е недопустимо.
Възражението на процесуалния представител на ответницата за наличие на
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП по отношение на
запознаването на ответницата с ОУ и шрифта на същите, е неоснователно. Видно е от
представената по делото декларация - съгласие, че при сключване на договор за мобилни
услуги от 25.06.2019 г. на ответницата са връчени ОУ на оператора, такива са връчени и на
16.12.2019 г. при сключване на договора за мобилни услуги, което е в съответствие с
разпоредбата на чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, съгласно която при сключване на договор при
общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се
удостоверява с неговия подпис. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, на която се
позовава особения представител визира неравноправна клауза, която налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора. Процесуалният представител не изясни с кои точно клаузи не е имала
възможност да се запознае ответницата.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
размер на 24.24 лева за платена държавна такса, за особен представител в размер на 387.91
лева и 465.50 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 198.80 лева.
5
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:
***************, BIC:CITIBGSF.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В., ул. П. № 20, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК
********* сумата от 144.42 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/05.10.2020 г., **********/05.11.2020 г. и **********/05.12.2020 г., за периода от
05.09.2020 г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението по издадена Заповед №
674 от 26.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1567/2022 г. по описа на РС – В..
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В., ул. П. № 20, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК
********* сумата в общ размер от 191.88 лева – незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 16.12.2019 г. за мобилно устройство MOTOROLA One Macro 64GB Blue + E6
play, представляваща 11 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец
01.2021 г. до месец 11.2021 г. съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 15.99 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението по издадена Заповед № № 674 от 26.07.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1567/2022 г. по описа на РС – В..
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В., ул. П. № 20, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК
********* сумата от 304.03 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, като исковата претенция до сумата от 323.98 лева – ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна.
ОСЪЖДА В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. П. № 20 да заплати на
6
„Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”,
ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски в исковото
производство в общ размер от 877.65 лева и разноски по заповедното производство в общ
размер от 198.80 лева.
Банковата сметка на ищеца е: IBAN: ***************, BIC:CITIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7