Протокол по дело №146/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 119
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20253000500146
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 119
гр. Варна, 22.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20253000500146 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:46 часа се явиха:
Въззивницата Т. Д. И., редовно призована чрез особения представител,
се явява лично и с адвокат З. С. - особен представител.
Въззиваемата М. А. Ф., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат М. Т. от АК-Варна, редовно упълномощена от преди.

АДВ. С.: Моля да дадете ход.

АДВ. Т.: Да се даде ход.

СЪДЪТ като взе предвид, че не са налице процесуални пречки по хода
на делото
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните да изразят становище по изготвения проекто-доклад, обективиран в
определение от РЗ № 213/01.04.2025 г.

АДВ. С.: Нямам възражения по изготвения проекто-доклад.

АДВ. Т.: Нямам възражения по изготвения проекто-доклад.

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително
заседание № 213/01.04.2025 г.:
1
Производството по в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. Д. И., подадена чрез адв.
З.С., против решение № 260030/20.12.2024 г., постановено гр.д. № 2298/2018 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от
нея срещу М. А. Ф. искове по чл. 45 ЗЗД: за заплащане на сумата от 37 353
лева, представляваща обезщетение на причинени й имуществени вреди
поради неосъществено законно строителство на ап.6 с площ 93.13кв.м., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно
изплащане на главницата; за заплащане на сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания и оставане без работа и доходи в периода от
16.03.2013 год. до 16.03.2018 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата; и е
осъдена да заплати на М. А. Ф. сумата от 5000 лева - възнаграждение за
адвокатска защита.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е
неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като е
молила за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на
разноските. Изложила е оплаквания, че окръжният съд: подменил обективните
факти по делото, интерпретирал едностранчиво по-голямата част от тях, други
- изобщо не обсъдил, както и част от събраните по делото доказателства, като
обсъдил повърхностно и едностранчиво показанията на свидетеля З. М. и не
ги е възприел в техния действителен смисъл, а показанията на свидетелката Г.
И. изобщо не обсъдил; обсъдил повърхностно, избирателно и лаконично
заключението на вещото лице по назначената СОцЕ, като не кредитирал в
действителния им смисъл изводите на експерта; вследствие неправилна
оценка на доказателствата достигнал до погрешни фактически, а от там – и до
погрешни правни изводи; постановил лаконично решение, като единствено
рамкирал правния спор, като изложил избирателно, декларативно и сбито част
от мотивировка, което граничело с липса на мотиви; не обсъдил какво е било
състоянието на обектите й в периода 16.03.201З г. - 16.03.2018г. и дали тогава е
могла да ги продава, дали са били годни за ползване, какво е било и
състоянието на сградата. Изразила е несъгласие с изводите на окръжния съд,
че: търпимият строеж можел да бъде продаден и че ищцата не е изгубила
възможността да получи цената на строителните си обекти в сградата; че
понеже ЕТ „Мари 92-М. Р.” бил продал на М. Ф. и останалите купувачи
учреденото му право на строеж, това било индиция, че нямал намерение да
построи сградата, при липса на доказателства по делото М. Р. да е отказал да
построи сградата. Сочила е, че съдът признал въз основа на заключението в
съдебно- оценителната експертиза неосъщественото годно строителство на
апартамент № 6 по установените пазарни оценки на обектите й към датата на
издаденото удостоверение за търпимост, но в противоречие с така
установеното извел погрешен извод, че ищцата не била претърпяла
2
имуществени вреди. Изложила е подробни съображения за наличие на
елементите от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и за отговорността на
ответницата за обезщетяване на имуществените й вреди. Навела е още и
оплаквания, че във връзка с иска за неимуществени вреди окръжният съд не
отчел факта, че ответницата М. Ф. е автор на молбата до ВРП за
принудителното й настаняване за лечение по ЗЗдр, че сигналът за
принудително лечение не е бил продиктуван от грижа и от желание да се
помогне на ищцата Т. И., нито е изхождал от лице с впечатления за живота й
или пък пострадало от конкретно нейно деликтно действие лице, а напротив с
молбата ответницата преследвала превратна на присъщата й цел и е
осъществила деликт. Окръжният съд не отчел също, че водените от
ответницата срещу ищцата множество /13 на брой/ административни дела,
свързани с незаконното строителство, както и граждански дела- с правно
основание чл.61 от ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, са били
водени умишлено от ответницата, с цел да й се причини вреда - психически
тормоз и финансов натиск, като по този начин ответницата е злоупотребявала
с материалните си и процесуални права и е осъществила деликт.
Въззиваемата, чрез адв. М.Т., е подала писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за
неоснователност на оплакванията и с такива за правилността на обжалваното
решение, е молила за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноските.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за нея решение на първата инстанция, редовна е и
допустима.
Страните не са заявили искания за събиране на нови доказателства и не
са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

АДВ. С.: Поддържам подадената въззивна жалба по изложените в нея
подробни съображения. Оспорвам доводите в подадения отговор.

АДВ. Т.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.

ВЪЗЗИВНИЦАТА: След постановяване на решението намерих на
вратата на сградата покана за Общо събрание съгласно чл. 13 от ЗУЕС за
11.03.2025 г., която представям и моля да приемете. Същата доказва, че те
признават, че сградата няма електрификация.

АДВ. Т.: Не съм запозната с тази покана, знам, че е провеждано Общо
събрание, не знам при какъв дневен ред се е провело. Сградата е
електрифицирана, няма открити индивидуални партиди за ток и вода. В тази
връзка, Т. И. оспорва ли, че се ползват обекти в сградата и се живее, като не е
електрифицирана сградата.

3
ВЪЗЗИВНИЦАТА: Не съм видяла някой да живее в сградата. Оспорвам
някой да живее в сградата, не съм видяла.

АДВ. Т.: Считам същата за неотносима.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като ново писмено доказателство по делото
представената от въззивницата в днешно съдебно заседание покана за Общо
събрание съгласно чл. 13 от ЗУЕС на 11.03.2025 г.

АДВ. С.: Нямам други искания.

АДВ. Т.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
списък на разноски.

АДВ. С.: Правим възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение.

ВЪЗЗИВНИЦАТА: Оспорвам и подписа на М. Ф.. Считам, че следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер по
Наредбата. Наясно съм с цялата преписка, с труда, с явяванията на адвокат Т.,
с липсата й на писмени бележки - не съм сигурна, извинявам се. Тук е
минимален трудът.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от въззиваемата страна списък
на разноските и договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, от името на Т. И., която
представлявам, Ви моля да уважите въззивната жалба по изложените в нея
подробни съображения, които моля да възприемете при постановяване на
Вашето решение. Наблягам основно, няма да преповтарям подробно, но
решението, освен че е неправилно от юридическа гледна точка, то страда и от
4
процесуални пороци, които съм посочила, тъй като в размер с процесуалните
правила, специално при обсъждане на претенцията за неимуществени вреди
съдът изобщо не се е позовал и не е коментирал дори и думичка от
показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. И., с чиито показания се
доказаха именно неимуществените вреди. Все едно тази свидетелка не е била
разпитвана и не е съществувала по делото. Други доказателства, с които да се
опровергават нейните показания нямаше ангажирани, включително въпреки
дадената на ответната страна възможност да ангажира гласни доказателства,
тя не ангажира такива до края на производството. Отделно от това
назначените основно и допълнително заключение на съдебно-оценителната
експертиза, които считам, че доказаха имуществените вреди много точно и
много подробно, изобщо заключението не е възприето в неговия действителен
смисъл, видно от мотивите на решението. Посочила съм - решението е твърде
лаконично, посочени са и са коментирани избирателно доказателства, голяма
част от доказателствата, които наистина са обемни, но изобщо не са
коментирани, което също считам за процесуално нарушение и в резултат на
това е постановен един неправилен съдебен акт. Моля Ви да отмените
решението с всички произхождащи последици.

ВЪЗЗИВНИЦАТА: По същество, доколкото разбирам когато четох
решението на Окръжния съд, той се позовава, че има издадено удостоверение
за търпимост на сградата. В практиката с гражданите това не е легитимен
документ, с който може да се купи каквото и да е в тази сграда. Лично
установено от мен в последните 2 месеца, тъй като съм обявила гаража за
продажба, обаждаха ми се над 40 човека, около 20 човека идваха да гледат на
място, за тях специално гаражът, а и другите ми обекти са на същото
състояние, не може да се ползва, защото никой не живее в 19-ти век без
прекарани ток и вода. Хората питат за акт 15, акт 16, за партиди за ток и вода,
за битов ток, и дори ми казват „Какво е това удостоверение за търпимост.“
Има такива, които са се съветвали с адвокати, като адвокатите са ги
посъветвали изобщо да не купуват сграда с удостоверение за търпимост,
защото можело евентуално в някакъв бъдещ момент да бъде съборена. Друго,
което искам да кажа е, че делото е заведено като насрещен иск по мой иск на
М. Ф., по иск на М. Ф. срещу мен на 16.03.2018 г. в Районен съд, след това е
препратено в Окръжен съд като датата на образуването в Окръжния съд е
малко по-късна. Районният съд кога ще изпрати делото няма как да знам,
прекрати го там, тъй като не било в компетентността на Районен съд поради
цената на иска. Именно заради датата, научих, че датата има значение за
образуване на делото за неимуществените вреди, затова го уточняваме на
съда. Делото виждате, че е много обемно, просто се опитвам да съдействам.
Удостоверението за търпимост за съжаление гражданите не го признават, дори
един брокер дойде с един от купувачите, хората са учудени как може да има
сграда, от Район „Одесос“ устно ми отговориха, защото пусках едни искания,
още не са ми отговорили, защото и тяхната преписка там е обемна, че за
5
сградата няма одобрени проекти за електрическа и за ВиК - инсталация, какво
ще ми отговорят писмено, предполагам че ще е идентично, само предполагам.
По Наредбата на ДКЕВР, за да може сградата да се включи, да се изгради
вътрешно електромерно табло с електромери за всеки един обект по
Наредбата на ДКЕВР, трябва да има одобрени проекти - архитектурен и за
частта ел. инсталациите, и да има издадено разрешение за строеж, т.е сградата
да е законна. Те нямат практика да включват за ползване на битов ток и вода
сгради, които са незаконни. А настоящата сграда е незаконна, с издаден отказ
за узаконяване от 2012 г., потвърден със съдебно решение на
Административен съд - Варна като изцяло вината, за да не бъде узаконена
сградата е на ответната страна, която отказа да подпише нотариално заверен
договор по чл. 181, ал. 1 ЗУТ, който е необходимо условие за узаконяване на
сградата, това е цитирано и в решението на Административен съд - Варна по
дело № 1406/2014 г. като пречка отказът за узаконяване да отпадне и сградата
да може да се узакони.

АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на първата инстанция като
правилно и законосъобразно, и присъдите разноските в пълния им размер. По
отношение на съображенията, подробно съм изложила доводи в отговора,
които няма да повтарям в съдебно заседание, които моля да имате предвид,
както и писмените бележки, които са представени пред първата инстанция.
Представеното ново доказателство няма никакво отношение към
предмета на спора, нито доказва, че сградата не е електрифицирана.
Въззивницата в настоящото производство много добре знае, че сградата се
обитава в някои от обектите, които са довършени от етажните собственици и
че това е събрание за откриване на индивидуални партиди, а не за
електрификация на сградата. Въззивницата също така много добре знае, че
още преди да се издаде заповедта през 2002 г., с която е спряно
строителството на сградата след завършването в груб строеж през 2000 г., в
сградата са обитавани апартамент от Ив. Г. и са обитавани офисите от
семейство Г. - П. и Н. Г., т.е сградата е била водоснабдена и електрифицирана,
и няма как тези обекти да се ползват в сградата. От 2002 г., когато сградата е
запечатана до 2019 г., когато приключиха споровете, в резултат единствено на
активните действия на въззивницата да не бъде довършена сградата и да не
могат останалите етажни собственици да ползват обектите си в сградата, тя не
се е ползвала, но е имало ток и вода. Това, че в нейните обекти има само
водомер, не знам дали има електромер за нейните обекти, това си е неин
проблем, защото тя няма никакви договори и това многократно е установено
по делото от безбройните й заявления, че тя няма договори с купувачите в
сградата на самостоятелни обекти, те нямат задължения да довършват
нейните обекти. С изграждане на сградата в груб строеж през април 2000 г. тя
става собственик на незавършени обекти, сградата е търпима, може да бъде
предмет на разпоредителни сделки.
Въззивницата много добре знае, че на публична продан за задължения
на друг първоначален собственик на сградата е продаден един от гаражите.
6
Всеки от обектите има идентификатори, при търпимост на сградата и при
самостоятелни идентификатори сградата може да бъде завършена. Даже
данъчната администрация при Община Варна счита, че трябва да бъдат
платени данъци за 5 години назад от всеки от собствениците. Няма никакъв
проблем да бъдат извършени сделки, поради което съдът правилно е приел, че
от 2014 г., когато е издадено удостоверение за търпимост могат да се
извършват разпоредителни сделки и ищцата не търпи щети. Това, че съдът не
е разгледал и не е обсъдил подробно заключението на вещото лице по
оценителната експертиза, както заявява особеният представител на
въззивницата няма значение за спора, ако съдът е приел, че претенциите са
неоснователни. Въпросът за размера на тези претенции ще се разглежда от
съда само и доколкото е установено, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на доверителката ми, а в случая съдът е приел, че
не са налице предпоставките за ангажиране на имуществената й отговорност.
Изтъкваните неколкократно показания на свидетелката Г. И., ами напротив те
трябва да бъдат подкрепени, тъй като свидетелката е сестра на въззивницата и
нейните показания съгласно ГПК трябва да бъдат подкрепени от останалите
доказателства по делото. Такива други доказателства, които да установяват
претърпени от ищцата (въззивница в настоящото производство) щети не се
доказаха. Няма как съдът да разглежда инцидентно и да кредитира
показанията на сестрата, която е заинтересована с оглед изхода от делото.
По отношение на размера на възнаграждението, съгласно исковите
претенции в общ размер над 67 000 лв., адвокатският хонорар следва да бъде в
размер над 6 000 лв., т.е аз съм посочила половината от размера, който следва
да бъде за въззивна инстанция. В първата инстанция, въпреки многобройните
заседание, които се проведоха, многобройните отлагания, неоснователни
искания за доказателства, т.е бавенето на процеса беше единствено по вина на
въззивницата, която непрекъснато поставяше нови и нови доказателствени
искания пред съда и съответно съдът ги допусна, доколко относими или не
съдът ги допусна. В крайна сметка за първата инстанция хонорарът ми не е
бил както би трябвало да е в минимален размер, това не е основание обаче да
не се присъди размер за въззивната инстанция в поискания от мен размер, с
оглед на това моля да се произнесете и да имате предвид писмените ми
бележки.

АДВ. С. (реплика): Изобщо не е вярно това, което колегата посочи
относно данъчното облагане за 5 години назад, сега не мога точно да цитирам
думите й. Категорично заявявам, че лично съм подала молба до данъчната
администрация преди няколко години, от името на другия съсобственик на
земята, който е роднина на ищцата, П. М., който беше обложен с данъци за
обекта. Дойде Комисия от данъчната администрация, установи, че обектите са
незавършени и за 5 години назад данъците отпаднаха, т.е не се облага обекта
на П. М., което рефлектира и по обектите на останалите. Нямаме завършен
обект, който да е обект на данъчно облагане, категорична съм. Отделно от
7
това мисля, че съдът не трябва да борави с хипотези и вероятности какво би
могло да се продаде и дали би могло да се продаде хипотетично с
удостоверение за търпимост. А тук сме изправени пред казус за реално
настъпили вреди в един конкретен период, дали действително са настъпили за
ищцата или не са настъпили. Какво можело хипотетично бих казала пък, че
никой здравомислещ човек няма да купи имот с удостоверение за търпимост,
което се и случва напрактика, но не е това същността на делото. Същността е
тя претърпяла ли е в този период имуществени вреди и аз считам, че е
претърпяла. Отделно за неимуществените вреди не съм съгласна, че
показанията на Г. И. трябвало да бъдат подкрепени, това било по ГПК с други
доказателства, а те са и подкрепени между другото с писмени доказателства,
имаме постановление на Районна прокуратура.

ВЪЗЗИВНИЦАТА (реплика): В допълнение на изложеното от адвокат
С. точно заради жалбите до данъчната администрация, че сградата е не само
незавършена, тя е негодна за обитаване, партидата на сградата беше закрита
служебно, като самата заповед за закриване служебно на партидата на
сградата съм я приложила и тя е налична по делото. Отделно във връзка с
хипотезите на адвокат Т., тя самата отказа да купи гаража, тъй като в момента
е образувано изпълнително дело срещу мен от нея, тя е взискателят. Едно от
предложенията ми до частния съдебен изпълнител беше адвокат Т. да купи по
пазарни цени гаража и тя отказа.

АДВ. Т. (дуплика): Понеже се казаха много лъжи в залата, искам да
кажа, че няма предложение, има образувано изпълнително дело за хонорари,
които съм дала като безплатна адвокатска консултация и услуга към лице,
което е социално зле, затова разноските са присъдени като адвокатски
хонорари за мен и аз действително съм взискател по това изпълнително
производство. Нямам отправено предложение за закупуване по пазарни цени,
това е абсолютно невярно, не е достигнало до мен, пък и да е достигнало не
искам гаража. Освен това тази партида беше открита по искане на Т. И. за
всички собственици, беше закрита в резултат на моите усилия през 2019 г.,
закрихме партидите за 5 г. назад, които бяха с начислени данъци. В момента
действително от миналата година по актове за установяване на данъчни
задължения моите клиенти дължат данъци за 5 г. назад. Това, че тя не си е
поискала, защото има изменение от 2019 г. на нормата на Закона, която казва
„независимо дали се ползва сградата или не се ползва данъци се дължат и се
взема предвид срокът от издаване удостоверението за търпимост“, така че
нека да се справи с правната норма.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе в законоустановения срок.

Съдебното заседание приключи в 10:09 часа.
8

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9