Р Е
Ш Е Н
И Е
№228
гр. Русе, 01.07.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
в открито съдебно заседание на 19 юни две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.д. №247 описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД „Гранична полиция“ – МВР против решението на Русенския районен съд по
гр.д.№ 6424/2019 г., в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца сумата 1498,39лв,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
24.10.2016г.-23.10.2019г., мораторна лихва върху тази
главница в размер на 193,59лв. и сумата 112,80лв. представляваща равностойността
на неполучени ободряващи напитки за периода от 24.10.2016г.-23.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 24.10.2019г. до окончателното им
изплащане, както и разноските по делото.
Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което
да отхвърли изцяло предявените искове и да му заплати направените по делото
разноски за двете инстанции.
Въззиваемият Й.П.Д.,*** оспорва
основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, обжалваното решение да
се потвърди и да му се присъдят разноските за въззивното
производство.
Въззивният съд счита
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна, в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя
е частично основателна.
По делото няма спор, че за
периода от 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност *******.
Не се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР и
че отношенията между страните следва да се уредят съобразно този закон съгласно
чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано. За процесния период Д. е работил на 12 часови смени съгласно
утвърдени 3-месечни графици. От констативно-съобразителната част на приетата
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че съгласно графиците служителят е положил общо 1504 часа
нощен труд, който е заплатен съобразно
нормативната уредба. На същият са изцяло заплатени положените часове нощен труд,
но без да е извършвано преобразуване на нощния към дневния труд. След
преобразуване на положения нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143 се
получава положен извънреден труд от 215,072часа, който не е заплатен от
работодателя. От заключението на експертизата се установява, че размерът на
възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1498,39 лв., а мораторната лихва за забавеното му плащане е в размер на 193,59лв.
За същия период съгласно ЗМВР, Наредба
№8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на
служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не са му предоставяни.
Равностойността на ободряващи напитки
възлиза на 112,80лв.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е уважил предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
в размер на 1498,39лв. по съображения, че за този период в действащите Наредба
№8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, издадени въз основа на законова делегация, липсва правна
норма, регламентираща преобразуването на положения нощен труд с коефициент,
прието е, че е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно
следва да намери приложение нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният
иск, основан на тази правна норма в размер, установен с приетата по делото
експертиза.Районният съд е уважил и претенцията за заплащане на левовата
равностойност на непредоставените ободряващи напитки в размер на 112,80лв.,
като е посочил, че работодателят не е
изпълнил основно задължение / за предоставяне на напитки в натура/ и при
неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира паричната
равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена натурална престация.
Въззивният съд намира, че
обжалваното решението в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преобразуване на нощния към дневния труд
по правилата на чл.9 от НСОРЗ, и за дължимата лихва за забава при изплащането
му, е правилно.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в системата на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, в това число и възнаграждението за положен извънреден труд,
регламентирано в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство и др. се определят по силата на законова делегация на основание
чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. За процесния
период в действащите Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба №
81213-776 от 29.07.2016 год. липсва норма, аналогична на нормата на чл.31,ал.2
на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова
регламентация районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно
да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2
НСОРЗ. Противното разрешение би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
и решение № 311 от 8.11.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от
системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По отношение на размера на иска, съдът
е съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд,
положени от служителя в процесния период и дължимото
му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице и чл.187, ал.3 във вр. с чл.187, ал.5, и ал.6 ЗМВР. По тези съображения съдът
счита решението в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението е
неправилно в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на парична
равностойност на непредоставени на служителя ободряващи напитки.Въззивният съд намира, че искът по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР
за заплащане равностойността на непредоставени ободряващи напитки, е
неоснователен.Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР сочи, че за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигуряват ободряващи напитки като редът и
условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. За процесния период е
действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда
за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер
на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд
през нощта от 22,00 до 06,00 ч., издадена на основание чл.181, ал.5 във връзка
с ал.3 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че служителят е полагал труд и през
нощта, поради което същият е имал право на тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му предоставени. Задължението на
работодателя е да престира
в натура, като в чл.10 от Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е посочено, че
неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари. Предвид
специалната правна норма, изключващо паричната компенсация на непредоставените
ободряващи напитки, искът се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази
част решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което искът като неоснователен се отхвърли.
С оглед изхода
на спора ответникът дължи на ищеца за първоинстанционното производство 508лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на Русенския районен съд – 109,98лв.д.т.
и 277,56лв. за назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, поради
което решението на районния съд в частта, с която той е осъден да заплати разноски
и държавна такса над посочените размери следва да се отмени. За въззивното производство той дължи на ищеца 400лв. адв. възнаграждение, а в негова полза следва да се присъди
5лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения
Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №232
от 17.02.2020 г на Русенския районен съд по гр. д. № 6424/2019 г. по описа на Районен
съд Русе в частта, с която Главна
дирекция „Гранична полиция“- МВР-София е осъдена да заплати на Й.П.Д. с ЕГН**********
***, сумата от 112,80лв., представляваща паричната равностойност на
неполучените ободряващи напитки за периода 24.10.2016г.-23.10.2019г., както и в
частта, с която тя е осъдена да му заплати разноски за адв. възнаграждение
над сумата 508лв. до 538,84лв., а по сметка на Русенския районен съд – д.т. върху
уважените искове над сумата 109,94лв. и разноски за икономическата експертиза
над сумата 277,56лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.П.Д.
с ЕГН********** ***, против
Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР за заплащане на
сумата 112,80лв., представляваща
паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки за периода
24.10.2016г.-23.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР-София е осъдена да заплати
на Й.П.Д. сумата 1498,39лв,
представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода
24.10.2016г.-23.10.2019г. и мораторна лихва върху тази
главница в размер на 193,59лв., разноски за адв. възнаграждение в размер на 508лв., а по сметка на Русенския
районен съд – д.т. върху уважените
искове в размер на
109,94лв. и разноски за икономическата експертиза в размер на
277,56лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР-София е осъдена да заплати
на Й.П.Д. с ЕГН********** ***, сумата 400лв. адв. възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Й.П.Д.
с ЕГН********** *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР-София сумите 5лв. разноски и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :