№ 409
гр. Стара Загора, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на Т. Д. Т. от гр. С., действащ чрез адв.
А.А., срещу разпореждане № 308/20.01.2022 г., постановено по гр.д. №
3408/2020 г. на Районен съд-Стара Загора, с което е разпоредено издаването
на изпълнителен лист в полза на В.П.И. за присъдените й с
първоинстанционното решение разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и претендира неговата отмяна, като излага съображения,
че не е налице влязъл в сила съдебен акт за разноските, който да подлежи на
принудително изпълнение.
В законоустановения срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна В.П.И., действаща чрез адв. Р.С., с който частната жалба
се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на
обжалваното разпореждане.
След като обсъди твърденията на страните и материалите по
делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 114/26.05.2021 г. по гр.д.№ 3408/2020 г. по описа на
Районен съд –Стара Загора е бил отхвърлен като неоснователен главния иск
на В.П.И. срещу Т. Д. Т. по чл.240, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от
4457,94 лв. главница, дължима по неформален договор за заем, ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане; на основание чл.59 от ЗЗД Т. Д. Т. е бил осъден
да заплати на В.П.И. сумата от 703, 04 лв., представляващи преводи на „Т.Б.“
ЕАД за задължения на ответника, ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на исковата молба – 01.09.2020 г. до окончателното й
1
изплащане, като искът е бил отхвърлен за разликата от 6,50 лв. до пълния му
предявен размер от 709,54 лв.; на основание чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД Т. Д. Т.
е бил осъден да заплати на В.П.И. сумата от 2973 лв., представляваща
направени от ищцата банкови преводи по сметката на ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 01.09.2020 г. до окончателното
й изплащане, като искът е бил отхвърлен за разликата от 17 лв. до пълния му
предявен размер от 2990 лв.; на основание чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД Т. Д. Т. е
бил осъден да заплати на В.П.И. сумата от 746 лв., представляваща направени
от ищцата преводи по кредитната карта на ответника, ведно със законната
лихва върху нея от датата на исковата молба - 01.09.2020 г. до окончателното
й изплащане, като искът е бил отхвърлен за разликата от 12,40 лв. до пълния
му предявен размер от 758, 40 лв.; на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. Д. Т. е
бил осъден да заплати на В.П.И. сумата от 970,45 лв. – разноски, а на
основание чл.78, ал.3 от ГПК В.П.И. е била осъдена да заплати на Т. Д. Т.
сумата от 1,65 лв. – разноски.
Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба
от Т. Д. Т. в осъдителната му спрямо него част.
С решение № 157/18.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1561/2021 г. на Окръжен съд
–Стара Загора решение № 114/26.05.2021 г. по гр.д.№ 3408/2020 г. по описа на
Районен съд –Стара Загора е било отменено в обжалваната му от Т. Д. Т. част,
а именно в частта му, в която Т. Д. Т. е осъден да заплати на В.П.И. на
основание чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД сумата в общ размер от 4
422,04 лв. /четири хиляди четиристотин двадесет и два лева и четири
стотинки/, от които 2 973,00 лв. / две хиляди деветстотин седемдесет и три
лева/, преведени по разплащателната му банкова сметка и 746,00 лв.
/седемстотин четиридесет и шест лева/, преведени по обслужващата
кредитната му карта банкова сметка, като получени без правно основание, и
703,04 лв. /седемстотин и три лева и четири стотинки/, заплатени от В.П.И.
задължения на Т. Д. Т. към „Т.Б.“ ЕАД, с които той неоснователно се е
обогатил без правно основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, и вместо него е постановено ново решение, с
което предявеният от В.П.И. срещу Т. Д. Т. иск по чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД, с
който се претендира присъждане на сумата от 4 422,04 лв. /четири хиляди
четиристотин двадесет и два лева и четири стотинки/ като дадена без
основание е отхвърлен като неоснователен.
С решение № 79/28.03.2022 г. по в.гр.д.№ 1561/2021 г. на Окръжен съд –
Стара Загора е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 157/18.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1561/2021 г. на
Окръжен съд –Стара Загора, а именно диспозитивът на решението следва да
се чете, че решение № 114/26.05.2021 г. по гр.д.№ 3408/2020 г. по описа на
Районен съд –Стара Загора се отменя в частта му, в която Т. Д. Т. е осъден да
заплати на В.П.И. на основание чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД
сумата в общ размер от 4 422,04 лв. /четири хиляди четиристотин двадесет и
2
два лева и четири стотинки/, от които 2 973,00 лв. / две хиляди деветстотин
седемдесет и три лева/, преведени по разплащателната му банкова сметка и
746,00 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева/, преведени по
обслужващата кредитната му карта банкова сметка, като получени без правно
основание, и 703,04 лв. /седемстотин и три лева и четири стотинки/,
заплатени от В.П.И. задължения на Т. Д. Т. към „Т.Б.“ ЕАД, с които той
неоснователно се е обогатил без правно основание, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -
01.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която Т. Д. Т.
е осъден да заплати на В.П.И. сумата от 970,45 лв. – разноски.
Междувременно преди поправката на очевидната фактическа грешка в
решение № 157/18.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1561/2021 г. на Окръжен съд – Стара
Загора В.П.И., чрез пълномощника си адв. Р.С., е подала молба до
първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист за сумата от
970,45 лв. – разноски по гр.д.№ 3408/2020 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, която е била уважена от съда с обжалваното разпореждане от
20.01.2022 г.
При така установените относими обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално-
легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се преценява за основателна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.404 т.1 от ГПК на принудително
изпълнение подлежат, т.е. изпълнителен лист се издава въз основа на
влезлите в сила решения и определения, въз основа на осъдителните решения
на въззивните съдилища, на съдебно - спогодителните протоколи, решенията
и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато
предварително или незабавно изпълнение.
В случая не е налице годно изпълнително основание, въз основа на
което да бъде издаден изпълнителен лист в полза на В.П.И. за сумата от
970,45 лв. – разноски по гр.д.№ 3408/2020 г. по описа на СтРС, т.к.по въззивна
жалба на Т. Д. Т. първоинстанционното решение по по гр.д.№ 3408/2020 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора е било отменено в частта му, в която е
бил частично уважен предявения от В.П.И. евентуален иск, представляващо
основание и за присъждането на разноски в нейна полза, и вместо него е било
постановено ново решение, с което този иск е бил отхвърлен.
В действителност първоначално в диспозитива на въззивното решение
изрично не е била отразена волята на съда за отмяната на
първоинстанционното решение в частта му за присъдените в полза на В.П.И.
разноски, но т.к. отговорността за разноските се предопределя от изхода по
главния спор, а той е решен с отхвърляне на предявения от нея срещу Т. Д. Т.
3
иск, то за В.П.И. не е възникнало правото на разноски, а пропускът на
въззивния съд е отстранен по реда на чл.247 от ГПК.
Ето защо частната жалба на Т. Д. Т. се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена, а обжалваното с нея разпореждане № 308/20.01.2022
г., постановено по гр.д. № 3408/2020 г. на Районен съд-Стара Загора, с което е
разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на В.П.И. за
присъдените й с първоинстанционното решение разноски следва да бъде
отменено.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278 от ГПК и чл.271,
ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 308/20.01.2022 г., постановено по гр.д. №
3408/2020 г. на Районен съд-Стара Загора.
ОБЕЗСИЛВА издадения на В.П.И., ЕГН – **********, с адрес: гр.Р.,
*** изпълнителен лист № 62/20.01.2022 г. по гр.д. № 3408/2020 г. на Районен
съд-Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4