Решение по дело №4947/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……….,               02.02.2021 година,           град София,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ^-ри брачен въззивен състав, в закрито заседание на втори февруари през 2021 година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

                                                                                     Милен Евтимов

след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 4947 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Производството по гражданско дело № 4947 по описа за 2018 г. на СГС, ГО, ІІ Брачен въззивен състав, приключило с постановяване на Решение № 2856/07.05.2020 г., преписи от което били връчени на страните.

Срещу така постановеното решение постъпила въззивна жалба, с вх. № 58075/23.06.2020 г., подадена от Е.Б.К..

След администриране на жалбата, същата, заедно с отговора на другата страна и делата, били изпратени на ВКС, като по нея било образувано дело № 2942/2020 г. по описа на ВКС. С определение № 21/25.01.2021 г., поставено по посоченото дело, ВКС приел, че по съществото си жалбата на К. има характера на молба с правно основание чл. 247 от ГПК, тъй като в мотивите на обжалваното решение имало изложени доводи за мястото на провеждането на контактите на детето с бащата, които не били възпроизведени в диспозитива на съдебното решение. Поради това, със същото определение, след като прекратил съдебното производство пред себе си, ВКС върнал делото на настоящия състав за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК.

Горните указания са задължителни за настоящият съд.

С оглед обстоятелството, че препис от жалбата, третирана като молба по чл. 247 от ГПК, вече е връчен на насрещната страна, съдът не счита за необходимо да преповтаря тези действия.

Софийски градски съд, след преценка на доказателствата по делото, съобразно приложимия закон и по свое убеждение, достигна до следните изводи:

В мотивите на постановеното по спора решение, настоящият съдебен състав е приел, че доколкото липсва съгласие на майката за пътувания на детето с бащата извън страната и при липсата на съединяване на насрещния иск на Б.Г. с иск по чл. 127а, ал. 2 от СК, липсва правна възможно контактите на детето с бащата да се осъществят на територия различна от територията на Република България. Следва да се отбележи, че константната практика на ВКС до настоящият момент сочи, че в този случай контактите между детето и неотглеждащият го родител се осъществяват по местоживеенето на детето, което в случая е в Република България. Независимо от това и за да се избегнат каквито и да е неясноти при осъществяване на режима между непълнолетната М. и нейният баща, по реда на чл. 247 от ГПК следва да се допусне поправка в диспозитива на постановеното по спора решение, като в абзац ІІ от него, след режим на лични отношения се добави пояснението „който ще се осъществява на територията на Република България“, при което този абзац ще добие следния вид : „ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, който ще се осъществява на територията на Република България, на бащата Б.Г., роден на *** г. в Република Турция, гражданин на Република Турция, с непълнолетна му дъщеря М.Б.Г., с ЕГН **********, като същият има право да вижда и взема детето, както следва :…“. Със същото решение съдът не е констатирал обаче наличието на необходимост от вземането на защитни мерки при осъществяването на тези контакти, тъй като независимо от влошените отношения и липсата на диалог между двамата родители, емоционалната връзка между непълнолетната и бащата е съхранена. Поради това, такива мерки не са определяни.

Следва да се отбележи, че пропускът да се отрази мястото на провеждане на личните контакти между детето и бащата, не се отразява върху правните и фактически изводи на съда, като е отстраним по реда на чл. 247 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2856 от 07.05.2020 г., като в абзац ІІ от него, след режим на лични отношения се добави пояснението „който ще се осъществява на територията на Република България“, при което този абзац ще добие следния вид : „ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, който ще се осъществява на територията на Република България, на бащата Б.Г., роден на *** г. в Република Турция, гражданин на Република Турция, с непълнолетна му дъщеря М.Б.Г., с ЕГН **********, като същият има право да вижда и взема детето, както следва :…“.

НАСТОЯЩЕТО Решение да се счита за неразделна част от Решение № 2856 от 07.05.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4947 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ^-ри брачен въззивен състав.

НЕЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването на преписите на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………