№ 16180
гр. С, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110124209 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. Е. Г., ЕГН **********, с
адрес в град С, ул. "Т П" бл. ...., действаща чрез адвокат И. М., против "Е М”
ЕООД, ЕИК ..., с наведени твърдения, че ищцата е длъжник по изпълнително
дело № 30 по описа за 2025 г. на ЧСИ Б, рег. № ... при КЧСИ, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 10.02.2011 г., издаден на основание влязла в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 446 от 2011 г. по описа на РС - В Т.
Длъжникът дължал главница в размер на 1 998.91 лева, 546.11 лева договорна
лихва в периода от 29.08.2008 г. до 02.02.2011 г., 474.74 лева наказателна лихва
за същия период, ведно със законната лихва от 03.02.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото - 60.40 лева държавна
такса и 276.71 лева възнаграждение за адвокат. В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че ответникът по иска е пасивно легитимиран да
отговаря, тъй като придобил вземанията по силата на договор за цесия с
първоначалния взискател по делото "ОББ" АД. Било образувано
изпълнително дело № 109 от 2011 г. по описа на ЧСИ Д Б, като на 28.03.2011 г.
по това дело бил наложен запор на вземания на длъжника. До прекратяване на
това изпълнително производство на 22.02.2024 г. други изпълнителни
действия не били предприемани, поради което погасителната давност изтекла
1
много преди образуване на изпълнително дело под № 30 от 2025 г., а именно
на 26.06.2020 г. Отправена е претенция спрямо ответника да бъде установено,
че ищецът не дължи сумите, описани в обстоятелствената част на исковата
молба, за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително производство с № 30/2025 г. по описа на ЧСИ Б, район на
действие ОС - В Т. Процесуалният представител на ищцата претендира
присъждане на разноски на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗА.
Представят се писмени доказателства и е отправено доказателствено искане за
изискване копия на изпълнителните дела, образувани по повод процесния
изпълнителен лист.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, в който се представят правни съображения, като се твърди, че до
образуване на изпълнително дело № 30 по описа за 2025 г. на ЧСИ Д Б
давността е била прекъсвана многократно, тъй като от значение било
обстоятелството, че с молбата за конституиране на "Е М" ЕООД било
възложено на съдебния изпълнител да извършва действия от името на
взискателя, като резултатът от тези действия бил без правно значение.
Претендират се разноски по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
В хода на проведеното открито съдебно заседание се явява процесуалният
представител на ищеца, който поддържа исковата молба, счита, че безспорно
от приетите писмени доказателства се установявало, че процесното вземане
било погасено по давност, като първото валидно изпълнително действие било
предприето едва през 2025 г. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
С молба от 28.03.2011 г. “ОББ” АД, ЕИК .... е инциирала образуване на
изпълнително производство № 109 от 2011 г. по описа на ЧСИ Д Б срещу
длъжника Д. Е. Г., представяйки изпълнителен лист, видно от който
последната е осъдена да заплати на кредитора сума в размер на 1 998.91 лева
просрочена главница по договор за кредит, 546.11 лева договорна лихва за
периода от август 2008 г. до февруари 2011 г., 474.74 лева - обезщетение за
забава за същия период, ведно със законна лихва от 03.02.2011 г. до
окончателното заплащане на вземането, както и разноски в производството.
2
По това производство е наложен запор на вземания по трудови
възнаграждения на длъжника през март 2011 г., извършени са редица
имуществени справки, като на 21.03.2013 г. е поискано от взискателя и опис
на движими вещи в дома на длъжника. Признава се от страните в
производството, а и се установява от приложените доказателства, че на
06.12.2013 г. между ответника и първоначалния кредитор бил сключен
договор за цесия, по силата на който последният прехвърлил вземането си,
предмет на процесния изпълнителен лист, в полза на цесионера “Е М”, който
бил конституиран като взискател по изпълнителното производство, което било
прекратено на основание 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 22.02.2024 г. С нарочна молба
от 14.02.2025 г. дружеството ответник поискало образуване на ново
изпълнително дело срещу ищцата и налагане на запори върху нейни сметки.
На 18.03.2025 г. последвало отново искане за налагане на запори на вземания
на длъжника, поради което и на 20.03.2025 г. такива били наложени върху
парични вземания на ищцата от банкова институция, както и върху трудовото
й възнаграждение.
Така единственият спорен въпрос в настоящото производство е дали на база
тези факти може да се достигне до заключението, че процесното вземане не е
принудително събираемо поради настъпил петгодишен давностен срок,
доколкото е налице влязла в сила заповед за изпълнение срещу Д. Г. - чл. 117,
ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение, като в т.10 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както
и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението
чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на
кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане,
извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия
до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени
лица. До 26.06.2015 г. обаче погасителната давност за процесните вземания не
3
е текла - Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС, като към този момент първоначалното изпълнително
производство не е било прекратено. След тази дата първото действие, което би
могло да прекъсне давностния срок, е това от 14.02.2025 г., с което взискателят
е поискал налагане на запор върху вземания на ищцата по последващо
образуваното изпълнително производство. До този момент нито е поискан,
нито пък е извършван какъвто е и да е бил изпълнителен способ за събиране
на процесните задължения, като обратно на твърденията в отговора на
исковата молба, ответникът не е възлагал и правомощия на съдебния
изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо към февруари 2025 г.
фактическият състав на погасителната давност вече е бил завършен, поради
което налагането на запори по изпълнително дело № 30 от 2025 г. е без правно
значение за обсъждания сега въпрос. В този смисъл предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на уважаване.
При този изход на спора - разноски се следва единствено в полза на ищцовата
страна, която претендира заплатена държавна такса за исковото производство
в размер на 229.96 лева. Представен е и договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че процесуалният представител на ищцата ще
осигури правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като
съдът, съобразявайки, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, не са възникнали процесуални усложнения пред представителя на
ищцовата страна, който от своя страна е изготвил искова молба, представяйки
и съответните доказателства, както и се е явил в откритото съдебно заседание,
определя възнаграждение в размер на 450 лева.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 235 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Д. Е. Г., ЕГН
**********, с адрес в град С, ул. "Т П" бл. .... не дължи в полза на "Е М”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в град С, ул. “Р П К” № 6,
следните суми, обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 446
по описа за 2011 г. на Районен съд - В Т, поради настъпил погасителен
давностен срок, а именно: главница в размер на 1 998.91 лева, 546.11 лева
договорна лихва в периода от 29.08.2008 г. до 02.02.2011 г., 474.74 лева
4
наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва от 03.02.2011 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото - 60.40
лева държавна такса и 276.71 лева възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "Е М” ЕООД, ЕИК ... да ЗАПЛАТИ
на Д. Е. Г., ЕГН ********** разноски за настоящото производство, а именно
229.96 лева (двеста двадесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляващи заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. "Е М” ЕООД, ЕИК
... да ЗАПЛАТИ на адвокат И. Т. М., с личен номер ..., адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а,
ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5