№ 252
гр. Русе, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Арх. Й.
при участието на секретаря Наталия Ив. Т.ова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Й. Административно
наказателно дело № 20234520200395 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Й. Г. против Наказателно постановление №
22-1085-003329 / 14.11.2022 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Русе, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение
по чл.140, ал.1 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца. Иска се наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно издадено.
Ответникът по делото, редовно призован, не се явява и не изпраща свой
процесуален представител, но в писмено становище, с което
административнонаказателната преписка е изпратена до съда, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено и прави възражение за
прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по случая.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима и по същество е основателна.
На 27.09.2022 г. в гр.Русе, около 17:33 часа, жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Рено“ с рег. № Р 8709 КА, когато бил спрян от органите на
МВР. При извършената проверка се установило, че от 31.08.2022 г.
1
превозното средство е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа на получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, за липса на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При тези
констатации срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие преписката
изпратена на Районна прокуратура Русе, предвид наличието на данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление от 03.11.2022 г.
прокуратурата отказала да образува досъдебно производство и върнала
материалите на наказващия орган, който от своя страна издал обжалваното
наказателно постановление.
При разглеждане на делото, съдът не констатира процесуални
нарушения в хода на проведеното административнонаказателно
производство, водещи до отмяната на наказателното постановление на това
основание.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, въвежда задължение по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В тази връзка от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото нарушение от обективна страна, тъй като е
управлявал нерегистрирано МПС.
Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП
собственикът на пътното превозно средство, чиято регистрация е прекратена
служебно, следва да бъде уведомен за това. В конкретния случай е
установено, че Г. не е уведомен за прекратяване регистрацията на процесното
превозно средство, поради което не може да се приеме знание за обективните
елементи от състава на нарушението от страна на жалбоподателя.
От изложеното се налага извода, че не е налице субективната страна от
състава на нарушението, тъй като Г. не е бил наясно, че регистрацията на
МПС, което е управлявал е служебно прекратена. За да е налице нарушение,
то следва да е извършено виновно, като в тежест на АНО е да установи по
безспорен начин поне наличието на непредпазливост. В случая вината няма
как да бъде предполагана, тъй като тя подлежи на несъмнено установяване.
Така констатираната липса на субективната страна от състава на
нарушението прави същото несъставомерно, поради което
административната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде
ангажирана, а наказателното постановление подлежи на отмяна.
При този изход на делото ОДМВР Русе, от чиято структура е
наказващия орган, следва да понесе направените от Г. разноски за адвокатско
възнаграждение. Жалбоподателят е заплатил адвокатски хонорар в размер на
600 лева и АНО е направил възражение за прекомерност. С обжалваното
наказателно постановление са му наложени две наказания – глоба и лишаване
от право да управлява МПС. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7,
2
ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнагражденията при интерес до 1000 лева, е не по-малко от
400 лева. Според разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв. Като съобрази визираните разпоредби и вида на
наложените на жалбоподателя наказания - две на брой, съдът намира, че
заплатеното възнаграждение е съобразено с нормативните изисквания и не е
прекомерно. Затова ОДМВР - Русе следва да заплати на жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-003329 / 14.11.2022
год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе.
ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на Т. Й. Г. с ЕГН: **********
направените от него разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе,
чрез Районен съд – гр.Русе в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3