№ 4753
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110211173 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 11173 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Ц. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-
4332-009080/ 26.05.2023г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с
което на П. И. Ц.,ЕГН-********** е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 3000 (три
хиляди) лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, на
основание чл. 175, ал. 1 от ЗДП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, явява се лично и с процесуален представител-адв.
Ст. С. от САК, който пледира за отмяна на НП поради липса на доказателства, свързани с
осъществяване на твърдяното нарушение. Позовава се на противоривост на показанията на
свидетлите, присъствали при съставяне на АУАН. В жалбата се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.09.2021 г. на жалбоподателя П. Ц. бил съставен АУАН от мл. автоконтрольор на
ОПП-СДВР-св. М. Г.. В акта било отразено, че на същата дата 24.09.21г. около 22:50 часа, в
гр. София, на паркинга на магазин „*** ж-лят П. Ц. управлявал лекия си автомобил марка
*** с рег. № *** като не използвал пътя /паркинга/ отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършва резки
маневри, превъртайки задвижващите колела на автомобила и се завърта около оста си като
преднамерено го изважда извън контрол. В съставения АУАН било посочено, че е съставен
въз основа на Докладна записка и данни на свидетели очевидци. В АУАН описаното
нарушение било квалифицирано по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДП. Актът бил връчен на
жалбоподателя П. Ц., който го подписал без възражения.
Въз основа на така състаневия АУАН било издадено обжалваното НП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите-
акт. М. Г., св. Д. П., св. Б. Д. и св. *** и писмените доказателста, приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
Наличната доказателствена съвкупност по еднопосочен път изяснява датата и часа на
управлението на л.а“БМВ“ с рег. № *** от водача П. Ц. на посоченото в акта и НП място-
паркинга на магазин ***, извършената спрямо водача проверка от служителите на СПС-
СДВР и последващото съставяне на АУАН от пристигналия по сигнал мл. автоконтрольор на
ОПП-СДВП.
Актосъставителят *** не дава данни за отразеното в съставения АУАН като фактически
констатации като от показанията му се установи, че не е очевидец на нарушението, а е
съставил акта въз основа на докладна записка, в която е било отразено, че водачът Пл.Ц. по
време на управлението на лекия автомобил е дрифтил, но други подробности не може да
каже. Съдът приема за обяснимо, че св. Г. не дава информация относно конкретното
поведение на водача на МПС-то, с оглед естеството и спецификата на осъществяваната от
него дейност и изминалия период от време.
От показанията на посочените като очевидци на нарушението свидетели-Б. Д. и Д. П. се
установи, че са възприели на паркинга на магазин ***“. Св. Д. описва конкретно, че се е чул
силен шум и водачът е понасял задната част на автомобила, подавал е рязко газ и е направил
кръгови движения. В показанията си св. Д.П. описва, че задната част на автомобила се е
завъртяла около осветителен стълб на паркинга като задните колела са превъртели почти на
място. Той сочи, че е отразил констатациите си в съставената докладна записка.Св. Д. П.
дава данни и че водачът се е отправил към изхода на паркинга, когато е бил спрян за
проверка. Следва да се посочи, че от двамата полицейски служители, единствено св. Д.П.
2
дава данни, че към момента, в който е възприел водача П. Ц., той се е завъртял около стълб
на паркинга и е издавал силен шум. Св.Б.Д. пък сочи декларативно, че е имало рязко
подаване на газ и превъртане на задвижващите колела на автомобила, без обече да опише
конкретните действия на водача на лекия автомобил.
Доколкото в показанията си св. П. сочи, че автомобилът се е завъртал около стълб за
осветление на паркинга, а в приложената докладна записка не е изнесъл конкретика в тази
насока, като е отразил, че е имало „превъртане на задвижващите гуми“ и се „завърта около
оста си и преднамерено го извежда извън контрол...“, съдът прие, че в контекста на
изложеното от него правдиво е отразяването в изготвената по случая докладна записка.
В хода на съдебното следствие от показанията на свидетеля очевидец-***ъдът прие за
установено, че се е намирал на паркинга на процесната дата. Св. *** дава данни, че
автомобилът на жалбопадателя е издавал силен шум по време на движението и излизането
на жалбопадателя от паркнга, но не дава данни да е извършвал резки движения и да се е
завъртал. Следва да се отбележи, че св. Хр. *** не отрича, че е близък с жалбоподателя П.
Ц., но макар и да е в близки приятелски отношения с него, той се явява пряк очевидец на
събитията като неговите показания съдът отчете като обективни и нетенденциозно
поднесени, без отклонения в съдържателен план като описва, че по време на движението е
издава силен шум.
Поради изложеното съдът намери, че механизмът на реализиране на вмененото на ж-ля
нарушение не е безспорно доказан, доколкото не бе установено от свидетелските показания,
че жалбоподателят е „дрифтил“ на паркинга на магазина. Не бяха събрани несъмнени
доказателства нито относно конкретно извършеното от водача на л.а „БМВ“ на паркинга на
магазина, нито бе установено точно с какви движения по управлението е извел автомобила
умишлено извън контрол.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК, като единни и
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното
АУАН и издаденото НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.
2, вр. 1.3.4, вр. Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. и Заповед № 8121к-13312/ 23.10.2019г. на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване
на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и изденото НП не
отговарят на законовите изисквания и не съдържат всички задължителни реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово
регламентираната в чл. 104б, т.2 от ЗДП забрана водач на МПС да използва пътищата,
3
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Жалбопадателят е санкциониран на основание
чл. 175, ал.1, пр.3 от ЗДП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва
пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В обстоятелствената част на НП АНО е пренесъл
изцяло фактическите параметри на административното обвинение, изложени в съставения
АУАН.
От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
е обосновано с констатацията, че на 24.09.21г. ж-лят П. Ц. е управлявал л.а марка *** с рег.
№ *** като не използвал пътя /паркинга/ отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари. От обективна страна е вменено, че
„извършва резки маневри, превъртайки задвижващите колела на автомобила и се завърта
около оста си като преднамерено го изважда извън контрол.“. В тежест на наказващия орган
е да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че
описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на
"използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически
и доказателствено необосновано. Събраните в хода на съдебното следствие и по адм.-
наказателната преписка доказателства са индиция, че жалбопадателят в конкретния случай е
управлявал автомобила като се е издавал силен шум, както и е завъртял задните колела на
автомобила. Описаното поведение на жалбоподателя като водач на процесния автомобил не
може да се приеме за целенасочено използване на пътя за друга цел, вкл. демонстративно
шофиране или т. нар. "дрифт",както заявява актосъставителя, не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Поради това не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДП, доколкото не се касае за умишлено използване от
жалбоподателя на пътя за демонстративно шофиране, както е посочено в АУАН и НП.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДП.
С оглед на това, съдът счита, че подадената жалба се явява основателна, поради което
атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски
предвид основателността на подадената жалба. Последният обаче не е поискал присъждане
на такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното, Съдът
4
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332-009080/ 26.05.2023г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на П. И. Ц.,ЕГН-
********** е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, на основание чл. 175, ал. 1 от
ЗДП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332-009080/ 26.05.2023г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на П. И. Ц.,ЕГН-
********** е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, на основание чл. 175, ал. 1 от
ЗДП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5