РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Пловдив, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000536 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 60 от 31.10.2025 г., постановено по т. д.№ 59/ 2022 г. по
описа на Окръжен съд Смолян е осъдено дружеството ЗАД ОЗК-Застраховане
АД - София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от и.д. А.Л. и Р.Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл.
380 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на А. Р. К., ЕГН **********, от
**********, Р. К. К., ЕГН **********, от ********** и на Б. К. К., ЕГН
**********, от ********** сумата от по 100 000 лв. на всеки от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на К. К. – съпруги баща на ищците настъпила на 01.08.2019г. вследствие на
ПТП на 01.08.2019г., по вина на водача на товарен автомобил Рено П. с рег. №
***, собственост на А.-т. ЕООД, с прикачено полуремарке Л. СГЛ3, с рег. №
***, собственост на Т.г.Б. ЕАД със сключена застраховка гражданска
отговорност по застрахователна полица, със срок на покритие от 14.06.2019г.
до 13.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.09.19г. до окончателното и плащане.
Постановено е и допълнително решение № 34 от 10.07.2025г., с което е
осъдено застрахователното дружествода заплати на всеки от ищците още по
20 000 лева представляваща обезщетение на претърпените неимуществени
вреди.
1
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по подадена в срок
въззивна жалба вх.№ 4364/22.11.24г. от ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК
********* против решение № 60/31.10.24г. по т.д.№ 59/22г. по описа на ОС
Смолян, като се твърди, че атакуваният акт е неправилен поради
противоречие с материалния и процесуален закон и е посочено, че се обжалва,
в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати сума надвишаваща общо
150 000 лева / по 50 000 лева за всеки от ищците/, като обезщетение за
неимуществени вреди. В жалбата се поддържа становище, че е нарушен
принципа за справедливост и размерът на обезщетенията е бил
незаконосъобразно завишен. Също така се счита, че процентът на установено
съпричиняване на вредите от пострадалия е в рамките на поне 50 %, а не както
е определил първоинстанционния съд 20 %. Липсват отправени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от страна на А. Р. К. с ЕГН **********, Р. К. К. с
ЕГН ********** и Б. К. К. с ЕГН ********** против въззивна жалба вх.№
4364/22.11.24г., в която се мотивира теза, че присъдения размер на
обезщетенията е справедлив и отговаря на реално претърпените
неимуществени вреди. Липсват отправени доказателствени искания.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Делото е образувано по искова молба на А. К., Р. К. и Б. К., всички от с.
Б., общ. Б., чрез адв. Р. М., в която се твърди, че на 01.08.2019г., на ПП 1-3, км.
16 + 200 м., при кръстовище, образувано с път III - 504, в землището на с. М.,
водачът на товарен автомобил Рено П., рег. № ***, с прикачено към него
полуремарке Л., рег. № ***, Н.С.Ш., нарушил правилата за движение по
Закона за движение по пътищата и движейки се с превишена скорост ударил
навлизащия в кръстовището лек автомобил Опел З., рег. № ***, управляван от
К. Б.ов К.. При пътно-транспортното произшествие /ПТП/ била причинена
смъртта на водача К. К.. Последният е съпруг и баща на ищците. Ищците
твърдят, че били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към
друг. Починалият и съпругата му отгледали и възпитали децата си в
атмосфера на любов и взаимна подкрепа. Членовете на семейството имали
изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се,
подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на Кр.К. дълбоко
2
травмирала ищците. Починалият бил пример за сина и дъщеря си, и опора за
съпругата си.
Претендирали са от първоинстанционния съд да осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на ищците обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от смъртта
на К. Б.ов К., починал при ПТП на 01.08.2019г. по 140 000 лева на всеки от
тях.
В срок е постъпил отговор от ответника ОЗК Застраховане АД.
Ответникът счита предявените искове за процесуално недопустими и
неоснователни, като оспорва същите по подробни съображения.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е
прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника като исковете са били частично отхвърлени по размер поради
наличие на констатирано съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно
решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от
тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество. В случая и тези предпоставки не са налице.
3
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото.
Съобразно съдържанието на въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба очевидно атакуваното решение е влязло в сила за присъдените суми от
по 50 000 лева за неимуществени вреди за всеки от ищците, поради което и е
налице сила на присъдено нещо относно наличието на изискуемия
фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя. Ето защо и
не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия
правен спор относно размера на дължимото обезщетение и наличието на
съпричиняване на вредите.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда
по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по
ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното
въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на
пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как
да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се
извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и
страдания. Също така данни се съдържат в анализа на психологическото
състояние на ищците извършено от вещото лице по назначената СПЕ.
Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
4
Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.
В конкретния случай са разпитани пред първата инстанция свидетелите
В.Ц., Д.Ж. и М.У., които излагат показания изцяло в унисон с тезата на
ищците за претърпени съществени неимуществени вреди изразяващи се в
страдания по починалия баща и съпруг. Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на свидетелите въпреки обстоятелството, че единият от тях живее
с ищцата Р. К. на семейни начала, а другата свидетелка е сестра на починалия
К. К., респективно е леля на двама от ищците. Това е така с оглед на факта, че
техните показания изцяло кореспондират на останалия събран по делото
доказателствен материал и изнесенето от свидетелката В.Ц., както и с оглед на
обстоятелството, че същите възпроизвеждат свои непосредствени и лични
впечатления. Особеното в случая е, че свидетелите установяващи психо-
физическото състояние на ищците са несъмнено от техния най- близък
родствен и семеен кръг по обясними причини. Поради това съдът не намира,
че има повод да ревизира показанията на свидетелите. Същите са
последователни и взаимно подкрепящи се и са в хармония с останалите
събрани по делото доказателства, като изслушаната СПЕ.
Съдържанието на последната установява наличието на настъпили
значителни неимуществени вреди. Установява се, че ищците са имали
изградена силна, стабилна и здрава привързаност към починалия Кр. К., както
и изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, подкрепяли се,
живеели в разбирателство, а К. К. за всички тях бил стабилна опора, водач,
авторитет, финансова и морална сигурност.
Според заключението и трите изследвани лица са преживели остра
стресова реакция, която са изпитали при съобщаване за инцидента и
последвалата смърт на К.К.. Тази остра стресова реакция, с всички характерни
симптоми /чувство за предстояща смърт, прекомерно притеснение, трудно
концентриране, умора, безпокойство, постоянни чувства на безнадеждност и
5
тъга, умора, неочакван и безпричинен плач, загуба на инререс към дейности,
които някога са били приятни, промени в апетита или телесното тегло/ и при
тримата ищци е била с продължителност до 3 дни. В съдебно заседание
експертът пояснява, че непосредствено преди смъртта на К. К., ищците
живели с починалия в голяма близост, той бил стожер на семейството.
Липсата на работа в района, в който живеели била една от причините да
сменят местожителството си, но това не променяло акта, че К. К. участвал
изключително силно в ежедневието на всеки един от тях. Различните роли, в
които бил поставен К. К. /съпруг, баща, дядо/, различните взаимоотношения,
различно определяли интензивността на скръбта и последиците. Всеки от
тримата ищци имал различен механизъм за справяне, житейската ситуация на
съпругата му /ищцата А. К./ и двете му деца /Р. К. и Б. К./ била различна и
затова по различен начин изживявали скръбта.
При така събраните данни от изслушаните свидетели и констатациите на
вещото лице по назначената СПЕ съдът намира, че определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от по 150 000 лева за всеки
от ищците е справедлив и отговаря на установените по делото обстоятелства
относно психоемоционалното състояние на членовете на семейството на
починалия К. К.. За да направи този извод съдът отчита обстоятелството, че
настъпилото вредоносно събитие, а именно загуба на баща и съпруг, би могло
да бъде окачествено, като едно от най- травматичните събития в живота на
преживелите сродници. Тази констатация се обляга на съдържанието на
българския семейно – психологически модел, който се отличава, в обичайния
си статут, с изключителна близост и обич между членовете на семейството. В
конкретния казус не се установяват отклонения от това обичайно статукво,
като следва да се подчертае, че в общия случай между членовете на
семейството съществува силна емоционална връзка. Естествено, както е
подчертано от експерта по назначената СПЕ всеки от ищците се справя със
създалата се ситуация по специфичен начин, но това не дава възможност,
според настоящия състав на съда, да бъдат очертани различни размери на
неимуществените вреди. В крайна сметка се касае за едно семейство, което
предполага твърде съществени сходства в психичния живот и споделяне на
общи емоционално – психологически преживявания. При това положение
следва да се възприеме извода, че първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт в частта му, в която е определил
6
размера на вредите. Още повече, че същият е в унисон с обичайната съдебна
практика при аналогични случаи.
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед и
съдържанието на постъпилата въззивна жалба. В последната се е актуализирал
единствено въпроса относно поведението на делинквента при управление на
автомобила участник в ПТП. По принцип, за да е налице съпричиняване на
вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши
с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако
пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства
беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
7
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това следва да бъде
преценено когато се установява процентното съотношение на
съпричиняването.
В случая, с оглед съдържанието на въззивната жалба, спорът е
концентрирала около констатираното от съда съпричиняване на вредоносния
резултат във връзка с поведението на пострадалия при преминаване пред
траекторията на автомобила управляван от делинквента неглижирайки
необходимостта от спиране пред знак „Стоп“. Първоинстанционният съд е
приел само това възражение за основателно, като е установил, че достигайки
до кръстовището, образувано между път 1-3 и път Ш-504, управляваният от
Н.Ш. т.а. Рено П. с рег. № *** и прикачено към него ремарке Л. СГЛ3 с рег. №
***, се движел на ГП 1-3 с посока от гр. П. към гр. Б. в полагащата му се пътна
лента със скорост от 82,6км./ч. при ограничение на скоростта със знак „В26-
забранено движение със скорост по-висока от означената“ с цифрово
означение 60. В момента когато челната част на товарната композиция се
намирала на разстояние от 25,23м. от центъра на кръстовището, от дясно на
неговото направление,в посока от село М., навлязъл лек автомобил Опел З. с
рег. № ****, управляван от пострадалия К. К. и продължил постъпателно
движение навътре в кръстовището. По този начин двете моторни превозни
средства, движейки се постъпателно към центъра на кръстовището,
достигнали до мястото, където траекториите на движение се пресекли и
последвал удар. Също така е установено, че за автомобила управляван от
починалия е бил наличен знак „В2-Стоп“ за движещите се ППС по пътя към
кръстовището. Несъмнено е установено от събраните доказателства пред
първата инстанция, че въпреки наличието на този знак К. К. не е установил
своето МПС пред знака и не е изпълнил задълженията визирани в чл.50 от
ЗДвП и неправомерно е отнел предимството на движение на товарния
автомобил.
Страните по делото очевидно не спорят около тези правно релевантни
факти при съдържанието на въззивната жалба на застрахователя и липсата на
жалба от страна на преживелите сродници на починалия. В случая следва да
бъде преценен процента на съпричиняване на вредите, в какъвто аспект са
възраженията на жалбоподателя. Очевидно е в случая, че е налице
8
съпричиняване на вредоносния резултат от активното поведение на
пострадалия, като същият е навлязъл пред товарния автомобил, който се е
движил по път с предимство, като по този начин е способствал за настъпване
на удара. Механизмът на произшествието е бил установен в приетата
комплексна експертиза с приложени динамични мащабни скици. Според
експертизата, главните причини за настъпване на произшествието били: 1/
водачът на лек автомобил Опел З. - К. К. потеглил и навлязъл в кръстовището
по начин и в момент, когато това не било безопасно; 2/ водачът на т.а. Рено П.
- Н.Ш. се движел със скорост 83км.ч., поради което нямал техническа
възможност да избегне произшествието като пропусне л.а. Опел З.. Според
заключението водачът на лек автомобил Опел З. - К. К. е имал възможност да
избегне произшествието, като отложи потеглянето и навлизането в
кръстовището и остане в спряно състояние, за да пропусне т.а. Рено П..
Посочено е още, че при движение на товарния автомобил със скорост 60км/ч
вместо със скорост 83 км./ч. би достигнал до мястото на удара със закъснение
около 1,17, при което лек автомобил Опел З. би изминал допълнителен път
около 6,13м. и товарния автомобил би преминал зад лекия автомобил, при
което не би настъпил удар,т.е. водачът на автомобил Рено П. би имал
техническа възможност да избегне произшествието, като пропусне лекия
автомобил Опел Зафир.а
Т.е. процесното ПТП е резултат на две успоредно действащи причини,
като и двамата водачи са нарушили визираните в ЗДвП правила за движение,
като би могло да се твърди със сигурност, че и делинквента и пострадалия
биха могли да избегнат настъпването на удара при адекватно поведение от
тяхна страна. В случая обаче настоящият състав на съда не намира по-
голямата тежест на допринасяне на щетите от водача на товарния автомобил,
който е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл.
21, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение на ПТС се движел
със скорост от 82,6км/ч, а не с посочената с пътен знак В26 от ППЗДвП -
60км.ч Несъмнено е налице и нарушение на ЗДвП от пострадалият Кр.К.,
който е отнел предимството на движещия се към кръстовището товарен
автомобил в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и знака за спиране В2 Стоп
-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, произшествието не
би настъпило.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като
9
справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва
да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници
в инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните
в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, естествено заедно
със съпоставка на фактическото статукво, което е пряко следствие на
действията и бездействията на пострадалия и делинквента. Следва
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението- са
имали реципрочна вина за настъпване на вредоносния резултат. В конкретно
установената фактическа обстановка от вещите лица по изслушаната
КСАТМЕ при съобразяване на правилата за движение по пътищата от всеки
от водачите произшествие не би настъпило. Съдът намира, че процента
съпричиняване следва да бъде установен на 50 %. Този окончателен извод се
прави при установено твърде тежко нарушение на правилата за движение
осъществено от пострадалия, който не е спрял на знак „Стоп“ и не е осигурил
предимство на автомобила управляван от делинквента. От друга страна съдът
не приема за по- маловажно нарушението на правилата за движение
осъществено от делинквента, който не е съобразил своята скорост с наличието
на изричен знак за това, както и с обективната фактическа обстановка. Наред с
това и съдът отчита и обстоятелството и, че при съобразена скорост на
10
движение на товарния автомобил с нормативно разрешената ПТП не би
настъпило. Наред с това съдът намира, че водачите на товарни превозни
средства, които са с голям тонаж и респективно по – голям спирачен път е
необходимо да проявяват по- голямо внимание при съблюдаване правилата за
движение по пътищата.
При така изложените мотиви съдът намира, че справедливия паричен
еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди, като се отчете
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, е в
размер на по 75 000 лева за всеки от тях.
При този изход от спора следва да се присъдят на жалбоподателя
сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция с оглед
окончателния резултат от делото и предмета на въззивната жалба на
застрахователя. Представят се доказателства за сторени разноски в размер на
6000 лева ДТ и 25 535 лева с ДДС адвокатски хонорар. С оглед частичната
основателност на въззивната жалба следва да се осъдят ищците да заплатят на
жалбоподателя сумата от 2700 лева сторени деловодни разноски за платена
ДТ върху стойността от обезщетенията по повод на която исковете са
отхвърлени поради извършеното обжалване. По повод искането за заплащане
на разноски пред настоящата инстанция въззиваемата страна не е възразила за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Следва да се присъди поради
това на жалбоподателя и сумата от 16 415. 36 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете по повод депозираната въззивна жалба.
Въззиваемата страна не претендира заплащане на разноски пред настоящата
инстанция и такива не следва да се присъждат. Действително с отговора на
въззивната жалба е отправено искане за заплащане на разноски за настоящата
инстанция, но впоследствие в последното съдебно заседание пълномощника
на въззиваемата страна е посочил, че не претендира разноски и не представя
списък на разноските. При това положение следва да се приеме, че в съдебно
заседание е извършено оттегляне на искането за заплащане на съдебни
разноски пред настоящата инстанция и съдът не дължи произнасяне в тази
посока.
Следва освен това принципно да се редуцира дължимото от
застрахователя и присъдено с първоинстанционното решение възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА на адв. Р. М. с оглед изхода от спора. Въпреки това
11
същото не следва да се намалява с оглед присъдената сума от 16 650 лева. С
оглед цената на исковете, а именно сумата от 225 000 лева за тримата ищци
/по 75 000 лева за всеки от тях/ и приложението на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1 се установява, че всъщност възнаграждението посочено в
първоинстанционния акт не следва да се променя. С оглед цената на
уважените пред първа инстанция искове – 360 000 лева дължимата от
застрахователя ДТ следва да е 14 400 лева. Присъдена е обаче в негова тежест
сумата от 12000 лева. Същата очевидно следва да се редуцира на сумата от
9000 лева съразмерно на дължимите от застрахователя суми. Също така и
дължимите от него разноски сторени от бюджета на съда пред първата
инстанция са в размер на 589. 28 лева съобразно изхода от повдигнатия правен
спор.
Във въззивната жалба на застрахователя е поискано освен това да се
«коригират присъдените разноски и адвокатски хонорар на първа инстанция»,
като се «присъдят направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции». Съдът по този повод констатира, че в
атакувания съдебен акт първоинстанционният съд не е присъдил разноски на
застрахователя. Съдържанието на въззивната жалба не прави възможен извода
за наличие на искане по смисъла на чл.248 от ГПК. Т.е. липсва искане за
изменение или допълване на решението в частта му за разноските. След като е
пропуснат срока за това съдът не намира за процесуално възможно едва при
разглеждане на делото пред настоящата инстанция да присъди разноски на
страната сторени при разглеждане на делото пред ОС Смолян.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 60 от 31.10.24г. постановено по т.д.№ 59/ 22г. по
описа на ОС Смолян и решение № 34/ 10.07.25г. постановено по т.д.№ 59/ 22г.
поо описа на ОС Смолян, В ЧАСТТА им, в която е осъдено дружеството ЗАД
ОЗК-Застраховане АД - София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от и.д. А.Л. и Р.Д., на основание чл. 432, ал. 1
КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на А. Р. К., ЕГН
**********, от **********, Р. К. К., ЕГН **********, от ********** и на Б.
12
К. К., ЕГН **********, от ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на К. К. – съпруги баща на
ищците настъпила на 01.08.2019г. вследствие на ПТП на 01.08.2019г., по вина
на водача на товарен автомобил Рено П. с рег. № ***, собственост на А.-т.
ЕООД, с прикачено полуремарке Л. СГЛ3, с рег. № ***, собственост на Т.г.Б.
ЕАД със сключена застраховка гражданска отговорност по застрахователна
полица, със срок на покритие от 14.06.2019г. до 13.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.09.19г. до окончателното и
плащане, за разликата от сумата 75 000 лева за всеки от ищците до
присъдената с посочените актове сума от 120 000 лева на всеки от тях, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Р. К., ЕГН **********, от **********, Р.
К. К., ЕГН **********, от ********** и Б. К. К., ЕГН **********, от
********** против ЗАД ОЗК-Застраховане АД - София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на К. К. – съпруги
баща на ищците настъпила на 01.08.2019г. вследствие на ПТП на 01.08.2019г.,
за разликата над сумата от 75 000 лева за всеки от ищците до присъдената
сума от 120 000 лева на всеки от тях, като неоснователни в тази им част.
Решението е влязло в сила в необжалваните му части, а именно в
уважената му част за сумата от по 50 000 лева представляващо обезщетение
дължимо от застрахователя на всеки от ищците, както и в отхвърлителната му
част за сумата представляваща разликата от присъдените обезщетения по
120 000 лева до претендираните обезщетения от по 140 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 60 от 31.10.24г. постановено по т.д.№ 59/ 22г. по
описа на ОС Смолян, В ЧАСТТА му, в която се ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-
Застраховане АД - София, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС - Смолян, дължимата за производството
държавна такса в размер на 12 000лв., за разликата от 9000 лева до
постановената от съда сума от 12 000 лева и в която се осъжда да заплати
сумата от 1050,00лв., депозит за вещи лица, изплатен от бюджета на съда за
разликата от 589. 28 лева до постановената от съда сума от 1050,00лв.
ОСЪЖДА А. Р. К., ЕГН **********, от **********, Р. К. К., ЕГН
**********, от ********** и Б. К. К., ЕГН **********, от ********** да
13
заплатят на ЗАД ОЗК-Застраховане АД - София, ЕИК ********* сумата от
2700 лева внесена ДТ за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената
част от исковете по повод въззивната жалба, както и сумата от 16 415. 36 лева
заплатен адвокатски хонорар за процесиално представителство пред
настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете по повод
депозираната въззивна жалба.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14