гр.Видин,
14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Даниел Д.
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в
присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 2162 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Б.Е. ***,ЕГН **********
и Л.Е.А. ***,ЕГН **********, с която против Л.М.Л. ***,ЕГН **********,Д.В.Д. ***,ЕГН **********,
М.Д.В. ***,ЕГН ********** и М.М.Л. ***,ЕГН********** е предявен иск с правно основание чл. 226
ал.3 ЗЗД вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД,както и евентуален такъв по чл.33 ал.2 ЗС.
Твърди се, че
ищците Б.Е.А. и Л.Е.А. са наследници на И. Й. К., ЕГН **********, починал на
15.11.1977 год., за което е издаден акт за смърт № 31 от 16.11.1977 год.,
съставен от Кметство с. Покрайна, общ. Видин.
Сочи се, че
наследници на И. Й. К. са и ответниците Л.М.Л., М.Д.В. и М.М.Л..
Излага се, че в
наследство от И. Й. К. са останали в полза на ищците Б.Е.А. и Л.Е.А. и ответниците Л.М.Л., М.Д.В. и М.М.Л. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
10971.18.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имот: гр. Видин, м. „Мирия" площ от 7
603 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория: 4, номер по предходен план: 18.12, при съседи:
10971.18.21, 10971.18.20, 10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.11.,чиято данъчна
оценка възлиза на 980.80 лв..
Подържа се, че
съсобствеността върху горецитирания имот между ищците и ответниците Л.М.Л., М.Д.В. и М.М.Л. е възникнала въз основа на решение № 377 от 29.03.1999
г. на Поземлена комисия Видин и смъртта на общия наследодател И. Й. К., удостоверена със съответното Удостоверение за
наследници с изх. № К27-АО-09-309/1/26.10.2020 год. на Кметство с. Покрайна при
Община Видин.
Твърди се, че на
13.05.2020 г. ответницата Л.М.Л. дарява на ответника Д.В.Д. 1/30 идеална част
от описания по-горе имот, което е обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, per.
№ 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен
район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ- Видин с вх. per. № 1320 от 13.05.2020 год., акт. № 123, т. IV, дело №
665/2020 год.
Посочва се, че на
същата дата- 13.05.2020 год. ответниците М.М.Л., М.Д.В.
и Л.М.Л. продават на ответника Д.В.Д. 9/30 идеални части от същия недвижим имот,което
е материализирано в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. II, per. № 1985, н.д. № 109
от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен район- Видин, вписана
в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. рег.№ 1323 от 13.05.2020
г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год.
Излага се, че за
посочените две сделки ищците Б.Е.А. и Л.Е.А. не са уведомени и не знаят нищо до
29.10.2020 г., когато отиват да се снабдят от СГКК Видин със справка за спорния
поземлен имот, за да предприемат действия за рентирането му,и когато установяват, че съсобственик вече им е и
ответника Д.В.Д..
Ищците подържат,че
сключената на 13.05.2020 г. между ответника Л.М.Л. и ответника Д.В.Д. сделка за
дарение на 1/30 идеална част от описания по-горе имот,обективирана
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
23, т. II, per. № 1984, н.д. № 108 от
13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен район-Видин, вписана в
регистъра на НК под № 028, вписан в СВ Видин с вх. per.
№ 1320 от 13.05.2020 год., акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год., е нищожна,
поради нарушение на закона - чл. 226 ал. 3 във вр. с
чл. 26 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, тъй като при изповядването на сделката не е имало дарствено намерение у ответника Л.М.Л., която няколко
минути по-късно е продала 9/30 от същите имоти на същото лице – ответника Д.В.Д..
Твърди се също така, че бащата на ответника Д.В.Д. ползва имотите под наем за
сумата от 50.00 лв. на декар, сделка сключена
малко преди дарението.
Ищците излагат,
че въпросната сделка /дарение/ е направена единствено с цел заобикаляне на
закона, за да не бъдат задължени М.М.Л., М.Д.В. и Л.М.Л.
да предложат процесния имот за закупуване на ищците при условията на чл. 33 от
Закона за собствеността.
Ищците сочат, че
с оглед нищожността на въпросния договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, per.
№ 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен
район-Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ- Видин с вх. per. № 1320 от 13.05.2020 г, акт. № 123, т. IV, дело №
665/2020 год. за тях са налице предпоставките по чл. 33 ал. 2 ЗС за реализиране
на иск за изкупуване на прехвърлените от М.М.Л., М.Д.В.
и Л.М.Л. 10/30 идеални части от описания по-горе недвижим имот, а именно поради
следното:продажба на идеална част от недвижим имот от съсобственик;липса на
предложение от страна
на продалите своята
идеална част съсобственици М. М. Л., М. Д. В. и Л. М. Л.
към другите съсобственици, включително ищците;желание на ищците да
закупят недвижимия имот, предмет на посочените два нотариална акта при същите
условия, при които е изповядана сделката в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 24, т.И, per. № 1985, н.д. № 109
от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен район- Видин, вписана
в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ- Видин с вх. Рег. № 1323 от 13.05.2020
г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
обяви за нищожна на основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сключената на
13.05.2020 год. между ответника Л.М.Л. и ответника Д.В.Д. сделка за дарение на
1/30 идеална част от описания по-горе имот, обективирана
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, per.
№ 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен
район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. per. № 1320 от 13.05.2020 год., акт. № 123, т. IV, дело №
665/2020 год.
В условие на евентуалност,
при уважаване на предявения иск, се иска на осн.чл.33
ал.2 ЗС съдът да постанови ищците Б.Е.А. и Л.Е.А. да изкупят от ответниците М.М.Л., М.Д.В. и Л.М.Л. 10/30 идеални части от следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10971.18.12 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Видин, м. „Мирия" площ от 7 603 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: 4, номер по
предходен план: 18.12, при съседи: 10971.18.21, 10971.18.20, 10971.18.13,
10971.302.4,10971.18.1 при условията, посочени в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 24, т.И, per. №
1985, н.д. № 109 от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен
район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх.
рег.№ 1323 от 13.05.2020 г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год.
Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответницата Л.М.Л.,
в едномесечния срок по чл.131 ГПК,е подала отговор на исковата молба, с който е
взела становище по предявените искове . Същата сочи в отговора си, че ищците са
били уведомени за сделката на 14.05.2020 г.,и от която дата последните са
знаели, че съсобственик в процесния имот е приобретателя – ответникът Д.В.Д.,
поради което срокът предвиден по реда на Закона за собствеността за завеждане
на евентуален иск е изтекъл. Ответницата твърди, че действително се е
разпоредила с имуществото си безвъзмездно на дата 13.05.2020 г. като излага, че
това е нейно законово право и личен акт, продиктуван от благодарствени мотиви..
Ответникът Д.В.Д.,
в едномесечния срок по чл.131 ГПК, също е подал отговор на исковата молба, с
който е взел становище по предявените искове, като е оспорил същите.
Ответникът твърди
в отговора си, че сделката за дарение на 1/30 идеална част от процесния
недвижим имот е законна, валидна и действителна и като такава е произвела
своето правно действие, според волята на страните-участници в нея и тяхното
намерение за сключване на такава сделка.
Сочи, че сделката
не е в нарушение на закона, нито е целяла неговото заобикаляне, като излага, че
няма законова забрана да бъдат сключени две последователни сделки, дори в един
и същи ден, касаещи прехвърляне на право на собственост върху идеални части от
недвижим имот.
Ответникът
оспорва също така и евентуалния иск, като счита, че не са налице основанията на
чл. 33, ал. 2 от ЗС, при които ищците да изкупят притежаваните от ответниците М.М.Л., М.Д.В. и Л.М.Л. идеални части от процесния недвижим
имот,като излага, че тези основания не са били налице нито при изповядване на
първата, нито на втората, оспорени от
ищците сделки между ответниците.
От ответниците М.Д.В.
и М.М.Л. в законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба.
Съдът, като взе
предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:не е
спорно между страните,че ищците Б.Е.А. и Л.Е.А. и ответниците Л.М.Л., М.Д.В. и М.М.Л. са наследници на И. Й. К., ЕГН **********, починал на
15.11.1977 год., видно и от представеното удостоверение за наследници на
съпругата -Ангелина Петрова К.а,починала на 15.08.1955 г..,с изх. №
К27-АО-09-309/1/26.10.2020 год. на Кметство с. Покрайна при Община Видин.
Не е спорно и
обстоятелството,че ищците Б.Е.А. и Л.Е.А. и ответниците Л.М.Л., М.Д.В. и М.М.Л. са съсобственици по наследяване в следния недвижим имот:поземлен имот с
идентификатор 10971.18.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК
с адрес на поземления имот: гр. Видин, м. „Мирия"
площ от 7 603 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория: 4, номер по предходен план: 18.12, при
съседи: 10971.18.21, 10971.18.20, 10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.1,правото
на собственост върху който е
възстановена, съгласно решение №
377 от 29.03.1999 г. на Поземлена комисия Видин на наследниците на Ангелина Петрова К.а .
Не е спорно между
страните и че на 13.05.2020 г. ответницата Л.М.Л. дарява на ответника Д.В.Д.
1/30 идеална част от цитирания имот,
което е видно и от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, per. № 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А.
- нотариус в съдебен район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан
в СВ- Видин с вх. per. № 1320 от 13.05.2020 год.,
акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год.
Не е спорно и че
на същата дата/13.05.2020 год./ ответниците М.М.Л., М.Д.В.
и Л.М.Л. продават на ответника Д.В.Д. 9/30 идеални части от същия недвижим
имот,видно и от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. II, per. № 1985, н.д. № 109
от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен район- Видин, вписана
в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. рег.№ 1323 от 13.05.2020
г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год. за
2000/две хиляди/лв.
Не е спорно и обстоятелството,че
в резлутат на двете сделки ответника придобива право
на собственост върху процесния имот общо в размер на 10/30 идеални части.
По делото е
ангажиран договор за наем на земеделски земи от 13.05.2020 г.,от който се
установява,че процесният имот е отдаден, от
ответниците М.М.Л., М.Д.В. и Л.М.Л., под наем на
Валери Д. Г..Твърдяното обстоятелството,че същия е баща на ответника Д.В.Д. не
е оспорно и съдът го приема за установено.
При описаните по-горе факти съдът намира,че установителния иск за обявяване нищожността
на договора за дарение на основание чл.
226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД -
поради противоречие със закона е
основателен,по следните съображения:ищците подържат,че сключената на 13.05.2020
г. между ответника Л.М.Л. и ответника Д.В.Д. сделка за дарение на 1/30 идеална
част от процесния имот,обективирана в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № № 23, т. II, per. №
1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. е нищожна, поради нарушение на закона - чл.
226 ал. 3 във вр. с чл. 26 ал. 1 предл.
1 от ЗЗД, тъй като при изповядването на
сделката не е имало дарствено намерение у ответника Л.М.Л.,както
и че въпросната сделка /дарение/ е направена единствено с цел заобикаляне на
закона, за да не бъдат задължени М.М.Л., М.Д.В. и Л.М.Л.
да предложат процесния имот за закупуване на ищците при условията на чл. 33 от
Закона за собствеността.
При данните по
делото се установява,че процесния имот
,на 13.05.2020 г., е бил предмет на три
сделки,а именно:
-договор за наем
на земеделски земи,по силата на който ответниците М.М.Л.,
М.Д.В. и Л.М.Л. отдават под наем на Валери Д. Г./баща на ответника Д.В.Д./,за
срок от пет години и срещу 50 лв. на декар,позелмения
имот с идентификатор №10971.18.12.по
кадастралната карта на гр.Видин,находящ се в м.“Мирия“
с площ от 7603 кв.м.,
-сделка за
дарение,обективирана в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № № 23, т. II, per. № 1984, н.д. № 108
от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. ,съгласно която ответника Л.М.Л. дарява 1/30 идеална част от описания по-горе
имот на ответника Д.В.Д. ,
-договор за покупко- продажба на недвижим имот ,материализиран в
нотариален акт № 24, т. II, per. № 1985, н.д. № 109 от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А.,по
силата на който ответниците М.М.Л., М.Д.В. и Л.М.Л.
продават на ответника Д.В.Д. 9/30 идеални части от същия недвижим имот.
Всичките сделки
са извършени на една дата 13.05.2020 г.,което и с оглед характера и предмета
им,формира убеждение в съда,че дарственото
намерение не е направено с целта
позволена от закона,а с цел да се увредят ищците,като се избегне задължението
по смисъла на чл.33 от ЗС да им предложат имота за закупуване.
Отговорите на
ответницата Л.Л.
по чл.176 ГПК не променят направения извод.
Сключеният
договор за наем,който е възмезден,както и останалите сделки , изсключват формиране на дарствено
намерение по причините посочени от ответницата-от благодарност.Не може да се
приеме,че такова намерение е налице,тъй като
малко преди осъщественото дарение,имотът е бил предмет на сделка с
възмезден характер с бащата на ответника Д..
С оглед
изложеното Съдът приема,че дарственото намерение
противоречи на закона, тъй като мотивът
за извършване на дарението е единствено с цел да се увредят интересите на
ищците, поради което искът по чл. 226
ал. 3 във вр. с чл. 26 ал. 1 предл.
1 от ЗЗД като основателен следва да бъде уважен като се обяви
нищожността на направеното дарение.
Във връзка с
горното следва да се отбележи ,че
даденото с Тълкувателно решение
5/28.11.2012г. на ОСГК на ВКС,разяснение ,че когато с договор за дарение се
отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен
имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД,е неотносимо към
настоящия казус,поради което направеното възражение от страна на ответника Д. е
неоснователно.
По иска с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС
Съгласно нормата
на чл. 33, ал. 1 ЗС,
съсобственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице, само
след като предложи на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия.
При неспазване на
това изискване, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС
дава право на съсобственика, да предяви иск за изкупуване на съответната част
от имота, който иск следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата, а в
случаите, когато липсва покана до съсобствениците, този срок започва да тече от
момента на узнаването за извършената разпоредителна сделка.
В случая е
установено ,че нарочна покана за
изкупуване до съсобствениците-ищци не е
отправяна,поради което от значение за проверка на преклузивния срок е
узнаването от страна на ищците.
В тази посока са
показанията на свидетелите Г.,И. и Й..
От показанията на
св.Г. се установяват данни,че ищеца Б.А. е узнал за сделката в края на
октомври месец 2020 г.Свидетелят сочи:“… Беше към края на октомври месец 2020 г.
когато обядвахме заедно с Б., ходихме на пазара и той каза, че ще ходи до
Кадастъра да извади скици на нивите си, нямах какво да правя и го попитах дали
няма да съм му в тежест да отида с него и отидохме до Кадастъра, който се
намира до Пътното. Б. предостави документите и поиска скици и жената му каза,
че има съсобственик, някой си Д., той остана много изненадан, че има
съсобственик, той знае, че има роднини - племенница мисля, че каза, остана
много изненадан, че има съсобственик Д., който той не познава. Четохме
документа, но той нищо не разрба, той попита
служителката и тя му обясни, че Д. е собственик с нотариален акт. Тя ни показа
номера на нотариалния акт и ни упъти да отидем в Агенцията по вписванията. Ние
отидохме там и служителите извадиха нотариалния акт. Б. остана много изненадан
и се чудеше защо не са му предложили на него на тази цена той да купи тези ниви.
Продавачите са роднини на Б. и са съсобственици на тези ниви, които са предмет
на нотариалния акт, не знам дали е било покупко-продажба или не, това беше
миналата година, после Б. отиде при адвокат и се разделихме…“
Св.И. сочи
следното: „…Познавам Д.В., той купува, арендува и обработва земеделски земи.
Частично и аз се занимавам с такава дейност. Знам от Д.В., а и от Л.Л., че Д. е закупил идеална част от имот в с. Покрайна,
собственост на Л., Б. и още няколко човека. Тъй като аз съм от Покрайна, Л. и Д.
ме попитаха дали познавам другия съсобственик - Б. и аз им казах къде живее. Не
познавам Б. лично, знам го като име и къде живее. Д.В. ме попита дали знам къде
живее Б. в Покрайна и аз го насочих къде живее. Доколкото знам Д. е намерил Б.
и му е предложил или да си разделят имотите като съсобственици, или ако иска Б.
да му продаде и неговия дял. Доколкото знам това е станало ден, два след
сделките, а именно след като Д. е получил чрез дарение и покупко-продажба
конкретните имоти. Доколкото знам аз Б. категорично е отхвърлил Л. като
наследник, той е казал на Д., че имотите са само негови. От Д. знам, че е
правил опити да се свърже със съсобственика Б., доколкото знам не е намерил Б. ***
на работното му място, мисля, че в някаква Румънска асоциация….“
В показанията си
свидетеля Й. излага следното: „…Съпруга съм на ответика
М. и снаха на Л., която е сестра на М., тоест Л. ми е зълва. Знам за сделка със
земята. Знам, че Л. е продала земеделска земя, която не знам къде се намира, а
и не знам на кой я е продала. Знам, че Л. е уведомила Б., нямам идея защо Л. е
трябвало да уведоми Б., но тя го е уведомила за продажбата на земята, знам, че
му писа на вайбър, защото бях с нея, бяхме една до
друга, но не съм видяла текста на съобщението, знам само, че беше до Б.,
съобщението беше нещо във връзка със земята, която Л. е продала. Не помня и
точната дата, когато е пратено това съобщение, мисля, че беше два дена след
сделката. Л. ми каза за сделката, от нея знам…“
В конкретния
случай съдът кредитира показанията на св.Г..Същите са непротиворечиви, относими към предмета на делото и дадени от лице,за което
не са налице данни за наличие на заинтересованост,поради което им дава вяра.
Съдът не цени
изложеното от свидетелката Й..В показанията й не се съдържат данни,от които да
се направи извод за времето на узнаване на осъществената продажба,а отделно
свидетелката е в роднински отношения с ответниците М.Л. и Л.Л.
и се разкрива заинтересованост.
Съдът не кредитира
показанията на св.И. в частта,съдържаща данни за уведомяването на ищеца Б.А. за
сделката и за изкупуване ,тъй като противоречат на показанията на св.Г.,както и
за това,че по същество в тази им част , възпроизвеждат твърдение на ответника Д.,който е страна по делото и съответно
е заинтерсован.
Съобразявайки
изложеното от св.Г. и датата на изготвената справка от СГКК-Видин,приложена по
делото,която е от 29.10.2020 г.,включително твърдяното в исковата молба в тази
връзка и установеното по делото, съдът приема,че именно това е най-ранната дата ,от която тече
срокът по чл.33 ал.2 ЗС за съсобствениците ищци Б.А. и Л.А..
В случая исковата
молба е подадена на 19.11.2020 г.,или преди изтичане на преклузивния
срок по чл.33 ал.2 ЗС.
Искът е конститутивен, тъй като с уважаването му се налага правна
промяна, като ищецът замества купувача по вече сключения договор с досегашния
собственик, а влязлото в сила съдебно решение замества актовете, с които се
прехвърля собствеността.
В конкретния
случай освен,че искът е предявен в
законоустановения двумесечен срок,се установи,че ищците
и ответниците Л.М.Л., М.Д.В. и М.М.Л. са
съсобственици по наследство на процесния имот, както и че посочените ответници
са се разпоредили със свои идеални части в общ размер от 10/30 идеални части от
процесния имот в полза на трето на съсобствеността лице /ответника Д.В.Д./, без
да са предложили на ищците да ги изкупят
при същите условия.
Както и бе
посочено по-горе по делото не са ангажирани писмени доказателства от прехвърлителите ,че са предложили на другите съсобственици-ищци
да купят прехвърлените идеални части при същите условия/под писмени
доказателства законът има предвид нотариална покана, писмо, ведно с
доказателства за получаването му, писмен отказ, изходящ от съсобственика и др.,
каквито в случая не са налице/.
В тази връзка правото
на изкупуване на ищците е налице, като то възниква по силата на закона и при
наличие на посочените предпоставки.
Следва да се
посочи,че съдебно решение, с което се уважава иска, има конститутивно
действие – то прехвърля собствеността от сегашния собственик-ответник в
имуществото на ищеца-изкупвач.
Ищецът замества
купувача в сключения преди това договор, като става носител на ония права и
задължения, на които е бил носител изместения от него купувач.
Вещното право се
придобива от момента на влизане на решението в сила, от който момент ищецът се
счита за собственик на съответната идеална част от имота.
Тези правни
последици настъпват при условие, че в месечен срок от влизане в сила на
решението ищецът плати дължимите поради изкупуването сума, в противен случай
решението се обезсилва по право.
Изкупуващият
придобива за себе си правата по сделката само ако заплати на купувача даденото
от него по нея,ако цената е платена изцяло, плащането следва да стане на
купувача, както е в случая.
С оглед
изложеното горепосочения конститутивен иск за
изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС,е основателен, поради възникнало в полза на ищците
преобразуващо право по чл. 33, ал. 2 ЗС и следва да бъде уважен,като се признае
правото на изкупуване на Б.Е. ***,ЕГН ********** и Л.Е.А.
***,ЕГН ********** на общо 10/30 идеални части от процесния имот, и които да заместят изцяло купувача/ответник
Д.В.Д. при условията на сделката , материализирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. II, per. № 1985, н.д. № 109
от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен район- Видин, вписана
в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. рег.№ 1323 от 13.05.2020
г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год., за посочената в нотариалния акт сума в размер от 2000/две хиляди/лв .
По отношение на
възражението на ответника относно представителна власт на пълномощника на ищците
следва да се отбележи ,че представителната
власт е абсолютна предпоставка за допустимостта на иск, предявен от
представител, за наличието на която предпоставка съдът следи служебно.
Представителната
власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото.
Доказването става с акта, от който представителната власт произтича.
В конкретният
случай настоящата инстанция приема, че представителната власт за образуването
на гр.дело е надлежно учредена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33 от ГПК пълномощниците се
легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В
настоящия случай към исковата молба е приложено пълномощно, с което ищците упълномощават адв.Л.И..Същото
е съдържа необходимите реквизите във врзъка с уплъномощаването,както и
подписи за упълномощители.
При това
положение се налага извод,че представителната власт на пълномощника по делото е
установена въз основа на приложеното по делото пълномощно.
Следва да се
отбележи,че дори извършените действия да са без представителна власт, то да
възрази за това има право само лицето,
твърдящо, че е ненадлежно представлявано,но не и трето, спрямо това
отношение, лице.
С оглед
изложеното искането на ответната страна-Д.Д.
за прекратяване на производството
,поради ненадлежно представителство на ищеца Л.А. ,се явява неоснователно.
Относно
разноските:
При този изход на
делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски.В случая направените
такива са единствено за държавна такса в
размер на 52.50 лв.,за която сума ответниците следва да бъдат осъдени.
Ищците са
представлявани от адвокат в процеса,като видно от анагажираното
пълномощно,че възнаграждението е посочено като такова по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
В тази връзка и
на основание чл.38 ал.2 вр.чл.36 ал.2 от ЗА вр.чл.7 от чл.38 ал.2 вр.чл.36
ал.2 от ЗА вр.чл.7
от Наредба №1/2004 г. г. за
минималните адвокатски възнаграждения съдът определя сумата от 600.00 лв.за
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците, и която
сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.Л.И..
Ответниците следва
да бъдат осъдени и да заплатят по сметка
на съда държавната такса за иска по
чл.33 ал.2 ЗС,която е в размер на 50.00 лв.
Водим от горното,Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на
основание чл. 226 ал.3 ЗЗД вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
установено в отношенията между Д.В.Д. ***,ЕГН ********** и Л.М.Л. ***,ЕГН **********,
че договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, per. № 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А.
- нотариус в съдебен район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан
в СВ- Видин с вх. per. № 1320 от 13.05.2020 год.,
акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год, за дарение на
1/30 идеална част от следния недвижим
имот:
1. Поземлен
имот с идентификатор 10971.18.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Видин, м. „Мирия"
площ от 7 603 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория: 4, номер по предходен план: 18.12, при
съседи: 10971.18.21, 10971.18.20, 10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.11.,за НИЩОЖЕН и
обявява нищожността му.
ДОПУСКА , на
основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, правото на изкупуване на ищците Б.Е. ***,ЕГН ********** и Л.Е.А.
***,ЕГН **********, на общо 10/30
идеални части от следния недвижим имот: 1. Поземлен имот с идентификатор
10971.18.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имот: гр. Видин, м. „Мирия" площ от 7
603 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория: 4, номер по предходен план: 18.12, при съседи:
10971.18.21, 10971.18.20, 10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.11., които да заместят изцяло купувача Д.В.Д. ***,ЕГН
********** по договор за покупко-продажба,материализиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. II, per. № 1985, н.д. № 109
от 13.05.2020 год. на нотариус Н. А. - нотариус в съдебен район- Видин, вписана
в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. рег.№ 1323 от 13.05.2020
г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год.,и сключен между продавачите Л.М.Л. ***
, ЕГН **********, М.Д.В. *** , ЕГН ********** и М.М.Л.
*** , ЕГН********** и купувача Д.В.Д. ,ЕГН ********** ,за посочената в нотариалния акт сума в размер от 2000/две хиляди/лв., която
сума ищците следва да заплатят на купувача Д.В.Д. ***,ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане на решението в
сила.
УКАЗВА на Б.Е. ***,ЕГН
********** и Л.Е.А. ***,ЕГН ********** че ако не платят
горепосочената сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, същото се
счита обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Л.М.Л. ***,ЕГН
**********,Д.В.Д. ***,ЕГН **********, М.Д.В. ***,ЕГН ********** и М.М.Л. ***,ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.Е. ***,ЕГН ********** и Л.Е.А.
***,ЕГН ********** сумата от 52.50 лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.М.Л. ***,ЕГН
**********,Д.В.Д. ***,ЕГН **********, М.Д.В. ***,ЕГН ********** и М.М.Л. ***,ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Л.И.И. *** сумата от 600.00/шестотин
/лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр.чл.36
ал.2 от ЗА вр.чл.7
от Наредба №1/2004 г. г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА Л.М.Л. ***,ЕГН
**********,Д.В.Д. ***,ЕГН **********, М.Д.В. ***,ЕГН ********** и М.М.Л. ***,ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ВСС по
сметка на ВдРС сумата в размер от 50.00 лв.,представляваща държавна такса.
Решението може да
се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :