РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330208174 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Ч. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление КТ № 830 от 10.08.2021 г., издадено от З.Д.Д. – кмет на
Община Пловдив, с което за нарушение на чл. 156, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) вр. с чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО на
жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева на
основание по чл. 157, ал. 4 от ЗУО.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни
пороци. Моли се то да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят се представлява от адв. И., която поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, която оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
1
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 02.7.2021 г. св.Н.С. извършила проверка в обект на авторемонтна
дейност находящ се на бул.6-ти септември 223 при която било констатирано,
че съдържателят на обекта жалб.Ч. съхранява отпадъци без да се разделени по
вид и естество на мястото, същите са отпадъци от черни метали и отработени
моторни смазочни масла.Отпадъците били във отворени пластмасови съдове с
което г-н Ч. нерегламентирано съхранявал отпадъци по смисъла на чл.133,
ал.4, т.1 от ЗУО.
Тази фактическа обстановка се доказва от показанията на
актосъставителя С., ауан, констативен протокол.Жалбоподателя възразява
срещу съставения му АУАН по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО като прилага решение
на * и че глобата би била непосилна за него.В съдебно заседание ангажира
гласни доказателства в лицето на св.М., който бил по време на проверката в
обекта.Свидетелят М. твърди, че имао само три-четири литра масло в един
варел и няколко железа които били отпадък, но били отделно.
Съдът не кредитира показанията на св.М., тъй като същите противоречат
изцяло на гласните и писмените доказателства и се явяват изолирани.Съдът
кредитира показанията на св.С. и писмените доказателства по преписката като
единни и безпротиворечиви.
Предвид така изложеното според съда с действията си жалб.Ч. е
осъществил състава на чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО.В случая именно и тази норма
се явява санкционно, а не както неправилно е приложена от наказващия орган
нормата на чл.157, ал.4 от ЗУО.Също така чл.156, ал.1 от ЗУО който касае
неизпълнение на предписание на съответния орган няма място в
случая.Съгласно тълкувателно решение 2 от 2021г. на ВАС обаче съдът е
длъжен да преквалифицира неправилно приложения от наказващия орган
закон.В този смисъл е и действащия от 23.12.2021г. ЗАНН.Ето защо съдът е
на становище че правилно нарушението е квалифицирано от жалбоподателя
като такова по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО поради което жалбоподателя е знаел в
какво нарушение е обвинен.Независимо от неправилната квалификация от
страна на наказващия орган НП следва да се потвърди тъй като поначало
санкцията от 2000лв. е правилно определена.В частта досежно приложението
на закона НП следва да бъде изменено.
Санкцията е на минимален размер предвиден в закона и съответна
нарушението.В случая не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН
тъй като по нищо не се различава от други такива, а влошеното здраве на
жалбоподателя е допълнителен мотив, че опасни отпадъци в случая биха
навредили на него самия и лицата обслужвани в близост до автосервиза.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата
такива се дължат единствено на наказващия орган.Ето защо жалбоподателя
2
следва да бъде осъден да заплати на община Пловдив 80лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление КТ № 830 от 10.08.2021 г.,
издадено от З.Д.Д. – кмет на Община Пловдив, с което за нарушение на чл.
156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) вр. с чл.133, ал.4, т.1
от ЗУО на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди)
лева на основание по чл. 157, ал. 4 от ЗУО като преквалифицира извършеното
нарушение като такова по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО и на основание същия
чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО налага на Г. А. Ч. с ЕГН ********** глоба в размер на
2000/две хиляди/лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Г. А. Ч. с ЕГН **********
да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3