Р Е
Ш Е Н
И Е
№734
10.10.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Д.
Лавчев
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №934 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/.
Производство е образувано по искова молба на Д.А.К. ***,
подадена чрез пълномощник, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, с
цена на иска 900 лева – имуществени вреди.
В молбата се посочва, че с Решение №81/03.05.2017г.,
постановено по АНД №805/2016г. по описа на Районен съд – Свиленград било
отменено Наказателно
постановление (НП) №26-000337 от 14.10.2016г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково. С Решение №168/04.10.2017г., постановено по
КАНД 141/2017г. било отменено решението на първоинстанционния съд, а делото
върнато за ново разглеждане. При повторното му разглеждане с Решение №236 от 03.11.2017г.,
постановено по АНД № 764/2017г. по описа на Районен съд – Свиленград,
потвърдено с окончателно Решение №108/27.02.2018г. по КАНД № 313/2017г. на
Административен съд - Хасково, било отменено изцяло, като незаконосъобразно, НП
№26-000337 от 14.10.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Хасково. Твърди се, че от незаконосъобразното НП били претърпени имуществени
вреди в размер на 900 лева, които представлявали направени разноски за
адвокатско възнаграждение – 300 лв. по АНД №805/2016г., 300 лв. по КАНД
141/2017г. и 300 лв. по КАНД № 313/2017г. В исковата молба се развиват
съображения в насока, че разноските са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното НП.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на ищеца
сумата от 900 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно издаденото НП, ведно със законната
лихва, считано от датата подаването на исковата молба в съда до окончателното ѝ
изплащане. Претендират се и направените по настоящото дело разноски. В съдебно
заседание, чрез постъпила от пълномощника на ищеца молба, предявения иск се
поддържа.
Ответникът, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ - София, чрез процесуален представител, признава исковата претенция.
Възразява срещу присъждане на разноски по настоящото производство с аргумента,
че органът не дал повод за завеждане на делото. Това станало по инициатива на
ищеца, който не заявил претенцията си пред Агенцията, а решил да води съдебен
процес.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема
становище за основателност на исковата претенция. Подкрепя възражението на
ответника за липса на основание за присъждане на разноски в полза на ищеца по
настоящото дело.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление №26-000337 от 14.10.2016г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, на Д.А.К. ***, за
нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5
от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ била наложена „глоба“ в размер на 1500
лева.
Д.А.К. подал жалба против Наказателно постановление
№26-000337 от 14.10.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково, по която било образувано АНД № 805/2016г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
За защита в производството срещу Наказателно
постановление №26-000337 от 14.10.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково, Д.А.К. сключил с адвокат А. Г. Г. от Адвокатска колегия –
Хасково Договор за правна защита и съдействие от 18.10.2016г. (л.15 гръб от АНД
№ 805/2016г.), като при подписване на договора заплатил в брой сумата от 300
лева за възнаграждение на адвоката.
С решение № 81/03.05.2017г., постановено по АНД № 805/2016г.
по описа на Районен съд – Свиленград, наказателното постановление било отменено
като незаконосъобразно.
Решението било оспорено с касационна жалба от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, като по същата било образувано КАНД
141/2017г. по описа на Административен
съд - Хасково. Във връзка с цитираното производство Д.А.К. сключил с адвокат Г.Р.Г.
***, Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2017г. (л.18 гръб от КАНД №
141/2017г.), като при подписване на договора заплатил в брой сумата от 300 лева
за възнаграждение на адвоката.
С Решение № 168/04.10.2017г.
Административен съд - Хасково отменил
Решение №81/03.05.2017г., постановено по АНД № 805/2016г. по описа на Районен
съд – Свиленград, и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда,
заради допуснати процесуални нарушения.
С решение № 236/03.11.2017г., постановено по АНД № 764/2017г.
по описа на Районен съд – Свиленград, наказателното постановление отново било
отменено като незаконосъобразно.
Решението било оспорено с касационна жалба от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, като по същата било
образувано КАНД 313/2017г. по описа на
Административен съд - Хасково. Във връзка с цитираното производство Д.А.К.
сключил с адвокат Г.Р.Г. ***, Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2018г.
(л.23 гръб от КАНД № 313/2017г.), като при подписване на договора заплатил в
брой сумата от 300 лева за възнаграждение на адвоката.
С Решение № 108/27.02.2018г.
Административен съд – Хасково оставил в сила Решение №236/03.11.2017г.,
постановено по АНД № 764/2017г. по описа на Районен съд – Свиленград.
По делото, приложени
към исковата молба във вид на заверен препис, като
доказателства са представени: АУАН №26-000337/20.09.2016г. и Наказателно
постановление №26-000337/14.10.2016г. Приложени по настоящото дела са и АНД № 705/2016г.,
АНД № 764/2017 по описа на Районен съд – Свиленград и КАНД 141/2017г., КАНД №
313/2017г. по описа на АдмС – Хасково. В кориците АНД № 805/2016г. се съдържат: Жалба с вх. №16270656/ 20.10.2016г.
по описа на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция -
Хасково и Решение №81/03.05.2017г., постановено по АНД № 805/2016г. по описа на
Районен съд – Свиленград; Договор за правна защита и съдействие от 18.10.2016г.
и протоколи от проведени на 20.12.2016г., 26.01.2017г., 01.03.2017г.,
22.03.2017г. и 28.04.2017г. открити съдебни заседания. В
приложените КАНД № 141/2017г. и КАНД № 313/2017г. по описа на Административен
съд - Хасково се съдържат: Касационни жалби по двете дела от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково, Договори за правна защита и съдействие,
съответно от 12.09.2017г. и 22.01.2018г., сключени между Д.А.К. и адв. Г.Р.Г. и
протоколи от проведени съответно на 19.09.2017г. и 31.01.2018г. открити съдебни
заседания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата, в
лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София. Налице е
незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №26-000337 от 14.10.2016г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, което е отменено с влязло
в законна сила Решение №236/03.11.2017г., постановено по АНД №764/2017г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление е издадено от длъжностно лице – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Хасково. Съгласно чл.2, ал.1 от на Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, /приет с ПМС № 2 от
13.01.2014г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014г., в сила от 29.01.2014г., доп.,
бр. 28 от 29.03.2018г., в сила от 29.03.2018г./, агенцията е юридическо лице.
Следователно, тя е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205
от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и
длъжностни лица.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления,
както и на действията или бездействията по налагане на административните
наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразното Наказателно постановление №26-000337 от 14.10.2016г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №236/03.11.2017г., постановено
по АНД №764/2017г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено Наказателно
постановление №26-000337 от 14.10.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието
на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 900 лева,
съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство в размер на 300 лв. по АНД № 805/2016г. по описа
на Районен съд – Свиленград, в размер на 300 лв. по КАНД № 141/2017г. и в
размер на 300 лв. по КАНД № 313/2017г. по описа на Административен съд - Хасково,
съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително
се установява заплащането на тези суми от страна на ищеца Д.А.К. на адвокатите
А. Г. Г. и Г.Р.Г.. Обстоятелството по
заплащането им не е било оспорено от страна на ответника, който не е оспорил и
приетите като писмено доказателство по делото Договори за правна защита и
съдействие, сключени между К. и адвокатите А.Г. и Г.Г., съответно на
18.10.2016г. и на 12.09.2017г., 22.01.2018г., с отразено заплащане на сумите от
по 300 лева за всеки от тях..
Представените договори са неразривно свързани с
пълномощни за процесуално представителство по АНД № 805/2016г. по описа на РС -
Свиленград и по КАНД № 141/2017г. и КАНД №313/2017г. по описа на
Административен съд - Хасково, поради което следва да се приеме, че
договарянето и заплащането на сумите касае правна защита в производството по оспорване
на отмененото Наказателно постановление №26-000337 от 14.10.2016г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково и водените във връзка с него съдебни
дела.
По отношение на така заплатените суми следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС
по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и
настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното ѝ изплащане. Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, дължима от дата на предявяване на исковата молба – 30.07.2019г., предвид
направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от
посочената дата.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №26-000337 от
14.10.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2019г.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, предявените и направени по настоящото дело разноски.
Същите се претендират в общ размер на 310
лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Искането на ответника за възлагане разноските по
делото върху ищеца, съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК, не намира приложение в случая. В тази връзка следва да се има предвид,
че в чл.10, ал.3 от ЗОДОВ се съдържат специални правила за разноските, които
имат приоритет пред тези посочени в ГПК. От друга страна, за да се възложат
съдебните разноски върху ищеца, посочената норма от ГПК предвижда наличието на
две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В
случая ответникът признава исковата претенция, но с поведението си е дал и повод за завеждане на делото. Няма данни
да е извършено плащане от страна на ответника преди завеждането на исковата
молба. Фактът, че ищецът не предприел действия пред администрацията на
ответника да получи платените по делата адвокатски хонорари не е основание да
се приема тезата изложената пред съда, за липса на основание за водене на
съдебно производство. Безспорен е факта, че на ответника е било известно влязлото
в сила Решение №236/03.11.2017г., постановено по АНД №764/2017г. на Районен съд
– Свиленград, т.е. знаел е за обстоятелството, че в хода на
административнонаказателното производство по оспорване на наказателното
постановление ищецът е направил разноски, и въпреки това не го е обезщетил. За
ищеца няма законоустановено задължение да отправя покана за доброволно
изпълнение преди предявяване на претенцията си по исков път, същевременно няма
данни и ответникът не твърди да е заплатил претендираната от ищеца сума след
получаване на препис от исковата молба. След като доброволно плащане не е било
осъществено от ответника, в периода от предявяване на иска до приключване
съдебните прения по настоящото дело, нито се твърди от ответника, че е
предложил на ищеца споразумение или го е поканил да му плати претендираната
сума то следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото. В
конкретния случай обаче, следва да се има предвид, че разпоредба на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ е специална спрямо тази на чл.78, ал.2 от ГПК, и след като ответната
страна е осъдена по предявения иск, на нея следва да бъдат възложени и
разноските по делото, независимо от наличието или не на предпоставките по чл.
78, ал.2 от ГПК. В този смисъл трайно установената практика на Върховния
административен съд, обективирана в Определение № 10623 от 8.07.2019г. на ВАС
по адм. д. № 539/2018г., III о., Определение № 3983 от 28.03.2018г. на ВАС по
адм. д. № 3647/2018г., III о. и др.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ - С., бул. „К. А. Д.“ № .., да заплати на Д.А.К. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата в размер
на 900 (деветстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №26-000337 от 14.10.2016г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.07.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ - С., бул. „К. А. Д.“ № .., да заплати на Д.А.К. ***, ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, разноски по настоящото дело в размер на 310 (триста и
десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: