Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 19.03.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М.
Симеонова, като разгледа т.д. № 1971/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
О.м.АД твърди, че в качеството си на краен снабдител, лицензиран от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР), осъществява разпределение и снабдяване
с природен газ в страната. По тази причина сключил с ответника Б. ЕАД договор №
494-2013/30.12.2016 г. за доставка на природен газ, съгласно който били
уговорени пунктове за приемо-предаване „входна точка
на газопреносната мрежа Негру
Вода 1/Кардам“ и „входна точка на газопреносната
мрежа Негру Вода 2,3/Кардам“. Отделно сключил с трето
лице (О.Инк. АД) договор за превоз на газа в участъка ГИС Негру
Вода 1/Кардам и ГИС Негру Вода 2,3/Кардам до изходните
точки. В договора с ответника било посочено, че заплащането на количествата
природен газ ще се извършва по цени, определени в съответствие с действащата
нормативна уредба, каквато съставлявала Наредба 2/2013 г. за регулиране на
цените на природния газ и в частност – чл. 17, ал. 1 и 3 от нея. Ищецът твърди,
че за периода януари–март 2017 г. в нарушение на сочените разпоредби ответникът
начислил суми в повече от дължимото, включвайки в цената и компонент за
„обществена доставка“ съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредбата. Според ищеца такъв
компонент не следвало да се заплаща, тъй като по процесния
договор ответникът не действал в качеството си на обществен доставчик, а като „обикновен“
търговец. Този извод следвал както от уговореното място на приемо-предаване
извън територията на Република България, за която ответникът няма лиценз за
обществен снабдител, както и от липсата на кумулативно изпълнение на останалите
присъщи за обществения доставчик задължения по съхранение и транспортиране на
газа съгласно т. 3.2 от лицензията. Недължимо платената според ищеца сума
възлизала на 697 783,55 лв., която той претендира да му бъде върната,
заедно с лихва за забава в размер на 35 470,67 лв., дължима за периода от
получаване от ответника на покана (29.03.2019 г.) до деня, предшестващ
предявяване на иска (27.09.2018 г.). Претендира също законна лихва от
предявяване на иска до погасяването и разноски.
Ответникът
Б. ЕАД оспорва исковете. Твърди, че има качеството на лицензиант
на дейността „обществена доставка на природен газ“ и няма право да отказва
продажба на природен газ на пряко присъединен потребител или на обществен
снабдител, а договорите за това се сключват при нормативно установени условия и
цени, които за процесния период били определени с
решение на КЕВР. Сочи, че компонентът „обществена доставка“ е част от крайната
пределна цена, утвърдена от регулаторния орган, а заплатените от ищеца суми са
формирани въз основа на действително потребените
количества през съответния месец. Поддържа, че качеството „обществен доставчик“
включва задължение за продажба на газа, а не за неговото съхраняване и
транспорт, какъвто той не осъществява за територията на държавата. Въз основа
на изложеното моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По
иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Безспорно между страните
е, че 1). ищецът е титуляр на лицензия за осъществяване на дейност „снабдяване
с природен газ от краен снабдител“, а ответникът – на лицензия за „обществена
доставка на природен газ за територията на Република България“; 2). на 30.12.2016
г. между тях е сключен договор № 494-2013, по силата на който ответникът се
задължил да доставя на ищеца природен газ срещу заплащане на цена, определена в
съответствие с действащите нормативни актове и условията на договора, 3). за процесния период ответникът е доставил, а ищецът приел
количество газ, в чиято заплатена от ищеца цена е включен компонент „за
обществена доставка“ в размер на процесната сума.
Спорен е въпросът дали
процесният договор има за предмет доставка, която
може да се окачестви като обществена по смисъла на Наредба 2/2013 за регулиране
цените на природния газ и дали при сключването му ответникът е участвал в
качеството си на обществен доставчик или на търговец на газ. За отговор на този
въпрос съдът съобрази следното:
Ищецът
обосновава твърдението, че Б. ЕАД не действа като обществен доставчик по
сключения с него договор с два довода: 1). че лицензията за
обществена доставка важи само за територията на Република България, докато приемо-предаването в случая се извършва извън тази
територия, където ответникът може да действа единствено като търговец на газ,
както и 2). че за да действа в качеството си на обществен доставчик, ответникът
трябва да извършва кумулативно дейностите по т. 2.5.2, 2.5.3
и 2.5.4 от издадената лицензия, а именно продажба, съхранение и пренос, докато
в случая той извършва само една от тях – продажба (вж. уточнение в о.с.з. на
06.03.2019 г.).
По
първия довод:
Както
крайният снабдител, така и общественият доставчик могат да участват в сделки и
по регулирани, и по договорно установени цени, но това не зависи от волята на
страните, а от осъществяване на предвидените в закона предпоставки за
съответната сделка. Нормативната уредба сочи по императивен начин кои сделки
между кои лица и с какъв предмет се сключват при регулирани цени и кои – по
свободни. Законодателният подход е двуяк – от една
страна определя между кои страни могат да се сключват сделки при регулирани и
свободни цени, а от друга посочва кои сделки с какъв предмет имат
регулирана и съответно свободно договорена цена.
Съгласно
чл. 4, ал. 8, т. 2 от Правилата за търговия с природен газ (ПТПГ), приети на
основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. чл. 173, ал. 1 ЗЕ,
крайните снабдители, какъвто е ищецът, могат да сключват договори за доставка
на природен газ с обществения доставчик, с доставящи предприятия
и с
търговци във и извън страната, като съгласно
чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ПТПГ, когато сделките са между обществения доставчик, от
една страна, и крайни снабдители от друга, те се сключват по регулирани цени, а
сделките между доставящите предприятия или търговците на природен газ,
от една страна, и обществения доставчик на природен
газ, крайните снабдители с природен газ, търговците на природен газ
или клиентите от друга – по свободно договорени цени. Идентично
разрешение е дадено и в ЗЕ: съгласно чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ на регулиране
подлежат цените, по които общественият
доставчик продава природен газ на
крайните снабдители на природен газ
и на клиентите, присъединени към газопреносна мрежа (освен когато е
налице установена конкуренция съгласно чл. 30, ал. 2 ЗЕ), а съгласно чл. 176,
ал. 1 ЗЕ в релевантната за процесния период редакция
- добивните предприятия или търговците на природен газ, от една страна, и общественият доставчик на природен газ,
крайните снабдители с природен газ, операторите
на съоръжения, търговците на природен
газ или клиентите
- от друга, сключват сделки с природен газ помежду си при свободно договорени цени.
Гореизложените
разпоредби очертават чрез субективния критерий вида на сделката (при регулирани
цени и при свободни). От своя страна разпоредбата на чл. 181 ЗЕ дава
разграничителен критерий от гледна точка на предмета
на сделката: договорите за природен
газ се сключват при регулирани от комисията
цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен
газ, и при свободно договаряни
между страните цени - извън горепосочените
случаи. Кои услуги са от обществен интерес по смисъла на
закона е посочено в чл. 178б ЗЕ (в релевантната редакция) – това са доставката на природен газ
от обществения доставчик и от крайните снабдители на крайните клиенти.
При
така очертаната законова рамка съдът счита, че когато лицензиантът
на лицензия за обществена доставка на газ за територията на Република България
сключва сделка за доставка на газ с лицензиран краен снабдител за територия на
Република България, то тази сделка е от категорията регулируеми от
гледна точка на цената на доставката (впрочем този извод ясно личи от сега
действащата редакция на чл. 178б ЗЕ, с която е разяснено допълнително нейното
приложно поле – „Доставката на природен
газ от обществения
доставчик е услуга от обществен интерес
при продажбата на природен газ
на крайните снабдители“).
В
настоящия случай страните са сключили именно такъв договор - за доставка на газ
на лице, което има качеството на краен снабдител за територията на Република
България (вж. определение от о.с.з. на 06.03.2019 г., с което е отделено като
безспорно обстоятелството, че природният газ, предмет на доставка, не преминава
транзитно през страната, а „се разпространява от ищеца в качеството му на
обществен снабдител до крайни потребители“ в нея). Тези характеристики на
договора го окачествяват като такъв за извършване на услуга в обществен интерес
по смисъла на ЗЕ, а доставчикът на тази услуга – обществен. Териториалното
ограничение на лицензията, издадена на ответника, се преодпределя от предназначението на
доставката, а не от мястото на предаване на газа. И тъй като в настоящия
случай ищецът като краен обществен снабдител купува газ, за да го предостави за
потребление в Република България, то той получава обществена доставка от страна
на ответника.
От
съдържанието на договора може да се приеме, че и страните са третирали същия
като такъв за обществена доставка (макар това да е обстоятелство, което
не подлежи на свободен избор, щом осъществява законово определените признаци на
обществена доставка) – видно е, че те са уговорил
цени, които да са нормативно установени, т.е. държавно регулирани, каквито
са цените при обществената доставка. Действително, в договора е посочено, че
цените се определят според нормативните актове и неговите условия, но няма спор, че условията на договора, касаещи
цената, са свързани по-скоро с начина на фактуриране, начисляване на акциз и
т.н., а не с размера й. В договора няма определена цена, нито препращане към
тарифи, в които са установени свободно цени от доставчика. Напротив, страните
не спорят, че цената следва да се определи по реда на Наредба 2/2013, а само
относно приложението на една от нейните разпоредби (ал. 7 на чл. 17). Самата
наредба обаче сочи, че урежда обществените
отношения във връзка продажба на
природния газ от обществения доставчик (чл. 2 в релевантната редакция)
и няма отношение към договорни отношения,
развиващи се на нерегулирана основа. Когато облигационното отношение попада
в обхвата на наредбата пък, то тя следва да се прилага в нейната цялост
– именно защото приложимостта й е обусловена от качеството на доставчика като
обществен. Или казано другояче, ако към процесния
договор се прилага наредбата, то тя се прилага по причина, че доставчикът е
обществен и няма правно основание за неприлагане на някои от нейните
разпоредби.
В
обобщение съдът приема, че сделката има характер на обществена услуга с оглед
крайното предназначение на доставения газ и с оглед качеството на купувача като
краен снабдител за територията на Република България, независимо от уговореното
място за предаване и приемане на газа. Дори обаче да се приеме, че за
определяне на сделката като обществена доставка е релевантно мястото на
предаване на газа (на прехвърляне на собствеността му), то в настоящия случай от
уговореното местопредаване не може да се направи
извод за сключване на сделка извън лицензията на доставчика. Съображенията за
това са следните:
Съгласно
чл. 17, ал. 3 от Наредба 2/2013 г. общественият доставчик образува цена на
природния газ на вход на газопреносната мрежа. Според
§ 1, т. 5 ДР ПТПГ входна точка е физическа точка
от газопреносната мрежа, състояща се от един
или няколко пункта за приемане
на природен газ.
Като такава точка страните в процесния договор са
дефинирали „ГИС Негру вода/Кардам“. От изслушаните
експертизи се установява категорично, че газово-измервателната станция (ГИС) е
част от едно общо съоръжение, териториално разпростряно от Негру
вода до Кардам, и че самата измервателна станция е разположена в Негру вода, т.е. на територията на Република Румъния. Различията
между експертите се свеждат до това, дали частта от газопровода, заключена
между ГИС и държавната граница, е част от българската газопреносна
система, т.е. дали ГИС е вход на българската мрежа, и къде е юридическото предаване
на стоката.
Вещите
лица Т. и П. сочат, че вход на българската газопреносна
мрежа не е ГИС, а интерконекторната точка, определена
като точка на свързване в договора за взаимосвързване,
сключен между Б. ЕАД и Трансгаз СА. Вещото лице К.,
подписал тройната експертиза с особено мнение, също сочи, че интерконекторната точка е пресечната точка на газопровода с
държавната граница, където се разпределя капацитет, и тя съставлява вход на газопреносната мрежа, но счита, че описаното в договора
място на приемане и предаване на газа като ГИС Негру
вода 1/Кардам е неточно, тъй като в ГИС се извършва единствено измерването, а
предаването – на интерконекторната точка. На това
становище е и вещото лице А..
Видно
е, че по фактите вещите лица нямат различия. Различията им касаят юридическото
тълкуване на понятието „вход на българската газопреносна
мрежа“ и съответно „момент на приемане и предаване на газа“. От анализа на
договора съдът счита, че волята на страните не е била да дефинират ГИС като
точка извън територията на Република България, а като място, което отговаря на изискванията на § 1, т. 5, т. 18 и т. 19 ДР
ПТПГ – пункт за приемане и предаване на газ, определен като „физическа точка от газопреносната
мрежа, съоръжена със средства за
търговско измерване, където се извършва
измерването на качеството, налягането и количеството на природния газ, предназначен за пренос, и се извършва
неговото предаване от ползвателя на
мрежата на преносния оператор.“ Значението на
посочването й е свързано не с определяне на сделката като такава с
международен елемент, а с организиране на преноса след ГИС. Именно
затова в чл. 11, ал. 1 и 2 от договора страните са уговорили, че ако клиентът посочи
като пункт за предаване изходния пункт на газопреносната
мрежа, той следва да възложи на доставчика от свое име и за негова сметка да
заяви на комбинирания оператор капацитет за пренос на доставяните количества, а
ако не стори това, се приема, че пункт за предаване-приемане ще е входната
точка на преносната мрежа ГИС Негру вода/Кардам. Това
означава, че клиентът би могъл да посочи
и друг пункт и разбира се, това не би променило характера на договора.
Изложеното
сочи, че юридическото значение на мястото
за предаване на газа, придадено от страните, е свързано с разпределяне на
разноските и риска за по-нататъшния му превоз, но не дава отговор на
въпроса, дали газът се доставя от ответника в качеството му на обществен
доставчик на газ за територията на Република България. Това, както беше
посочено, следва от предназначението на доставката, което е за снабдяване на
крайните клиенти от крайния снабдител. Общото посочване в договора на „ГИС Негру вода/Кардам“ като входна точка за процесния
договор има за цел не да конкретизира територията на държавата, на която се
извършва предаването, а да отграничи точката на
измерване и предаване от други възможни точки по границите на страната.
По
втория довод:
Действията
по пренос и съхранение на газа са част от възможните, а не от задължителните
действия на лицензианта по лицензия за обществена
доставка на газ. Този извод може да се аргументира с множество разпоредби на
закона, а също и с начина на формулиране на текста на лицензията.
Съгласно
чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ общественият доставчик може да сключва сделки за пренос и за съхранение, а не е
задължително, за да се дефинира като такъв по смисъла на ал. 1 на същия член.
Това е видно и от § 22, ал. 2, 3 и 4 ДР ЗЕ, където се прави ясно разграничение
на лицензията за осъществяване на всяка от тези дейности. Тази разлика е
проведена и в чл. 4, ал. 3, т. 1-3 ПТПГ, а също личи и от неизчерпателния
характер на изброяването в т. 2.5.5. от лицензията.
Не на последно място, аргумент че дейностите по пренос и съхранение не са
кумулативно изискуеми за обществения доставчик е и обстоятелството, че
компонентът от регулираната цена, относим към
съхранението, може да не се начислява, ако такова не се извършва – това е видно
от Решение Ц-42/30.12.2016 г. на КЕВР, съгласно което за първото тримесечие на
2017 г. такъв разход в компонента „обществена доставка“ не е включен (стр. 5).
Въз
основа на всичко изложено съдът приема, че процесната
доставка се осъществява от ответника в качеството му на обществен доставчик по
регулирани цени съобразно чл. 17 от Наредба 2/2013 г. и няма основание да се
изключи от цената един от компонентите, установени в тази разпоредба, какъвто
съставлява компонентът по ал. 7 – „за обществена доставка“. Ето защо искът за
връщане на частта от платената цена, съответстваща на този компонент, следва да
бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Не
се установи главен дълг, поради което искът е неоснователен.
По разноските:
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт и депозит за
вещи лица в размер на 1150 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.м.АД, ЕИК *******, срещу Б. ЕАД, ЕИК *******, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 697 783,55
лв., представляваща стойността на заплатената за периода януари-март 2017 г.
цена по договор № 494-2013/30.12.2016 г. и формирана от компонента „за
обществена доставка“, начислен на основание чл. 17, ал. 7 от Наредба 2/2013 г.
за регулиране на цените на природния газ, и за сумата от 35 470,67 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 29.03.2019 г. - 27.09.2018 г.
ОСЪЖДА О.м.АД, ЕИК *******, да заплати на Б. ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1150
лв. разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: