СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 10422 по описа на съда за
2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 338951 от 14.02.2018 г., постановено по гр.д. № 4371/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 26 състав, са осъдени А.И.Р., И.З.Р. и З.И.Р. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД по
1/3 част от сумата от 261,72 лв. – главница за доставена в периода м. 12.2012
г. до м. 04.2014 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 186070, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.01.2016 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 58,28 лв. законна лихва за забава за периода 01.01.2013 г. – 12.12.2015 г., като са
отхвърлени исковете в останалите части, като неоснователни.
Горепосоченото решение е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
Срещу решението в частта, в която
исковете са уважени срещу А.И.Р. е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
от ответника А.И.Р.. Във въззивната жалба се излагат
доводи за частична неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че е направено с отговора на исковата молба възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност. Релевират се
доводи, че не е установено ответникът да е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. Посочва се, че партидата е открита
служебно от ищцовото дружество на името на въззивника без от същия да е постъпило искане. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между страните. Възразява се против размера.
Претендират се разноски.
Срещу решението в частта, в която
исковете са уважени срещу З.И.Р. е подадена
въззивна жалба в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника З.И.Р. , чрез назначения му особен
представител. Във въззивната жалба се излагат доводи
за частична неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че е направено с отговора на исковата молба възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност, което съдът неоснователно не е приел. Релевират се доводи, че не е установено ответникът да е
собственик или вещен ползвател на топлоснабдения
имот. Посочва се, че партидата е открита на името на друго лице. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между страните. Възразява се против размера.
В законоустановения срок ответникът по жалбите „Т.С.” ЕАД не е депозирал отговор
на въззивните жалби.
Третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД не изразява
становище по въззивните жалби.
В необжалваната отхвърлителна
част и в уважителната част срещу И.З.Р. решението е влязло в сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, като му
дължат по 1/3 част от сумата от 261,72 лв. – главница за доставена в периода м.
12.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.01.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 58,28 лв.
законна лихва за забава за периода 01.01.2013 г. –
12.12.2015 г.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор от особения представител на ответника З.И.Р., с който се оспорват
предявените искове. Оспорва се качеството на потребител на топлинна енергия
през исковия период. Твърди, че партидата е открита на името на друго лице – А.Р..
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се размерът на
задължението.
В законоустановения
срок ответникът А.Р. не е депозирал отговор на исковата молба.
Видно от представения по делото протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. *******, етажните собственици са взели решение
да се сключи договор с "Техем Сървиси " ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В
този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
На 03.10.2001
г. е сключен договор № 882 между "Т.С." ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. София, гр. *******, по силата на който дружеството се е задължило
да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С."
ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
От приетия по
делото договор от 01.11.2007 г., сключен между "Т.С." ЕАД –
възложител и "Т.С." ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ,
се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От посочените доказателства се установява по несъмнен
начин, че процесният имот е бил топлофициран,
както и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От приетия по делото като писмено доказателство
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том I-А, рег. №
19609, дело № 106/29.12.2014 г. се установява, че след процесния
период на 29.12.2014 г. ответниците са продали процесния недвижим имот на трето лице. В нотариалния акт се
съдържа изрично изявление на въззивниците, че са
собственици на имота. Нотариусът при изповядване на нотариалната сделка е
извършил съответната проверка за принадлежащото право на собственост на ответниците. От приложените към Нотариалния акт документи
не се установява собствеността да е придобита от въззивниците
през процесния период. В нотариалното производство не
е бил представян документ за собственост, съставен през или след процесния период. Нотариалния акт и констатациите в него не
са оспорени от ответниците, поради което съдът
намира, че се установява принадлежността на правото на собственост на ответниците върху процесния имот
за периода 2012-04.2014 г.
От приетата като писмено доказателство по делото
покана се установява, че „Т.С.“ ЕАД е поканила ответника А.Р. да се яви за
откриване на партида за процесния имот. Видно от
приетото като писмено доказателство по делото заявление-декларация от А.И.Р.,
същото не съдържа подпис на лицето и върху документа е отбелязано, че партидата
е открита служебно.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по
делото, се установява, че потребената топлинна
енергия за процесния период е на стойност 261,72 лв.,
като вещото лице дава заключение, че сумите са изчислявани съгласно действащата
нормативна уредба за исковия период.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са
процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
При така установените факти и при липсата на данни за
учредено вещно право на ползване, следва да се приеме, че въззивниците
се явяват потребители на енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ като
собствени на топлоснадбения имот през исковия период.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В посоченото
Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна
енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1,
т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презюмира с установяване на факта
на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители)
на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая е
установено по делото, че партидата е открита служебно на името на А.Р., поради
което съдът не може да направи правен извод, че ответникът А.Р. е единствено
клиент на ищцовото дружество и да отхвърли иска
спрямо останалите съсобственици, от които е и въззивника
З.Р., чиято жалба съдържа изрично възражение
тази насока.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот – обстоятелство,
което обуславя неоснователността на наведените във въззивните
жалби оплаквания в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на "Т.С." ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот
за исковия период.
В нормата на
чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената
си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е
дало заключение относно реално потребената топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установи, че
стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период възлиза на сумата от 261,72 лв.
Неоснователно според въззивният
съд е и поддържаното пред въззивната инстанция
възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищцовото
дружество.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
В чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станал изискуемо. При срочните
задължения, каквито безспорно са главниците за доставена топлинна енергия,
давността тече от деня на падежа на всяко едно задължение. В частност
задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на потребителите в
град София, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКВР, които са били в сила
до 12.03.2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 дневен срок, след изтичане на периода за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Предвид това
срокът за заплащане на задължението на ответниците за
месец декември 2012 г. е изтекъл на 30.01.2013 г., поради което от 31.01.2013
г. е започнал да тече тригодишния давностен срок, и
той ако не е налице спиране или прекъсване на давността би изтекъл на 31.01.2016
г.
За да се прецени дали вземането за м.12.2012 г. на ищцовото дружество е погасено по давност следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД, съгласно
която давността спира да тече докато трае съдебния процес относно вземането.
Предвид това, от значение за изхода на правния спор пред настоящата инстанция е
датата, на която е инициирано съдебното производство. Видно от материалите по
делото, исковата молба е депозирана на 27.01.2016 г., от когато е спряла да
тече погасителната давност по отношение на вземанията за доставена топлинна
енергия от ищеца за периода от м. 12.2012 г. до м. 04.2014 г. и следователно
към момента тригодишната погасителна давност за най-старото вземане от исковия
период не е погасено по давност. Предвид това не са погасени по давност и
останалите месечни задължения за топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г.
до м. 04.2014 г.
По отношение на акцесорното
претенция за установяване дължимостта на лихва върху претендираната главница, представляваща стойността на потребената от ответницата топлинна енергия, настоящият
състав намира, че доколкото липсват изложени аргументи във връзка с
правилността на обжалваното решение, то същото с оглед пределите на въззивния контрол, очертани в чл. 269 от ГПК, следва да
бъде потвърдено.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло
съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивните
жалби – оставени без уважение.
По
разноските:
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата
"Т.С." ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба и не е представляван в проведеното открито съдебно заседание, следва да
се приеме, че същият не е защитаван във въззивното
производство от юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. Ето защо не следва да му
се присъжда претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338951 от 14.02.2018 г., постановено по гр.д. № 4371/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 26 състав в обжалваната част.
Решението в необжалваната отхвърлителна част и в уважителната част срещу И.З.Р. е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.