№ 277
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002488 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Медицински център за
специализирана извънболнична медицинска помощ по белодробни болести“
ЕООД, ЕИК ********* против решение № 2089 от 13.03.2020г., постановено
по гр.д. № 203/2019 година по описа на Софийски градски съд, I - 4 състав, В
ЧАСТТA, с която е осъдено да заплати на П. Н. Г., ЕГН ********** на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 141, ал. 7 от ТЗ сума в размер на 14
804, 74 лв. възнаграждение по договор за възлагане на управление на
„МЦСИМПББ“ ЕООД от 01.06.2016г. за периода 01.08.2016г. до 31.05.2017г.
и 6002,63 лв., възнаграждение по договор за възлагане на управление на
„МЦСИМПББ“ ЕООД от 01.06.2017г. за периода от 01.06.2017г. до
09.08.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми от 07.01.2019г. до
окончателно изплащане на задълженията, сумата от 1036, 80 лв. разноски,
както и е отхвърлено възражение за прихващане.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която искът на
П. Н. Г. е отхвърлен за разликата над 6002,63 лв. до предявения размер от
23 033,48 лв., както и за периода от 10.08.2017г. до 31.08.2017г.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон. Посочва се, че не е налице
един от елементите от фактическия състав за сключване договора за
1
възлагане на управление, а именно решение на Общото събрание на
съдружниците, в случая решение на СД на МБАЛББ „Света София“ ЕАД за
овластяване на конкретно лице за сключване на двата договора за
управление, с оглед на което последните са недействителни и не са породили
правно действие. На следващо място се посочва, че не е определено
възнаграждението на управителя по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ от СД на
МБАЛББ „Света София“ ЕАД. Претендира се отмяна на така постановеното
решение и и постановяване на решение по същество на спора, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените
съдебно – деловодни разноски.
Въззиваемата страна П. Н. Г. е подала писмен отговор, с който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените
съдебно – деловодни разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са осъдителни искове от П. Н. Г. с правна квалификация чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 141, ал. 7 от ТЗ за заплащане на сума в размер на 37
838,22лв., представляваща дължимо възнаграждение въз основа на договори
за управление за периода от м. август 2016г. до м. август 2017г., от които 14
804,74 лв. -възнаграждение по договор от 01.06.2016г. и 23 033,48 лв.,
възнаграждение по договор от 01.06.2017г., ведно със законната лихва
считано от 07.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата си молба от 07.01.2019г. ищцата П. Н. Г. излага, че с
договори за управление от 01.06.2016г. и 01.06.2017г. на ищцата е възложено
управлението на ответника „Медицински център за специализирана
извънболнична медицинска помощ по белодробни болести“ ЕООД. Било
уговорено възнаграждение в размер на 250 % от средната месечна брутна
работна заплата на работещите в дружеството лица - раздел 4, чл.9.
Основното задължение на управителя се изразявало в организация и
ръководство дейността на търговското дружество, което се изпълнявало
добросъвестно и в интерес на дружеството. С цел осигуряване финансовата
обезпеченост на дружеството ищцата отложила заплащането на дължимото
се възнаграждение за периода от м. август 2016г. до м. август 2017г. Моли се
съда да уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно
– деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че договор за
управление за периода от 01.06.2016г. до 01.06.2017г. е сключен между
ищцата и „Специализирана болница за активно лечение по белодробни
болести „Света София“ ЕАД /„СБАЛББ Света София“ ЕАД/, а не с
„Медицински център за специализирана извънболнична медицинска помощ
по белодробни болести“ ЕООД. Излага, че макар и в договора да се посочва,
че се възлага управлението на медицинския център, той не е сключен от
2
надлежно оправомощено лице и по тази причина не са налице валидни
договорни отношения между страните по делото. В случай, че се дължи
възнаграждение, то следва да бъде заплатено от СБАЛББ „Света София“
ЕАД. Поддържа, че само в един от договорите е посочено, че се сключва от
„СБАЛББ Света София“ ЕАД в качеството му на едноличен собственик на
капитала на ответното дружество и че възнаграждението се заплаща за сметка
на последното. Твърди, че дори да се установят договорни отношения между
страните, ищцата не е изпълнила договорните си задължения по управление
на дружеството с грижата на добрия стопанин - ограничила е работното
време на медицинския център до обяд и по този начин за него са настъпили
финансови загуби. Посочва, че ищцата не е изпълнила добросъвестно
задълженията си и не е изплатила на себе си дължимото възнаграждение.
Оспорва посочения в исковата молба момент, от който са прекратени
договорните отношения между ищцата и ответното дружество, като
възнаграждение за м. август 2017г. се дължало единствено до 09.08.2017г.
Релевира възражение за прихващане със свое вземане срещу ищцата в размер
на 76 000,00 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати приходи за периода от м.август 2016г. до м.август 2017г.
причинени от ищцата при управлението на дружеството, която сума е
формирана като разлика в приходите на дружеството при управлението на
ищцата в периода м.август 2016г. – м. август 2017г., сравнен с управлението
на новия управител за периода м.септември 2017г. – до м. септември 2018г.
Съдът след съвкупна преценка на доказателствата намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че между ищцата, в качеството на управител и
Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести „Света
София“ ЕАД, в качеството на възложител на 01.06.2016г. е сключен договор
за възлагане на управление, с който на ищцата е възложено управлението на
„Медицински център за специализирана извънболнична медицинска помощ
по белодробни болести“ ЕООД. В договора е посочено, че „СБАЛББ „Света
София“ АД подписва договора на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ вр. чл. 16, ал.
3 от ЗЛЗ и решение на съвета на директорите на СБАЛББ „Света София“АД.
В чл. 9 от договора е посочено, че управителят получава възнаграждение в
размер на 250 % от средната месечна брутна заплата на лечебното заведение и
е с продължителност на една година считано от 01.06.2016г.
На 01.06.2017г. между ищцата, в качеството на управител и
Многопрофилна болница за активно лечение по белодробни болести „Света
София“ ЕАД, в качеството на възложител е сключен нов договор за възлагане
на ищцата на управлението на „Медицински център за специализирана
извънболнична медицинска помощ по белодробни болести“ ЕООД. Посочено
е, че договорът се сключва от страна на МБАЛББ „Света София“АД, в
качеството му на едноличен собственик на капитала на „Медицински център
3
за специализирана извънболнична медицинска помощ по белодробни
болести“ ЕООД. В чл. 2 от договора е предвидено, че той се сключва за срок
до провеждане на конкурс за избор на нов управител на „Медицински център
за специализирана извънболнична медицинска помощ по белодробни
болести“ ЕООД. Съгласно чл. 9 от договора управителят получава
възнаграждение в размер на 250 на сто от средната месечна брутна работна
заплата на лечебното заведение, като е отбелязано, че възнаграждението е за
сметка на медицинския център.
По делото е представен протокол от 25.04.2017г. на проведено
заседание на съвета на директорите на СБАЛББ „Света София“ ЕАД от
същата дата е взето решение да не се освобождава от отговорност управителя
на медицинския център, поради натрупани задължения за неизплатени
възнаграждения на самия управител в продължение на няколко години назад
във времето, както и протокол от 23.04.2018г., с което е взето решение да не
се освобождава от отговорност бившия, както и настоящия управител на
медицински център.
По делото е представен протокол от 29.06.2017г. за проведен конкурс за
управител на ответното дружество. В рамките на проведеното събеседване с
ищцата, последната е посочила, че не е изплатила на себе си дължимо
възнаграждение поради възникналите непредвидени разходи на медицинския
център във връзка със закупуване на ново оборудване, съобразяването на
сградата с регулаторни изисквания и природни бедствия.
По делото е представено писмо с вх. № 28/27.08.2018г., видно от което
ищцата е отправила покана до ответника за заплащане на възнаграждение по
процесните договори за управление. Последвал е отговор от ответното
дружество, видно от писмо с изх. № 39/03.08.2018г., с който ищцата е
уведомена, че не е освободена от отговорност в качеството на бивш
управител на дружеството и като такъв е нанесла вреда в размер на 41 969,59
лв., изразяваща се в неизплащане на личното месечно възнаграждение и
дължимия данък върху общ доход.
Представен е договор за предоставяне на финансови средства за
непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и
преодоляване на последствия от бедствия № РД-06-95 от 02.07.2015г., по
силата на който на ответното дружество, представлявано от ищцата е
представена сума за аварийно-възстановителни работи в размер на 19 083,00
лв. от бюджета на Министерството на здравеопазването.
По делото е представен протокол от 16.04.2019г., за проведено събрание
на съвета на директорите на МБАЛББ „Света София“ ЕАД, на което е взето
решение за търсене на отговорност на бившия управител на „Медицински
център за специализирана извънболнична медицинска помощ по белодробни
болести“ ЕООД – ищцата П. Н. Г..
4
По делото пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели
лицата – В. Р. С. и Л. В. И.. Свидетелят С. е била разпитана в качеството си на
медицинска сестра в „Медицински център за специализирана извънболнична
медицинска помощ по белодробни болести“ в периода 2015г. – 2018г., по
което време е била управител и ищцата доц. Н.. Сочи се Медицинският
център да е работел от 07:30 до 16:30 часа. Сутрин се превеждали и
оперативки. Случвало се е да се извършват прегледи и след 16:00 часа.
Свидетелства, че рентгенографии се правели в рентгена на белодробната
болница. В тази връзка съществувал проблем, изразяващ се в това, че след
13:30 часа в болницата не е присъствал рентгенолог, който да разчита
снимките. По тази причина често пациенти са били инструктирани да посетят
медицинския център на следващия ден, за да може да им бъде направена и
разчетена снимка преди да бъде извършен обстоен преглед. Този проблем бил
траен. Ищцата, като управител на медицинския център на няколко пъти се е
опитвала да говори с директора на болницата специално за рентгена, но без
резултат. Докато е била заета при ответното дружество, ищцата осигурила
сключването на множество договори с фармацевтични компании за
изследване на лекарства, доколкото в центъра се лекували много хора с
хронични белодробни заболявания. Фармацевтичните компании били
привлечени към центъра от високите лични и професионални качества на
ищцата. От своя страна свидетелят – Игнатова, като медицинска сестра при
ответника в периода 2008г. – 2016г. заявява, че работният ден в центъра бил 8
часов – от 07:30 до 16:30 часа. Ищцата, в качеството на управител е
изисквала стриктно да се спазва работното време. В центъра е имало
пулмолог и физиотерапевт, каквито са били изискванията. Сутрин се
провеждали оперативки. Пациентите на медицинския център били насочвани
към болницата, но се срещали затруднения, защото отговорът от там винаги
бил, че няма места. Първоначално се взело решение да има рентгенолог на
разположение за 8 часа, т.е. от 07:30 до 16:30 часа, впоследствие обаче такъв
бил осигуряван само до 14:30 часа. Ренгенови снимки се правели, доколкото е
присъствал лаборант, но не можели да бъдат разчетени. Това налагало
пациенти да бъдат връщани и инструктирани да посетят центъра на
следващия ден. Когато не е могла да бъде разчетена ренгенография са се
търсели алтернативи – пациенти са били насочвани към други болници. Дава
показания, че в центъра са се извършвали клинични изследвания
благодарение на професионалния авторитет на ищцата като пулмолог. По
този начин медицинският център си е осигурявал важно финансиране, което е
позволило да продължи съществуването му. Посочва, че медицинският
център не е получавал финансова помощ от болницата принципал.
Благодарение на усилията на ищцата сочи да е осигурено финансиране за
ремонта на центъра от здравноосигурителни фондове, държавни учредения и
заможни пациенти. Свидетелства, че винаги в срок е бил заплащан наема на
сградата към болницата, както и комуналните задължения на центъра. Бил
сключен и договор с рентгеновото отделение на болницата. Посочва, че е
5
имало служители на центъра на 8 часов работен ден. Ищцата отделяла за
клинични изследвания около 2 часа на ден.
По делото пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно
– счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. П., от която се
установява, че общият размер на неплатеното нетно възнаграждение на
основание чл. 9 от Договорите за възлагане на управление на „МЦ за СИМП
по ББ” ЕООД, за периода от м.8.2016г. до 09.08.2017г. е 30 308,75лв. Общият
размер на неплатеното нетно възнаграждение на основание чл.4 и чл.5.6 от
Договорите, за дейността на управителя като лекар, е 7 529,47лв. Общо
дължимите възнаграждения, начислени в съответствие с клаузите от
представените два договора, са в размер на 37 838,22 лв. Вещото лице
посочва, че средната месечна работна заплата в периода 01.06.2016г. –
31.05.2017г. е 1 179,20лв., а за периода от 01.06.2017г. до 31.07.2017г. е в
размер на 1 235,55 лв. Експертизата установява, че на ищцата, през периода
от 01.06.2016г. до 09.08.2017г. от страна на МЦ са изплатени възнаграждения
общо в размер на 30 659,28 лв. Възнагражденията за м.06.2016г. и м.7.2016г.
са изплатени на 04.07.2017г. Посочва се, че размерът на приходите на МЦ за
периода от м.август 2016г. до м.август 2017г. възлиза на 223 332,16лв., а за
периода от м.септември 2017г. до м. септември 2018г. възлиза на 301
063,49лв. Вещото лице посочва, че размерът на доходите от клинични
изпитвания за 2015, 2016 и 2017год. възлиза на 79 000,00 лв., като за 2018г. не
се отчитат доходи от такива дейности. Посочва се, че ответното дружество е
постигнало по-добър финансов резултат за 2015,2016 и 2017г. в сравнение с
2018г. Средствата в размер на 19 083.00 лв., посочени в чл. 4 от Договор №
РД - 06 - 95 от 02.07.2015г., във връзка с възстановяване на сградния фонд
вследствие на природни въздействия е отразена в ГФО /Отчета за
финансовото състояние/ за годината, завършваща на 31.12.2014г. В
пояснителните бележки са посочени като текущи вземания от Комисията по
бедствия и аварии - 19хил.лв. В ГФО за 2012г. са отчетени приходи от
предоставени от държавата безвъзмездни средства в размер на 6 хил.лв. В
ГФО на МЦ за 2009г. е отразено дарение в размер на 47 хил.лв., свързано с
ДА. В същата година е отразена и промяна в стойността на балансово перо
„Сгради” със стойността на извършен основен ремонт в размер на 58 хил.лв.
Сумата на дарението се прехвърля като частично като текущ приход,
пропорционално на начислените амортизации за всяка от следващите години.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.79,
ал. 1 ЗЗД, във връзка с 141, ал. 7 от ТЗ от П. Н. Г. срещу "Медицински център
за специализирана извънболнична медицинска помощ по белодробни
болести" ЕООД. От страна на ответното дружество е релевирано възражение
за прихващане с негово вземане, представляващо обезщетение за причинени
6
от ищцата вреди при изпълнение на функциите й като управител с правно
основание чл. 145 от ТЗ.
Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ управителят организира и ръководи
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството и
управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се
сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено
от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
Съгласно константната съдебна практика отношенията между управителя и
дружеството са мандатни по своя характер и се уреждат по правилата на
договора за поръчка.
По делото са представени сключени на 01.06.2016г. и 01.06.2017г.
договори за възлагане на управлението на ответника – „Медицински център
за специализирана извънболнична медицинска помощ по белодробни болести,
с които на ищцата е възложено управлението на ответното дружество за
релевирания период. Възложител и по двата договора за управление е
„МБАЛББ Света София“ ЕАД /респ. „СБАЛББ Света София“ ЕАД/ -
едноличен собственик на капитала на ответника. Така сключените договори за
управление, с възложител едноличния собственик на капитала на ответното
дружество са изцяло съобразени с правомощията по чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137,
ал. 1, т. 5 от ТЗ. Предвид характера на договорите като такива за управление,
изричното препращане към разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ и посоченото
във връзка с него решение на СД на СБАЛББ „Света София“ ЕАД, обосновава
извод, че болницата, чрез изпълнителния си директор е сключила процесните
договори от името и за сметка на ответното дружество.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищцата
следва да бъде заплатено възнаграждение по сключените между нея и
ответното дружество договори за управление. По делото се претендира
заплащане за възнаграждение по два отделни договора за управление,
уреждали отношенията между страните в различни периоди в рамките на
общо заявения период – 08.2016г. до 08.2017г. Съобразно посоченото в двата
договора за управление, относно начина на определяне на възнаграждението
на ищцата, а именно в размер на 250 на сто от средната месечна брутна
заплата на лечебното заведение и съобразявайки изготвената по делото и
приета съдебно счетоводна експертиза, настоящата инстанция намира, че
дължимото възнаграждение за управление на ответното дружество по
договора от 01.06.2016г. и за периода от 01.08.2016г. до 31.05.2017г. вкл.
възлиза на 24 306,12лв., докато това по договора от 01.06.2017г. за периода от
01.06.2017г. до 09.08.2017г., е в размер на 6002,63 лв. Периодът, за който се
дължи възнаграждение по втория договор за управление е именно от
01.06.2017г. до 09.08.2017г., тъй като решението на СД на „МБАЛББ Света
София“ ЕАД за освобождаване на ищцата като управител е взето и вписано в
7
търговския регистър на 09.08.2017г. до която дата на ищцата се дължи
възнаграждение по договор за управление от 01.06.2017г.
По възражението за прихващане, уточнено с молба от 10.02.2021г.,
съобразно дадените указания с определение № 4 от 08.01.2021г., настоящият
състав намира следното:
Релевираното възражение за прихващане е с предмет вземане на
ответника за обезщетение за причинени от ищцата вреди при изпълнение на
функциите на управител, съобразно нормата на чл. 145 от ТЗ управителят
отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди.
За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както
вредоносните действия на управителя спрямо дружеството и да е взето
решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност.
Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от
съществуващите между него и капиталовото дружество два вида
правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид
гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно
неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства
управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на
дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на
договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му
като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар.
"управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в
задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е
овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за
предявяване на иска срещу управителя. Фактическият състав на
отговорността за управителския деликт е сходен с общия фактическия състав
на отговорността за непозволено увреждане по ЗЗД и включва противоправно
деяние на управителя, настъпила в причинна връзка с него вреда за
управляваното дружество и субективно отношение към деянието и вредата на
натовареното с управленските функции лице /вина/.
Първата предпоставка за реализиране на отговорността на управителя
е вземане на решение на ОС, респ. едноличния собственик на капитала по чл.
137, ал. 1, т. 8 от ТЗ, която предпоставка е налице, предвид приетия и
представен по делото протокол от 16.04.2019г. - едноличният собственик на
8
капитала на ответника – МБАЛ „Света София“ АД, е взел решение да се
потърси отговорност от ищцата П. Н. Г., в качеството на бивш управител на
„МЦСИМПББ“ ЕООД.
Твърди се отговорността на ищцата да произтича от лошото
изпълнение на задълженията за управление на ответното дружество. В
частност се сочи, че ищцата е ограничила работното време на медицинския
център „до обяд“, отпращала е пациенти и се е държала грубо с тях, както и
липсата на изготвяна и предадена програма за дейността на медицинския
център. Посочено е, че се прихваща със сума в размер на 76 000 лв.,
представляваща претърпени вреди – пропуснати ползи за периода м.08.2016г.
– м.08.2017г., които се формират като разлика в приходите на дружеството
при управлението на ищцата за периода август 2016г. – август 2017г., сравнен
с управлението на новия управител за периода септември 2017г. – септември
2018г. По съществото си тези вреди представляват пропуснати ползи, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, в двете им разновидности – претърпени загуби и
пропуснати ползи. Пропусната полза като вид имуществена вреда, се изразява
в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично
оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е
щяло да настъпи със сигурност, ако не е било осуетено, съставлява
пропусната полза / така Решение № 66/14.06.2011г. по гр.д. № 1725/2009г. на
IV, г.о. на ВКС /. При липса на изрично установено в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса.
В настоящия случай от изслушаните по делото свидетелски
показания се установява, че периодичната невъзможност за извършване на
прегледи следобяд и отлагане им за следващ ден се дължи на липсата на
лекар - рентгенолог на пълен работен ден, който да разчете извършените
рентгенограми. Тази невъзможност се явява обективна за ищцата.
Рентгенорафското оборудване и обслужващите го специалисти се осигуряват
поначало от болницата – едноличен собственик на капитала, като е сключен
договор между нея и ответника за използването му. На следващо място са
правени постъпки от страна на ищцата да се удължи времето, през което
медицинския център може да използва услугите на рентгенографията на
9
болницата през целия работен ден, което обаче така и не се случило. От друга
страна от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
полагала дължимата грижа при управлението на ответното дружество – всяка
сутрин са провеждани оперативки с персонала на медицинския център,
осигурявани са дарения за центъра, както и допълнителни доходи от
клинични изследвания.
С оглед изложеното по делото не се установява настъпването на
вреди в причинна връзка с поведение на ищцата.
Следва да се посочи още, че така претендираните вреди – пропуснати
ползи, формирани като разлика на реализирани приходи в управлението на
ищцата и новия управител, следва да се разглеждат в контекста на неговата
цялостна стопанска дейност и във връзка с извършените разходи. В тази
връзка икономическото представяне на дадено дружество за определен
период може най-добре да се оцени чрез неговия краен финансов резултат –
печалба или загуба, независимо, че като стойност приходите за 2017г.-2018г.
са 301 063,49 лв. при съпоставими такива 223 332,16 лв. при управлението на
ищцата. В конкретния случай, видно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза за последните три години от управлението на
ищцата - 2015, 2016 и 2017 г., ответното дружество е постигнало по-добър
финансов резултат в сравнение с 2018г., когато управлението на дружеството
е поето от друго лице.
Съобразно изложеното възражението за прихващане със сумата от 76
000,00 лв., обезщетение за вреди, под формата на пропуснати ползи
причинени от ищцата при управление на ответното дружество на основание
чл. 145 от ТЗ е неоснователно.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
следва да бъде потвърдено, в частта с която ответното дружество е осъдено да
заплати на П. Н. Г., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
141, ал. 7 от ТЗ сума в размер на 14 804, 74 лв. възнаграждение по договор за
възлагане на управление на „МЦСИМПББ“ ЕООД от 01.06.2016г. за периода
01.08.2016г. до 31.05.2017г. и 6002,63 лв., възнаграждение по договор за
възлагане на управление на „МЦСИМПББ“ ЕООД от 01.06.2017г. за периода
от 01.06.2017г. до 09.08.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми от
10
07.01.2019г. до окончателно изплащане на задълженията, както и е
отхвърлено възражение за прихващане.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски в настоящата
производство. Предвид изричното изявление на П. Н. Г., направено чрез
нейния процесуален представител адв. Ч., с надлежно учредена
представителна власт в открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2021г.,
че не се претендират разноски, такива не следва да бъдат присъждани пред
настоящата съдебна инстанция.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2089/13.03.2020г., постановено по гр.д.
№ 203/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 14 състав, В
ЧАСТТA, с която е осъдено да заплати на П. Н. Г., ЕГН ********** на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 141, ал. 7 от ТЗ сума в размер на 14
804, 74 лв. възнаграждение по договор за възлагане на управление на
„МЦСИМПББ“ ЕООД от 01.06.2016г. за периода 01.08.2016г. до 31.05.2017г.
и 6002,63 лв., възнаграждение по договор за възлагане на управление на
„МЦСИМПББ“ ЕООД от 01.06.2017г. за периода от 01.06.2017г. до
09.08.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми от 07.01.2019г. до
окончателно изплащане на задълженията, сумата от 1036, 80 лв. разноски,
както и е отхвърлено възражение за прихващане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12