РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Белоградчик, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200004 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на Я. Ц. В. от гр. Д., общ. Д., обл. В., против
Наказателно постановление № 22 – 0242 – 000640/ 19.12.2022 г. на Началник
на РУ – Белоградчик, с което му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2
000 лв., „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца – на
осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 – во ЗДвП, за нарушение на същия законов текст
и са му отнети 12 точки на основание Наредба № I з – 2539 от 17.12.2012 г.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
като се твърди, че жалбоподателят не е реализирал състава на
административното нарушение, за които е наказан. Твърди, че на посочената
дата бил на гости, употребил алкохол и заспал. Сочи, че бил „оставен“ да спи
в бус – а и не знае кой е привел превозното средство в движение. Събудил се
от гласове и видял гранични полицай. Излага, че въпреки признанията на
друго лице – В. П. В., че последния е бил водач на автомобила, неправомерно
на него – жалбоподателя, е съставен АУАН. Сочи, че в нито един момент не е
управлявал автомобила, спрян за проверка от граничните полицаи.
1
В съдебно заседание, жалбоподателя Я. В. е представляван от адв. Ц. И.
от ВАК. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, а
в пледоарията си защитава тезата, че доверителя му не е управлявал МПС –
то, респективно неправилно му е ангажирана отговорност с издаденото
Наказателно постановление.
По искане на пълномощника на жалбоподателя, са допуснати и
разпитани свидетелите: И. П. Т. от с. Ш., обл. В., К. И. П. от с. Ш., обл. В. и С.
М. Н. от гр. В..
Представител на въззиваемата страна не се явява в съдено заседание. В
съпроводително Писмо, с което на съда е изпратена
административнонаказателната преписка, изразяват становище, че жалбата е
неоснователна и молят Наказателното постановление да бъде потвърдено.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна
Т. К. Т. – актосъставител, Б. Й. Ц. и Ц. С. Г. – свидетели при установяване на
нарушението и при съставЯ. на АУАН.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е от лице с право на жалба – наказаното
физическо лице, пред компетентния съд, в законния срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
В хода на съдебното следствие и при разпита на всички изслушани в
процеса свидетели, се оформиха две групи свидетелски показания, напълно
противоречащи си досежно фактите, касаещи авторството на нарушението -
кой е управлявал автомобила в момента на извършената проверка.
Свидетелите на въззиваемата страна – св. Т. Т. – „автоконтрольор“ в
сектор „Пътна полиция“ към РУ – Белоградчик, св. Б. Ц. и Ц. Г. – всеки един
на длъжност „старши полицай“ в ГПУ – Белоградчик, описват следната
фактическа обстановка: На 06 срещу 07.12.2022 г. граничните полицаи Ц. и Г.
били наряд на местостоянка в местността „Филипови кошари”, на разклон за
с. С., общ. Б., обл. В. След 23:00 часа, двамата служители на реда забелязали,
че към тях приближава автомобил, като в един момент автомобила внезапно
спрял, обърнал и тръгнал в обратна посока към с. Р. Поради това, св. Ц. и Г.
2
го последвали със служебния си автомобил. Автомобилът бил товарен такъв –
бус. Настигнали го и се изравнили с него, като подали звуков и светлинен
сигнал, и със стоп палка указали на водача да спре. Служебният автомобил
бил управляван от св. Ц. Г., а до шофьорското място се возел св. Б. Ц..
Последният заяви, че когато се изравнили с буса, видял шофьора и това бил
жалб. Я. В.. След подадения сигнал, буса спрял и от шофьорското място
слязъл жалбоподателя В.. Вътре в товарния автомобил имало още 4 лица. Св.
Ц. се представил на водача и му поискал документите за проверка. Тогава
усетил, че водача – жалбоподателя В., лъха на алкохол. Първоначално водача
не оспорил, че той е управлявал автомобила, но като разбрал, че ще бъде
повикана пътна полиция, той започнал да отрича, че е бил водач на буса. Св.
Ц. се обадил на дежурната част на ГПУ Белоградчик и докладвал за случая.
След това на място пристигнал и служител на КАТ Пътна полиция при РУ –
Белоградчик – св. Т. Т..
С показанията си св. Т. Т. показа пред съда, че на 06.12.2022 г. бил
дежурен по пътнотранспортни произшествия и бил изпратен от дежурния на
ОДЧ – РУ – Белоградчик, да окаже съдействие на служители от Гранична
полиция, в местността „Филипови кошари” на разклона за с. С., обл. В.
Когато пристигнал на място видял, че в посока гр. Димово бил спрян за
проверка товарен автомобил „Фиат Дукато” с рег. № ВР 97 34 АТ. Между
служителите на гранична полиция и жалб. Я. В. имало пререкания кой е
управлявал автомобила. Св. Т. Т. заяви, че на него жалб. Я. В. му обяснил, че
са тръгнали от с. В., като по пътя автомобила управлявало друго лице, което е
неправоспособен водач. Заявил, че когато забелязали, че ги следва гранична
полиция жалб. Я. В. и водача се разменили, като жалбоподателя поел
управлението на буса. На въпроса на св. Т. – кой е управлявал автомобила
при спирането му от Гранична полиция, жалб. Я. В. заявил – „аз“. И тримата
свидетели на въззиваемата страна заявиха, че по външни белези,
жалбоподателя бил употребил алкохол – имал нестабилна походка, лъхал на
алкохол. Поради тази причина, св. Т. поканил жалбоподателя му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол посредством техническо
средство, но същия отказал. Отказал и да получи и Талон за медицинско
изследване.
Поради това, за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, св. Т. Т. съставил на
жалбоподателя Я. Ц. В., АУАН серия GA, № 824232 от 07.12.2022 г.
3
Въз основа на АУАН, е издадено Наказателно постановление № 22 –
0242 – 000640/ 19.12.2022 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което на
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца – на осн. чл.
174, ал. 3, предл. 1 – во ЗДвП.
Другата група свидетелски показания очерта фактическа обстановка,
различна от тази, описана от свидетелите на въззиваемата страна.
Свидетелите И. П. Т. от с. Ш., обл. В., К. И. П. от с. Ш., обл. В. и С. М. Н. от
гр. В. заявиха с разпитите си пред съда, че на инкриминираната дата –
06.12.2022 г., празнували Никулден в с. В., обл. В. На тържеството
присъствали тримата свидетели, жалб. В. и лицето В. П. В. Жалбоподателят
В. употребил алкохол и се напил. Затова, присъстващите на тържеството го
изнесли да спи в превозното средство, с което пристигнали на празника –
товарен автомобил – бус. Завили го с одеяло и го оставили да спи. Като
причина за това, че го оставили да спи в буса сочат, че в къщата нямало
място, тъй като се извършвал ремонт. Когато си тръгнали от с. В., автомобила
седнал да управлява В.. Сочат, че само и единствено В. е управлявал МПС –
то, като жалбоподателя не е бил водач на същото в нито един момент.
Твърдят в показанията си, че В. бил водач на автомобила и в момента, в който
били спрени за проверка от гранична полиция. Жалбоподателят В. се возел на
предната седалка в средата и когато били спрени от полицаите той слязъл от
буса от към страната на шофьора, но в нито един момент не е управлявал
МПС – то.
Съдът, възприема фактическата обстановка, описана от свидетелите на
въззиваемата страна, поради следното :
При постановяване на съдебния си акт, съдът извършва детайлен и
обстоен анализ на събрания в хода на делото гласен доказателствен материал,
като подложи на прецизна проверка дадените от всички свидетели показания.
При извършването на тази преценка, съдът счита, че следва да
кредитира свидетелските показания на групата свидетели на въззиваемата
страна и възприема за достоверна фактическата обстановка, които описват
именно тези свидетели. Съдът възприема именно тези показания, тъй като
счита, че същите са достоверни и безпротиворечиви. И тримата служители на
МВР дадоха еднопосочни и корелиращи си показания.
4
Свидетелят Б. Ц., който се е возел в служебния автомобил отпред до
шофьора и който е подал сигнала със стоп палка на водача на товарния бус да
спре, с категоричност заяви, че в момента, в който служебния автомобил се е
изравнил с МПС – то на жалбоподателя, той е видял добре кой е шофьора. Без
всякакво съмнение и несигурност заяви, че това е жалбоподателя В.. И
двамата гранични полицаи заявиха, че след спирането на двата автомобила –
товарния бус и служебния автомобил, разстоянието между тях е било около
метър и те ясно видели, че именно жалбоподателя В. е слязъл от мястото на
шофьора. Видели го че управлява и в момента когато двата автомобила се
движели успоредно един до друг. При установяване на това обстоятелство не
съществуваше никакво колебание и несигурност в показанията им. Напротив,
показанията им убедителни и съвпадащи по между си. В корелация с тези
показания, са и гласните доказателства представени на съда от св. Т. Т. –
актосъставител. Действително, същия не е очевидец на случая, но пресъздаде
пред съда фактите и обстоятелства имащи значение за изхода на делото.
Същият този свидетел показа, че при проведения разговор на място с жалб.
В., последния заявил, че като видели граничния патрул той поел
управлението на автомобила, тъй като другия водач бил неправоспособен и в
момента на спиране на автомобила за проверка жалбоподателя признал пред
св. Т., че именно той е управлявал буса.
При тези свидетелски показания, съдът намира, че по безспорен начин е
доказано авторството на нарушението. Съдът не съзира причина поради която
свидетелите на въззиваемата страна биха дали неверни показания и биха
набедили неоснователно жалб. В., в случай, че същия е спял в буса и не го е
управлявал. Не се доказа полицейските служители да са заинтересовани от
изхода на делото и да целят осъждането на жалбоподателя без основание.
Поради това, съдът обосновава окончателния си съдебен акт на показанията
на свидетелите на въззиваемата страна.
Във връзка с възраженията на процесуалния представител – че
свидетелите на въззиваемата страна – Ц. и Г. са ненадеждни, тъй като дори не
могат да установят цвета на товарния автомобил, съдът не споделя същите.
Само поради причината, че свидетелите не си спомниха с категоричност цвета
на товарния автомобил, не означава че съдът не следва да зачете всички техни
показания. От месец декември 2022 г. до сега е изтекъл значителен период от
време. Освен това цвета на автомобила не сред най – важните обстоятелства
5
които имат значение за изхода на делото. Моторното превозно средство е
индивидуализирано в достатъчно конкретно степен – марка, модел,
регистрационен номер.
В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетелите на
жалбоподателя, които са в пълно диаметрална противоположност на
показанията на свидетелите на въззиваемата страна. На първо място, съдът
приема, че тези свидетелски показания са пристрастни и обременени от
изхода на делото. Установи се, че и тримата свидетели на жалбоподателя са
негови близки, били са заедно на тържеството и повече от обяснимо е, че
желаят да обслужат защитната му версия и да го оневинят. Озадачаващи и
недостоверни за съда са показанията им дадени в смисъл, че оставили
жалбоподателя да спи в бус, тъй като в къщата нямало място, както и
дадените такива, че тъй като в момента на проверката жалбоподателя слязъл
от шофьорското място, това заблудило граничните полицаи, че той е бил
водача на МПС – то. При тези съображения при постановяване на съдебния
си акт, съдът не ползва събраните от жалбоподателя гласни доказателства.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът приема, че нарушението,
вменено на жалбоподателя е доказано от обективна и субективна страна –
доказано е авторство и вина на дееца.
От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че
нарушителя е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство. Отказал е и медицинско изследване, за което му е
издаден Талон, в който е удостоверен отказа му. По този начин, същия е
реализирал състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, по силата на която разпоредба този
отказ е инкриминиран като административно нарушение.
Съдът, при извършване на служебния контрол за законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство намира, че в хода на
същото не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и
издаденото Наказателно постановление съдържат всички задължителни
реквизити. Нарушенията са описани в достатъчно конкретна степен, за да е
наясно наказаното лице в какво е обвинено. Посочени са дата, място и
обстоятелствата, при които са извършени административните нарушения.
АУАН и НП, са издадени при спазване на визираните в ЗАНН, срокове.
Съдът намира, че правилно са определени нарушената законова
6
разпоредба и санкционната такава. Наложените наказания в
законоустановения размер.
При тези съображения съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото – съдът потвърди Наказателното
постановление, жалбоподателя е този, който следва да понесе в своя тежест
направените по делото разноски от въззиваемата страна. Такива обаче не са
претендирани, поради което и съдът не присъжда разноски в тяхна полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 0242 – 000640
от 19.12.2022 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което на Я. Ц. В. от гр.
Д., общ. Д., обл. В., ул. „...................“ № ..., с ЕГН **********, са му е
наложени наказания: „Глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца – на осн.
чл. 174, ал. 3, предл. 1 – во ЗДвП, за нарушение на същия законов текст.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7