Решение по КНАХД №537/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, ПК 1421, район „Лозенец“, ,,[улица], представлявано от всеки двама от изпълнителните директори В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т., чрез юрисконсулт В. Ц., против Решение № 255/09.05.2025г. по АНД № 565/25г. по описа на РС-Плевен. Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че както актосъставителят, така и съдът неправилно са интерпретирали разпоредите на договора за потребителски кредит, както и ЗПК. Неправилно се приема, че банката в заблуждение на клиентите е въвела „крайна цена“ на услугата. Твърди се, че цената на допълнителната услуга е една и съща и е ясно и разбираемо представена в договора за кредит. Сочи се, че в чл.11 ал.1 т. 8 от ЗПК е предвидено договорът да съдържа информация за стоката и услугата и нейната цена в брой- когато договорът е под формата на разсрочено плащане на стока или услуга или при свързани договори за кредит. Твърди се, че крайната стойност на цената на допълнителната услуга - застраховка е тази, която е посочена в договора за застраховка, подписан от клиента и застрахователя, където е посочено как се формира „крайната цена“ на застраховката. Посочва се, че общата дължима сума по застрахователна програма Защита за 66+ за кредотополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и допълнителни медицински услуги Второ медицинско мнение и Програма за превенция на здравето, предоставени от MediGuide International застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0,500% от размера на първоначалния размер на кредита, умножен по продължителността на кредита в месеци. В общата дължима сума са включени дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0,449% от ПРК данък върху застрахователната премия в размер на 0,001% и размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга Второ медицинско мнение и Програма за превенция на здравето, предоставени от MediGuide International. Еднократната застрахователна премия, заедно с еднократна такса Второ медицинско мнение и Програма за превенция на здравето е на стойност 54,89 лв./ 28.06 евро; данък върху еднократната застрахователна премия е 0,11 лв./ 0,06 евро и общата дължима сума е 55 лв. / 28.12.евро. Посочва се още в жалбата, че в чл.7.1 от договора за потребителски кредит № **********/16.07.24г. ясно е посочен размера на застрахователната премия като цена на допълнителната услуга, финансирана от банката („цена в брой“ ), като при размер на кредита от 500 лв./ 255.65 евро общият размер на застрахователната премия е 55 лв./ 28.12 евро, застраховката Bank 66 + защита на кредита – 55 лв. / 28,12 евро или общо размер на кредита 550 лв./ 287.77 евро. Твърди се, че с договора за кредит банката е предоставила общ размер на кредита от 897,20 лв., с два подлимита: 500 лв. кредит за собствени нужди и 55 лв. целеви кредит за финансиране на закупуване/плащане на допълнителна услуга, избрана от клиента. Твърди се, че възнаградителната лихва по договора за кредит е цената на кредита, а не на допълнителната услуга – застраховка. Излага се становище, че нито в НП-то, нито в обжалваното решение се обяснява какво се разбира под израза „крайна цена на застраховката“, посочва се, че в мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е възприел възнаградителната лихва по договор аз потребителски кредит, като допълнителна цена на допълнителна услуга – застраховка, докато в правната доктрина и практика възнаградителната лихва винаги е възприемана като цена на отпуснатия кредит и същата не може да бъде възприемана като компонент от цената на стока или услуга. Твърди се, че цената на застраховката е договорена между потребителя и доставчика на застрахователни услуги. Тази цена е предмет на финансиране/кредитиране от страна на банката, което е надлежно посочено в чл.7.1 от договора за кредит. Същата не е увеличавана и не може да бъде увеличена, защото банката не е страна по договора за застраховка. Потребителят заплаща възнаградителна лихва върху предоставения в заем ресурс, с който е кредитирано закупуването на застраховка, като това е цената на кредитния ресурс, а не на застраховката като услуга.

Излага се в жалбата, че банката е предоставила на потребителя информация за общите разходи по кредита, като в чл. 10 от договора за кредит е изпълнила задължението си по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК посочвайки общата сума, дължима от потребителя., допълнително посочен и в погасителния план: обща сума – 897 лв.; главница 500 лв. ; лихва 342,20 лв.; срок -24 месеца. Сочи се, че по този начин е изпълнена целта на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО да се осигури прозрачност и сравнимост между различните форми на финансиране, за което потребителят следва да знае колко струва стоката без кредит (цена в брой); колко ще плати общо с кредита ( обща дължима сума) и разлика между двете (разход по кредита). Иска се от съда да отмени Решение № 255/09.05.2025г. по АНД № 565/25г. по описа на РС-Плевен, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени издаденото Наказателно постановление № Р-007081/13.03.25г., издадено от Началника на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „КП“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП) .

В съдебно заседание касаторът - „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът – Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „КП“ при КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Излага становище в молба с вх.№ 4067/24.06.25г. Посочва, че РС-Плевен е обсъдил всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Не се установяват по никакъв начин допуснати от съда съществени и/или несъществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за неоснователни твърденията на касатора, че цената на допълнителната услуга - застраховка е една и съща и е ясно и разбираемо представена, както и че не са интерпретирани правилно разпоредби на договора за потребителски кредит и закона. Твърди, че предоставената от кредитора информация в договорите за потребителски кредит за цената на допълнителната услуга - застраховка е невярна и подвеждаща. Освен това при ползване на няколко кредитни продукта потребителят е възможно да не забележи, че върху цената на застраховката се начислява и възнаградителна лихва, и крайната цена на застраховката е доста по-висока от обявената в договора. Твърди, че заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация за крайната цена на допълнителната услуга - застраховка, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Посочва, че по безспорен начин е доказано извършеното нарушение на чл.68в от Закона за защита на потребителите, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 /цената/ от ЗЗП. В НП са описани подробно всички обстоятелства, при които е извършено, както и самото нарушение. Вписани са номерата и датите на съставените констативен протокол и протокол за проверка на документи, становищата на търговеца. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени всички законови разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Правилно е приложена и санкционната разпоредба, напълно съответстваща по обективни признаци на нарушението, за което е наказано дружеството. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път, както и че проверката е резултат от подадена потребителска жалба и търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на обществените отношения, се явява реален и широк, размерът е съразмерен и пропорционален и определен в самия минимум. Счита, че нарушението не представлява маловажен случай, като наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Предвид това, че с нарушението си жалбоподателя е засегнал пряко финансовите интереси на потребител и сферата му на влияние на кредитния пазар в България е значима и има опасност от голям кръг на засегнати лица от подобни действия, то случаят не може да бъде квалифициран, като маловажен. Сочи, че нарушението на чл.68в от ЗЗП е такова на формално извършване. В закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценката за обществена опасност. От друга страна не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Иска се от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на предявени размер на адвокатски хонорар поради липса на фактическа и правна сложност по делото. Претендира направените по делото разноски за извършените процесуални действия на основание чл.63д, ал.З от ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, определени в размер на 150 лв.

Окръжна прокуратура-Плевен, конституирана на основание чл. 16, ал.1 т.3 от АПК, се представлява от прокурор И. Р., който излага становище за правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Плевен е било издаденото от ответника Наказателно постановление № Р-007081/13.03.25г., с което на основание чл. 210а от ЗЗП на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.68в вр. чл. 68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

РС-Плевен приел, че за установено, че на 16.12.2024 г. в офис на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с адрес - гр. Плевен, [улица]била извършена проверка от служители на КЗП по повод постъпила жалба с вх.№ С-03-5687 от Н. И. Н., във връзка със сключени Договори за потребителски кредит № **********/09.01.24г. и № **********/16.07.24г. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К-2770244. Преди легитимиране на инспекторите е направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв. със срок за погасяване - 12 месеца. Предоставена е информация в писмена форма чрез стандартен европейски формуляр /СЕФ/, както следва: общ размер на кредита - 2 295,08 лв. /при заявен от инспекторите 2000 лв./; срок 12 месеца, размер на вноска - 236,23 лв.; обща дължима сума - 2 834,79 лв. В Част II. т.7. е включен пакет „Кардиф Bank пакет 3 кредит + сметка“ - 175,20 лв. и „Кардиф Bank пакет 3 кредит сметка“ - 119,88 лв., които пакети не са изискани от инспекторите, а са включени задължително от кредитора.

С констативния протокол били изискани документи: становище по жалбата; всички договори, сключени с Н. И. Н. ведно с ОУ, погасителен план, договори за допълнителни услуги, СЕФ, документи за извършените плащания по тях; договори за потребителски кредит, които са сключени в офиса в гр. Плевен през 2024г. - 3 броя, от които 1 бр. с упражнено право на отказ от договора; 1 бр. с предсрочно погасяване на кредита и 1 бр. за стоков кредит; оценката на кредитоспособността на Н. И. Н.; информация за общ брой сключени договори в офиса през 2024г.

На 16.12.2024 г. на ел. поща [електронна поща] били предоставени изисканите документи, ведно със становището на банката, в която се уточнило, че Н. И. Н. е сключила няколко договора за потребителски кредит:

• на 09.01.24г. Н. И. Н. е сключила ДПК№ ********** със срок 60 месеца с общо дължима главница 11 449,99 лв., която е формирана от 10 000 лв. предоставен потребителски кредит и 1 449,99 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На 16.07.24 г. Н. И. Н. е сключила ДПК № ********** със срок 48 месеца с общо дължима главница 3 122,00 лв., която е формирана от 2 800,00 лв. предоставен потребителски кредит и 322,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.;
• на 13.08.24г. Н. И. Н. е сключила ДПК № ********** със срок 24 месеца с общо дължима главница 555,00 лв., която е формирана от 500,00 лв. предоставен потребителски кредит и 55,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Посочено било в становището, че кредитите са отпуснати след извършвани проверки в ЦКР, от които е установено, че към 09.01.24г., 16.07.24г. и 13.08.24г. клиентката е обслужвала редовно кредитните си задължения и не е била в просрочие. Банката взела решение, при желание от страна на жалбоподателя за обединяване на активните договори е нов ГПР 20% без застраховки и без допълнителни суми за усвояване. Не били предоставени следните документи: оценката на кредитоспособността на Н. И. Н.; документи за извършените плащания по договор № ********** - е упражнено право на отказ и по договор № ********** - с предсрочно погасяване на кредита. С писмо е изх. № С-03-5687/16.12.24г. била изискана допълнителна информация и документи от кредитора.

На 18.12.24г. били предоставени изисканите документи и информация. След преглед на представените документи се установило, че на 13.08.24г. Н. И. Н. е сключила ДПК № ********** със срок 24 месеца, размер на кредита 500 лв.; общ размер на застрахователна премия 55 лв., застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“, общ размер на кредита 555 лв.; годишен лихвен процент 51,13%, ГПР 64,45%, обща дължима сума - 897,20 лв. Кредиторът включил в размера на кредита и сумата за допълнителната услуга застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“ в размер на 55 лв., като начислява и върху нея възнаградителна лихва, за целия период на договора. В погасителния план към договора сумата за застраховката не е изведена в отделна колона, а е включена в погасителните вноски по кредита, които са в размер на 37,38 лв. При изчисление на сумата за застраховка 55 лв. при годишен лихвен процент 51,13% за срок от 24 месеца, като Н. И. Н. трябва да заплати за застраховката сума в размер на 88,80 лв. т.е. почти 60% повече от обявената цена на допълнителната услуга.

На 20.12.24г. на проведено заседание на КЗП с Протокол № 47 било взето решение, че „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1 вр. вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в ЗЗП, тъй като предоставената от дружеството информация в договорите за потребителски кредит, относно цената на допълнителната услуга - застраховка е невярна и подвеждаща, а наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на допълнителната услуга - застраховка - може да бъде основание, потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел, без прилагането на практиката.

Съставен бил АУАН № 007081 /07.01.2025г. от актосъставителя С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП - Плевен, в присъствието на свидетеля Р. И. К. и упълномощен представител на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за това, че на 13.08.2024г. в гр. Плевен, офис на [улица], при сключване на Договор № **********, „ТИ БИ АИ БАНК” ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика - нарушение по чл.68д ал.1 предл.1 вр. вр.чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в ЗЗП, тъй като съдържа невярна информация, следователно - подвеждаща касателно цената на същия договор, вкл. допълнителната му услуга. При съставяне на АУАН възражения не били направени. Такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено НП № Р-007081/13.03.25г., издадено от Началника на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „КП“ при КЗП, с което на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено на 13.08.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл. 68д ал.1 предл.1 вр. чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1-ва (цената) от ЗЗП.

Фактическата обстановка по-горе съдът приел за установена от писмените доказателства по делото, подробно изброени в съдебното решение, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите в тяхната съвкупност свидетелите С. Н. Н. и Р. И. К., които кредитирал с доверие като логични, последователни и непротиворечиви.

От правна страна съдът приел, че не са допуснати процесуални нарушения от страна на административнонаказващият орган, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП. Съобразил разпоредбата на чл.68в , чл.68г ал.4 и чл.68д ал.1 от ЗЗП, които очертават законова забрана за търговеца да упражнява търговска практика, при която, посредством невярна (и следователно - подвеждаща) информация, се поражда или би могло да се породи заблуждение у средния потребител, дори в случаите, когато представената информация е фактически точна, в частност - относно цената или начина на нейното изчисляване, като по този начин е взето или би могло да бъде взето търговско решение, което средният потребител не би взел, без използването на тази търговска практика - която по смисъла на Закона, е нелоялна, заблуждаваща и забранена да бъде прилагана.

Съдът приел, че твърденията, че в СЕФ и в Договора за кредит, е предоставен кредит в общ размер на 555 лв. с два под лимита - 500 за собствени нужди и 55,00 лв. - целеви кредит за финансиране на закупуване и плащане на допълнителна услуга, избрана от клиента, не почиват на точния смисъл на законовите разпоредби и са единствено в интерес на дружеството. Приел, че дори представената информация да е фактическиточна, в частност - относно цената или начина на нейното изчисляване, това не отхвърля наличието на заблуждаваща търговска практика, тъй като предоставената от дружеството информация в договорите за потребителски кредит за крайната цена на допълнителната услуга - застраховка - е невярна и подвеждаща. Наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на тази услуга, на свой ред, би могла да бъде основание потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел без прилагането на практиката. Съобразил, че при ползване на няколко кредитни продукта е напълно възможно потребителят да не забележи, че върху цената на застраховката се начислява и възнаградителна лихва, а оттук - че и крайната цена на застраховката, е значително по-висока (с почти 100%), от обявената в Договора. Приел, че упражняването на правото на отказ от застраховката от потребителя и възстановяване на сумата с преводи от 09.01.2025г. и 16.01.2025г., не променя изложените по-горе доводи, защото тези обстоятелства не се ползват с обратна сила.

Съдът приел, че при установените условия на време, място, обстановка, дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл. 68д ал.1 предл.1 вр. чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1-ва от ЗЗП, за което е ангажирана отговорността му - и това нарушение, се явява доказано по несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.210а от ЗЗП - имуществена санкция в размер на 2000 лева. Приел, че предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път, правилно размерът на санкцията е определен в самия минимум – 2000 лева. Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл. 68д ал.1 предл.1 вр. чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1-ва (цената) от ЗЗП, а наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП - процесната проверка е резултат от подадена потребителска жалба, като търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на обществените отношения, се явява реален и широк. Наложената имуществена санкция счел, че не е несъразмерна и непропорционална.

С оглед на горното, РС-Плевен счел обжалваното Наказателно постановление за правилно и законосъобразно и го потвърдил, като присъдил в полза на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените на дружеството деяния. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на нарушение на чл.68в вр. чл. 68г, ал.4 вр. чл. 68д, ал.1 пр.1 от ЗЗП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност по посочените текстове на Закона за защита на потребителите. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство. Приетата от административнонаказващият орган фактическа обстановка е идентична с отразената в съставения акт за установяване на административно нарушение. Тя се подкрепя по категоричен и безпротиворечив начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Между тях не съществуват противоречия и се изясняват всички факти, предмет на доказване по делото. Констатациите на административнонаказващият орган са приети изцяло от районния съд и се споделят от настоящия касационен състав. Същите налагат извод за осъществена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД заблуждаваща нелоялна търговска практика.

Ето защо изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си.

Неоснователни са възраженията на касатора, че въззивното решение е издадено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики. В чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни търговски практики са и заблуждаващите такива по чл. 68д - чл. 68к от ЗЗП. Чл. 68д, ал. 1 ЗЗП посочва, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

В случая наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на кредита е безспорно забранена нелоялна и заблуждаваща търговска практика, тъй като е налице възможност потребителят да не сключи договора, който принципно би сключил, ако е запознат с обстоятелството, че заплаща по-висока цена в сравнение с тази посочена при посочване на размера на кредита. Неоснователно е възражението на касатора, че по същество на потребителя се отпуска кредит, състоящ се от два компонента – кредит за собствени нужди и целеви кредит за финансиране на закупуване/плащане на допълнителна услуга, избрана от клиента. Действително съгласно чл.7.1 по договор № от 13.08.24г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Н. И. Н. размерът на кредита включва сумата от 500 лв., като отделно се регламентирани застрахователна премия при застраховка Bank 66+ защита на кредита и общият размер на кредита е формиран от сумата от 550 лв. В чл. 10 от договора е прието, че при сключване на някой от застраховките или присъединяване към застрахователните програми, предлагани от Кредитора, при условията на чл.19 дължимата сума се финансира от кредитора и е част от Общия размер на кредита посочен в чл.7.1. в следващото изречение обаче е отбелязано, че тъй като застрахователната премия е разход за допълнителна услуга (застраховка) и сключването й не е задължително условия за получаването на кредита, то тя не е част от общия разход по кредита, включен при изчисляването на ГПР. Същевременно в чл.19 изр.2 от процесния договор по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на договора.

Гореизложеното обуславя извод, че съдържанието на договора е двусмислено и подвеждащо и потребителят е поставен в невъзможност да разбере сумата от 55 лв. чл.7.1 от договора дали съставлява част от кредит или е възнаграждение за допълнителна услуга, а именно сключване на застрахователен договор посредством „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Съдът приема, че неоснователно твърдението на касатора, че сумата от 55 лв., прибавена към главницата по същество е част от общия кредит. Обратният извод обуславят нормите на чл. 10 и 19 от договора, от които става ясно, че банката действа като застрахователен брокер и сключва застраховки от името и за сметка на трето лице и именно това са допълнителните услуги, които дружеството предоставя, а не и допълнителен кредит за финансиране на сключване на застраховка. Същевременно разходи за допълнителни услуги като застраховки съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, „з“,„и“ и „л“ и чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, последно изменение от 30.12.2023г., относно договорите за потребителски кредити, се включват при изчислението на ГПР само и единствено, когато услугата е в допълнение към основния договор и е задължително условие за получаване на кредита или получаването при предлаганите условия. В случая дружеството твърди, че сключването на договор за застраховка посредством „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД не е задължително, а е предоставено на преценката на потребителя.

Ето защо съдът споделя изводите на административнонаказващият орган и РС-Плевен с оглед разпоредбите на чл.7, чл.10 и чл.19 от договора между Н. И. Н. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, че дружеството е предоставило на потребителя заблуждаваща информация, която съдържа невярна информация относно цената на кредита.

Предвид изложеното, касационният състав приема, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон и не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна, поради което като правилен следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева в полза на КЗП, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е своевременно претендирано.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №255/09.05.2025г. по АНД №565/2025г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, ПК 1421, район „Лозенец“, ,, [улица], представлявано от всеки двама от изпълнителните директори В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т., да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.