№ 120
гр. Стара Загора, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20225530203083 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 7909 от 24.10.2022
година, издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура“ - София, с което на С. И. С. от град Николаево е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2500.00 лева на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата, за
административно нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от Закона за движението
по пътищата във вр. с чл.8 ал.2, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения
в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител
поддържа жалбата против наказателното постановление. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Наказващият орган е представляван в съдебно заседание от
представител, който счита жалбата за неоснователна, а процесното
наказателно постановление за законосъобразно. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и
служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
1
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция. На 27.09.2022 г. в 10.42 часа,
на път 1-5, км 220+500, в посока гр. Стара Загора - гр. Казанлък,
жалбоподателят С. И. С. е управлявал и извършвал превоз на товари
(фракция) с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Мерцедес“ с peг.
№ СТ4806СМ. Спрян е за проверка от свидетелите З. и Ангелов.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №
К0200008 и ролетка № 1308 /18 /5 м/, е констатирано, следното:
При измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.800 тона при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5, буква „В“ от
Наредбата, като превишаването е с 11.800 тона;
Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.
Проверяващите констатирали, че измерените параметри на превозното
средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
На място свидетелят З. е съставил и връчил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 9357 от 27.09.2022
г., въз основа на което в законния срок и от компетентен орган е издадено
атакуваното НП.
Съгласно чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с чл.8 ал.2, чл.8 ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово
натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредбата.
Наказващият орган е приел, че: - водачът е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,
поради което водачът е извършил нарушението описано в АУАН в
противоречие с разпоредбите на чл.139 ал.1 т.2, предл.3 от Закон за
движението по пътищата във връзка с чл.8 ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37 ал.1, т. 1,
предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС; - Превишаването на нормите на раздел II
от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните изисквания, повишава
рисковете относно безопасността на движението, води до повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура; - Към момента на
проверката водачът С. И. С. е извършвал превоз на товари без да има право на
това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, с което
е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС; - Установеното в АУАН нарушение се
потвърждавало от приложените доказателства: Протокол от измерване №
2
00000101/27.09.2022 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за
регистрация на МПС- Част II, трудов договор, кантарна бележка.
Предвид изложеното, наказващият орган на основание чл.177 ал.3 т. 1
предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на
разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с чл.8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
и на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН с атакуваното НП е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2500 лева.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан
актосъставителят Д. Г. З., на длъжност инспектор в отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при АПИ - София. От показанията му, се установява, че бил
разпределен да работи на територията на област Стара Загора заедно с
колегата си Ангелов. С оглед на което, на процесната дата - 27.09.2022 г. в
10,42 ч., били на главен път I-5, км. 220+500 и спрели за проверка процесното
МПС с четири оси, което се движело в посока гр. Стара Загора – Казанлък. В
хода на проверката е извършено контролно измерване на натоварването на
осите на ППС-то, което било натоварено с фракция. Констатирано било, че е
надвишена нормата по Наредба № 11, а именно превишаването било с 11 800
тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона.
От показанията се установява, че измерването било извършено с
техническо средство - електронна мобилна везна, която се разполагала на
равно място, състояща се от нивелиращи подпори и две плочи, които се
поставят успоредно една в друга. Водачът на пътно превозно средство
присъствал на измерването и му е връчено копие от протокола от
измерването. Посочената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните в хода на производството - гласни
доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите З. и Ангелов,
чиито показания кредитира с доверие като последователни и без каквито и да
било противоречия в изложението, както и с приетите писмени
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
съдът намира, че в административно наказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган не
са посочили правилно нарушената законова разпоредба.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че на 27.09.2022 г., контролните органи на АПИ са извърши
проверка на жалбоподателя и управляваното от него пътно превозно
средство. При проверката е констатирано, че жалбоподателят на процесната
дата и път е управлявал и извършвал превоз на фракция с МПС с четири оси,
с две управляеми оси. В конкретния случай се установява, че натоварването
на двойната задвижваща ос е превишено с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II от Наредбата, тъй като видно от
протокола за измерване на ППС се установява, че е измерено разстояние
между осите 1.36 м., натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС
е 30 800 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона. С оглед на
3
което е налице превишаване с 11.800 тона, т.е. натоварването на двойно
задвижващата ос е повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания
на ос по раздел II от Наредбата, тъй като е с 62 %.
Във връзка с горното, в разглеждания случай, съдът констатира, че
неправилно е приложен материалния закон, като не е взето предвид, че
установеното натоварване не сочи да е налице изключението по чл.8, ал.5,
във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, което е
приложимо в случаите, в които ППС имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни
размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В
тези случаи не е задължително да бъде издавано разрешително, а само да бъде
заплатена нужна такса за превишаването на натоварването на пътното
превозно средство.
В конкретния случай, за движението на ППС е необходимо издаване на
специално разрешение, тъй като е надхвърлено допустимото натоварване на
оси, в случая с 62 %, поради което хипотезата на чл.14 ал.3 от Наредбата на
МРРБ, е неприложима. Когато движението на ППС се извършва без издадено
специално разрешение, този факт изпълва от обективна страна състава на
друго нарушение - това по чл.26 ал.2 т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр.
с чл.53 ал.1 т.2 от същия закон. В тази връзка неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от
ЗДвП във вр. с чл.8 ал.2 и ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба № 11/2001
г., която разпоредба е приложима само в случаите, които попадат в
изключението по чл.8, ал.5, във връзка с чл.14 ал.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства.
Сравнението между съставите на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата и на
чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата сочи, че водачите са
административно наказателно отговорни на две различни основания, а
именно за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и за нарушение на
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Когато водачите без разрешение
извършват движение на тежко и извънгабаритно ППС, представляващо
дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на чл.26 от ЗП,
извършват състав по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, а когато привеждат в
движение ППС, които надвишават нормите, определени в Наредбата на
МРРБ, без спазване на установения ред в този подзаконов нормативен акт,
което не представлява деяние по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, се
ангажира отговорността им по чл.177 ал.3 от Закона за движение по
пътищата. Обикновено това са случаите на движение на ППС в хипотезата на
чл.14, ал.3 от Наредбата, в които не се изисква разрешение по смисъла на
чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, а само заплащане на такса.
В този смисъл е и трайната съдебната практика: Решение № 94 от
13.04.2020 г., постановено по КАНД № 23 от 2020 г., Решение №
42/18.02.2019 г., постановено по КАНД № 1/2019 г., Решение №
40/28.02.2018г., постановено по КАНД № 4/2018 г., Решение №
431/04.12.2018 г., постановено по КАНД № 432/2018 г. и Решение №
140/03.05.2018 г., постановено по КАНД № 111/2018 г. всички на
Административен съд - Стара Загора.
4
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
В съдебно заседание е направено искане за присъждане на направени
разноски за адвокат, възлизащи на 650.00 лева, от които заплатени в брой 400
лева.
Съгласно чл.63д ал.2 от ЗАНН - Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Предвид изхода на делото, в тежест на АПИ - София следва да се
възложи сума в размер на 400.00 лева, представляваща направени от
жалбоподателя разноски за адвокат. В случая делото не е с фактическа и
правна сложност, ето защо следва да се определи адвокатско възнаграждение
в минималния законоустановен размер.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7909 от 24.10.2022 година,
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София, с което на С. И. С. от град Николаево, ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на
2500.00 лева на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от Закона за движението по
пътищата, за административно нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от Закона за
движението по пътищата във вр. с чл.8 ал.2, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА “ - СОФИЯ да
заплати на С. И. С., ЕГН **********, от град Николаево сума в размер на
400.00 /четиристотин/ лева, направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5