№ 15806
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110166378 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422
от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3882,52 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, за периода от 01.05.2020г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 553,51 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3882,52 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 16.05.2024г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 57,17 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, за периода
01.07.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 12,27 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 57,17
лв. за периода 15.09.2021г. – 16.05.2024г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба
и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, тъй
като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е
легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия
в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Г. Т. чрез адв. К. С..
Същият оспорва исковете само по основание, не и по размер. Оспорва качеството си на
потребител на ТЕ. Моли да не бъдат назначавани експертизи. Оспорва акцесорната
1
претенция за лихва. Въвежда възражение за давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на
потребител и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Видно от представена по делото Заповед от 02.07.1980г. е, че отв. Г. Т. е придобил
като обезщетение собствеността върху имот с адрес: гр. София, „Бели брези“, бл. 3, вх. А,
ап. 33.
Няма данни имотът да е прехвърлен след датата на заповедта.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответника Марияна Петева
Кънева е имала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
2
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
3
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота и стойността на предоставена
услуга дялово разпределение са изведени като безспорни между страните. Ето защо следва
да се приеме, че за процесния период потребената топлинна енергия в имота е в общ размер
на 3882,52 лв., а дължимата за дялово разпределение сума е в общ размер на 57,17 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 04.06.2024г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че моментът, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска, е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ няма погасени по давност вземания. След
извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество вещото лице сочи, че за
периода м.05.2020г. до м.04.2021г./за който биха били погасени по давност вземанията/ е
била приспадната сумата от 26,47 лв. и е била заплатена сумата от 1316,26 лв. на
08.07.2022г., с което са били изцяло погасени вземанията. Тоест, реално ищецът не
претендира суми за този период.
С оглед горното исковете следва да се уважат изцяло.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
4
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид изведеното като безспорно обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 553,51 лв., до
който размер следва да се уважи искът. Няма погасени по давност суми.
Що се отнася до исковете за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответниците. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответниците за заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да
бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за
заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното
изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в претендирания размер
от 12,27 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 4505,47 лв.; Уважена част: 4493,20 лв. Отхвърлена част: 12,27 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 198,22 лв.; депозит за
експертизи – 150 лв., депозит за СУ – 5 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и
заповедно производство определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 503,22 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 501,85 лв.
Разноски на ответника: Адвокатско възнаграждение в исковото производство в
размер на 500 лв./л.54/, определено под минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 по
Наредба МРАВ и неподлежащо на намаляване.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърлената част от исковете на на ответника
следва да се присъди съответна част от адвокатско възнаграждение или 1,36 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Г. К. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.08.2024г. по ч.гр.д. №
33656/2024г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 3882,52 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до окончателното изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 553,51 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 3882,52 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2021г. – 16.05.2024г.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 57,17 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, за периода 01.07.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че Г. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
06.08.2024г. по ч.гр.д. № 33656/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 12,27 лв. – представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 57,17 лв. за периода
15.09.2021г. – 16.05.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, „Бели брези“, бл. 3, вх. А,
ап. 33, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище
6
и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 501,85 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на Г.
К. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, „Бели брези“, бл. 3, вх. А, ап. 33, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 1,36 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7